РЕШЕНИЕ
№…
гр.
П., 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ПЕТЪР П. и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 64
по описа за 2020
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №
449/13.12.2019 г. по гр.д.№ 931/2019 г. по описа на ЧбРС са постановени мерки за закрила на основание чл.16, ал.1 от ЗЗДН по отношение на Б.И.Б. както следва: 1.Задължен на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН П.Ц.П. да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Б.И.Б.; 2.Забранено
е на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на П.Ц.П. да доближава на по-малко от 200 метра
от пострадалото лице Б.И.Б., жилището, в което живее в гр.Ч., ж.к.“***“
№4/70, вх.А, ап.13, временното й
местоживеене ***, ж.к.“***“ №12 вх.А,
местоработата на Б.Б. на адрес: ***,
местата за социални контакти и отдих на Б. включително в читалище „***“ в гр. Ч.,
ул. *** №16, за срок от 18
месеца, като е отхвърлена като
неоснователна молба за постановяване на мярка за закрила по чл.5, ал.1 т.3 ЗЗДН относно място за социален отдих хотел „***“ гр.
Л., находящ се в гр. Л., ул. „***“ №2 за срок от 4 месеца /срок на карта за
басейн/.Разпоредено е да се издаде заповед за защита
с горното съдържание.Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение от
полицейските органи по местоживеене на извършителя на насилието.Заповедта
следва да съдържа предупреждение към П.Ц.П. за последиците от неизпълнението на заповедта,
съгласно чл.21, ал.2 от ЗЗДН – задържане в РУ на МВР и незабавно уведомяване на
Районна прокуратура – Ч..Осъден е на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН П.Ц.П.
да заплати в полза на държавата по сметка на ЧбРС
„Глоба” в размер на 1 000 лв., както и
сумата от 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.Осъден е П.Ц.П. да заплати в полза на държавата по сметка на ЧбРС държавна
такса в размер на 25 лв.Осъден е П.Ц.П. да заплати на Б.И.Б. направените деловодни разноски в
производството в размер на 800 лв. за
адвокатско възнаграждение.Заповедта и решението
следва да се връчат на страните и на РУ “Полиция” Ч..Препис от решението
ведно с препис от материалите по делото да се изпратят на РП-Ч. за преценка
налице ли са данни по чл.144а, ал.3 НК.
Депозирана
е въззивна жалба от П.Ц.П. срещу решение № 449/13.12.2019 г. по гр.д.№ 931/2019
г. по описа на Червенобрежки районен съд, което се обжалва изцяло.Излагат се
доводи, че същото е неправилно, немотивирано и необосновано.Прави се искане
същото да бъде отменено със законните от това последици.
За въззиваемата страна-Б.И.Б.
процесуалните представители изразяват становище да се потвърди решението на първоинстанционния
съд, като се присъдят разноските по делото.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата
инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено следното.
Предмет на
обжалване в настоящето производство е решението на първоинстанционния съд,
изключая частта, в която е отхвърлена като неоснователна молбата за
постановяване на мярка за закрила по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН относно мястото за
социален отдих хотел „***“ гр.Л., находящ се в гр.Л., ул.“***“№ 2 за срок от 4
месеца, поради липса на интерес от обжалване от въззивника в тази част.
На първо място
въззивникът излага доводи, че за да бъде допустима молбата, предявена от Б.Б.
