№ 59
гр. Видин, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Владимир К. Крумов
при участието на секретаря Галина Арс. Начева
като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело №
20211320101442 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от Кодекса на
труда /КТ/, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца Р. Н. Д., ЕГН **********, от с. И., обл. Видин, ул.“Д. з. № **, че
от 2013г. до 20.01.2020г. е работил по трудово правоотношение с ответната страна
„СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, на длъжността „охранител“ с място на работа в с. Р., с. Д.д. и в гр.
Видин. На 30.04.2019г. било прекратено трудовото правоотношение между страните, като
впоследствие ищецът отново сключил трудов договор от 05.11.2019г., който бил прекратен
със заповед от 20.01.2020г. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
ответната страна не е заплатил на ищеца трудово възнаграждение за времето до
прекратяване на трудовото правоотношение на 30.04.2019г., съгласно Споразумение от
30.10.2019г. в размер на 1 350,00лева. За периода от 05.11.2019г. до 20.01.2020г. на ищеца
не е заплатено трудово възнаграждение за месец ноември и месец декември на 2019г. и за
месец януари на 2020г. На ищеца не е заплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2018г., 2019г. и 2020г.
Към настоящия момент ищецът не е получил дължимите плащания от ответника,
въпреки направените от него опити.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответната страна да
заплати на ищеца сумата от 1 350,00лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение, съгласно Споразумение от 30.10.2019г., сумата от 95,00лева,
1
представляваща обезщетение за забава върху горната сума, за периода от 30.10.2020г. до
предявяване на иска, сумата в общ размер на 1 730,00лева представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за месеци ноември и декември на 2019г. и за месец януари на
2020г., ведно със законната лихва до окончателното издължаване, сумата от 800,00лева
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018г., 2019г. и
2020г., сумата от 60,00лева обезщетение за забава върху горната сума, считано от
прекратяване на трудовото правоотношение до предявяване на иска, както и законна лихва
до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените по производството
разноски.
Ответната страна е подала писмен отговор на исковата молба. Не спори относно
съществувалото трудово правоотношение между страните за исковите периоди. Твърди, че
сумата, предмет на Споразумение от 30.10.2019г. е заплатена на 14.01.2020г. Сочи, че
ответната страна е останала задължена за заплащане на трудово възнаграждение за месеци
декември на 2019г. и януари на 2020г., но в нетен размер. По отношение на исканото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е направено възражение за погасени по
давност претенции. Направено е възражение за прекомерен размер на претендираното
адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и извършена е съдебно –
счетоводна експертиза.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна :
Страните през исковия период са били в трудовоправни отношения, като ищецът е
заемал длъжността „охранител“. Между страните, на 30.10.2019г., е сключено споразумение
по силата на което ответната страна, като работодател, се задължила да заплати на ищеца,
като служител, сумата в общ нетен размер на 3 350,00лева на разсрочено плащане в срок до
31.10.2020г.
По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, която Съдът възприема като
обективно и компетентно изготвена. Същата не е оспорена от страните. Заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза е изготвено въз основа на представените по
делото доказателства и счетоводна информация получена от ответното дружество. Сумата
по Споразумение от 30.10.2019г. е изплатена с разходен касов ордер № 10713/14.01.2020г.
Неизплатения нетен размер на трудово възнаграждение за месеци ноември и декември на
2019г. и за месец януари на 2020г. е в общ размер на 1 045,34лева. Неизплатеното
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ от 05.11.2019г. до 21.01.2020г. е в общ размер на
46,89лева. Обезщетението за забава върху същото е в размер на 06,89лева. За 2018г. и преди
трудов договор № 6882 от 05.11.2019г. няма данни за подписан между страните друг трудов
договор. Вещото лице не е установило отработени месеци по трудов договор през 2018г. и
2019г. По издадени заповеди са ползвани 15 работни дни платен годишен отпуск от 2018г. и
15 работни дни от 2019г.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че иска с правно
2
основание чл. 128 от КТ е основателен в частите относно периода месец ноември на 2019г.,
месец декември на 2019г. и за месец януари на 2020г. и в общ нетен размер на 1 045,34лева,
която сума е установена от вещото лице в заключението му по съдебно-счетоводната
експертиза. Безспорно в процеса се установи наличието на трудово правоотношение между
страните. Разпоредбата на чл. 242 от КТ установява възмездност на работната сила.
Съгласно чл. 124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да
заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа. Разпоредбата
на чл. 128 от КТ вменява на работодателя задължение да заплаща дължимото трудово
възнаграждение в установените срокове. Но работодателят дължи на работника основното
трудово възнаграждение и добавките към него, а не брутното възнаграждение, т.е.
задължението на работодателя е в размер на остатъка от чистата сума за получаване след
като се приспаднат удръжките посочени в чл. 272, ал. 1 от КТ, още повече, че те се правят
без съгласието на работника. Ответната страна не е заплатила на ищеца трудово
възнаграждение за исковия период месец ноември на 2019г., месец декември на 2019г. и
месец януари на 2020г. В останалата част иска за заплащане на сумата от 1 350,00лева ,
съгласно горното споразумение, е неоснователен предвид направеното плащане.
С оглед неоснователността на иска за трудовото възнаграждение, претендирано за сумата от
1 350,00лева, неоснователен се явява иска за заплащане на сумата от 95,00лева обезщетение
за забава, считано от 30.10.2020г. до предявяване на иска. Главницата е платена на
14.01.2020г. в определените срокове.
Искът с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ е частично основателен за сумата от
46,89лева и за периода от 05.11.2019г. до 21.01.2020г. При прекратяване на трудовото
правоотношение за ищеца е възникнало правото на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. Съдът счита, че е неоснователно възражението на ответника за погасяване
по давност на претенцията по чл. 224, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 176а от КТ, който е в сила от
01.03.2011 г., когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на
две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това,
правото на ползването му се погасява по давност. В настоящия случай ищецът не е ползвал
платен годишен отпуск за месец ноември на 2019г. до месец януари на 2020г. вкл., като
искът е предявен на 02.07.2021г. и давността не е изтекла.
Искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на 60,00лева върху
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, за периода от прекратяване на
трудовото правоотношение до предявяване на иска е неоснователен. Искът по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предявената претенция по чл. 224 от КТ и от
уважаването на последния зависи съдбата на акцесорния иск. Но освен от уважаването на
иска по чл. 224 от КТ, уважаването на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД зависи и от доказването на
обстоятелствата и фактите, релевантни за неговата основателност.
Отговорността на работодателя по чл. 224, ал. 1 от КТ е договорна. Тя се поражда в
рамките на едно конкретно трудово правоотношение. В случая договорната отговорност
изключва деликтната. След като задължението на работодателя по чл. 224, ал. 1 от КТ не
3
произтича от непозволено увреждане, не може да намери приложение разпоредбата на чл.
84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите относно началния момент за присъждане
на лихва. Задължението по чл. 224, ал. 1 от КТ е парично и при забавеното му изпълнение
работодателят дължи лихва на уволнения работник. Поради договорния характер на
отговорността на работодателя и липсата на уредба в Кодекса на труда относно началната
дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, следва да се приложат общите правила
на Закона за задълженията и договорите относно неизпълнение на задълженията. Съгласно
чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При безсрочните задължения,
каквото е това по чл. 224, ал. 1 от КТ, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора. Поканата, като условие за изпадане на длъжника в забава, е абсолютно
необходима, когато няма определен срок за изпълнение.
Вземането по чл. 224, ал. 1 от КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник
или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на прекратяване на
трудовия договор, но тъй като вземането по чл. 224, ал. 1 от КТ е парично и безсрочно в
рамките на една договорна отговорност, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е нужна покана на
кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за
закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в
който е предявен искът. По делото няма доказателства, нито твърдения, ищецът да е
поканил ответното дружество да му изплати дължимото обезщетение за неизползван
годишен платен отпуск, то съдът намира, че искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
дължима лихва за забава върху неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските :
Съдът намира за основателно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар в общ размер от 600,00 лева, който се претендира от
ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът
може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Настоящето дело е разгледано в едно съдебно заседание, не е налице фактическа и правна
сложност на делото. Адвокатското възнаграждение е уговорено в размер на 600,00лева.
Изискването на разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за определяне възнаграждение съобразно вида и
броя на предявените искове касае възнаграждения при искове в защита на различни
интереси, а не само съобразно броя на същите т.е. само при кумулативно съединяване на
искове, които не са в съотношение на зависимост на единия от другия. В случая интереса,
който търси ищеца е един, тъй като претендираните вземания са за дължимост на парични
суми, които се основават изцяло на идентични факти, като иска за лихви е изцяло в
зависимост от иска за дължимост на главницата, предвид акцесорния характер. При това
положение при определяне на дължимото възнаграждение за адвокат следва да се вземе
общия размер на исковите претенции. В настоящият случай дължимите разноски за ищеца
4
са в общ размер на 306,46лева за възнаграждение за адвокат.
Ответната страна следва да заплати по сметка на Районен съд Видин държавна такса
в общ размер на 50,00лева, както и сумата от 100,00лева за възнаграждение за вещо лице.
По реда на чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на
решението в частта на трудовото възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от Р. Н. Д., ЕГН **********, от с. И., обл. Видин, ул.“Д. з. № **,
против „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.
София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, иск за заплащане на сумата от 1 350,00лева, дължимо
трудово възнаграждение, съгласно Споразумение от 30.10.2019г., като неоснователен.
Отхвърля предявения от Р. Н. Д., ЕГН **********, от с. И., обл. Видин, ул.“Д. з. №
**, против „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, иск за заплащане на сумата от 95,00лева, обезщетение за
забава върху горната сума, считано от 30.10.2020г. до предявяване на иска, като
неоснователен.
Осъжда „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, да заплати на Р. Н. Д., ЕГН **********, от
с. И., обл. Видин, ул.“Д. з. № **, сумата в общ размер на 1 045,34лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение в нетен размер за месец ноември на 2019г., месец
декември на 2019г. и месец януари на 2020г., ведно със законната лихва считана от
предявяване на иска – 02.07.2021г. до окончателното издължаване, като иска до пълния
претендиран размер отхвърля като неоснователен.
Осъжда „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, да заплати на Р. Н. Д., ЕГН **********, от
с. И., обл. Видин, ул.“Д. з. № **, сумата в общ размер на 46,89лева обезщетение по чл. 224,
ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода от 05.11.2019г. до 20.01.2020г.,
ведно със законната лихва считана от предявяване на иска - 02.07.2021г. до окончателното
издължаване, като иска до пълния претендиран размер и период отхвърля като
неоснователен.
Отхвърля предявения от Р. Н. Д., ЕГН **********, от с. И., обл. Видин, ул.“Д. з. №
**, против „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, иск за заплащане на сумата 60,00лева обезщетение за
забава върху горната сума, считано от 20.01.2020г. до предявяване на иска, като
неоснователен.
Осъжда „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
5
управление гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, да заплати на Р. Н. Д., ЕГН **********, от
с. И., обл. Видин, ул.“Д. з. № **, сумата от 306,46лева разноски за възнаграждение за
адвокат, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.
Отхвърля искането на „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3 за присъждане разноски по
производството, като неоснователно.
Осъжда „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, да заплати в полза на Районен съд Видин
сумата от 50,00лв. за държавна такса.
Осъжда „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, да заплати в полза на Районен съд Видин
сумата от 100,00лева за възнаграждение за вещо лице.
Постановява предварително изпълнение на решението по гр. д. № 1442 / 2021г. по
описа на Районен съд гр. Видин в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в
двуседмичен срок, считан от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6