№ 962
гр. Перник, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20251720102158 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Л. А. А. срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е бил издаден
изпълнителен лист на ****** и заповед за изпълнение в полза на „ОББ“ АД в рамките
на ч.гр.д. 3957/2012 г. по описа на районен съд Перник за сумите в размер на 19076,67
лева – главница по договор за кредит от ******, 2101,70 лева лихва за периода от
27.09.2011 г. до 23.07.2012 г., 28,78 лева наказателна лихва за периода от от 27.09.2011
г. до 23.07.2012 г, както и разноски в размер на 424,141 лева за държавна такса и
794,75 лева за юрисконсултско възнаграждение. Това задължение било солидарно с
трето за спора лице – Р. А..
Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано и.д. №
967/2012 г. по описа на ЧСИ С. Б. с първоначален взискател „ОББ“ АД. В рамките му
били извършено принудително изпълнение върху ипотекиран в полза на банката имот
и по – голяма част от задължението било погасено.
Твърди, че на ****** ответникът е поискал да бъде конституиран като страна,
тъй като оспореното вземане е придобито от него по договор за цесия от 25.06.2019 г.
Твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани действия водещи до
прекъсване на погасителната давност в период над пет години преди депозиране на
исковата молба, поради което правото на принудително изпълнение е погасено по
давност. Конкретно сочи, че последното действие, водещо до прекъсване на
погасителната давност е било извършено на 24.10.2018 г.
За висящността на изпълнителното дело е установил през 2024 г., когато Р. А. е
опитал да продаде автомобила си, но от КАТ му отговорили, че същият е запориран.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника срещу ищеца не съществува право на принудително изпълнение за сумата в
размер на 726,87 лева – непогасен остатък от главницата по договор за кредит от
******, за която сума е издаден изпълнителен лист на ****** и заповед за изпълнение
1
в полза на „ОББ“ АД в рамките на ч.гр.д. 3957/2012 г. по описа на районен съд Перник
поради погасяване по давност на звемането.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за недопустим,
тъй като е отписал вземането.
По същество на спора прави признание на иска.
Моли съда да не присъжда разноски на ищеца. Прави възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК.
В съдебно заседание ищецът поддържа изложеното като моли съда да постанови
решение съобразно признанието. Акцентира, че разноски следва да му бъдат
присъдени.
Ответникът не се представлява.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните фактически и
правни изводи на съда:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК при признание на иска съдът
прекратява съдебното дирене, не събира и не анализира доказателствата,
установяващи въведените твърдения, и постановява съдебен акт, без да изследва
основателността на иска, като го уважава така, както е предявен. Съгласно
разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК, решението при признание на иска не се мотивира,
а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.
В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не
може да се разпорежда.
Същевременно такова искане е направено от ищеца, съобразно чл. 237, ал. 1
ГПК, поради което съдът не следва да излага мотиви, а се позовава и съобразява с
направено признание на иска от ответника.
По разноските.
В производства като настоящото, спорът за разноски се превръща в основен
предмет. В общия случай, настоящият състав е на мнение, че разноски на ищеца не
следва да се присъждат в хипотези като настоящата. В конкретната обаче съдът
приема, че ответникът е станал причина за образуване на настоящото производство.
Видно от молбата му от 20.02.2025 г., върху която и процесуалния представител на
ищеца акцентира, ответникът е поискал прекратяване на и.д. № 967/2012 г. по описа на
ЧСИ С. Б. само по отношение на трето за спора лице. Изрично е заявено, че желае да
продължи изпълнението срещу останалите длъжници, сред които е ищцата.
Евентуално предприетите действия по отписване на задължението в неговото
счетоводство и в ЦКР са ирелевантни при наличие на висящо изпълнително
производство.
Освен това, последната в случая, местна въззивна инстанция възприема друг
подход, следвайки актуалната практика на ВКС, по – скоро преобладаващата, която е
разнородна (налице е явно противоречие в становищата на IVто и IIIто, както и в
самото IIIто граждански отделения на ВКС), като счита че разноски следва да се
присъждат на ищеца само защото ответникът разполага с изпълнителен лист. Тази
практика настоящият състав не споделя, но следва да съобрази и следва. Ето защо в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски. Претендират се 50,00 лева за
заплатена държавна такса, които следва да бъдат присъдени и 400,00 лева адвокатско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност като съдът счита същото за
2
основателно. Предвид липсата на правна и фактическа сложност по делото и съгласно
приетото в решение на СЕС, по съединени дела С-427/16 и С428/2016 г. -
националният съд може да не прилага Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС като
установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен и да определи размера на
дължимото възнаграждение под приетия с цитираната наредба минимум. В конкретния
случай, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на
300,00 лева за процесуално представителство.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) срещу Л. А. А., ЕГН ********** за суми в размер на
726,87 лева – непогасен остатък от главницата по договор за кредит от ******, за която
сума е издаден изпълнителен лист на ****** и заповед за изпълнение в полза на
„ОББ“ АД в рамките на ч.гр.д. 3957/2012 г. по описа на Районен съд Перник поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на
С. В. И. сума в размер на 350,00 лева разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3