№ 58
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000502695 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение от 22.06.2021г, постановено по гр.д.№ 15 681/2019г. по описа на СГС, I
ГО, 19 с-в, е осъдено ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК ********* на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./
да заплати на С. Т. Т. с ЕГН **********, сумата от 30 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на А. Т. Т., в резултат на ПТП, реализирано
на 29.11.2014г в гр.Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2016г
до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 50 000лв.
като неоснователен. Осъдено е ЗД „Бул Инс” АД да заплати по сметка на СГС на основание
чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1 350лв.-дължима държавна такса и разноски за депозит за
съдебни експертизи. Осъдено е ЗД „Бул Инс” АД да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
на адв. Н.Д. сумата от 1461.60лв. с включен ДДС-адвокатско възнаграждение. Осъдена е С.
Т. Т. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на ЗД „Бул Инс” АД сумата от 1 134.40лв.-
разноски. Посочено е, че решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ответника-Община Сливен.
Решението е обжалвано от ЗД „Бул Инс”, представлявано от адв.Я. Д. от САК, в
частта му, с която е осъдено дружеството да заплати на С. Т. Т. сумата от 30 000лв. за
претърпени неимуществени вреди. Позовава се на ТР № 1/2016г на ОСГТНК на ВКС за
лицата, които са легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък. Излага доводи, че ищцата не е доказала, че с нейния брат
са били в близки отношения, които излизат извън общоприетата близост между брат и
сестра, че са изградили изключително близка и емоционална връзка, че са разчитали на
взаимна грижа, помощ и подкрепа, надхвърляща обема на обичайните отношения между
близки роднини. Поддържа, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е силно
завишено, противоречи на принципите на справедливост по чл.52 ЗЗД. Претендира да се
отмени решението в обжалваната му част, да се отхвърли исковата претенция като
1
неоснователна и да се присъдят разноски.
Ответницата по въззивната жалба-С. Т. Т., представлявана от адв. Н.Д. от САК, е
оспорила същата като неоснователна. Поддържа доводи, че ищцата е материално
легитимирана да получи обезщетение. Позовава се на съдебна практика на СЕС. Претендира
да се отхвърли въззивната жалба и да се присъдят направените по делото разноски.
Третото лице помагач-Община Сливен, представлявано от адв.Д.Д. от САК, е
заявило, че въззивната жалба е основателна. Сочи, че не е налице съпричиняване, тъй като
пътната настилка не е била заледена.
Въззивният съд като разгледа доводите на страните и доказателствата по делото,
приема, че въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата по делото-С. Т. Т. е посочила в исковата молба, че на 29.11.2014 г., около
20.50 ч. по бул. „ Банско шосе”, посока от гр. Сливен, в близост до „Мебеллукс“, при
управление на МПС – лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, управляван от Б. Т. Т., се
движел с несъобразена скорост, и при десен завой, в тъмната част на денонощието,
неблагоприятни атмосферни условия и наводнен пътен участък от пътното платно, е изгубил
контрол над процесното МПС, в резултат на което лекият автомобил е станал неуправляем,
което довело до отклонението му в дясно извън пътния участък и последвал удар в ел. стълб
на тролейбусен транспорт, при който удар е загинал пътникът на дясна предна седалка А. Т.
Т., който получил несъвместими с живота телесни травми. Виновен за настъпилото ПТП е
водачът на лекия автомобил с рег. № *** КК Б. Т. Т., който бил застрахован при ответното
дружество. Посочила е, че е сестра на починалия, че е приела изключително тежко загубата,
тъй като са били много близки. Претендирала е да бъде осъдено ответното дружество, като
застраховател по риска „ГО” на лек автомобил „Ауди А4”, да й заплати сумата от 50 000 лв.
– обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на А. Т. Т., ведно
със законната лихва върху сумата.