за прилагане на мерки по чл.5, ал.1 ЗЗДН, следва да са доказани предпоставките
на чл.3, т.10 ЗЗДН, според която защита по този закон може да търси всяко лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е бил
във фактическо съпружеско съжителство, каквото не е доказано в процесния
случай.Законът не дава легална дефиниция на понятието „фактическо съпружеско
съжителство“, но този извод следва да се изведе от твърдението на ищцата в
молбата й, събраните по делото доказателства и съпоставяне с други правни
норми, приети в законодателството, като се позовава на ППВС № 5/1969 г. , §1 на
ПЗР на Закона за социално подпомагане, §1, т.10 от Закона за чужденците в
Република България, §1, т.2 от ДР на ДОПК, чл.92, ал.6 от Закона за
гражданската регистрация, §1, т.13 от ДР на Закона за защита от дискриминация,
чл.5, ал.1, т.2 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на
Република България, чл.26, ал.2 от ЗТОТК, като характерното за всички тези
правни норми е, че те говорят само за доказано и установено по някакъв начин „фактическо
семейно съжителство.Позовава се и на Директива 2004/38/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на
съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно
на територията на държавите –членки, за изменение на Регламент (ЕИО) №1612/68 и
отменяща Директива 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО,
75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО се изисква, че такова съжителство
се приема само в случаите, когато то е „регистрирано съжителство“, а не по
принцип съжителство на мъж и жена без доказателства за това.
Настоящият
съдебен състав приема следното.
ЗЗДН не дава
легална дефиниция на понятието „фактическо съпружеско съжителство“ за целите на
същия.В динамиката на съвременното общество все по-често се срещат хипотезите
на фактически сложилите се съпружески отношения, с присъщите на семейството (в
юридическия смисъл) отношения между мъжа и жената, на грижа и подкрепа, взаимно
уважение и взаимопомощ, включително към възрастните и децата, общи грижи за
домакинството според възможностите, взаимна отговорност за благополучието на семейството,
материална и емоционална подкрепа.Отношенията на живеещите във фактическо съжителство не се различават от
тези на лицата, сключили граждански брак, приема се, че отношенията между тях
са като между съпрузи.
Фактическото
съпружеско съжителство
се определя като неформална трайна интимна, духовна и материална връзка между
мъж и жена.
Наличието на
продължително и трайно фактическо съжителство
е въпрос на преценка на фактите и обстоятелствата за всеки конкретен случай.На
доказване подлежи общността между лицата, общото им управление на
домакинството, общи планове и осъществяването им, общо съпреживяване на
различни събития.
С оглед така
дадената характеристика на „фактическото съпружеско съжителство“ на следващо
място във въззивната жалба се сочи, че то може да бъде доказано чрез два
способа - писмени доказателства и разпит на свидетели.
От писмените
доказателства по делото се установява, че Б.Б. живее в собствен апартамент в
гр.Ч., ж.к.*** №4/70, вх.А, ап.13, който е придобит при условията на СИО с
бившия й съпруг Х. К., съвместно със сина им К., адресно регистрирана е там и
не е променяла адресната си регистрация.
Въззивникът П.П.
притежава собствен недвижим имот съгласно нотариален акт за покупко-продажба от
09.07.2001 г., адресно регистриран е на този адрес-гр.Ч., ул.Я. №1А, който няма
данни да е променян, обитава същия заедно с двете си дъщери - П. и Л., като
упражняването на родителските върху тях е предоставено на него.
По отношение на
наета от Б. квартира писмени доказателства
не са представени.
Относно доводите
във въззивната жалба по отношение на гласните доказателства, то са били разпитани
водените от Б.Б. свидетели:Г.И.Ф., Х. К. Х., В.Х.В., И.Т. И..
От показанията
на свидетелката Г.Ф., която е приятелка с Б. повече от 20 години, се
установява, че връзката й с П. е от 2014 г., Б. е отишла да живее при него със
сина си от първия брак, общо са се грижели за децата, съжителствали са
заедно.След това синът й се е върнал в апартамента, през 2017 г. е завършил
средното си образование и е отишъл да учи в друг град, а Б. и П. са решили да
се преместят в апартамента, но през м.10.2017 г. П. е получил инфаркт, по време
на болничния му престой в П. Б. непрекъснато е пътувала до П., планували са
бъдещето си заедно, решили са да имат общо дете, но от притеснения е направила
спонтанен аборт.След като са го изписали от болницата са се прибрали в
апартамента й в ж.к.“***“, където е продължила да се грижи за него.Впоследствие
са решили да живеят на друго място, за да може синът й да ползва
апартамента.Решили са да стегнат къщата на базата на П., но докато е траел
ремонта, са се преместили на квартира - в съседния блок в ж.к.“***“.Б. има
подадени 3 жалби в периода, когато са били заедно.Отишли са на море в периода
5-7 септември, за да поговорят за отношенията си, но нищо не се е променило и Б.
е искала да прекрати и така се е стигнало до 12.09.2019 г.
От показанията
на свидетеля В.В., който познава Б. от 6-7 години, а П. от 2-3 години, е видно,
че са живели заедно в блока, в койот е живеел и той, събирали са се заедно на
посочените места.Отношенията на Б. и П. в един период са вървяли добре, но са
започнали да се карат, имало е кавги между тях.Знае за инцидента, за който й е
бил откъснал кичур коса.От 3 години живеят заедно.Ремонта на ресторанта се е
извършвал от Б. и П., наели са работници.От 2016 г. са започнали да живеят в
дома на Б., един два пъти в седмицата е виждал колите на П. пред входа.В колата
й е имало проследяващо устройство, което е било демонтирано, като не знае как
се е озовало там, а П. е дошъл и си го е поискал.
От показанията
на свидетелката И. И., която работи при Б., се установява за инцидента на
12.09.Знае, че са живели 5 години заедно ту в неговото жилище, ту в нейното, а
когато е постъпила на работа Б. е живеела на квартира в бл.5.След като са се
върнало от морето през месец септември Б. е казала, че се разделят.
От показанията
на свидетеля Х. Х. се установява, че той е бившият съпруг на Б., развели са се
по взаимно съгласие 2014 г., имали са връзка след развода с П. и са заживяли в
неговата къща.Следващата година е започнала да прави ремонт на техния общ
апартамент, като П. й е пращал майстори.След като са живели в къщата на П. са
се изнесли и са заживяли заедно в техния апартамент.До 2016 г. са живели в дома
на П., а през 2016 г. са живели заедно в апартамента им.Сега не живеят заедно,
разделени са от началото на месец септември 2019 г.
Във въззивната
жалба се сочи, че не такива са дадените показания на четиримата свидетели,
доведени от въззивника - П. П.Ц., Д.Д.С., Ц.И.М., Д.Г.П..
От показанията
на свидетелката П. Ц., дъщеря на въззивника, се установява, че живеят заедно с
баща й и сестра й на посочения адрес в гр.Ч..Родителите им са се раздеЛ. преди
повече от 4-5 години, като майка им ги посещава.Откакто са се раздеЛ. идва поне
по два пъти в седмицата, не преспива там, върши домакинска работа, грижи се за
тях.Б. не е преспивала при тях.К., синът на Б., не е идвал в тях.Никога не са
живели заедно.Една Нова година са прекарали заедно приятелски семейства във В.,
а края на 2018 г. са били заедно са рождения ден на сина на Б., който тя е
организирала в техния ресторант.
От показанията
на свидетелката Д.С. се установява, че е бивша негова съпруга, майка на децата
им, П. има ресторант, не е виждала Б. да ремонтира там нищо, чрез неговата
фирма е ремонтиран ресторантът.Не знае Б. да е живяла с П. в неговия дом или в
друг дом.От 2014 г. до началото на септември 2019 г. П. не е живял на семейни
начала с друга жена, има само интимни отношения с нея, имал е и с друга жена
такива.
От показанията
на свидетелката Ц.М. се установява, че са били една компания, много приятели.Не
може да каже с точност на колко почивки са ходили.П. винаги спи с децата си в
една стая.Б. е била в различна стая, не е била винаги с него.Всеки си плаща.Не
е чувала П. да живее на семейни начала с Б..Ходили са на почивка през месец
август 2019 г., П. е бил с друга жена.
От показанията
на свидетеля Д.П. се установява, че на 12.09.2019 г. е дошъл да вземе камион от
П., а вечерта е трябвало да го закара до гарата, за да се прибере на С..Скарали
са се в колата, П. й е казал „Върни ми телефона и документите“, тя е казала
„Няма да ти ги върна“ и е изпищяла с отварянето на вратата.Преди това е виждал Б.
един път в С., където се е запознал с нея и е била с П..
