Р Е Ш Е
Н И Е
№1608/10.10.2023г.
Гр.Пловдив
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският административен съд, ІХ състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Севдалина Дункова като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 1560 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на А.К.А. с ЕГН **********,
депозирана чрез адвокат П., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0432-000224 от
06.06.2023 г.
на Началник 01 РУ при ОДМВР-Пловдив, с която на
основание чл. 171,т.1, б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателят, е
наложена принудителна административна мярка: временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително
– до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят навежда оплаквания,
обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед. Твърди, че не е употребявал алкохол преди да шофира. Сочи, че след извършена проба с техническо средство е отчетена
концентрация 0.56 на хиляда, с която той не е бил съгласен и е дал кръвна проба
за изследване, която е отчела по-нисък резултат. Претендира
отмяната на оспорената заповед и се претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание процесуалният му представител излага подробни
съображения относно незаконосъобразността на атакуваната заповед и претендира
разноските по делото. Сочи също така, че не е доказана компетентност на
издателя на оспорената ЗППАМ и се иска същата да бъде прогласена за нищожна.
Ответникът по жалбата – Началник 01 РУ при ОД на МВР Пловдив изразява
становище за неоснователност
на жалбата,
не изпраща процесуален представител, прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата
е процесуално допустима, същата е подадена
в срок от имаща право и интерес от обжалването страна.
Пловдивският административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна, поради
което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще следва да се уважи същата и да се
отмени оспорената ЗППАМ. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – началник 01
РУ при ОД на МВР Пловдив. Волеизявлението за налагане на принудителна
административно мярка се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава
по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171 т. 1,б.Б от ЗДвП е установяването управление на МПС след
употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда – до решаване на въпроса
за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Употребата следва да е
установена медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
Законът предвижда, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване
с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
На А.К.А. е съставен АУАН № GA614537 от 06.06.2023
г. за това, че като
водач на лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № РА0328КВ, на 06.06.2023 г.,
около 22:05 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Димитър Талев“ до №132, управлява МПС
след употреба на алкохол с концентрация 0.56 на хиляда в кръвта чрез издишания
от водача въздух. Нарушението е установено с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с фабричен номер ARРМ – 0728. Издаден е на място талон за
медицинско изследване. Установено е, че водачът е нарушил изискванията на чл.
5, ал.3 т.1, пр. 1 от ЗДвП. А.А. дал кръвна проба за изследване в установения
от закона срок.
АУАН е подписан от актосъставителя Сергей
Бочуков и от провереното лице – А.А.. На 06.06.2023 г. била издадена оспорената
ЗППАМ, която била връчена на 07.06.2023 г.
На 08.06.2023 г. била изготвена
химическа експертиза, от заключението на която се установява, че концентрацията
на алкохол в кръвта на жалбоподателят е 0.35 на хиляда.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по
чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на
Заповед №317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОД
на МВР Пловдив, с която заповед са длъжностните лица, които могат да
прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а“, т.6 и т.7 от ЗДвП.
Така посоченото определяне на длъжностни лица по ЗДвП от
страна на директора на ОД на МВР Пловдив, съдът намира за надлежно направени,
поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.
На следващо място, според посочената като правно
основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП,
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който
управлява след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда – до решаване
на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Съдът установи от
приетите по делото доказателства, че не е
установено наличието на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда в
кръвта на А.А..
При тези обстоятелства Съдът намира, че не е
налице релевантният правопораждащ факт за налагане на процесната ПАМ, поради
което оспорената заповед, макар и издадена от компетентен административен
орган, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Следователно, оспорената по делото заповед се явява
издадена при липсата на фактическо основание за целта и съответно в
противоречие с относимите материалноправни норми.
От своя страна, противоречието с относимите
материалноправни норми обуславя незаконосъобразността на оспорената по делото
заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
С оглед изхода на делото следва да се уважи направеното
искане от жалбоподателят за присъждане на разноски по делото, като видно от
доказателствата са направени такива в размер на общо 1010 лева, от които 10
лева държавна такса и 1000 лева адвокатски хонорар. Направеното възражение за
прекомерност е неоснователно с оглед разпоредбата на чл.8, ал.2 от НАРЕДБА № 1
ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ. С оглед
на това ще следва да се осъди учреждението, към което ответната страна се числи
да заплати сторените по делото разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.К.А. с ЕГН **********, депозирана
чрез адвокат П., против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0432-000224 от 06.06.2023 г. на Началник 01 РУ при ОДМВР-Пловдив, с
която на основание чл. 171,т.1, б. „б“ от
ЗДвП, на А.К.А., е наложена принудителна административна мярка: временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително
– до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на А.К.А. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
СЪДИЯ: