РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Монтана, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.
като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело
№ 20251600500015 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от А. П. И., ЕГН
**********, действаща чрез процесуалния си представител адвокат А.
Милева-Паскалева, срещу Решение № 524 от 13.11.2024 г., постановено по
-ти
гр. д. № 931/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, 6 състав,
обжалвано в цялост, с което предявените от нея осъдителни искове са
отхвърлени като неоснователни.
В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че
съдебното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Изрично се сочи, че неправилно районният съд
е приел, че претендираните от нея суми представляват трудово
възнаграждение. Във връзка с това се твърди, че дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 128, т. 2 от КТ е
невярна. Поддържа се, че тези суми са целеви и са предоставени само за
1
отделението по съдебна медицина. Като източници на вземанията се сочат два
договора сключени между ответника и Министерство на здравеопазването.
Съдържанието на последните обаче се твърди, че не било анализирано в
цялост и е превратно тълкувано. Счита се, че изложените от районния съд
мотиви са бланкетни, а в тях са възпроизведени разпоредби от трудовото
законодателство, които нямат отношение към предмета на спора. Допълва се
още, че направеният доказателствен анализ е непълен, тъй като липсвало
обсъждане на част от доказателствата. Изразява се несъгласие с посоченото от
районния съд, че на другата страна била предоставена оперативна
самостоятелност по отношение на начина, по който да бъдат разходвани
средствата.
Въз основа на така изложеното от въззивницата се прави искане за
отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на
друго решение, с което исковете да бъдат изцяло уважени.
Претендира се за присъждане на направените както в
първоинстанционното, така и във въззивното производство разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата ххххх действаща чрез
процесуалния си представител адвокат К. Г., е подала отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения защо жалбата е неоснователна. Твърди
се, че средствата предвидени в тези договори са за подобряване на условията
за работа и повишаване на квалификацията на медицинските специалисти и
помощния персонал чрез участия в обучения, курсове и други форми, с които
да се повишава професионалната им квалификация. Поддържа се, че те не са
предназначени за допълнително материално стимулиране.
С оглед на посоченото се моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Претендира се за присъждане на направените във въззивното
производство разноски.
В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от
ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по
чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана страна-
ищец в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, при наличие на правен интерес обусловен от
неблагоприятния за нея краен резултат, срещу подлежащ на въззивно
2
обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. Същата
отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл.
261 от ГПК, поради което е редовна.
За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Въззивницата се явява лично. Тя поддържа въззивната жалба и
иска първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковите й
претенции да бъдат уважени. Сочи, че районният съд е приложил погрешно
закона, тъй като не се касае за плащане по трудов договор, а по договори
сключени между болницата и Министерство на здравеопазването. Своите
права твърди, че черпи от разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от тези договори.
Процесуалният представител на въззиваемата болница излага, че въззивната
жалба е неоснователна и моли за потвърждаване на съдебното решение на
районния съд. Прави изрично изявление, че не претендира разноски пред
въззивната инстанция.
В срока предоставен от съда за писмени защити, такива са представени
от процесуалните представители и на двете страни. Във всяка една от тях се
развива в подробности вече изложената и поддържана от страната теза.
Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона,
относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния
съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при
така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Исковото производство по разгледания от Районен съд-гр. Монтана
гражданскоправен спор е образувано по повод на искова молба и последващи
две уточняващи молби, след като той е определен за компетентен от
Апелативен съд-гр. София, поради отвод на съдиите осъществяващи
правораздавателна дейност във всички районни съдилища попадащи в
съдения район на Окръжен съд-гр. Видин, подадена от А. П. И., в качеството
й на ищец, действаща чрез процесуалния си представител адвокат А. Милева-
Паскалева, срещу ххххх, в качеството й на ответник. Районният съд е приел,
че с нея са предявени обективно два осъдителни иска по чл. 124, ал. 1, предл.
1 от ГПК с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че от 1965 г. ищцата работи при ответника
като лекар със специалност „Съдебна медицина“. Твърди се, че за 2021 г. и за
3
2022 г. между ответника и Министерство на здравеопазването били сключени
два договора на основание чл. 32, ал. 2 от Наредба № 2 от 26.11.2011 г. за
условията и реда за извършване на съдебномедицинските,
съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и
за заплащането на разходите на лечебните заведения. В тях било предвидено
заплащане на разходи на лечебните заведения в размер на 1300,00 лв. месечно.
Счита се, че тази сума, за двете години, месечно, й се полага, но въпреки това
тя не я била получила. За това била изпратила писмена покана до ответника за
доброволно плащане на полагащите й се според нея суми по двата договора.
До настоящия момент тя не била получила тези средства.
Въз основа на това и предвид втората уточняваща молба от ищцата се
иска ответникът да бъде осъден да й заплати сума в размер на 15600,00 лв.,
представляваща плащане за 12 месеца през 2021 г., по 1300,00 лв. месечно, въз
основа на договора от тази година, ведно с лихвата за забава в размер на
4003,94 лв. считано от 02.01.2021 г. до 05.12.2023 г. (датата на подаване на
исковата молба) и законна лихва от 05.12.2023 г. до окончателното изплащане
и сума в размер на 15600,00 лв., представляваща плащане за 12 месеца през
2022 г., по 1300,00 лв. месечно, въз основа на договора от тази година, ведно с
лихвата за забава в размер на 2520,34 лв. считано от 02.01.2022 г. до
05.12.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) и законна лихва от
05.12.2023 г. до окончателното изплащане.
Ответникът, в отговора който е подал, оспорва по основание и размер
предявените искове. Те се намират за неоснователни. Насочва вниманието към
това, че предметът на двата договора е поддържане и подобряване на
материално-техническата обезпеченост и капацитета на медицински
специалисти и помощен персонал в съществуващото отделение по съдебна
медицина. Анализирано е съдържанието на двата договора. Цитиран е чл. 3 от
всеки от тях, като е стигнато до извод, че никъде не е разписано, че средствата
трябва да бъдат предоставени на лекарите като допълнително материално
стимулиране или като допълнително възнаграждение. Изразява се разбиране,
че тези средства са за създаване на предпоставки за подобряване на условията
за работа и повишаване на квалификацията на медицинските специалист, чрез
участия в обучения, курсове и други форми, с които се повишава
професионалната квалификация. Счита се, че не е налице и никое правно
основание от трудовото законодателство за получаването на тези суми.
4
В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни
доказателства и е назначена и извършена съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна такава, заключенията по които не са оспорени от страните.
С първоинстанционното съдебно решение Районен съд-гр. Монтана е
отхвърлил предявения осъдителен иск за заплащане, на сума, определена
от него като представляваща трудово възнаграждение, в общ размер на
31200,00 лв., за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. и е отхвърлил
предявения акцесорен иск за заплащане на лихва за забава върху сумата,
представляваща според него неплатено трудово възнаграждение, в общ размер
на 7524,28 лв. за периода от 01.02.2021 г. до 05.12.2023 г.
Във второто уточнение на исковата молба е доизяснено и искането за
присъждане и на законната лихва от датата на подаване на исковата молба
(05.12.2023 г.) до окончателното изплащане. По отношение на нея въззивният
съд следва да отбележи, че в крайния съдебен акт на районния съд липсва
произнасяне, макар искането за нея да е прецизирано във втората уточняваща
молба. В този случай страната е разполагала с процесуалната възможност
предвидена в чл. 250, ал. 1 от ГПК да поиска от районния съд решението да
бъде допълнено, тъй като той не се е произнесъл по цялото му искане.
Въззивницата не е упражнила това свое право и молба съдържаща искане за
допълване пред съда постановил акта, в едномесечен срок от връчването на
решението, който срок в случая е започнал да тече от 27.11.2024 г. и е изтекъл
на 27.12.2024 г., не е подадена. Предвид това обжалваното решение не е
допълнено и следователно въззивният съд не разполага с възможност нито да
стори това, нито за първи път да разгледа искането за нея.
Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
правомощията, които има при извършена служебна проверка по чл. 269 от
ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо. Обжалваното решение обаче е неправилно, защото при
постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон.