Относно
неправилността на решението във въззивната жалба се сочи, че всяка страна носи
доказателствената тежест за положителните факти, от които тя извлича изгодни за
себе си правни последици.
В тази насока първото
решение, на което се позовава въззивника, не бе установено.Във второто такова -
решение № 800/22.03.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 776/2009 г., ІV г.о., е посочено,
че когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания,
съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти
(присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по
които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти
от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и
желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги
възпроизведат в показанията си.В следващото решение - № 184/15.07.2013 г. на
ВКС по гр.д.№ 633/2012 г., ІV г.о. се посочва, че по начало свидетел не
може да бъде лице, което същевременно е и страна по делото, като едновременното
съществуване на тези две качества - на страна и свидетел са несъвместими, но в
процесния случай няма такова съвпадение.В тази насока се прави аналогия, че
когато един свидетел преразказва думите на страна по делото, то съдът следва
прецизно за прецени тяхната достоверност.Налице е позоваване и на решение № 27/02.02.2015 г. на
ВКС по гр.д.№ 4265/2014 г., ІV г.о., в което е прието, че съдът е длъжен
да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с
правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на
страните доказателства във връзка с техните доводи.
Неоснователен е
доводът на въззивника, че при постановяване на акта съдът не се е съобразил с
така установената практика, тъй като няма мотиви за наведени от тях възражения,
че по делото няма нито един писмен документ, удостоверяващ, че страните са
имали фактическо семейно съжителство.Такъв по делото няма, но това не е и нужно
при прилагането на ЗЗДН, тъй като такова изискване в него няма.Това фактическо
семейно съжителство може да бъде установявано и с гласни доказателства, което е
сторено в процесния случай.Неоснователен е доводът на въззивника относно
направения анализ и преценка на достоверност на свидетелските показания, тъй
като съдът не се е съобразил с качествата на свидетелите и тяхната категория (очевидци или разказвачи),
тъй като това е сторено от първоинстанционния съд в изложените от него подборни
мотиви.В соченото решение № 250/21.12.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 3897/2015 г., І
г.о. има препращане към други посочени решения по въпроса за начина, по който
съдът следва да извърши преценка на събраните по делото доказателства.
Неоснователен е
доводът във въззивната жалба, че всички свидетели, доведени от молителката, са
преразказали нейни думи и нито един не е споменал, че е било очевидец на
тяхното „трайно съвместно семейно съжителство“.Свидетелят е лице, което следва
да даде показания относно своите възприятия за юридически или доказателствени
факти по делото, което е сторено от горепосочените свидетели четирима свидетели
- Ф., Х., В. и И..Те не говорят за епизодичност на тяхната връзка за изминалите
2015-2016 г., нито пък, когато се е касаело за подробности от семейното им
съжителство, те винаги са преразказвали казани думи на Б. след тези две години,
както се сочи от въззивника.Свидетелите сочат
обстоятелства, на които те са били преки очевидци, и за други, които са
разказани от Б., но за периода от 2014 г. до 12.09.2019 г.Показанията им са
обективни, съответстват и на събраните по делото писмени доказателства във
връзка с данните за здравословното състояние на Б., както и за подадените от
нея през този период сигнали до органите на МВР, въз основа на които може да се
направи извод, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство.
В посоченото от
въззивника решение № 297/22.12.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 4004/2014 г. е
разгледан въпроса относно за задължението на съда да обсъди противоречивите
свидетелски показания на две групи свидетели, като е налице препращане и към
други решения.Неоснователен е доводът, че липсва анализ на показанията на
всички свидетели.Показанията им са анализирани поотделно и в съвкупност, в
съответствие и с писмените доказателства по делото, от първоинстанционния съд.
