№ 71
гр. Русе, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20224501000126 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ С.А. Париж, Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ С.А. Клон България, ЕИК204915054, чрез юрисконсулт П.П.,
против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№1388/2021г., в
частите, с които са отхвърлени предявените на основание чл.422 ГПК искове
по отношение на ИЛ. СТ. Ж., над сумата 1642.24лв. до 2233.01лв.-главница,
за възнаградителна лихва-621.31лв. и за мораторна лихва 215.48лв. за периода
20.08.2019г.-17.09.2020г.
Излагат се оплаквания за неправилност на решението, свеждащи
се до неправилност на извода на съда, че договорът за кредит е
недействителен. Иска се решението в обжалваните части да бъде отменено от
въззивния съд и отхвърлените искове-уважени, както и присъдени разноски,
вкл. за юрисконсултско възнаграждение.
1
Насрещната страна-въззиваемият ИЛ. СТ. Ж., чрез особен
представител адвокат Я.П. не е подал отговор на въззивната жалба. Извън
срока за отговор е подадено становище, с което се оспорва жалбата и се иска
решението да бъде потвърдено, като се излагат доводи за нейната
неоснователност и иска да бъде оставена без уважение.
След като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че
на 05.03.2019 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." Клон България,
гр. София, и ИЛ. СТ. Ж. е сключен Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-16854655. Договорът е сключен за финансиране на
стока-спално обзавеждане с цена 2250лв. Посочен е размер на кредита -
2443.60лв., месечна погасителна вноска-135.92лв., при 24 месечни
погасителни вноски, обща стойност на плащанията-3462.08лв. /с
първоначална вноска 200лв./. посочен е годишния процент на разходите /ГПР/
- 32.12%, лихвения процент /ЛП/-28.18%. Като финансирана услуга е
посочена застраховка „Сигурност на плащанията“ с премия 393.60лв. Част от
договора е погасителен план, съдържащ размер на вноска, падежна дата и
оставаща главница, както и условия по договора. Не е спорно и е установено
по делото, че от кредита 2250лв. са изплатени на търговския партньор, както
и че размера му се формира от тази сума, плюс застрахователна премия-
393.60лв. Установено е по делото, че от ответника са заплатени 3 погасителни
вноски, общо 407.76лв.
В решението, предмет на обжалване, районният съд е приел, че
договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като ГПР е посочен само
2
като абсолютна стойност-32.12%, но в него не са посочени по вид и размер
разходите, от които се формира, така, както са описани в чл.19, ал.1 ЗПК и в
Приложение №1 към закона. Не е посочено какви разходи, освен
възнаградителната лихва от 28.18% се включват в ГПР и какво е
стойностното измерение в проценти на всеки от компонентите. В договора не
е посочено дали застрахователната премия по сключената застраховка в
размер на 393.60лв., включена в размера на кредита, е включена в ГПР,
доколкото е разход по кредита и какъв процент от размера на кредита
представлява на годишна база. Прието е също така, че това освен че
противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК лишава кредитополучателя, а и съда от
възможността да извърши преценка на съответствието на договора с
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК. Предвид това, съдът е приел, че
поради неспазени изисквания на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК и на основание
чл.23 с.з. потребителят връща само чистата стойност. Съдът е приел, че
чистата стойност на кредита е сумата 2050лв., но не и включената сумата
393.60лв.-за закупена застраховка „Защита на плащанията“, тъй като не е
доказано заплащането на такава премия на застраховател. След като е
приспадната заплатената сума по трите вноски от кредитополучателя, съдът е
уважил частично иска за главница, отхвърлил го е в останалата му част и е
отхвърлил изцяло исковете за възнаградителна и мораторна лихви.
Настоящия състав, намира, че решението в обжалваните части е
правилно и следва да бъде потвърдено, по следните съображения:
Основното оплакване във въззивната жалба се свежда до неправилен
извод на съда за недействителност на договора, поради несъответствието му с
императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Окръжният съд споделя изцяло решаващия извод на
първоинстанционния съд. Потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр.
чл. 24 от ЗПК предвижда, че неравноправните клаузи в договори между
потребители и търговци са нищожни, при наличие на следните предпоставки:
договорът да е сключен с потребител и да липсва индивидуално договаряне,
доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба
страна спрямо доставчика /включително и при финансова услуга/, от гледна
3
точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност. В случая, начинът на договаряне категорично изключва
формиране воля на страните по всяка една от клаузите на договора, част от
които са и във вреда на потребителя, нарушават значително равновесието
между правата и задълженията на търговеца и клиента и не отговарят на
изискването за добросъвестност /чл. 143 от ЗЗП/. В договора не е разписана
ясно от страна на кредитора методиката на формиране на ГПР и ГЛП, поради
което кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите
последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно
положение спрямо насрещната страна. Нещо повече, в случая, безспорно се
установява, че според договора за кредит е заплатено за застраховка
„Сигурност на плащанията", дължимата застрахователна премия по която
възлиза на 393.60лв., а тази сума несъмнено представлява разход, който е
следвало да бъде включен в посочения в договора ГПР. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които той се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Това задължително
съдържание, според чл. 11 ЗПК следва да е налице към момента на
подписване на договора от страна на кредитополучателя, тъй като именно
към този момент той следва да изрази своето информирано съгласие по
отношение на неговите общи параметри. В случая, макар на пръв поглед ГПР
да отговаря на изискването да не надвишава петкратния размер на законната
лихва /32.12%/, след добавяне и на сумата по застраховката-393.60лв.,
нараства значително над този процент. В договора е уговорено дължимата
застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с
погасителната вноска по заема, като по този начин се заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Според
4
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. От тази дефиниция става ясно, че
ГПР включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали
разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на
договора или в бъдеще.
В настоящия случай е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Съгласно нея, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Липсата на разбираема и
недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК,
е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му. Същевременно посочването на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита и следва да бъде окачествено като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и също води до
недействителност на договора в неговата цялост.
С оглед гореизложеното, настоящият състав също намира, че
договора за потребителски кредит се явява недействителен, на посоченото
основание, поради което длъжника дължи само частично присъдената
главница /след приспадане на направените плащания от чистата стойност на
кредита/, но не и вземанията, чието отхвърляне е предмет на въззивната
жалба. До същите изводи е достигнал и първостепенния съд, поради което
решението му в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
5
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1072 от 08.12.2021г., постановено по гр.д.
№1388/2021г. по описа на РРС в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6