Ответникът по делото-ЗД „Бул Инс” АС, представляван от адв.Я. Д. от САК, е
заявил, че исковата претенция е неоснователна. Не е оспорил наличието на застрахователно
правоотношение, направил е възражение за изтекла погасителна давност, възразил е, че
ищцата не е легитимирана да претендира обезщетение, че не е налице особено близка връзка
между нея и починалия и претърпените от смъртта му вреди по смисъла на ТР №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС на РБ. Алтернативно е възразил срещу посочения механизъм на ПТП,
направил е възражение за съпричиняване от страна на починалия, който е пътувал без
предпазен колан. Оспорил е исковата претенция по размер като завишена.
Третото лице помагач-Община Сливен, представлявана от адв.Д., е оспорил исковата
претенция.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
сумата от 30 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, като е приел, че е била налице
изключителна по интензитет връзка, надхвърляща традиционните такива, силна и трайна
взаимност и обич между сестрата и брата, които до 2013г са живели заедно в общо
домакинство, че ищцата е полагала грижи за брат си, преживяла е изключително тежко
загубата му. Исковата претенция е отхвърлена като неоснователна за разликата до 50 000лв.,
в която част решението е влязло в сила като необжалвано.
Безспорно между страните е, че виновният водач е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и, че при ПТП на 29.11.2014г. е
настъпила смъртта на А. Т. Т.. Съгласно заключението на САТЕ и СМЕ водачът на лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, управляван от Б. Т. Т., се движел с несъобразена
скорост, и при десен завой, в тъмната част на денонощието, е изгубил контрол над
процесното МПС, в резултат на което лекият автомобил е станал неуправляем, което довело
до отклонение на МПС в дясно, извън пътния участък и е последвал удар в ел. стълб на
2
тролейбусен транспорт. При удара е загинал пътникът на дясна предна седалка А. Т. Т.,
който получил несъвместими с живота телесни травми. Водачът е имал техническа
възможност да избегне удара, ако е управлявал с максимално разрешената скорост на
движение в населени места, при което автомобилът не би загубил устойчивост.
Безспорно между страните е, че ищцата С. Т. Т. е сестра на починалия А. Т. Т., което
се установява и от представено по делото удостоверение за родствени връзки – 9400-19091,
издадено от Община Сливен.
Спори се дали ответното дружество дължи обезщетение на ищцата-сестра на
починалото при ПТП лице, както и относно размера на обезщетението.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Б. Б. И.,
която е дала показания, че познава ищцата от 2004г, тъй като са били съученички, както и
брат й А.. Ищцата му е била като майка, тъй като родителите му са работили от сутрин до
вечер и тя го е водила на училище. Когато я е видяла след като узнала за смъртта на брат й,
тя не е можела да говори, не е била на себе си. Ищцата е учила задочно след завършване на
гимназията. Брат й, след 6 клас, се е преместил в спортното училище в гр.Сливен, а след
това е започнал да учи в гл.Велико Търново. С. е живеела при приятеля си, като през 2013г
се е преместила в гр.София. След инцидента се е върнала в гр.Сливен, тъй като родителите
й са били много зле.
Пред въззивната инстанция е изслушано заключение по съдебно-психологическа
експертиза от вещото лице –Г.И., съгласно което седем години след трагичната загуба на
брат си, ищцата преживява тежко смъртта му. Имала е изградена емоционална връзка с него,
полагала е грижи за отглеждането му, когато са живеели заедно. Тежко преживява
емоционалната загуба и липсата му в живота си. Нуждае се от психологическа работа за
преработване и достигане на психологическо равновесие със себе си.
По делото е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1, изр.1 КЗ, /отм./, по който
застрахователят отговаря за причинените вреди от застрахования, поради наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, включва ищецът да е от кръга на лицата,
на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък 2. този близък
на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка, което да е
причинило смъртта на близкия на ищеца 3. да е налице застраховка „Гражданска
отговорност” на виновния причинител при ответника 4. да са претърпели неимуществени
вреди.
Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016
год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и
ППВС № 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне
като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Съгласно
приетото в ТР № 1/2018 год. особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
3
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961
год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни
(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Въз основа на цитираната съдебна практика, въззивният съд приема, че от
ангажираните по делото свидетелски показания се установява, че ищцата е живяла с брат си
през определени периоди от време в едно домакинство, помагала е за отглеждането му като
го е водила до училище, но впоследствие същите са започнали да живеят в различни
градове. Това обосновава наличието на нормални роднински отношения между тях.
Грижите, които е полагала за него, не водят до извод, че е налице изключителна
емоционална връзка, надхвърляща нормалната за такива роднини. Ищцата не е
единствената, която е полагала грижи за брат си, при наличието на живи родители, за които
свидетелката установява, че също са се грижили за децата си. Като нормални следва да се
определят и болката и страданията, която ищцата е преживяла след загубата на брат си,
независимо от заключението на вещото лице, че търпи емоционална празнота и не намира
начин да се справи със загубата, както и че се нуждае от психологическа помощ. Не може да
се приеме, че става въпрос за някаква изключителна връзка, извън нормалната за брат и
сестра. Въз основа на изложеното не може да се направи извод, че между ищцата и брат й е
съществувала изключително трайна и дълбока емоционална връзка, както и, че са й
причинени сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че исковата претенция по чл.226, ал.1
КЗ/отм./ е неоснователна и следва да се отхвърли. Като е достигнал до различни изводи,
решението на първоинстанционният съд следва да се отмени в обжалваната му част, с която
е осъдено ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК ********* на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ да заплати
на С. Т. Т. с ЕГН **********, сумата от 30 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на А. Т. Т., в резултат на ПТП, реализирано на 29.11.2014г в
гр.Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2016г до
окончателното изплащане и в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс” АД да заплати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1 350лв.-дължима държавна такса и
разноски за депозит за съдебни експертизи, в частта, с която е осъдено е ЗД „Бул Инс” АД да
заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на адв. Н.Д. сумата от 1461.60лв. с включен ДДС за
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъдена С. Т.
Т. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс” АД сумата от 1716лв с ДДС за разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Съдът счита, че направеното
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност е основателно и следва да се намали
възнаграждението от уговореното и заплатено от 2 000лв., съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 1430лв. и с включване на ДДС
на 1716лв.
За пред първата инстанция следва да осъди на основание чл.78, ал.3 ГПК С. Т. Т. с
ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс” АД сумата от 1301.60лв. с ДДС допълнително
за разноски за адвокатско възнаграждение. Следва да се отчете направеното възражение по
4
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност и да се намали възнаграждението от уговореното и
заплатено от 24 000лв. на 2030лв., съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и с включено ДДС на 2 436лв. След приспадане на
присъденото от 1134.40лв. се дължи допълнително сумата от 1301.60лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 22.06.2021г, постановено по гр.д.№ 15 681/2019г. по описа на
СГС, I ГО, 19 с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъдено ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК ********* на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ да заплати на С. Т. Т. с ЕГН **********, сумата от
30 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на А. Т. Т., в
резултат на ПТП, реализирано на 29.11.2014г в гр.Сливен, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.11.2016г до окончателното изплащане, В ЧАСТТА му, с която е
осъдено ЗД „Бул Инс” АД да заплати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 1 350лв.-дължима държавна такса и разноски за депозит за съдебни експертизи, В
ЧАСТТА му, с която е осъдено ЗД „Бул Инс” АД да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
на адв. Н.Д. сумата от 1461.60лв. с включен ДДС-адвокатско възнаграждение, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. Т. Т. с ЕГН ********** срещу ЗД „Бул Инс” АД с
ЕИК ********* с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от
30 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на А. Т. Т., в
резултат на ПТП, реализирано на 29.11.2014г в гр.Сливен, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.11.2016г до окончателното изплащане.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Т. Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗД „Бул Инс” АД сумата от 1716лв с ДДС за разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция и сумата от 1301.60лв. с ДДС допълнително за разноски за адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника-
Община Сливен.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5