№ 489
гр. К., 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.А
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г.А Гражданско дело № 20225510100635
по описа за 2022 година
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно
основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс СК/.
В исковата молба ищцата заявява, че след кратко съжителство с
ответника се родил синът им Г. Г. на *** г., а по-късно сключили граждански
брак, който бил първи и за двамата.
Сочи, че заживели в жилището на родителите на ответника и
първоначално бракът им вървял в нормални норми. По-късно се преместили
при нейните родители. С времето ответника станал раздразнителен, сприхав и
помежду им липсвало разбирателство. Всяко дребно спречкване, водело до
скандал, повишаване на тон и завършваше с психически тормоз от негова
страна. Многократно й посягал и пред детето. Ответникът страдал от
необяснима, болезнена ревност, като постоянно я проверявал по телефона,
заключвал я в жилището и не й позволявал социални контакти. Когато се
налагало да отиде до магазина, той ходел с нея и не й позволява да започне
работа. Категорично не разрешавал да запишат детето на детска градина и се
налагало да го отглежда само вкъщи. В края на месец септември, миналата
година отново й нанесъл побой и била принудена да се обади по телефона за
спешни случаи. По-късно й било отказано образуването на досъдебно
производство с указания да потърси правата си по Закона за защита от
домашно насилие. Отношенията им станали нетърпими и не си говорели, не
общували като нормално семейство. Правила е опити да нормализира
положението, да изгладят различията като нормалните семейства, но всеки
път било безуспешно.
В началото на месец март 2022 г. се разделили от семейното жилище,
като ответникът отишъл да живее при родителите си, а тя останала в него.
1
Ответникът не се обаждал и не помагал със средства в домакинството, като
демонстрирал пълна незаинтересованост. От трети лица разбирала, че вече не
я смята за своя съпруга и не се интересува от нея. При последния им разговор
и двамата били на мнение, че бракът им следва да се прекрати, като той й
обещавал да се разведат по взаимно съгласие, но не го направил.
Сочи, че от доста време не живеят заедно и не знае изобщо къде се
намира, не поддържат никаква връзка. От момента на раздялата им,
ответникът изобщо не се е интересувал от семейството си и не я е търсил, не
са правили опити за помирение.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака помежду им като дълбоко и непоправимо разстроен,
единствено и само по вина на ответника; да предостави упражняването на
родителските права спрямо малолетния им син Г. Г.ов Г., ЕГН ********** на
нея като негова майка, като детето да живее в семейното жилище на адрес: гр.
К., ***; да осъди ответника Г. Г. Г., ЕГН **********, да заплаща чрез нея, Л.
Д. М., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетния им
син Г. Г.ов Г., роден на ***г., месечна издръжка в размер на 250,00 лева,
която да заплаща с пощенски запис от първо до пето число на месеца за който
се дължи, считано от завеждане на настоящата искова молба; да определи
режим на лични контакти на бащата с детето, всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 12.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с преспи.е и десет
дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на
майката; да предостави ползването на семейното жилище, находящо се в
гр.К., ж.к. *** на нея и детето, чието жилище е собственост на родителите й.
Претендира присъждането на разноски. Предлага на ответника да приключат
производството с развод по взаимно съгласие. В съдебно заседание адвокат Н.
Г. моли съда да уважи предявеният иск и да отхвърли насрещният иск като
неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез пълномощника му адв. Д., с който заявява, че не отговарят на истината
твърденията в исковата молба, че причината за проблемите в семейството им
са скандалите инициирани от него.
Заявява, че не е упражнявал психически и физически тормоз върху
ищцата, а напротив тя в пристъп на гняв многократно ми е посягала.
Твърди, че след като се родило детето им ищцата спряла да готви
вкъщи и бил принуден всеки ден да купува готова храна. Счита, че ищцата не
е грижовна майка – не се грижи добре за детето им, не го води на разходки –
само той го разхожда. Ищцата бие детето им и то е ходило многократно на
градина със синини. През времето на семейния им живот ищцата многократно
е напускала дома им като е оставяла детето при него и е отсъствала в
продължение на месеци, без да се интересува от детето.
Сочи, че ищцата понастоящем живее с майка си, която има психически
проблеми и това ще повлияе изключително негативно върху детето им.
Заявява, че не работи по трудов договор от близо две години, както и че
ищцата не работи откакто е забременяла.
Желае бракът им да бъде прекратен по вина на ищцата. Не желае
родителските права спрямо детето им да се предоставят на ищцата, а на него.
2
Възразява срещу претендирания размер на издръжката, като счита
същия за необоснован, с оглед доходите на него и ищцата, както и с оглед
нуждите на детето. Има готовност да заплаща издръжка в размер на законово
определения минимум. Претендира присъждането на разноски.
В преклузивния срок по чл.131 ГПК е предявен насрещен иск от
ответника Г. Г. Г., чрез адв. Д. против ищцата Л. Д. М., с който изразява
следното становище:
С ответницата са родители на детето Г. Г.ов Г., роден на *** г. С
ответницата сключили граждански брак на *** г., който билпърви и за двама
им. В началото ни семейният им живот бил добър, но после нещата се
влошили. Ответницата станала немарлива към домакинските си задължения,
като спряла да готви вкъщи и той бил принуден всеки ден да купува готова
храна. Ответницата непрекъснато го провокирала с поведението си, като в
пристъп на гняв многократно му е посягала. Счита, че ответницата не е
грижовна майка – не се грижи добре за детето им, не го води на разходки –
само той го разхожда. Ответницата бие детето им и то е ходило многократно
на градина със синини. През времето на семейния им живот ответницата
многократно е напускала дома им като е оставяла детето при него и е
отсъствала от дома им в продължение на месеци без да се интересува от
детето. През м. март 2022 г. с ответницата окончателно се разделили, като тя
заедно с детето им отишла да живее при майка си, а той останал да живее в
апартамента на баща му.
Твърди, че ответницата понастоящем живее с майка си, която има
психически проблеми и това ще повлияе изключително негативно върху
детето им. Ответницата е трайно безработна - не работи откакто е
забременяла и единствено той се грижи за прехраната на семейството им.
Желае бракът им с ответницата да бъде прекратен по вина на
ответницата, като родителските права спрямо детето им да се упражняват от
него.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което: да
прекрати брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на
ответницата; да предоставите на него упражняването на родителските права
по отношение на малолетния им син; да постанови местоживеенето на
малолетния им син да е при него,в жилището в което живее; да определи на
ответника режим на лични контакта с малолетния им син всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, като личните отношения да се осъществяват от 10
часа в събота до 17 часа в неделя; да осъди ответника да заплаща месечна
издръжка на малолетния им син в размер на 170 лв., считано от датата на
подаване на настоящата искова молба до настъпване на основания за
изменение или прекратяване; Да предостави на ответницата ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. К., ж.к. ***. Претендира присъждането
на разноски.
Ответникът по насрещния иск Л. Д. М. представя отговор на насрещния
иск в срока по чл. 131 ГПК, с който заявява, че счита предявената срещу нея
насрещна искова молба за допустима, но неоснователна.
Сочи, че посочените обстоятелства от ищеца са бланкетни, голословни
и не отговарят на обективната истина. Твърденията за нетърпимост от нейна
3
страна към домакинските задължения и лошо отношение към детето им са
абсолютно неверни.
Заявява, че твърденията, че посягала на съпруга си будят основателно
съмнение и внасят забавен момент при споменаването им, а твърденията за
психическите проблеми на майка й не отговарят на истината и са неотносими
към настоящото производство.
Моли съда да остави изцяло без уважение депозираната насрещна
искова молба като неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак от *** г., страните са сключили граждански брак на *** г. в
град К., за което е съставен акт за граждански брак №*** от същата дата. От
брака си съпрузите имат едно малолетно дете Г. Г.ов Г., роден на ***г.
От представената по делото декларация за семейно и имуществено
състояние на Л. Д. М., се установява, че същата не получава доходи от
трудово правоотношение, свободни професии, от наеми и хонорари, не
притежава недвижими имоти и моторни превозни средство. Посочено е, че
получаваните от нея доходи са в размер на 700 лева.
По делото е представена декларация Г. Г. Г.. От същата се установява,
че за периода от 22.03.2021г. до настоящия момент е безработен и не
получава доходи.
По делото е представен социален доклад изготвен от Отдел закрила на
детето при Дирекция „Социално подпомагане“ – К. относно защита правата и
интересите на малолетното дете Г. Г.ов Г..
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д.М.М., и. Г. С. и Г. Д. Г..
Свидетелят М. /баща на ищцата/ сочи, че страните по делото се
разделили се разделили, защото Г. удрял Л.. Налагало се дъщеря му да се
обажда, през нощта след 12 ч., защото Г. не й позволявал да се обажда. От Л.
знаел, „че я удрял, не я пуска да излиза, заключва апартамента“. Постоянно
ревнувал дъщеря му и не й давал да работи. Твърди, че Г. не давал и на детето
да ходи на детска градина. От месец март били разделени , като Л. живеела в
апартамента на майка си заедно с детето. Живеел в Е., но всяка събота и
неделя се виждал с дъщеря си, а по телефона се чували всеки ден Твърди, че
Г. не е давал средства за поддръжка на домакинството „Искаха от мен пари
много пъти“.
От показанията на свидетеля С. се установява, че виждал Г. почти всеки
ден с детето. Работил като таксиметров шофьор. Твърди, че когато Г. вземал
детето го водил на разходка, ходели на пазар. Сочи, че Г. работил на частно в
строителството. Имало моменти, когато прекъсвал работа, после пак си
намирал. „Изцяло на Г. са доходите в семейството“. Твърди, че бащата на Г.
можел да му помага „и той се е грижил за детето. Сочи, че Л. и Г. били
разделени от няколко години. Г. му споделил „че има спънки да взема детето,
че не може да го взема всеки път“.
4
Свидетелят Г. /баща на ответника/, заявява, че стрните по делето
„когато се събраха преди 5 години за живяха в моето жилище“. Детето се
родило, когато Л. и Г. живеели при него. Заявява, че за готвенето се грижил
той и Г.. Преди да заживеят заедно „тя работеше в завода, след това започна
да пуска болнични и напусна“. Всички сметки се плащали с неговите пари и
на Г.. Сега Л. живеела в апартамента на дядо си заедно с детето. Сочи, че
детето идвало у тях през два – три дена. „Разделиха се, че тя нямаше никакво
майчинство, не работеше никъде. За 5 г. е работила два дни в стола на съвета
и напусна“. Твърди, че Л. „на седем месеца беше детето когато го остави и
два месеца я нямаше..“. Наложило се да вземат жена да гледа детето. В
момента синът му можел да взема детето и „ то да остане да спи у нас“.
Показанията на свидетеля М. следва да бъдат преценени с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената му връзка със страна по
делото. След тази преценка съдът счита, че не следва да кредитира
свидетелските показания в частта им относно твърдяното физическо насилие
упражнявано от ответника спрямо ищцата. В тази им част свидетелските
показания остават изолирани неподкрепени от други събрани по делото
гласни и писмени доказателства.
Преценени съвкупно фактите, които установяват разпитаните по делото
свидетели и становищата на страните дават възможност на съда да приеме за
установено, че бракът между страните в съществуващия му вид е изпразнен
от необходимото според закона и добрите нрави съдържание.
Съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен по следните съображения:
Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на
основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. Установи се, че по време на брачното съжителство съпрузите
не могли да преодолеят различията в характерите си, вижданията за живота,
за брачно съжителство и отговорности, което водело до неразбирателство и
спорове, в които не търсили обща опорна точка или посока. Липсата на
взаимни компромиси и отстъпки, стремежа за доминиране в отношенията,
неотстъпчивостта и непримиримостта, различните очаквания и
неудовлетвореност от поведението и отношението на партньора довели до
охладняване на отношенията, а честите кавги, мнителност, липсата на
толерантност и непълноценно съпружеско общуване, намесата на роднините
и недоверието довели до срив на брака. Между съпрузите не съществуват
дължимите от закона и морала взаимоотношения, характеризиращи брачната
връзка- разбирателство, обич, доверие, загриженост един за друг, общ
социален живот и икономическа общност. Настъпилата между тях преди с
седем месеца фактическа раздяла, освен продължителна, е и необратима.
Поради това съдът счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по
смисъла на закона и формалното му съществуване не е в интерес на съпрузите
и детето, поради което искът за прекратяването му следва да бъде уважен.