В посоченото
решение № 159/22.02.2016 г. на ВКС по т.д.№ 1871/2014 г., ІІ т.о. е посочено,
че по действащото гражданско процесуално право не съществува ограничение по
отношение на една или друга категория лица, които е допустимо да бъдат
конституирани от съда и разпитани като свидетели, с изключение на тези, имащи
качеството на страна в процеса, на съдия или на повереник на страната по същото
дело.В този смисъл всяко лице, извън посочените, дори и да е заинтересовано от
изхода на делото може да бъде свидетел.Първоинстанционният съд подробно в
решението си е посочил на кого от свидетелите дава вяра и в резултат на това е
приел едното твърдяно обстоятелство - че страните са били във фактическо
съпружеско съжителство и е осъществен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2,
ал.1 от ЗЗДН.
Неоснователен е
доводът на въззивника, че съществувалата между страните интимна връзка не може
да се определи като „фактическо съпружеско съжителство“ и съответно молителката
Б. не може да търси защита по реда на ЗЗДН.Сочи се, че съдът изцяло счита, че
щом страните са ходили заедно на почивки и тържества, то те изпълняват изцяло
функцията на семейно съжителство, но
тези пътувания са правени поотделно с отделни коли и страните са преспивали в
различни стаи, като основното е, че въззивникът винаги е преспивал със своето
семейство (двете дъщери),
а въззиваемата винаги е ходила сама, като е преспивала в друга стая, който факт
доказва липсата на търсеното от съда семейно съжителство.
Въз основа на
събраните по делото доказателства може да се приеме, че на съответните дати,
когато са организирани тържествата и почивките, страните са преспивали в
различни стаи, но има и случаи, в които страните са имали съвместна резервация
- например за периода от 02.03.2019 г. до 04.03.2019 г., 02.02.2019 г. до
03.02.2019 г., 06.09.2019 г.-07.09.2019 г.
Въз основа на
гореизложеното съдът приема, че предявената молба на Б.Б. не е недопустима и не
следва да се отхвърли като такава, а е основателна, както е прието от
първоинстанционния съд.
Относно
алтернативното искане във въззивната жалба, ако се приеме, че молбата е
допустима и основателна, да се приеме, че наложените мерки по чл.5, ал.1,
т.3 и чл.5, ал.3 от ЗЗДН са прекомерни и
следва да бъдат заменени по посочения във въззивната жалба начин, то същото е
неоснователно.
ЗЗДН предвижда
мерките по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН във вр. с чл.5, ал.2 от същия закон да могат да
бъдат налагани за срок от три до 18 месеца.Определянето на срока за съответната
мярка е в непосредствена зависимост от извършеното насилие - от вида и
интензитета му, от това дали се касае за едно установеното поведение или
инцидентен случай, от въздействието на съответното насилие върху пострадалото
лице и въведения основателен страх за живота му от евентуално последващо
насилие.Изхождайки от тези обстоятелства съдът счита, че правилно първоинстанционният
такъв е приел за основателно искането на Б.Б. тези мерки да бъдат наложени за
срок от 18 месеца, с оглед на цялостния анализ на писмените и гласните
доказателства.
Първоинстанционният
съд е постановил мярка за закрила на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН по
отношение на местоработата на Б.Б. на адрес: ***.Пред настоящата инстанция
въззивникът е представил договор от 21.11.2019 г., от който е видно, че
възложителят следва да отправя всички уведомления или друга комуникация до
изпълнителя на следния адрес: гр.Ч., ул.“***“ № 79, а в чл.1.3 е посочен адрес
на офиса за куриерски услуги гр.Ч., ул.“***“4, който е посочен в обжалваното
решение и заповедта като адрес на местоработата на Б.Б..
От страна на
пълномощника на въззиваемата адв.В. е изразено становище, че новото работно
място на Б. *** *** и не работи на посоченото в заповедта работно място към
настоящия момент.
Ето защо следва
да бъде изменено обжалваното решение в тази му част с оглед на настъпилата
промяна след постановяване на обжалваното решение, в която на П.П. е забранено
на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН да доближава на по-малко от 200 м.
пострадалото лице Б.Б. относно местоработата й на адрес:гр.Ч., ул.“***“№ 4,
като тази забрана следва да се счита наложена по отношение на местоработата й
на адрес:гр.Ч., ул.“***“№ 10, като в тази част следва да се измени и издадената
въз основа на решението заповед за защита № 22 от 13.09.2019 г.
Следва да се
издаде нова заповед за защита на основание чл.17, ал.5, изр.2-ро ЗЗДН, като
заповедта следва да съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й
по чл.21, ал.3, с оглед на чл.16, ал.2 ЗЗДН.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН,
като последица от решението, нарушителят трябва да бъде осъден да заплати
глоба.Налагането на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за
защита и е винаги кумулативно, като размерът е от 200 до 1 000 лв.Съдът не
разполага с доказателства за доходите на въззивника, поради което следва да се
приеме, че глобата, с оглед на данните за осъщественото домашно насилие, е
правилно определена от първоинстанционния съд.
Въз основа на
гореизложеното съдът приема, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
горепосочените му части, както и в частта, в която е осъден П.П. да заплати на Б.Б.
направените деловодни разноски в производството в размер на 400 лв. за
адвокатско възнаграждение, а за разликата над 400 лв. до 800 лв., т.е. за
сумата от 400 лв., решението в обжалваната му част следва да бъде отменено.
Основателно е
възражението във въззивната жалба, че молителката е ангажирала двама адвокати
за защитата пред първоинстанционния съд, но съгласно чл.78, ал.1 ГПК се заплаща
възнаграждение за един адвокат.Заплатеното адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство е в размер общо на 800 лв., т.е. по 400 лв. за
осъществената защита от двамата адвокати, като е дължимо от П.П. само за един
адвокат, т.е. 400 лв.
Относно довода
във въззивната жалба, че е направено своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК, то това е минималното възнаграждение за една инстанция съгласно чл.22 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При този изход
на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемата
разноски по делото, съставляващи възнаграждение за един адвокат за настоящата
инстанция в размер на 300 лв., което е заплатено, а в полза на ПлОС на
основание чл.11, ал.2 ЗЗДН следва да заплати държавна такса за въззивното
разглеждане на делото в размер на 12.50 лв.
Водим
от горното, П.ски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
решение № 449/13.12.2019 г. по гр.д.№ 931/2019 г.
по описа на Червенобрежки районен съд относно постановените мерки за закрила на основание чл.16, ал.1 от Закона за закрила срещу домашното насилие, по
отношение на Б.И.Б.
с ЕГН **********, адрес: ***, в обжалваната част, в
която е забранено на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН на П.Ц.П. с ЕГН **********, адрес: ***, да доближава на по-малко от
200 метра от пострадалото лице Б.И.Б. с ЕГН **********,
адрес: ***, като вместо местоработата на Б.Б.
на адрес: ***, тази забрана да се отнася до местоработата на Б.Б. на
адрес: ***, като в тази част изменя и издадената въз основа на решението
заповед за защита № 22 от 13.09.2019 г. по гр.д.№ 931/2019 г.
по описа на Районен съд Ч..
Да
се издаде на основание чл.17, ал.5, изр.2-ро ЗЗДН нова заповед за защита, която
заповед следва да съдържа предупреждение към П.Ц.П. с ЕГН **********, адрес: ***, за последиците от неизпълнението на заповедта, съгласно
чл.21, ал.3 от ЗЗДН – при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Препис
от заповедта за защита да се връчи на П.Ц.П. и Б.И.Б., както и да се изпрати до
съответните РУ на МВР по настоящия адрес на страните.
ОТМЕНЯ
решение № 449/13.12.2019 г. по гр.д.№ 931/2019 г.
по описа на Червенобрежки районен съд в обжалваната му част, в която е осъден П.Ц.П. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Б.И.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, направените деловодни разноски в
производството за разликата над 400 лв. до 800 лв., т.е. за сумата от 400 лв.,
за адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 449/13.12.2019 г.
по гр.д.№ 931/2019 г. по описа на
Червенобрежки районен съд в останалите му обжалвани части.
Осъжда
П.Ц.П. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати в полза на П.ски окръжен съд
държавна такса в размер на 12.50 лв. за въззивно разглеждане на делото.
Осъжда
П.Ц.П. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Б.И.Б. с ЕГН **********,
адрес: ***, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: