Присъда по дело №3876/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към присъда № 157/04.08.2022 г. по НОХД № 3876/2022г.по описа на ПРС
ХХІІ н.с.

Пловдивската районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу
Г.К.К. ЕГН **********, и същият е предаден на съд за извършено
престъпление по чл.183,ал.1 от НК, за това, че в гр.Пловдив, след като е бил
осъден с Решение № 1340/11.04.2011г. , постановено по гр.д. № 46/2011г. по
описа на Районен съд – Пловдив, влязло в законна сила на 11.04.2011г., и със
спогодба, постигната по гражданско дело № 13115/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, влязла в законна сила на 26.02.2021г., да издържа
свой низходящ – О.Г.К., ЕГН **********, чрез неговата ** и законен
представител Н.Г.К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно: за периода от м.август 2014 г. до
месец февруари 2021г. , включително, за общо 79 бр. месечни издръжки по 60
лева всяка, в общ размер на 4740 лева, и за периода от месец март 2021г. до
месец юни 2022г., включително, за общо 16 бр. месечни издръжки по 300 лева
всяка, в общ размер на 4800 лева, всички общо в размер на 9540 лева.
Производството по делото е по реда на глава двадесет и седма от НПК,
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл.
372, ал. 4 от НПК като установи, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на
страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без
да събира доказателства за фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа така
повдигнатото обвинение. По отношение на реализацията на наказателната
отговорност предлага на подсъдимия К. да бъде наложено по-лекото от двете
алтернативни наказания, предвидени от законодателя – „Пробация“, при
двете задължителни пробационни мерки, за срок от една година. Взема
отношение по направените в хода на досъдебното производство разноски.
Частният обвинител – непълнолетния пострадал О.Г.К., чрез неговата
** и законен представител Н.Г.К., се представлява от повереника - адв.Г.С.,
който взема становище подсъдимият да бъде признат за виновен. По
отношение на наказанието, адв. Спасов оставя на преценката на съда. Моли,
да им бъдат присъдени разноските.
Защитникът на подс.К. - адв. Ц.К., пледира съдът да признае
подзащитния му за виновен, като определи наказание „Пробация“ с прилагане
на двете от мерките, предвидени в закона.
Подсъдимият К. се явява лично в съдебно заседание. Признава фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти, а да се ползват
1

събраните такива в досъдебното производство. Моли за налагане на
наказание „Пробация“.
Съдът, след като прецени наличните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Г.К.К. ЕГН: **********, роден **, обл. Пловдивска,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан
(реабилитиран), безработен, живущ в гр. **.
На 23.03.2007 г. св. Н.К. сключила граждански брак с подсъдимия Г.К..
Докато били женени, на 06.06.2007 г., им се родил син - О.Г.К.,
ЕГН:**********. Впоследствие поради влошаване на личните им отношения,
св.Н.К. и подс. Г.К. решили да се разведат. Така по силата на съдебно
Решение № 1340/11.04.2011 г., постановено по гр. д. № 46/2011 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, бракът им бил прекратен и те се развели, а подс. Г.К.
бил осъден да плаща издръжка на своя низходящ - на малолетния си син
О.Г.К., в размер на 60 лева месечно, считано от 01.01.2011 г., чрез неговата **
и законен представител - св. Н.К.. Този съдебен акт влязъл в законна сила,
считано от 11.04.2011 г. Впоследствие на 13.05.2011 г., по гр. д. № 46/2011 г.,
по описа на Районен съд - Пловдив, бил издаден и изпълнителен лист срещу
подс. Г.К., с който той бил осъден да изплаща така определената вече
издръжка.
След това посредством спогодба, постигната по гражданско дело №
13115/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, бил изменен размерът на
дължимата от подс.К. месечна издръжка на детето, като същата била
променена на 300 лева, считано от 09.10.2020 г. Този съдебен акт влязъл в
законна сила, считано от 26.02.2021 г.
Същевременно, обаче подс. Г.К. не заплащал редовно дължимата
издръжка. Плащанията, които той правел бил редки и по-скоро по
изключение. През месец юни 2020 г., когато неговата ** продала недвижим
имот и му дала част от получените пари, той предоставил сумата от 1000 лева
на св. Н.К., за да купи дрехи на детето им. За тази сума не бил съставен
протокол или друг документ, но в свидетелските си показания св. К.а е
потвърдила, че действително я е получила и че същата е била предназначена
за издръжката на детето им.
След това на 12.12.2020 г. подс. Г.К. закупил мобилен телефон на ** си
за сумата от 349 лева, за което е била касовата бележка по делото.
Наред с това за времето от 2011 г. до 2020 г. подс. Г.К. закупувал на **
си дребни подаръци за коледните празници и за рождените му дни и веднъж
годишно около месец септември подс.К. купувал дрехи на детето си за по
около сто лева.
На 21.07.2020 г. подс. К. закупил колело и екипировка за него на ** си
2

за сумата от 2298 лева.
След това в началото на месец март 2021 г. подс. Г.К. предал на св. Н.К.
сумата от 300 евро, на ръка, без да се съставят документи, но тъй като след
това не превеждал редовно дължимите суми, св. Н.К. се принудила да заведе
изпълнително дело срещу него при ЧСИ А.А.. Впоследствие на 06.04.2021 г.
по изпълнителното дело й била преведена от подс. К. сумата от 90 лева, на
03.05.2022 г. - сумата от 350 лева, а на 23.05.2022 г.- още 350 лева. Повече
плащания от този момент до сега не били правени. Ето защо св. Н.К. сезирала
Районна прокуратура - Пловдив, като това довело до образуването на
настоящото наказателно производство.
От гореизброените суми св. Н.К. посочила, че за сумата от 1000 лева,
която получила на ръка от подс. Г.К., за сумата от 300 евро, която тя
приравнявала на 600 лева и за направените плащания чрез ЧСИ по
образуваното изпълнително дело - веднъж от 90 лева и два пъти по 350 лева,
имали уговорка с подс. К. същите да се считат за платена издръжка и
следвало да се приспаднат от дължимите за същата суми.
Относно закупения мобилен телефон за сумата от 349 лева, както и
велосипед, ведно с екипировка за него, на обща стойност от 2298 лева,
същите били подаръци и с подс. К. нямали уговорка да се приспадат от
дължимата издръжка. Нещо повече преди да закупи велосипеда на ** си подс.
К. бил уведомен, че детето му имало нужда от поставянето на брекети, с
които да се коригират зъбите му, по въпреки това той му купил колело, което
заедно с екипировката за него било на значителна стойност, но реално
неговият син нямал нужда от него.
В хода на проведеното разследване е била изготвена счетоводно-
икономическа експертиза, която определила, че за времето от влизането в
законна сила на решение № 1340/11.04.2011 г., постановено по гр. д. №
46/2011 г., по описа на Районен съд - Пловдив, а именно - от 11.04.2011 г., до
месец юни 2022 г. подс. К. е заплатил месечни издръжки в общ размер на
2390 лева. В тази сума не са били включени сумите за закупените от подс. К.
на ** му подаръци, включително и скъпи такива, защото това не изключва
наказателната му отговорност за посоченото престъпление. Коментираният
факт не може да се третира и като точно изпълнение на задължението за
издръжка, защото предназначението на последната е да осигури средства за
посрещане на ежедневните нужди на правоимащото лице, в случая - неговия
син. Именно поради това издръжката се дължи ежемесечно под формата на
периодично плащане, докато подаръците, макар и скъпи, са давани
спорадично и не са свързани непременно с обичайните потребности на
детето. Същевременно с експертизата погрешно са били пресметнати
инкриминираните периоди. Задълженията на подс. К. са били изчислявани със
задна дата и макар за него да е възникнало задължение за заплащането на
издръжка в размер на 60 лева, считано от 01.01.2011 г., то това съдебно
решение е влязло в законна сила, считано от месец април същата година. Така
3

макар и дължими въпросните суми не могат да доведат до наказателната
отговорност на подс. К. със задна дата, като за тях претенциите следва да се
предявят по гражданско-правен ред. По аналогичен начин стоят нещата със
спогодбата, с която размерът на дължимата от подс. К. издръжка е бил
увеличен от 60 лева на 300 лева. Съдебният акт има задно действие, считано
от 09.10.2020 г., но същият е влязъл в законна сила, считано от 26.02.2021 г.,
като по тази причина началото на този инкриминиран период, респ.
вменяването във вина на незаплащането на увеличения размер на дължимата
издръжка по отношение на подс. К. следва да е считано от месец март 2021 г.,
защото в началото на предишния месец той е следвало да заплати
първоначално определения размер на издръжката от 60 лева.
Същевременно разпоредбата па чл. 76 от ЗЗД, указва, че който има към
едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява, а ако не е
заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение, а при
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако
всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. При
прилагане на този текст от закона и при безспорно установено задължение за
минало време от страна на подс. Г.К., всяка внесена от него сума следва да се
приспадне от дължимата, считано от месец април 2011 г., когато е влязъл в
сила първия съдебен акт, който е породил това негово задължение.
Впоследствие се е стигнало и до изменение на вече определения размер на
издръжката, което е станало със спогодба, постигната по гражданско дело №
13115/2020 г., по описа на Районен съд - Пловдив, влязла в законна сила па
26.02.2021 г. Така считано от месец март 2021 г. подс. К. е следвало да
заплаща издръжката на ** си в увеличения й размер от 300 лева. След
приспадането на платените от подс.К. суми по дължимата от него издръжка в
общ размер на 2390 лева, е било установено, че същите са погасили
задълженията му до месец юли 2014 г., включително. Считано от месец
август 2014 г., включително до месец февруари 2021 г., включително, на
подс.К. се събрали общо 79 неплатени месечни вноски по издръжката па
детето му по 60 лева всяка, всички на обща стойност 4740 лева. а след това и
16 неплатени месечни вноски по издръжката за времето от месец март 2021 г.,
включително до месец юни 2022 г., включително, всички в общ размер на
4800 лева. Така общият брой на неплатени издръжки от подс. К. бил
седемдесет и девет, а общата сума по тях била 9540 лева. В това време детето
О.Г.К., заедно е ** си - св. Н.К., живели в гр. Пловдив, където следвало да се
изплаща издръжката от подс. Г.К..
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа на извършеното от подсъдимия цялостно признаване
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда
на чл. 371, т.2 от НПК, което самопризнание се ползва при постановяване на
присъдата, предвид това, че напълно се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства – гласните доказателства - от
4

показанията на св. Н.Г.К., както и от прочетените на основание чл.283 НПК
и надлежно приобщени към доказателствения материал писмени
доказателства, събрани на досъдебна фаза – копия на преводни нареждания за
кредитен превод от 06.04.2022г., от 23.05.2022г. и от 03.05.2022г., копие на
Решение № 1340/11.04.2011г. по гр.д. № 46/2011г. по описа на Пловдивски
районен съд, ІІ бр.с., копие от Протоколно определение за постигната
спогодба по гр.д. № 13115/18.02.2021г. по описа на Пловдивски районен съд,
V бр.с., писмо изх.№ 2848/19.04.2022г., ведно с покани за доброволно
изпълнение и уведомления по чл.47 от ГПК на ЧСИ А.А., изпълнителен лист
от 13.05.2011г., изпълнителен лист № 261537/11.03.2021г., Удостоверение за
раждане, серия ПДРЮ, № ********** от 12.06.2007 г., писмо изх.№
1660/10.03.2022г. на ЧСИ А.А., ведно с молба за образуване на
изп.производство, протокол за предупреждение от 24.02.2022г., справка за
съдимост, писмо изх.№ 13-01-5#1/21.04.22г. на ТД на НАП Пловдив, писмо
изх.№ 3631/25.05.2022г. на ЧСИ А.А., протокол за извършено разпределение
от 29.04.2022г. по изп. дело № 202118260400224, протокол за извършено
разпределение от 20.05.2022г. по изп. дело № 202118260400224, фискален бон
от 12.12.2020г., характеристична справка, справка за лице – установен
извършител на престъпление, справка за регистрации на лице в ЦПР, справка
за лице – АИС „БДС“.
Между наличните по делото доказателствени материали, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, както и от
самопризнанието на подсъдимия, не съществуват противоречия досежно
фактите, включени в предмета на доказване. От тях се установява по
безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на
извършване, както и авторството.
Това е така, тъй като свидетелят логично и непротиворечиво изяснява
всички факти и обстоятелства, предмет на доказване в настоящото
производство – инкриминирания период, естеството и основанието на
задължението на подсъдимия, липсата на изпълнение на същото от негова
страна, размерът му, като съдът кредитира показанията му в цялост, считайки
ги за логични, подредени и достоверни, както и съответни на приложените по
делото писмени доказателства, които съдът цени като обективни и
неоспорени от страните.
Съдът не кредитира заключението съдебно-счетоводна експертиза по
писмени данни, поради изложените по-горе фактическа установеност
досежно конкретните инкриминирани периоди.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така възприетата фактическа обстановка съдът е на становище, че с
деянието си подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.183, ал. 1 от НК.
Той е изпълнил обективните съставомерни признаци на това
5