Предвид събраните в хода на производството доказателства съдът
намира, че това състояние на брачните отношения е настъпило по вина и на
двамата съпрузи, тъй като всеки от тях е допринесъл за разстройството на
брака и прекъсването на брачния съюз като не е положил необходимите
5
усилия и не е направил нужните компромиси, толеранс и действия за
засвиделстване уважението към партньора и разколебаване на недоверието,
необходими за преодоляване кризата в брачните отношения, а в последствие-
и за прекратяване на фактическата раздяла. С описаното по - горе поведение и
двамата съпрузи са ангажирали своята брачна вина. В тази връзка съдът
намира за необходимо да подчертае, че бракът създава определени
задължения за всеки един от двамата съпрузи и докато той не е прекратен, те
не могат да се считат за освободени от тях. Ако ги наруши, бракът следва да
бъде прекратен по вина на двамата.
По отношение на родителските права:
И двамата родители желаят да упражняват родителските права и са
предявили искове. Установи се, че от раждането на детето ежедневните
преките и непосредствени грижи се полагат от майката като до раздялата през
месец март 2022 г. в грижите е участвал и бащата. По време на фактическата
раздяла грижите за отглеждането и възпитанието на малолетния Г. се полагат
майката.
При решаване на въпросите досежно упражняването на родителските
права следва да се изхожда от интересите на детето, преценени съобразно
критериите, посочени в Постановление №1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, а
именно: родителските качества, полагането на грижи и умения за възпитание,
подготовката за придоби.е на знания и трудови навици от детето, морални
качества на родителите, социално обкръжение и битови условия, възраст, пол,
привързаност между родител и дете, помощ на трети лица. В критериите по
ППВС №1/12.11.1974 г., има градация и указание преценката по тях да е
съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Детето
има интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на
този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието му е по-
способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за неговото добро
възпитание и изграждане като личност. Един от принципите за закрила на
детето според чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на
неговия най-добър интерес. От събраните по делото доказателства, преценени
в тяхната съвкупност се установи, че малолетният К., който е на 5 години и
девет месеца е емоционално привързан и към двамата си родители. През тази
година детето е записано в детска градина „Звънче“ – К.. Детето познава и
поддържа контакти с близките по майчина и бащина линия, има изграден
приятелски кръг от деца и връстница от градината. От социалния доклад се
установява, че майката на детето отговорно изпълнява родителските си
задължения, като качествено задоволява базисните потребности на детето от
подслон, храна и облекло. Същата е осигурила спокойна семейна среда,,
благоприятна за правилното психическо и физическо развитие на Г.. Детето
не е лишено от контакт с баща си, двамата се виждат ежедневно, а всеки
уикенд Г. остава в дома на баща си. Същият е в състояние да задоволи
базисните потребности на детето като разполага с подходящи жилищни
условия и се старае да съхранява изградената емоционална връзка помежду
им. Съдът приема, че и двамата родители притежават капацитет и желаят да
се грижат за детето. Както ищецът, така и ответницата разполагат с битовите
условия за отглеждане на детето И двамата родители са в активна
трудоспособна възраст. Съдът като взе предвид гореизложеното и всички
6
значими фактори - от една страна: много ниската възраст на детето;
обичайният му начин на живот, който е установен през последната,
социалната средата, в която се е адаптирало; характера и поведението на
всеки от двамата родители, способността да се полага в необходимия обем
непосредствени грижи към детето, счита, че родителските права спрямо
детето Г. следва да бъдат предоставени на майката, при която то живее и
която е създала условията, необходими за потребностите му и отговорно
изпълнява родителските си задължения. Освен това всяка промяна на
местоживеенето при ниската възраст и емоционална нестабилност на детската
личност, е риск от неблагоприятен за детето ефект. По делото не е установено
ищцата да е имала или да има аморални или противообществени прояви,
които да създават отрицателен неин облик и лош пример за това дете. Не е и
установено и социалната среда, в която живее същата да е неподходяща за
детето на страните. Съдът следва да определи режим на лични отношения
на ответника с детето, който от една страна да тушира, доколкото е възможно,
неблагоприятните последици от раздялата на родителите му, а от друга да
осигури на това дете възможност да се вижда и общува с ответника като
негов баща. Безспорно е, че за правилното и хармонично развитие на детето,
то следва да осъществява лични контакти със своя баща. В конкретния случай
съдът намира, че след като детето се отглежда от майката, респ. родителските
права върху тях се упражняват от нея, бащата следва да има възможност да го
вижда и контактува с него.