Въззивният съд намира, че с исковата молба се претендира за заплащане
на суми, произтичащи от два граждански договора сключени между ответната
болница и Министерство на здравеопазването, за всяка една от календарните
2021 и 2022 година, от които ищцата, макар да не е страна по тях, счита, че
5
черпи права и има парично притезание. Именно върху сумата от всеки един от
двата договора се претендира и заплащането на лихвата за забава. Този извод
въззивният съд формира съобразно заявените фактически твърдения за
обстоятелствата, на които се основава спорното материално субективно
право, индивидуализирано и чрез формулираното искане за защита. В
настоящия казус претенцията на ищцата следва да се подведе
под правната норма на чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 22 от ЗЗД, а не по чл. 128,
т. 2 КТ, по която правна квалификация е разгледан искът от районния съд. При
това положение районният съд макар, че се е произнесъл по заявените факти,
то той ги е подвел под грешно правно основание, като е дал невярна правна
квалификация на така предявения иск, а именно като такъв с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ, вместо по чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 22
от ЗЗД. Затова е налице неправилно приложение на материалния закон.
Според съдебната практика на върховната съдебна инстанция, в случаи като
настоящия, при непроменените фактически твърдения на ищеца и петитума на
иска, въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е задължен
да определи правилно правното основание и да реши спора по същество
(в този смисъл са Решение № 60162 от 28.07.2021 г., постановено по т. д. №
1578/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 376 от 11.02.2019 г., постановено
по т. д. № 3180/2017 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 126 от 24.04.2012 г.,
постановено по гр. д. № 563/2011 г., III г. о. на ВКС, Решение № 375 от
26.10.2011 г., постановено по гр. д. № 931/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС,
Решение № 75 от 28.05.2010 г., постановено по т. д. № 923/2009 г., т. к., ІІ т. о.
на ВКС, Решение № 45 от 20.04.2010 г., постановено по т. д. № 516/2009 г., т.
к., ІІ т. о. на ВКС и много други).
Обобщено и с оглед на изложеното въззивният съд намира, че от
обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум предявеният
иск следва да се квалифицира като осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, т. 1 от
ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 22 от ЗЗД.
От приетите по делото писмени доказателства от фактическа страна се
установява, че жалбоподателката притежава диплома за висше образование,
издадена на 21.12.1968 г. и е ххххх с друга специалност „ххххх“. Тя е в
трудово правоотношение от 1975 г., първоначално възникнало въз основа на
Заповед № хххх от 03.09.1975 г. (л. 29 от първоинстанционното дело) на
началник на отдел „хххх“-гр. Вх, по което време въззиваемата болница,
6
предвид действащото тогава административно-териториално деление на
Народна Република България на окръзи, се е наричала окръжна болница.
Затова видно от съдържанието на тази заповед въззивницата считано от
15.09.1975 г. е започнала работа в звено на хххххха-гр. В , на длъжност
„ххххххх ххххх-гр. Видин, в настоящата си правноорганизационна форма и
наименование, е регистрирана след преобразуване на съществуващо публично
здравно заведение Обединена районна болница-гр. Видин (отново предвид
последващото административно-териториално деление на страната), съгласно
разпоредбите на чл. 101 от ЗЛЗ (в редакцията обнародвана в ДВ, бр. 62 от
09.07.1999 г.). Изводимо от приложените по делото, общо три на брой,
допълнителни споразумения (л. 26-28 от първоинстанционното дело) към
настоящия момент актуален и действащ между страните е трудов договор №
56 от 21.12.2006 г., като считано от 01.02.2018 г. въззивницата заема
длъжността ххххх в отделение без легла по съдебна медицина при
въззиваемия. Последното представено допълнително споразумение е от 2024
г., от което се доказва, че въззивницата през претендирания период (2021 г и
2022 г.) действително е работила като началник отделение по съдебна
медицина при въззиваемия.
На 10.12.2021 г. между Министерство на здравеопазването,
представлявано от министъра на здравеопазването и директора на дирекция
„Бюджет и финанси“, като възложител и ххххх, представлявано от
изпълнителния си директор и главния счетоводител, като изпълнител, е
сключен договор, с предмет осигуряване на средства от възложителя за
поддържане и подобряване на материално-техническата обезпеченост и
капацитета от медицински специалисти и помощен персонал от
изпълнителя през 2021 г. в съществуващото при него отделение по съдебна
медицина. Срокът на този договор е до 31.12.2021 г.
На 14.07.2022 г. между Министерство на здравеопазването,
представлявано от министъра на здравеопазването и директора на дирекция
„Бюджет и финанси“, като възложител и ххххх, представлявано от
изпълнителния си директор и главния счетоводител, като изпълнител, е
сключен договор, с предмет осигуряване на средства от възложителя за
поддържане и подобряване на материално-техническата обезпеченост и
капацитета от медицински специалисти и помощен персонал от
7
изпълнителя през 2022 г. работещ в отделението по съдебна медицина.
Срокът на този договор е до 31.12.2022 г.
Жалбоподателката, след запознаване със съдържанията на тези два
договора, тълкувайки ги, е приела, че те са сключени в нейна полза. Същата
извлича, че въз основа на тях, тя има право на парични престации дължими от
болницата като изпълнител по процесните договори. Счита, че предвидените в
чл. 5, ал. 3, т. 1 от двата договора средства са целеви, ежемесечни и във
фиксиран размер, който следвало да й бъде заплащан за 2021 г. и за 2022 г.
Въз основа на това, след узнаване от въззивницата за така сключените
договори (л. 16 от първоначално образуваното първоинстанционно дело), на
24.08.2023 г. тя е изготвила и изпратила покана (л. 19 от първоначално
образуваното първоинстанционно дело) до изпълнителния директор на
въззиваемата болница съдържаща искане да й бъдат преведени, по сметката
на която получава и заплатите си, сумите по двата договора. До настоящия
момент исканото заплащане не е извършено.
От всичко изложено следва, че в случая трябва да бъде изяснена
относимата нормативната уредба и да бъде изследвано съдържанието на всеки
от двата процесни договора, за да може да се даде отговор на въпроса черпи
ли права жалбоподателката, в качеството си, според нея, на трето лице в полза
на което те са сключени, респ. дължими ли са и лично на нея средствата
предвидени в тях.
„Всеки вид сделка има свое специфично съдържание“. „Съдържанието
на сделката това са правните последици, към които тя е насочена…“ (П , М.
Гражданско право обща част, второ преработено и допълнено издание, Софи-
Р, 2002, с. 486). Затова всеки договор има свое конкретно съдържание, което
страните са уговорили и не може по аналогия, така както твърди
жалбоподателката, да се прилага текстът на други договори със сходен
предмет, но с разширено и допълнено съдържание. „Съдържанието на
сделката може да се определи само след като се вникне и се изясни смисълът
на волеизявлението. Това налага преди да се пристъпи към изпълнение на
сделката, тя да се тълкува.“ (Павлова, М. Гражданско право обща част, второ
преработено и допълнено издание, Софи-Р, 2002, с. 492). Съгласно чл. 20 от
ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща
воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
8
други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Изводимо от въвеждащата част и на двата договора, всеки от тях е
сключен на основание чл. 32, ал. 2 от Наредба № 2 от 26.10.2011 г. за
условията и реда за извършване на съдебномедицинските,
съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително
и за заплащането на разходите на лечебните заведения (Наредбата). От своя
страна тази наредба е издадена на основание чл. 403а от ЗСВ, според който
условията и редът за извършването на съдебномедицинските, съдебно-
психиатричните и съдебно-психологичните експертизи, включително и за
заплащането на разходите на лечебните заведения, се определят с наредба,
издадена от министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи и
министъра на здравеопазването, съгласувано с пленума на Висшия съдебен
съвет. В чл. 1 от Наредбата е определена нейната цел, която е да се определят
условията и редът за извършване на съдебномедицинските,
съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и
за заплащането на разходите на лечебните заведения.
Текстът на чл. 32, ал. 2 от Наредбата, действал по време на сключване на
двата договора, е в резултат на изменения обнародвани в ДВ, бр. 111 от 2020 г.
С тях за първи път се урежда възможността за сключване на договори като
двата процесни. В мотивите към проекта на Наредбата за измененията й от
2020 г. в целите, които този подзаконов нормативен акт си поставя, след
изрично посочване на видовете разходи, които се извършват при
провеждане на една съдебномедицинска експертиза на труп (аутопсия), като
разходи, които се извършват при всяка аутопсия (преки и непреки) и такива,
които се правят при необходимост и при изрично заявяване от възложителя
(допълнителни изследвания и други разходи) са направеното разделение да
доведе до коректното остойностяване на извършените дейности,
вложените материали, лекарствени продукти, консумативи и други разходи
при извършването на съдебномедицинските експертизи. Изрично се
предвижда Министерството на здравеопазването да предоставя средства
за подкрепа на структурите по съдебна медицина за подобряване на
материално-техническата обезпеченост и капацитета от медицински
специалисти и помощен персонал. Последното е предвидено, че ще бъде
постигнато след изготвяне на договори между Министерството на
9
здравеопазването и лечебните заведения с разкрити съдебно медицински
структури в състава си, за условията и реда за получаване на средства след
представен отчет за извършена дейност и кадрово обезпечаване през
предходната година. Посочено е още, че средствата ще се предоставят за
поддържане капацитета на тези структури на база брой медицински
специалисти, участващи в изготвянето на съдебномедицинските
експертизи, като се определи средномесечен разход за лекар с призната
специалност „хххххх и за помощния съдебномедицински персонал. В
отделен абзац съдържащ информация за очаквания резултат от прилагането на
проекта на наредба, в който вид тя е влязла в сила и е действаща към момента
на сключване на двата договора, се счита, че като резултат на предложените
промени ще се постигне възстановяване на размера на реално
извършените разходи от лечебните заведения за осъществяване на
дейностите по извършване на съдебномедицинските експертизи
(аутопсии).
Съгласно чл. 32 от Наредбата Министерството на здравеопазването
осигурява средства на лечебните заведения с разкрити структури по съдебна
медицина за поддържане и подобряване на материално-техническата
обезпеченост и капацитета от медицински специалисти и помощен
персонал, работещ в тези структури. Предоставянето на тези средства се
урежда в писмени договори между Министерството на здравеопазването и
лечебното заведение. В договора се определят условията и редът за
получаването на средствата. Тази цел предвидена в подзаконовия нормативен
акт е пренесена в двата процесни договора като техен предмет посочен в чл. 1
от всеки от тях.
Посоченото в договорите основание, на което те са подписани, а именно
чл. 32, ал. 2 от Наредбата, систематично се намира в Глава пета, наименована
„Заплащане на разходите на лечебните заведения за извършване на
съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните
експертизи“ от нея. Тази глава съдържа общо три члена. Чл. 30 обаче визира
разходи по извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните
и съдебнопсихологичните експертизи, които от своя страна се формират от
разходите на лечебното заведение и разходите за възнаграждение на вещото
лице. Предвидено е още, че лечебните заведения имат право на
10
възстановяване на разходите, направени за извършената експертиза, които
включват преки и непреки разходи, както и при необходимост на
допълнителни разходи, свързани с извършването на съответната
експертиза съгласно максималните размери на разходите, определени в
приложение към чл. 30, ал. 2 и 4 от Наредбата. Размерът на разходите на
лечебните заведения за изготвяне на съдебномедицинските,
съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи се определя в
справка за реално извършените от лечебното заведение разходи до
максималните размери на разходите, посочени в приложението по ал. 2.
Справката се утвърждава от ръководителя на лечебното заведение и се
прилага към съответната експертиза.
