Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 28.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 11563 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 120798 от 21.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 83769/2017г. на СРС, II ГО,
53 състав, са уважени предявените от "К.– Д" ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, срещу "В." ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание по чл.422 ГПК,
вр. чл.79 ЗДД, вр. чл.258 и след ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване на
установено в полза на ищеца, че ответникът дължи сума в размер на
4 882,045 лева, представляваща неизплатена сума по фактури от
16.11.2015г., ведно със законна лихва за забава в размер на 591,095 лева за
периода от 16.12.2015г. до 22.02.2017г.
С решение № 120798 от 21.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 83769/2017г. на СРС, II ГО, 53 състав, са уважени и
предявените от "К.– Д" ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, срещу „Е.в.“ ЕООД, ЕИК *******, осъдителни искове с правно
основание по чл.79
ЗДД, вр. чл.258 и след ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати в полза на ищеца сума в размер на 4 882,045 лева, представляваща
неизплатена сума по фактури от 16.11.2015г., ведно със законна лихва за забава
в размер на 591,095 лева за периода от 16.12.2015г. до 22.02.2017г.
Решението в частта, с която са уважени
осъдителните искове, като необжалвано, е влязло в сила.
Срещу решението в частта, с която са
уважени исковете с правно основание по чл.422 ГПК, вр. чл.79 ЗДД, вр. чл.258 и
след.ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, е депозирана в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника "В." ЕООД, ЕИК********, посредством
надлежно упълномощен процесуален представител, в която са изложени оплаквания
за недопустимост на атакувания съдебен акт, като постановен по нередовна искова
молба, по неуточнени искове и страни в процеса, както и при невнесена държавна
такса по разглежданите искове. Моли се първоинстанционното решение да бъде
обезсилено.
Отделно от това и в случай, че при
преценката си въззивният състав на съда намери обжалвания съдебен акт за
допустим, се излагат съображения за неговата неправилност и необоснованост.
Конкретно се поддържа, че не всеки от съдружниците в гражданското дружество е
пасивно материално легитимиран да отговаря в пълен обем за задълженията, поети
при сключване на правна сделка за осъществяване на общата стопанска цел. Сочи,
че съдът неправилно е приел, че с подписа си лицето В.К.Ц.е задължил ДЗЗД „ВВ И.“,
че е приел работата по поръчката, която е била възложена на изпълнителя, от
което да е последвало задължение за плащане от страна на консорциума, тъй като В.К.Ц.няма
представителна власт, видно от приетия Договор за консорциум и не може да
ангажира с подписа си последния, а може да се задължава само в лично качество
или като управител на управляваното от него търговско дружество „Е.в.“ ЕООД. По
изложените съображения релевира искане за отмяната на обжалвания съдебен акт и
постановяване на друг такъв, с който предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни и недоказани. Претендира разноски по представен по
чл.80 ГПК списък.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия – ищец "К.– Д"
ООД, ЕИК********.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
При извършената служебна проверка по чл.
269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е
валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл
по предявените искове, като е разгледал всички факти и обстоятелства, наведени
в исковата молба. В тази връзка настоящата инстанция намира за неоснователно
оплакването на въззивника, че решението, атакувано от него е недопустимо,
доколкото е постановено по нередовна исковата молба. Депозираната на
29.11.2017г. искова молба е била уточнена с надлежна молба, депозирана пред
първоинстанционния съд на 04.10.2018г., като видно от същата, ищецът „К.– Д“
ООД е предявил искови претенции срещу съдружниците в консорциум „ВВ И.“ –
дружество по ЗЗД с БУЛСТАТ *******, с изричното посочване, че с оглед
обстоятелството, че дружеството е регистрирано по ЗЗД, отговорни за неговите
задължения са именно съдружниците и исковата претенция следва да се насочи
срещу тях. Доколкото по делото липсва издадена заповед за изпълнение срещу единия
от съдружниците в консорциум
„ВВ И.“, а именно – „Е.в.“ ЕООД, ЕИК *******, то спрямо него е допуснат за
разглеждане в първоинстанционното производство при условията на кумулативност
осъдителен иск. С оглед изложеното не може да бъде споделен доводът на
въззивника, че липсва конкретизация на претенциите на ищеца – неуточненост на
броя и вида на предявените искове, или неяснота относно страните в процеса, респективно
че са допуснати нарушения в първоинстанционното производство, водещи до
недопустимост на постановения съдебен акт. В допълнение следва да бъде посочено
с оглед наведените доводи от въззивника – ответник, че действително, след
отмяна хода по същество, районният съд е дал указания на ищеца да посочи
изрично в едноседмичен срок от съобщението при условията на солидарност или
разделност иска осъждане на двамата ответници, съобщени на ищеца на
18.01.2019г. Молбата, посредством която ищецът е изпълнил указанията на съда е
депозирана на 25.04.2019г. – след определения едноседмичен срок, но доколкото
исковата молба не е била оставена без движение, респективно ищецът не е бил
предупреден за определени последствия при неизпълнение на указанията в срок, в
това число и връщане на исковата молба и прекратяване на производството, то депозирането
на уточнителната му молба след предоставения едноседмичен срок, не следва да се
тълкува в негова вреда и да обоснове нередовност на съответно извършеното
действие.
Останалите доводи на въззивника,
свързани с недопустимост на първоинстанционния съдебен акт се отнасят за частта
на съдебното решение, което поради липса на въззивна жалба от другия ответник е
влязло в законна сила, поради което и същите са неотносими към настоящото
производство.
Първоинстанционното решение е
постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде
потвърдено. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които
препраща по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се
отбележи следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.79 ЗДД, вр. чл.258 и след ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
В конкретния случай не е спорно между
страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови
суми, видно от приложеното ч. гр. д. № 12189/2017г. по описа на СРС, ГО, 53
състав, въззивваемият – ищец "К.– Д" ООД, ЕИК******** е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 27.02.2017
г. и е постановена на 02.03.2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 от ГПК срещу "В." ЕООД, ЕИК********. В срока по
чл. 414 от ГПК е депозирано от длъжника възражение, поради което дължимите от
него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в
настоящото производство установителни искове.
Установява се от представения по делото Договор
№ 311 от 17.09.2015 г., че между ищецът в първоинстанцонното производство "К.–
Д" ООД и Консорциум "ВВ И.", БУЛСТАТ *******, е възникнало
облигационно правоотношение на основание чл. 258 и следващите от ЗЗД, с което
изпълнителят "К.– Д" ООД се съгласява да извърши доставка и монтаж на
акрилна настилка с обща дебелина 6мм., разчертаване на площадка и доставка и
монтаж на каучукови плочи 400х400х20 мм., на обща стойност от 16 465,20
лева с ДДС. Видно от договора, възложителят се е задължил да заплати авансово 50%
от възнаграждението с ДДС, т.е. сумата от 8 232,60 лева при подписването
на договора, със срок на изпълнение на договора – 30 дни от превеждане на
сумата. Плащането
на възнаграждението е уговорено в договора, както следва: 50% от
възнаграждението – авансово, 30 % - преди доставката, а останалите 20 % - не
по-късно от 5 работни дни след приключване на договора.
Представен и неоспорен от страните в
производството е Анекс 1 към Договор № 311 от 17.09.2015 г., сключен на 13.11.2015г.
между К.– Д" ООД и Консорциум "ВВ И.", БУЛСТАТ *******, за
доставяне на допълнителни количества каучукови плочи, а именно – каучукови
плочи 400х400х20 мм, количество 15, лепило и транспорт, на обща стойност от
1 531,49 лева. Видно е също така, че възложителят се е задължил да заплати
допълнително поръчаното количество след подписване на приемо – предавателен
протокол, със срок на изпълнение на анекса към договора – 20 дни от превеждане
на сумата.
От приложените и приети по делото Приемо
– предавателен протокол към Договор № 311/17.09.2015г. и Приемо – предавателен
протокол към Анекс № 1/13.11.2015г. към Договор
№ 311/17.09.2015г., е видно, че работата, извършена от изпълнителя е приета от
възложителя без възражения.
С уведомително писмо от 07.07.2016г.,
приложено по делото, К.– Д" ООД е отправило покана до Консорциум "ВВ И.",
БУЛСТАТ ******* за заплащане на задължения по издадени фактури, както следва:
фактура № 824/16.11.2015г. на стойност от 8 232,60 лева и фактура №
825/16.11.2015г. на стойност от 1 531,49 лева.
Като писмено доказателство е приет по
делото Договор за Консорциум „Консорциум ВВ И.“ от 11.07.2014г., сключен между
„Е.В.“ ЕООД, ЕИК ******* и „В.“ ЕООД, ЕИК********.
Според заключението на назначената и
приета по делото от първостепенния съд съдебно – счетоводна експертиза, същата
неоспорена от страните, търговските книги на Консорциум „ВВ И.“ са водени
редовно по отношение на процесните стопански операции. Процесните фактури, а
именно – фактура № 824/16.11.2015г. на стойност от 8 232,60 лева и фактура №
825/16.11.2015г. на стойност от 1 531,49 лева, са редовно осчетоводени. Същите
са отразени в дневника на покупките за м.януари 2015г. към подадената в НАП
справка – декларация по ЗДДС от Консорциум „ВВ И.“ като доставки с право на
пълен данъчен кредит, поради което и Консорциум „ВВ И.“ е ползвало това право.
Посочено е, че по процесните фактури няма извършени и осчетоводени плащания,
като неизплатените задължения на Консорциум „ВВ И.“ към К.– Д" ООД по
процесните фактури са в размер на 9 764,09 лева.
Други, релевантни за спора
доказателства, не са ангажирани.
За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че по делото ищецът е провел пълно доказване
на наличието на договор, по който е престирал точно - изпълнил е възложената
работа съгласно уговореното, последната е приета от възложителите, уговореният
срок за плащане е изтекъл и за тях е възникнало задължение да заплатят в цялост
уговореното възнаграждение. В мотивите са обсъдени писмените доказателствени
средства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, съобразно което
издадените от ищеца фактури за дължимото възнаграждение са осчетоводени от
ответното дружество.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищцовото дружество следва да установи, че спорното
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните по договор за изработка,
изпълнение на задължението на ищеца, както и настъпване на изискуемостта на
вземането.
Ответникът следва да ангажира
доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи
възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта му.
Процесната искова претенция се основава
на твърдение за неизпълнени от ответника договорни задължения за заплащане
стойността на предоставени от ищеца услуги по договор за изработка, за които са
надлежно издадени два броя фактури, а именно - фактура № 824/16.11.2015г. на
стойност от 8 232,60 лева и фактура № 825/16.11.2015г. на стойност от 1 531,49
лева.
Процесният договор има правните
характеристики на договора за изработка, уреден в чл.258 и следващите от ЗЗД. В
правната доктрина и съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е
неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на
постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи
– работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и
възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и
приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за
доказване на договора за изработка.
Договорът за изработка по своята правна
същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен,
възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за
изпълнителя-ищец са породени две основни облигаторни задължения – да извърши
съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци процесните
услуги и да предаде работата на възложителя, а за възложителя – да приеме
/одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение с ДДС на
изпълнителя - арг. чл.258 ЗЗД и чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Законът задължава поръчващия да приеме
изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява
1). фактическо получаване на изработеното и 2). признанието, че то съответства
на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на
изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на
поръчващия, че счита работата съобразена с договора. Приемане означава
одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряване,
законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл.264, ал.2 ЗЗД. И ако не
направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както
разпорежда уредената в чл.264, ал.3 ЗЗД необорима презумпция. Следователно,
едва при предаването на работата изпълнителят е изпълнил своите основни правни
задължения, породени от договора за изработка, като правното задължение на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение е станало изискуемо.
Настоящият съдебен състав намира, че
горните обстоятелства, а именно – съществуването на договорно правоотношение,
както и изпълнената и приета работа, се установява непротиворечиво в производството,
посредством събраните от първостепенния съд доказателствени средства - Договор
№ 311 от 17.09.2015 г. и Анекс 1 от 13.11.2015г. към Договор № 311 от
17.09.2015 г., сключени между К.– Д" ООД и Консорциум "ВВ И.",
БУЛСТАТ *******, Приемо – предавателен протокол към Договор № 311/17.09.2015г.
и Приемо – предавателен протокол към Анекс № 1/13.11.2015г. към Договор № 311/17.09.2015г., както и приетата
по делото съдебно – счетоводна експертиза, неоспорени от страните в
производството. Отделно от това и предвид приетата по делото ССчЕ, която съдът
кредитира изцяло, процесните фактури са осчетоводени от страните по делото,
като съдът намира, че включването им в дневника за покупко – продажби на
ответника, ведно с обстоятелството, че същият е ползвал данъчен кредит по тях,
представлява недвусмислено признание за съществуването на правоотношението по
договора. Експертът изрично е посочил, че по процесните фактури няма извършени
и осчетоводени плащания, респективно неизпълнените задължения на Консорциум
"ВВ И.", БУЛСТАТ ******* към К.– Д" ООД са в размер на 9 764,09
лева.
По спорното между страните обстоятелство,
настоящият съдебен състав приема следното:
Правната уредба на института на
гражданското дружество се намира в чл. 357 и следв.
от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба, с договора за гражданско дружество две или
повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща
стопанска цел. Договорът за гражданско дружество е многостранен по своя
характер, а не двустранен, тъй като липсва размяна на престации. След като интересите
на съдружниците са общи, то и задълженията са не насрещни, а взаимни, поради
което и правата на съдружниците, без да са обусловени взаимно, съвпадат по
съдържание по отношение постигането на общата цел. Породените от договора права
и задължения по съдържание са еднакви за всички съдружници, тъй като този
договор има една обща цел - постигането на общ резултат със съвместни усилия на
всички съдружници, а общата цел е общото основание на тяхната взаимна
задълженост. Всичко, което съдружниците са придобили от дейността на
дружеството, става тяхна обща собственост. Съдружниците не разполагат със своя
дял от общото имущество, не могат да прихващат свои вземания спрямо един от
съдружниците, да искат своя дял от общата собственост. На следващо място,
договорът за гражданско дружество има възмезден характер, тъй като участието на
всеки съдружник е свързано с очакването да получи съответна на неговия дял част
от печалбата, реализирана от осъществяването на общата дейност. Всеки съдружник
участва в общността на възмездно основание, като причината, поради която поема
задължения във връзка със създаването и управлението на гражданското дружество,
е именно реализирането на определена стопанска изгода.
Консорциумът е гражданско дружество, като
същото е неперсонифицирана форма на обединяване на лица и имущество, което
притежава фингирана правосубектност за целите на данъчното и трудовото право,
но не е самостоятелен субект - юридическо лице. Оттук и при участие в оборота и
сключване на сделки с трети лица, правата и задълженията по тях могат да
възникнат само за съдружниците – страни по дружествения договор. В конкретния
случай, изследвайки съдържанието на Договор за Консорциум „Консорциум ВВ И.“ от
11.07.2014г., сключен между „Е.В.“ ЕООД, ЕИК ******* и „В.“ ЕООД, ЕИК********,
е видно, че съгласно чл. 5 от Договора, всеки съдружник може да осъществява
дейност в изпълнение на общата цел от свое име, но за сметка на всички
съдружници, при запазване на тяхната организационна, икономическа и юридическа
самостоятелност, поради което и съдът намира за неоснователно възражението на
въззивника, че същият не е пасивно материално легитимиран да отговаря за
задълженията, поети при сключване на правна сделка за осъществяване на общата
стопанска цел.
На следващо място, съгласно чл.6, ал.1
от Договор за Консорциум „Консорциум ВВ И.“ от 11.07.2014г. е видно, че с
подписването на договора, съдружниците упълномощават управителя на „В.“ ЕООД –
Владимир Йотов Йотов да представлява консорциума пред всички възложители на
обществени поръчки и/или потенциални инвеститори и възложители, пред всички
физически и юридически лица при упражняване на дружествената дейност, в това
число да организира и извършва търговската дейност на консорциума по договори
за възлагане на обществени поръчки и всички други договори, анекси и
споразумения във връзка с изпълнение на сключените договори, като с подписа си
правно задължава всички участници в обединението. От представените по делото
Договор №
311 от 17.09.2015 г. и Анекс 1 от 13.11.2015г. към Договор № 311 от 17.09.2015
г., сключени между К.– Д" ООД и Консорциум "ВВ И.", БУЛСТАТ *******
се установява, че същите са подписани за консорциума от В.К.Ц.(управител на „Е.В.“
ЕООД, ЕИК *******). В тази връзка и с оглед оспорването по делото на
представителната власт на Венцислав Крумов Цолов, настоящият съдебен състав
намира следното:
За да прецени основателността на
възраженията, направени от страна на въззивника, съдът има предвид разпоредбата
на чл. 360, ал. 2 ЗЗД, която предвижда, че всеки от съдружниците може да се
противопостави на действие на съдружника, преди то да бъде извършено, както и
разпоредбата на чл. 301 ТЗ, която в случая следва да намери приложение доколкото
става дума за сключване на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството- възложител, включването им в дневника за покупките по ДДС и ползването на
данъчен кредит по същите,
представлява недвусмислено признание на задължението и
доказва неговото съществуване. Макар от подписите, положени върху горепосочените документи, в това число и приемо – предавателни
протоколи, да не може да се направи извод, че лицето, което ги е подписало е било упълномощено да
извърши съответните действия от и за сметка на консорциума, съгласно чл.
301 ТЗ се
счита, че търговецът потвърждава действията на лицето, действало от негово име без представителна власт,
ако не се противопостави веднага след узнаването на тези действия (в този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в решение № 211/30.01.2012 г.
по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на
ВКС, ІІ ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, І ТО,
решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 96/26.11.2009
г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, решение № 32/22.02.2010 г. по т. д. №
588/2009 г. на ВКС, решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС,
ІІ ТО, решение № 47/08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, ІІ ТО и др). Съобразно изложеното, отразяването на сумите по фактурите като задължение
към ищеца в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит по тях, означава потвърждаване на действията на лицата,
действали от името на търговеца без представителна власт – чл. 301 ТЗ, както и признание на задълженията
по фактурите и доказва тяхното съществуване. В тази връзка, отразяването на
издадените фактури в счетоводството на дружеството - Консорциум "ВВ И.",
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен
кредит, представлява мълчаливо съгласие на търговеца „В.“ ЕООД със сключената
без представителна власт сделка съгласно чл. 301 ТЗ. С оглед така установеното, доводите на въззивника по
делото
в обратния аспект, съдът намира за неоснователни.
В аспекта на изложеното настоящият
съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства, обсъдени в
тяхната съвкупност, се установява по несъмнен начин, че между страните по
делото е възникнало правоотношение по договор за изработка с посоченото в
исковата молба съдържание на правата и задълженията по него, както и че ищецът
е изправна страна по договора – престирал е възложена му от ответника работа, а
последният е приел същата без възражение, поради което дължи заплащане на
уговорено възнаграждение, поради което и предявеният иск за реално изпълнение -
заплащане на възнаграждение по договор за изработка в претендирания размер е
основателен и следва да бъде уважен.
При липса на конкретен довод относно
акцесорния иск, съдът на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, касаещи неговата изискуемост, определения размер и
период.
Предвид съвпадането на крайните изводи с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор, право
на разноски има въззиваемата страна, но доколкото такива не са претендирани, не
следва да бъдат присъждани.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 120798
от 21.05.2019г., постановено по гр.д. № 83769/2017г. на СРС, II ГО, 53 състав,
в обжалваната част.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.