Съдът счита, че с оглед запазване на емоционалната връзка между
бащата и детето следва да бъде определен режим на лични контакти, който
да се осъществява: всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота
до 17 часа в неделя с преспи.е между дните, както и един месец през лятото,
когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката. По делото
липсват доказателства, от които би могъл да се направи извод, че режима на
лични контакти между бащата и детето следва да бъде ограничен.
При определяне на дължимата издръжка следва да се вземат предвид
възрастта и доходите на страните. Ищцата е декларирала, че получава доходи
в размер на 700 лева ежемесечно. Ответникът е декларирал, че е безработен ,
но тъй като е в трудоспособна възраст за негов доход следва да се приеме
минималната работна заплата за страната. Като взе предвид ниската възраст и
базови нужди на детето, доходите на родителите и нормата на чл.142, ал.2 от
СК съдът счита, че бащата дължи и следва да заплаща на малолетния Г.
месечна издръжка в размер на 200 лева., считано от 09.03.2022 г. до
настъпване на основания за нейното изменението или прекратяване, а
останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат осигурени от
майката. Предявените иск за издръжка в частта до претендираните 250 следва
да бъдат отхвърлен.
Поради предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на детето Г. Г.ов Г. , ЕГН ********** на майката, предявените
искове на ответника за упражняване на родителските права и присъждане на
издръжка, се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно чл.56, ал.1 от СК при допускане на развода, когато семейното
жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
7
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда, а когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът
служебно се произнася за ползването на семейното жилище. В настоящият
случай страните са живели в жилище, собственост на родителите на ищеца в
град К., ж.к.***, което се явява семейното им жилище по смисъла на §1 от ДР
на СК. С оглед обстоятелството, че родителските права ще се упражняват от
майката следва на нея да бъде предоставено ползването на семейното
жилище.
По отношение на фамилното име:
В настоящият случай при сключването на брака ищцата не е приела да
носи фамилното име на съпруга си, поради което съдът не дължи
произнасяне.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената
издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.
Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях,
както са ги направили. По изложените по-горе съображения разноските
остават за страните така като са ги направили.
Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в
размер на 50,00 лева, платима поравно от страните.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Л. Д. М., ЕГН **********, от
град К., *** и Г. Г. Г., ЕГН **********, от град К., ж.к. ***, сключен с акт за
граждански брак № ***/*** г. в град К., като дълбоко и непоправимо
разстроен.
ОБЯВЯВА на основание чл. 49, ал. 3 от СК, че вина за разстройството
на брака имат двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА детето Г. Г.ов Г., ЕГН ********** да живее при
майката Л. Д. М., ЕГН **********, от град К., ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Г.
Г.ов Г., ЕГН ********** на майката Л. Д. М., ЕГН **********, от град К.,
***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Г. Г. Г., ЕГН
**********, от град К., ж.к. *** с детето Г. Г.ов Г., ЕГН ********** както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 17 часа
в неделя, с преспи.е между дните, както и един месец през лятото, когато това
не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, от град К., ж.к. *** да заплаща на
малолетното си дете Г. Г.ов Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Л. Д. М., ЕГН **********, от град К., ж.к.***,
ежемесечна издръжка в размер на 200 лева считано от 09.03.2022 г., платима
8
до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на
основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска до претендирания размер от 250 лева, като неоснователен.
Издръжката ще бъде заплащана с пощенски запис.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в град
К., ж.к. *** на съпругата Л. Д. М., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на Г. Г. Г., ЕГН **********, от град К., ***
за предоставяне на родителските права върху детето Г. Г.ов Г., ЕГН
********** определяне на режим на лични контакти и издръжка, която Л. Д.
М., ЕГН **********, от град К., ж.к. *** да заплаща на детето Г. като
неоснователни.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, от град К., ж.к. *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. държавна
такса в размер на 288 лева, върху присъдения размер на издръжката.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, от град К., *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. държавна такса
в размер на 25 лева представляващи окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА Л. Д. М., ЕГН **********, от град К., ж.к. *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. държавна
такса в размер на 25 лева представляващи. окончателна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд - С..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9