Решение по дело №1631/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 611
Дата: 19 юни 2023 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20232120201631
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 611
гр. Бургас, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.А
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120201631 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. М. П., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 23-0769-000053/06.02.2023 г., издадено от началник на група към сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. П. Ч. от
БАК, която поддържа подадената жалба и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Р.
Желязкова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.09.2022 г., в 23:48 ч., в гр. Бургас, площад Ц........., към ул. Ц.........., при
извършена проверка от служители на сектор ПП - Бургас, било установено, че
жалбоподателката управлява собствения си лек автомобил П..... с рег. № А ..........., който не
е регистриран по надлежния ред. МПС било със служебно прекратена регистрация на
1
22.09.2022 г., въз основа на получено в сектор ПП - Бургас уведомление от Гаранционния
фонд за липсата на сключена застраховка ГО за въпросното МПС.
За установеното нарушение по ЗДвП свидетелят М. У. - мл. автоконтрольор към ОД
МВР - Бургас, съставил срещу жалбоподателката АУАН. На 06.02.2023 г. било издадено и
обжалваното в настоящото производство НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на АУАН, който
като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, и които съдът кредитира
изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателката, която не
отрича да е управлявала процесния автомобил, но в жалбата си посочва, че не е била наясно
с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото заповед /л. 20-21/. АУАН също е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателката е
управлявала процесния лек автомобил, нейна собственост, като регистрацията е била
прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателката неправилно е
2
било квалифицирано като административно нарушение.
За да се ангажира отговорността на жалбоподателката за процесното нарушение е
необходимо да се установи по категоричен начин, че същата е знаела, че управлява лек
автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние
е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител.
Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно
поведение от страна на жалбоподателката, поради което се изключва възможността да бъде
ангажирана административнонаказателната й отговорност за процесното деяние.
Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях,
регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това може да
стане съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредбата - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, като съгласно чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредбата, задължително следва да
бъде уведомен собственикът на МПС от съответните органи на МВР за тази прекратена
регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи
противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателката, е с прекратена
регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от 22.09.2022 г., но за това
действие не е уведомен собственика на автомобила. Липсата на уведомяване и наличието на
поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателката не е действала виновно, а
от там извършеното от нея не съставлява административно нарушение.
Предвид горепосоченото, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателката, поради което и НП следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателката. По делото е представен договор за правна защита /л. 26/, съгласно който
договореното възнаграждение за процесуално представителство е 400 лв. Предвид на това, в
полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноските в размер на 400 лв., които да се
заплатят от ОД на МВР - Бургас.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-000053/06.02.2023 г., издадено от
3
началник на група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателката Д. М. П. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на Д. М. П., ЕГН
**********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4