Приложението към чл. 30, ал. 2 и 4 от Наредбата озаглавено „Разчет на
необходимите видове разходи за провеждане на една съдебномедицинска
експертиза“ разграничава, в табличен вид, три вида разходи-преки, непреки
и допълнителни. В преките разходи са включени разходи за лекарствени
продукти и консумативи (разходи за една аутопсия), чрез изброяване-
медицински консумативи (ръкавици, калцуни, престилки, трупни чували,
маски, еднократни контейнери, стерилни - за кръв и урина, стерилни
контейнери за тъканни материали), лекарствени продукти, реактиви,
дезинфектанти, хигиенни материали (памук, лигнин, измиващи средства,
почистващи средства) и такива за възнаграждения на помощен персонал за
една аутопсия. В непреките разходи се причисляват тези за канцеларски
материали, отпадъци (битови и опасни), амортизации, охрана, застраховки,
вода, електроенергия, топлоенергия, телефонни, транспортни и пощенски
разходи. Към допълнителните разходи са включени тези за изследвания, при
необходимост, като са изброени видовете изследвания, а също и за съхранение
на труп в хладилна камера. По отношение на трите вида разходи с числов
израз в левова равностойност е посочен техният максимален размер.
Следователно в наредбата се прави деление на разходите по видове, като
изрично се посочва и описанието на разходите, т. е. в какво те се изразяват.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2 от договора от 2021 г. възложителят
осигурява средства на изпълнителя както за поддържане и подобряване на
материално-техническата обезпеченост при извършване на различни видове
изследвания посочения в чл. 4 от него, така и за поддържане и подобряване
на капацитета от медицински специалисти и помощен персонал посочен в
11
чл. 3, ал. 2 от него, сред които е и лекар с придобита специалност по „Съдебна
медицина“. За изпълнение на предмета на договора възложителят осигурява
на изпълнителя средства за 2021 г. в размер на 29400,00 лв. В ал. 3, т. 1 на чл. 5
е уговорено, че за поддържане и подобряване на капацитета от
медицински специалисти и помощен персонал средствата ще се
предоставят на база брой лекари с придобита специалност и среден
месечен разход за един лекар 1300,00 лв. и брой медицински/немедицински
специалисти, участващи в изготвянето на съдебномедицинските експертизи и
среден месечен разход за един медицински/немедицински специалист 900,00
лв., а в ал. 3, т. 2 на чл. 5 е посочено, че за подобряване на материално-
техническата обезпеченост се предвиждат 3000,00 лв.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2 от договора от 2022 г. възложителят
осигурява средства на изпълнителя както за поддържане и подобряване на
материално-техническата обезпеченост при извършване на различни видове
изследвания посочения в чл. 4 от него, така и за поддържане и подобряване
на капацитета от медицински специалисти и помощен персонал посочен в
чл. 3, ал. 2 от него, сред които е и лекар с придобита специалност по „хххххх.
За изпълнение на предмета на договора възложителят осигурява на
изпълнителя средства за 2022 г. в размер на 29400,00 лв. В ал. 3, т. 1 на чл. 5 е
уговорено, че за поддържане на капацитета от медицински специалисти и
помощен персонал средствата ще се предоставят на база брой лекари с
придобита специалност и среден месечен разход за един лекар 1300,00 лв. и
брой медицински/немедицински специалисти, участващи в изготвянето на
съдебномедицинските експертизи и среден месечен разход за един
медицински/немедицински специалист 900,00 лв., а в ал. 3, т. 2 на чл. 5 е
посочено, че за подобряване на материално-техническата обезпеченост се
предвиждат 3000,00 лв. По отношение на финансовия ресурс изчислен при
условията на чл. 3, ал. 1, т. 1, в чл. 3, ал. 5 е посочено, че той се предоставя
за поддържане и подобряване на капацитета от медицински специалист и
помощен персонал, в това число и за допълнително стимулиране на
персонала, работещ в отделението.
От тук възниква въпросът какво следва да се влага в смислово
отношение в понятието „капацитет“. Легална дефиниция на същото се
съдържа в § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за лечебните
12
заведения. Според него капацитет е максималният обем медицински
дейности, които се осъществяват от съответните клиники и отделения при
спазване на изискванията за осигуреност с медицински специалисти на
основен трудов договор, наличие на определената в медицинските
стандарти технически изправна медицинска апаратура и техника и в
съответствие с утвърдените от министъра на здравеопазването медицински
стандарти. От това следва, че под капацитет не се разбира само наличието и
броят на медицински специалист в даденото отделение, какъвто смисъл влага
жалбоподателката, защото в него се включват и медицинската апаратура и
техника и те заедно формират капацитета.