посегателство, тъй като в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение №
1340/11.04.2011 г., постановено по гр. д. № 46/2011 г., по описа на Районен
съд - Пловдив, влязло в законна сила на 11.04.2011 г., и със спогодба,
постигната по гражданско дело № 13115/2020 г., по описа на Районен съд -
Пловдив, влязла в законна сила на 26.02.2021 г., да издържа свой низходящ -
О.Г.К., ЕГН: **********, чрез неговата ** и законен представител Н.Г.К.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно: за периода от месец август 2014 г. до месец февруари 2021
г., включително, за общо 79 бр. месечни издръжки по 60 лева всяка, в общ
размер на 4740 лева, и за периода от месец март 2021 г. до месец юни 2022 г.,
включително, за общо 16 бр. месечни издръжки по 300 лева всяка, в общ
размер на 4800 лева, всички общо в размер на 9540 лева.
Безспорно е, че за да е съставомерно деянието по чл. 183, ал. 1 от НК е
необходимо от обективна страна издръжката на посочените в тази правна
норма лица да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански
съд и същата да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото лице.
Подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни признаци на това
деяние, като през инкриминираните периоди в гр.Пловдив, не е изплащал
дължимата от него издръжка за детето си О. К. за общо 79бр. месечни
издръжки в размер от 60 лв. всяка от тях, както и за общо 16 бр. месечни
издръжки по 300 лева всяка, за чието съществуване той е знаел, тоест знаел е
за задължението му – за неговото основание и размер, като не е направил
необходимото за осигуряване на неговото редовно изпълнение, независимо,
че е бил работоспособен.
Съгласно трайната съдебна практика деянието е несъставомерно по чл.
183 от НК при издръжка, дължима за минал период. Затова и изцяло
законосъобразно обвинението е повдигнато само за периода следващ
влизането на решението на гражданския съд в сила, но не и за присъдената
издръжка, дължима за предшестващи периоди, за които се носи само
гражданска отговорност. Законосъобразно са приспаднати и заплатените в
различни периоди суми от подсъдимия К., в общ размер на 2390 лв.,
възприети от св.Н.К. като такива, предназначени за издръжката на детето им,
като са погасени задълженията му от месец април 2011г. до месец юли 2014 г.
Съдът намира, че правилно е определено от обективна страна и мястото
на извършване на престъплението. Според правилата на гражданското право,
ако не е уговорено друго местоизпълнение между страните, паричните
задължения са носими, а не търсими, т. е. тяхното принципно
местоизпълнение е по местоживеене на кредитора. По делото се установи, че
низходящия на подсъдимия О. К. живее заедно с ** си Н.К. в гр.Пловдив,
където и престъплението е било извършено. Същото е формално и с факта на
осъществяване на изпълнителното си деяние е било довършено от обективна
6

страна, без необходимост от настъпване на други вредоносни последици.
Съгласно чл.143, ал.2 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо, дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Според трайната съдебна
практика плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на О. К. се
дължи безусловно от родителите. В тази връзка преценката за финансовата
възможност на подсъдимия да изплаща издръжката вече е съобразена от
гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка. По
делото не се установи и подсъдимият да се е намирал в обективна
невъзможност да изпълни паричното си задължение през инкриминирания
период. Видно от приложените писмени доказателства, през процесния
период подсъдимият К. не е предприел действия за регистрация в Бюрото по
труда. Регистрацията от своя страна все пак осигурява законови възможности
за търсене и намиране на работа или за намаляване на дължимата издръжка,
от което всъщност не се е възползвал подсъдимия. В работоспособна възраст
е, няма и данни да страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват
възможността му да полага труд, срещу което да си набавя парични средства.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че не е
съществувала обективна пречка, препятстваща възможността за изпълнение
на задължението за заплащане на дължимата издръжка и обезпечаване
финансово развитието на детето си.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Той е бил наясно досежно определения с горните решение на
ПРС и постигната спогодба пред ПРС размер на издръжката му, като
последващото неплащане е било напълно съзнателно.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери, че
подсъдимият Г.К. К. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение, поради което и съдът го призна за виновен с присъдата си.
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, което е умишлено,
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година
или пробация. С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация
за извършеното от подсъдимия деяние, съдът, след като съобрази целите на
наказанието по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 54, ал.1 от НК,
намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание "пробация" за
срок от една година.
Съдът наложи по-леката от предвидените в закона алтернативи, като
отчете наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства –
признание на вината от подсъдимия, изразеното съжаление за стореното,
липсата на предишни осъждания по отношение на подсъдимия К.
/реабилитиран/, както и обстоятелството, че подсъдимият не е прекъснал
7

напълно контакт с детето си и макар и несвързани с обичайните потребности
на детето си, неколкократно му е правил подаръци. Съдът следва да
отбележи,че не възприема като отегчаващо вината обстоятелство предходно
осъждане на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1от НК,
предвид това, че е реабилитиран по право за същото, тъй като съгласно чл.
85, ал.1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват със самото осъждане. Като отегчаващо
обстоятелство следва да се отчете големия брой неплатени месечни вноски за
издръжка, както и високата им парична равностойност.
При определяне на конкретните пробационни мерки, съобразявайки
разпоредбата на чл.42а ал.4 от НК и като отчете относителната тежест на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и данните за
личността на подсъдимия, съдът определи пробационни мерки по чл.42а, ал.2,
т.1, т.2 и т.6, вр. ал.1 от НК: "Задължителна регистрация по настоящ адрес" с
явяване и подписване на подсъдимия К. пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично,
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител" и "Безвъзмезден
труд в полза на обществото" с продължителност сто и петдесет часа годишно
в рамките на една година.
Съдът прецени, че така определеното наказание в неговите форми и
размер е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, като
същото би оказало своето предупредително и превъзпитаващо въздействие
спрямо обществото и подсъдимия, като все пак не му се отнема възможността
да се труди, за да заплаща издръжка, и да поддържа връзка с детето си.
Причините за извършване на престъплението са незачитането на
установения правов ред, както и пренебрегването на родителския дълг на
дееца.
Подсъдимият Г.К. К. следва да бъде осъден да заплати на частния
обвинител О.Г.К., с ЕГН **********, чрез неговата ** и законен
представител Н.Г.К., сумата от 300 /триста/ лева, направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение на повереник.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът
осъди Г.К. К. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР Пловдив
направените по делото разноски в размер на 170,40 лв.
По делото няма приобщени веществени доказателства.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	157
Дата:	4 август 2022 г. (в сила от 20 август 2022 г.)
Съдия:	Елена Димитрова Герцова

Дело:	20225330203876
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 юли 2022 г.

Присъда по дело №3876/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите