№ 4347
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110213366 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „******“ АД с ЕИК ********* срещу
наказателно постановление /НП/ № Р-10-168/04.09.2023 г., издадено от
заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание чл.
116, ал. 1 т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на
дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
5 000 /пет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 55, ал. 2 вр. чл. 54, ал.
7 вр. чл. 53, ал. 7 изр. второ от ЗМИП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, като се застъпва тезата, че не е налице хипотеза на
установяване на делови взаимоотношения без присъствие на клиента, тъй
като същите са установени при физическо присъствие на пълномощник на
дружеството, поради което изискванията на чл. 55, ал. 2 от ЗМИП не следва да
се прилагат. На база тълкуване на правни норми от ЗПФИ, ЗПФУР и ЗДДС
жалбоподателят прави извод, че клиентът отсъства физически, когато
неговото изявление достига до насрещната страна чрез електронен способ или
друго дистанционно средство за комуникация. Отделно се поддържа, че към
1
момента на установяване на деловите отношения жалбоподателят е приложил
способите на чл. 55, ал. 1 т. 1, т. 4 и т. 8 от ЗМИП, тъй като освен
пълномощното е изискал и получил свидетелство за съдимост на ****,
свидетелство от съответната данъчна служба за водене на отчет на *** и
нотариално заверен превод на копие на документа за самоличност на ***, като
се твърди, че посочените документи са представени преди подписване на
договора между жалбоподателя и „*******“ ЕООД. Алтернативно се
претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се
представлява от адв. Й., надлежно упълномощена, която пледира за отмяна на
НП тъй като деянието, за което дружеството е санкционирано е
несъставомерно. Счита, че не е налице неприсъствено установяване на
деловите взаимоотношения, тъй като те са установени присъствено чрез
пълномощник респ. приложима е разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗМИП.
Отделно се поддържа, че макар и да не е било задължено дружеството е
приложило два способа за идентификация на законния представител на
клиента- юридическо лице. Претендира разноски по списък.
Въззиваемата страна - заместник-председателя на Комисията за
финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“ се представлява от юрк. ***, който моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление. Счита за доказано, че
инвестиционния посредник не е приложило втори способ, а само е имало
възможност да стори това. Акцентира, че от дружеството- жалбоподател
многократно са изисквани документи, касаещи прилагане на способите за
идентификация, като при представянето им дружеството е посочило, че не
разполага с други документи, извън приложените, от което е видно, че
дружеството не е използвало документите, представени в съдебно заседание.
Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски и иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В правото си на реплика адв. Й. посочва, че върху копието на
свидетелството на Федералната данъчна служба е направена заверка от
служител на ИП, като КФН макар да е изисквала документи не е дала
указания какви точно да документи да се представят. Счита, че с
представянето на удостоверението от нотариалната камара се установява
прилагането на втори способ при идентификация на клиента.
В отговор юрк. *** посочва, че отбелязването върху свидетелството е
извършено на ръка, без нотариална заверка и счита, че следва да бъде
поставено под съмнение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните
доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
Към месец март 2022 г. дружеството – жалбоподател „******“ АД било
2
лицензиран инвестиционен посредник съгласно лиценз, издаден въз основа на
решение № 104- ИП/08.02.2006 г. на Комисията за финансов надзор за
предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционна
дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Закона за пазарите на финансови
инструменти и като такъв имало качеството задължено лице по чл. 4, т. 8 от
ЗМИП. Дружеството било вписано в регистъра на инвестиционните
посредници, воден от КФН под № 03-0091.
На 21.03.2022 г. в гр. София, в офиса на дружеството- жалбоподател,
находящ се на ул. „****“ № 8 бил сключен договор за сделки с финансови
инструменти и предоставяне на регистрационни услуги между ИП „******“
АД и „*******“ ЕООД. При подписване на договора клиентът „*******“
ЕООД се представлявал от пълномощник - ****, надлежно упълномощена от
управителя на дружеството *** да представлява юридическото лице, която
лично присъствала в офиса на ИП и подписала договора. Преди подписване на
договора от страна на *** били предоставени нотариално заверен препис от
паспорт на *** и пълномощно, с което *** била упълномощена да
представлява „*******“ ЕООД. Преди подписването на договора свидетелят
Н. Б. изпратила на електронната поща на управителя на дружеството-
жалбоподател **** свидетелство за съдимост за *** и свидетелство от
данъчна служба.
Със заповед № 3-237/30.08.2022 г. на заместник –председателя на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ било възложено
извършването на проверка на инвестиционен посредник „******“ АД, като
бил определен екип от проверяващи, в състава на който била включена и
свидетелката *****, заемаща длъжността „главен експерт“ в КФН, управление
„Надзор на инвестиционната дейност“. От инвестиционния посредник били
изискани документи във връзка с дейността му за периода 01.04.2021 г. до
31.05.2022 г. От страна на инвестиционния посредник неколкократно били
изпращани документи и уточнения, в отговор на последващи искания за
представяне на данни от страна на КФН. С декларация законните
представители на „******“ АД декларирали, че във връзка с искания /№ 1, №
2, № 3 и № 4 от КФН/ на проверяващите са предоставени данни и документи,
относими към прилагането на ЗМИП, ППЗМИП и ЗМФН, както и че
предоставената информация е точна и актуална, като дружеството разполага с
документи и данни, които биха могли да бъдат относими към прилагането на
посочените нормативни актове и е в готовност да ги представи при поискване.
След извършената проверка на представените данни и документи
свидетелят **** счела, че инвестиционният посредник „******“ АД е
установил делови взаимоотношения с „*******“ ЕООД без присъствието на
клиента, тъй като неговият законен представител *** не присъствал
физически при сключване на договора, като в нарушение на чл. 55, ал. 2 от
ЗМИП ИП не е приложил втори способ за проверка на идентификацията на
неговия законен представител ***, поради което на 24.03.2023 г. в присъствие
на представители на „******“ АД съставила срещу дружеството акт за
3
установяване на административно нарушение № Р-06-86/24.03.2023 г. Актът
бил предявен за запознаване, като бил подписан от представителите на
дружеството без възражения. Такива били депозирани впоследствие.
Като счел подадените възражения за неоснователни и въз основа на така
съставения АУАН заместник-председателят на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“ издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 116, ал. 1 т. 3 от ЗМИП наложил на
дружеството – жалбоподател имуществена санкция в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 08.11.2023 г., а
на 21.09.2023 г. била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите *****, *****,
****, извлечение от регистъра на инвестиционните посредници, воден от
КФН, заповед № 3-237/30.08.2022 г. и заповед № З-320/08.11.2022 г. на
заместник –председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, справка за извършени действия при
идентифициране на юридическо лице от 21.03.2022 г., декларация за
действителен собственик, договор за сделки с финансови инструменти и
предоставяне на регистрационни услуги от 21.03.2022 г., копие на лична карта
на ****, справка за български лични документи, копие от паспорт на **** ***,
копие от пълномощно на ****, резултати от проверка на идентификацията и
идентификационните данни на „*******“ ЕООД, справка за актуално
състояние на „*******“ ЕООД от ТРРЮЛНЦ, документи за комплексна
проверка, копие от пълномощно на ****, свидетелство от Федерална данъчна
служба за ***, свидетелство за съдимост на ***, копие от паспорт на ***,
поръчка № *********/21.03.2022 г. и потвърждение за сключена сделка,
Съдът намери показанията на свидетеля ***** за обективни,
добросъвестно депозирани, последователи и логични, като съдът им се довери
дотолкова, доколкото свидетелят депозира лични възприятия относно
осъществената проверка, изисканите и представени от ИП документи.
Свидетелят посочи на база какви данни е направила извод, че дружеството не
е спазило законовите изисквания за прилагане на втори способ за проверка на
идентификацията.
Макар свидетелят *** да е служител на дружеството – жалбоподател
съдът не намери, че показанията му са тенденциозни или недобросъвестно
депозирани, а напротив, след като ги подложи на внимателен анализ прие, че
същите са обективни и достоверни. Свидетелят изясни датата и мястото на
сключване на договора между жалбоподателя и клиента „*******“ ЕООД,
като заяви, че за клиента договорът е подписан от пълномощник на
дружеството, а именно ****, като са били представени нотариално заверен
превод на пълномощно, с което *** е упълномощена да представлява
дружеството, нотариално заверен препис от паспорт на управителя на
4
дружеството ***, както и свидетелство за съдимост, на което свидетелят
направил копие, а така също предварително било изпратено свидетелство от
данъчна служба. В тази част показанията на свидетеля се подкрепят от
заявеното от свидетеля Н. Б., която посочи, че преди сключване на договора на
ИП били изпратени документи, касаещи ***, а именно свидетелство за
съдимост, документ относно данъчния номер, копие на документ за
самоличност и пълномощно. Твърдението на свидетеля Медникаров относно
физическото присъствие на **** в офиса на ИП при подписване на договора
от 21.03.2022 г. се потвърди и от свидетеля Б., която посочи, че също се е
намирала в офиса на ИП. Относно изпращането на документите за ***
свидетелят Б. заяви, че първоначално те са й били изпратени от търговския
директор на „****“ АД, които тя препратила на ****. Посоченото от Б. намира
опора в извлеченията от имейли, видно от които на 10.03.2022 г. до
електронната поща на свидетеля Б. е бил изпратен имейл от търговския
директор на „****“ АД, с приложения, който имейл, ведно с приложенията 14
минути по-късно е бил препратен на изпълнителния директор на
дружеството-жалбоподател ****. Действително от заглавието на приложения
файл не може да се направи категоричен извод относно неговото съдържание,
но от показанията на свидетеля Б. се установява, че това е документ,
съдържащ данъчен номер за *** Б. изрично потвърди, че приложеният на л.
113 от делото документ е бил изпратен от нея на **** преди сключване на
договора.
Съдът кредитира изцяло представените и приети по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства, които са обективни и съществено допринасят за
изясняване на релевантната фактология. Именно от писмените доказателства
се установи изисканите от страна на КФН и представените от ИП документи в
хода на извършената проверка. Установи се, че действително на проверяващия
екип не са били представени данъчния номер и свидетелството за съдимост на
***, тъй като тези документи не фигурират в клиентското досие на „*******“
ЕООД.
От приложената заповед № З-320/08.11.2022 г. на заместник -
председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност” съдът извлече информация относно материалната компетентност на
актосъставителя *****.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
5
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от т.
1.5.4 на представената заповед № З-320/08.11.2022 г. на заместник -
председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност” свидетелят ***** е оправомощена да съставя АУАН за нарушения на
ЗМИП, а компетентността на АНО следва от изричната разпоредба на чл. 123,
ал. 1 от ЗМИП.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила - и двата акта съдържат всички
изискуеми реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като вмененото
на жалбоподателя нарушение е описано ясно и конкретно и същият е бил
наясно в извършването на какво нарушение е обвинен. При съставяне на двата
акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Спазена е
и процедурата по съставяне на АУАН, същият е съставен в присъствието на
свидетел на установяване на нарушението и при съставяне на АУАН. АУАН е
подписан от актосъставителя, свидетелите и представителите на дружеството
- жалбоподател, като на последните е връчен екземпляр от акта.
Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗМИП при установяване на делови
взаимоотношения или извършване на случайна операция или сделка чрез
електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или чрез
друга форма без присъствието на клиента лицата по чл. 4 извършват проверка
на събраните идентификационни данни чрез използване на два или повече от
способите по ал. 1. По делото няма спор, че дружеството-жалбоподател
„******“ АД в качеството си лицензиран инвестиционен посредник съгласно
лиценз, издаден въз основа на решение № 104- ИП/08.02.2006 г. на Комисията
за финансов надзор и вписано в регистъра на инвестиционните посредници,
воден от КФН под № 03-0091 е лице по чл. 4, т. 8 от ЗМИП и като такова
следва да спазва разпоредбата на чл. 55 от ЗМИП.
Основният спорен въпрос по делото се заключава в това, дали деловите
отношения, установени между дружеството-жалбоподател като
инвестиционен посредник и клиента „*******“ ЕООД чрез сключване на
договор за сделки с финансови инструменти и предоставяне на
регистрационни услуги от 21.03.2022 г. са установени без присъствието на
клиента, а оттук- бил ли е задължен ИП да приложи минимум два способа за
проверка на идентификационните данни.
Действително в ЗМИП не се съдържа легална дефиниция на понятието
„присъствие на клиент“, но начина на формулиране на разпоредбата, а именно
чрез посочване на хипотези на установяване на делови взаимоотношения, в
които клиентът не присъства /„чрез електронно изявление, електронен
документ или електронен подпис“/ води до извод, че се касае за физическото
присъствие на клиента. Доколкото юридическите лица като правни
образувания не могат да присъстват „физически“ при сключване на договори,
6
то съдът намира, че за да се приеме, че договорът е сключен „присъствено“, то
е необходимо физическо присъствие на лице, имащо право да представлява
дружеството /било по закон или чрез пълномощно/ и да извършва действия,
които да пораждат правни последици за дружеството. В случая договорът с
дружеството – жалбоподател е подписан от страна на „*******“ ЕООД от
физическото лице *** ***, надлежно упълномощена от управителя на
„*******“ ЕООД да представлява дружеството. **** физически е присъствала
при сключване на договора като представител по пълномощие на клиента на
ИП - дружеството „*******“ ЕООД, поради което съдът намира, че деловите
взаимоотношения са установени в присъствие на клиента. Разпоредбата на чл.
54 от ЗМИП урежда начините за идентифициране на юридическите лица и
другите правни образувания, като съгласно ал. 8 /ред. ДВ бр. 84 от 2023 г.,
предишна ал. 7) по отношение на законните представители на клиент –
юридическо лице или друго правно образувание, пълномощниците и другите
физически лица, които подлежат на идентифициране във връзка с
идентификацията на клиент – юридическо лице или друго правно образувание,
се прилага чл. 53. След като от една страна изискванията за идентификация на
законните представители и пълномощниците на клиент - юридическо лице са
едни и същи съгласно закона, а от друга - установяване на делови
взаимоотношения с клиент юридическо лице може да бъде направено както
чрез законния му представител, така и чрез пълномощник, то липсва законово
основание да се приеме, че присъственото установяване на делови
взаимоотношения касае единствено физическото присъствие на законен
представител, но не и на пълномощник на юридическо лице – клиент. В
настоящия случая при сключване на договора между ИП „******“ АД и
„*******“ ЕООД от 21.03.2022 г. физически е присъствал пълномощник на
дружеството – ****, следователно деловите отношения са установени
присъствено и пълномощникът е идентифициран чрез представяне на лична
карта /съгласно чл. 53 от ЗМИП/, копие от което е приложена в клиентското
досие на „*******“ ЕООД. В заключение съдът намира, че след като деловите
отношения между дружеството- жалбоподател в качеството му на
инвестиционен посредник /и лице по чл. 4, т.8 от ЗМИП/ са установени в
присъствие на клиента, то не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2 от ЗМИП,
следователно дружеството не е имало задължение за прилагане на втори
способ за проверка на идентификационните данни на клиента /или както в
случая е прието- на законния му представител/ и нарушение не е извършено, а
издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и същото
следва да се отмени.
Отделно от това, съдът намира, че с установи, че на ИП е било
представено свидетелството за съдимост и данъчен номер на законния
представител на „*******“ ЕООД- *** /изпратени по имейл на изпълнителния
директор на ИП – **** от свидетеля Б. преди сключване на договора от
21.03.2022 г./, с оглед на което дори и да се приеме, че дружеството е следвало
да приложи втори способ, то такъв е бил приложен.
7
С оглед изхода на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят. По делото е представен договор за правни услуги от
10.05.2023 г., видно от който уговореното възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя пред СРС за обжалване на издаденото въз
основа на АУАН Р-06-86/24.03.2023 г. наказателно постановление /тоест
процесното/ е в размер на 800 /осемстотин/ лева, като съгласно чл. 7.3 от
договора върху посоченото възнаграждение се начислява ДДС. От
представената фактура и авизо за превод е видно, че така уговореното
възнаграждение в размер на 960 лева /с ДДС/ е действително заплатено.
Неоснователно е възражението на юрк. *** за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение - същото съответства на посоченото в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която макар и да не е задължителна за съда /с оглед решение
на СЕС 25.01.2024 г. по дело C‑438/22/ съдът прие за ориентир при определяне
на справедливото възнаграждение на адвокатския труд. По делото са
проведени две съдебни заседания, разпитани са трима свидетели, като
адвокатът на жалбоподателя се е явявал всеки път, участвал е в събирането на
доказателства и сам е ангажирал такива, поради което съдът прие, че
заплатеното възнаграждение не може да се определи като прекомерно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т.1 от ЗАНН
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № Р-10-168/04.09.2023 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на
основание чл. 116, ал. 1 т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари на
дружеството – жалбоподател „******“ АД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за извършено
нарушение на чл. 55, ал. 2 вр. чл. 54, ал. 7 вр. чл. 53, ал. 7 изр. второ от ЗМИП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Комисията за финансов
надзор да заплати на „******“ АД, ЕИК ********* сумата от 960 /деветстотин
и шестдесет/ лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София - град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8