Така при отчитане на това какво разбира законодателят под разход и
съобразяването с това какви са видовете разходи, и какво влага в думата
капацитет, то в случая не може да се приеме, че с двата договора се предвижда
заплащане персонално и лично на средства на лекарите полагащи труд в
отделението по съдебна медицина. Под разход се имат предвид най-вече
консумативите, които са необходими в ежедневната работа на съдебния лекар,
по време на извършване на експертиза или аутопсия на труп или части от него.
Средствата, които се предвиждат с двата договора са свързани именно с това,
че тази дейност е скъпа и е свързана с нуждата от наличие на средства, с които
съдебните лекари да се предпазват, а също и за осигуряване на нормална
работна среда. Това се потвърждава и от точка първа от заключителната част
от допълнителното заключение по извършената съдебно-счетоводна
експертиза, видно от която разходите на отделението по съдебна медицина
надхвърлят многократно приходите, а също и от точка втора, която съвсем
нагледно показва числовият израз на загубите на отделението за 2021 г. и
съответно за 2022 г. Този извод не се опровергава, така както счита
жалбоподателката, от констатацията на вещото лице в основното заключение,
според което за периода на действие на двата договори болницата е изготвила
отчети, в които са отразени суми за лекар със специалност съдебна медицина.
При съобразяване с нормативно предвиденото разделение на разходите, то
следва, че средствата се предоставят за осигуряване на всичко необходимо по
време на извършване от един съдебен лекар на аутопсия. Така тези средства
отново действително са за един лекар, но те се дават за консумативи и
осигуряване на нормална среда и условия за работа. Това не се променя от
новосъздадената в договора от 2022 г. ал. 5 на чл. 5 in fine, в който е разписано,
13
че финансовият ресурс се предоставя, в това число и за допълнително
стимулиране на персонала, работещ в отделението. В тази уговорка се
забелязва една неопределеност и е формулирана прекалено общо. Отделно от
това тя препраща към чл. 5, ал. 3 от него, чрез който обаче не се създава
задължение за изпълнителя да заплаща персонално средства, въз основа на
договора, на медицинските специалисти. До този извод въззивният съд
достига след като анализира употребените в него изразни средства, в който
липсва израз от типа „имат право“ или „им се следват“. С двата договора не е
уговорено нито задължение на изпълнителя да заплаща лично средства на
работещия в отделението при него съдебен лекар, нито право на последния да
изисква заплащането на такива средства.
От всичко изложено следва, че жалбоподателката не е страна по
процесните два договора, а също и че те не са сключени в полза на трето лице.
Последното е така, защото нито в договора от 2021 г., нито в този от 2022 г.,
има така както в теорията се предвижда, обективирана изрична воля на
договарящите едно трето лице да придобива веднага и непосредствено свое
собствено самостоятелно право (Кожухаров, А., Облигационно право, общо
учение за облигационното отношение, нова редакция и допълнения на проф.
П. П , Юриспрес, 2002, с. 103). Такава изрична клауза не се съдържа в
текстовете на двата договора.
Дори да се приеме, обаче че въз основа на чл. 5, ал. 5 от договора от 2022
г. някаква част от средствата посочени в чл. 5, ал. 3, т. 1 от този договор се
дължи и на медицинските специалисти, то следва да се отбележи, че
единствено в дискрецията на изпълнителния директор на болницата е дали и
каква част точно да бъде изплатена персонално на някого. Този извод следва
от словесния начин на изразяване в тази алинея „…в т. ч. и за допълнително
стимулиране на персонала, работещ в клиниката/отделението.“, т. е. освен за
това, средствата са необходими и за вече посочените по-горе разходи. Това е
така, защото тази клауза единствено урежда пределите на действие, като
предвижда свобода на преценка при вземане на решението-дали, кога и как да
действа изпълнителният директор. Затова не може да послужат за извод в друг
смисъл показанията на свидетеля Ивайло Иванов, че друга болница, като
негов работодател, е изплатила суми въз основа на подобен договор, тъй като
изпълнителят разполага с право на преценка.
14
Всичко това мотивира въззивният съд да приеме, че основният иск е
неоснователен и на жалбоподателката не е дължима претендираната от всеки
един от двата процесни договора сума. От това следва, че неоснователна е и
акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху всяка от
претендираните по двата договора суми.
При така изложените съображения, останалите необсъдени от
настоящия въззивен състав доказателства се явяват неотносими към спора с
оглед направения по-горе анализ и формирания на негова основа правен
извод.
Дадената в настоящия случай от първоинстанционния съд невярна
правна квалификация на така предявения иск е основание за постановяване на
неправилно съдебно решение, което подлежи на отмяна (Решение № 73 от
23.05.2014 г., постановено по гр. д. № 173/2014 г., ГК, II г. о. на ВКС).
Обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от
КТ за заплащане на сумата от общо 31200,00 лв., за трудово възнаграждение и
акцесорния такъв с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
лихва за забава в размер на 7524,28 лв. върху неплатеното трудово
възнаграждение за периода от 01.02.2021 г. до 05.12.2023 г. и вместо това да
бъде постановено друго, с което предявения иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, във връзка с чл. 22 от ЗЗД и този с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.
Държавна такса за въззивното обжалване от въззивницата не е
заплатена. Предвид това, че в случая не е налице трудовоправен спор, а такъв
произтичащ от договор, то същата следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Окръжен съд-гр. Монтана държавна такса за въззивната инстанция в
размер на 624,00 лв.
При този резултат на правния спор следва да бъдат присъдени разноски
на въззиваемия в настоящото въззивно производство. Такива обаче не се
следват предвид изричното изявление на процесуалния му представител в
откритото по делото заседание, че не претендира такива за въззивното
производство.
Решението по настоящото въззивно гражданско дело подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1
15
от ГПК, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 524 от 13.11.2024 г., постановено по гр. д. №
-ти
931/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, 6 състав, в частта, в
която е отхвърлен предявеният от А. П. И., ЕГН **********, против МБАЛ
„хххххх АД, гр. ххххх ЕИК *********, за заплащане на сумата 31200,00 лв.-
дължимо трудово възнаграждение за периода 01.01.2021 г.-31.12.2022 г., както
и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 7524,28 лв.-лихва за забава
върху неплатеното трудово възнаграждение за периода 01.02.2021 г.-
05.12.2023 г., като неправилно, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. В , ул.
„хххх, бл. ххх вх. хх, етхх, ап. хсрхещу ххххх ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. В , ул. „хххх№ хх, иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
във връзка с чл. 22 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сума в общ размер на 15600,00 лв., претендирана като дължима по договор №
РД-06-363/10.12.2021 г., за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и сума в
общ размер на 15600,00 лв., претендирана като дължима по договор № РД-06-
137/14.07.2022 г., за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и иск по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 7524,28 лв., представляваща
лихва за забава, от която сума в размер на 4003,94 лв. изчислена върху
претендираната по договор № РД-06-363/10.12.2021 г. главница, за периода от
02.01.2021 г. до 05.12.2023 г. и сума в размер на 2520,34 лв. изчислена върху
претендираната по договор № РД-06-137/14.07.2022 г. главница, за периода от
02.01.2022 г. до 05.12.2023 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 524 от 13.11.2024 г., постановено по гр.
-ти
д. № 931/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, 6 състав в частта за
разноските.
ОСЪЖДА А. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. В ул. „х хх, бл.ххххх
вх. хх, ет.хх ап. 14, да заплати по сметка на Окръжен съд-гр. Монтана,
сумата от 624,00 лв. (шестстотин двадесет и четири лева), представляваща
16
държавна такса за въззивно обжалване на решението.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Окръжен
съд-гр. Монтана, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, да се връчи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17