като разгледа докладваното от | Веселин Юрчиев | |
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК. Ищците твърдят в исковата си молба, че през 1997 г. в Г. Н. била извършена продажба на „...................”, с площ от 118.21 кв.м., намиращо се в Административна сграда на У. Г. Д., представляващ обособена част от източния край на сутеренния етаж на сграда, разположена Ô имот пл. № ...., отреден за битов комбинат по ЗРП на Г. Н. утвърден със заповед № .... от 12.01.1987 г. Тогава се състояло от следните помещения – работилница за ел. уреди, телевизионен сервиз и магазин за склад. Границите на обекта са – търговски обект „......” – собственост на н-ци на А. Б., тротоар, У. Г. Д., стълбище за втори и трети етаж. Към момента на въвода във владение и сключване на договора от 03.05.1997 г., помещението се ползвало от С. Н. В. Независимо, че договорът бил сключен между Община-Неделино и ответника, действителните купувачи били те – ищците, за което първият от тях заплатил сумата от 400 000 /неденомонирани/ лв. на тогавашния ползвател за извършените частични подобрения. Цената на помещенията също платили те, като дори и подписа на вносните бележки е техен. Твърдят, че ответника и страна по договора за покупко-продажба от 03.05.1997 г. никога не се е смятал за собственик на имота, не е владял и ползвал същия. Устната им договорка в качеството му на поставено лице била да придобие имота от тяхно име. На няколко пъти извършвали подобрения на имота, данъците също плащали те. Молят да се постанови решение, с което да се признае по отношение на ответника, че не е собственик на имот „......................”, с площ от 118.21 кв.м., намираща се в Административна сграда на У. Г. Д. в Г. Н. представляващ обособена част от източния край на сутеренния етаж на сграда, разположена в имот пл. № ..., отреден за битов комбинат по ЗРП на Г. Н. утвърден със Заповед № .../12.01.1987 г., а действителните собственици и купувачи са те – ищците. Молят съща така при условия на евентуалност, в случай че искът с горните основания бъде отхвърлен да бъде разгледан иск с правно основание чл. 79 ЗС, като се признае, че те са собственици по силата на давностно владеене, владеейки и ползвайки имота повече от 13 години, считано от 03.05.1997 г. до настоящия момент. Това становище се поддържа и с допълнителна молба В. № 1344/30.06.2010 г., където е записано, че ищците предявяват иск по реда на чл. 79 ЗС при условия на евентуално, който моли да бъде разгледат, ако иска бъде отхвърлен. Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по иска. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: Видно от договор от 03.05.1997 г. сключен между Община-Н. и И. З. Б., предмет на същия е продажба на обект Помещение за търговски цели „............”, намиращ се в административна сграда на У. Г.Д., Г. Н. представляващ обособена част от източния край на сутеренния етаж на сградата, разположени в имот пл. № ...., отреден за Б. к. по ЗРП Г. Н. утвърден със заповед № ..../12.01.1987 г. Обектът се състои от следните помещения – работилница за ел.уреди; телевизионен сервиз и магазин със склад при граници: помещение за търговски обекти „................”, тротоар, У. Г.Д., стълбище за втори и трети етаж, при условията на предложенията на купувача, дадено при преговорите на 20.03.1997 г., което представлява неразделна част от договора. Представени са и вносни бележки за платени 2 602 000.00 лв. /неденоминирани/ от И. З. Б. за проведен търг.; вносна бележка за 2 000 000.00 лв. – 2 бр. Представена е и разписка за получена сума в размер на 4 000 000.00 лв. от Р. А. Б. и Ж. Л. В. за извършено преустройство на магазин на ДПП „............”, който се преотстъпва доброволно. Сумата е получена на 06.01.1999 г. от и тази дата е освободен магазина от С. В. Представена е скица за помещенията на търговски обект. Данъчната оценка на описание по-горе имот е 9 614.00 лв. От разпитаните по делото свидетели К. Б. и З. Б. се установява, че до провеждането на търга обекта се е ползвал от С. В., а след това от А., В. и Ж. И. Б. спечелил търга, но магазините се ползват от ищците и никой няма претенции към магазините, включително и И. Б. В имота е направено преустройство от ищците. Свид. З. Б. заяви, че е присъствал на уговорката преди търга на магазините и тя била всеки от наследниците да си вземе своята част. И. Б. играл на търга като поставено лице. Търга бил спечелен от наследниците на А. Б., чрез И. Б. и всеки си платил частта. Всеки си ползва това което било уговорено. Ищците извършили ремонта на помещението и от 1997 г. до ден днешен го ползват те, и никой не е имал претенции. И.Б. никога не е казвал, че е собственик на този имот. Преди това имота е ползван от С. В. С назначената по делото съдебно-техническа експертиза е представен архитектурен чертеж на имота. Бруто затворената площ на имота е 116.76 кв.м. Дадена е скица на партерния етаж източната част на Б.к.-Н. ПРАВНИ ИЗВОДИ: По делото безспорно се установи, че през 1997 г. в Г. Н. е извършен търг на площта описана в исковата молба и като поставено лице е участвал И. Б. Установи се по делото, че същият никога не е бил собственик и е нямал претенции за такъв, никога не го е владял и ползвал. Единствените, които са ползвали имота са ищците. Те са извършили и ремонта на обекта. Обекта придобили от С. В., който го ползвал преди търга. По делото бе призован ответника за да даде отговор на поставени въпроси по реда на ГПК, а именно – кой е владял и ползвал имота след закупуването му на търг през 1997 г. и сключването на договора за други лица ли е или за него, и кои са тези лица, кой е плащал данъци, кой е извършил преустройството на имота. Същият не се яви в съдебно заседание и не е постъпвал отговор по исковата молба и зададените въпроси, поради което на основание чл. 76, ал. 3 ГПК, съдът прие за доказани обстоятелствата, за които е призован за изясняване ответника, и не се е явил. От показанията на свид. З. Б. се установява, че И. Б. е бил като поставено лице на търга, и всички участвали като наследници на А. Б., и всеки си взел частта от имота, за което предварително се били разбрали. Предвид на горното, съдът намира че ще следва да се признае по отношение на Ж. В., В. Б. и А. Б., всички от Г. Н. че И. Б. от Г. Н. не е собственик на имота описан в исковата молба. Съдът не се занима с разглеждане на иска за евентуалност по чл. 79 ЗС, тъй като прие, че И. З. Б. не е собственик на процесния имот. По делото са направени разноски, за които съдът намира, че не следва да бъдат присъждани, тъй като ответника не е дал повод за завеждане на делото, не е участвал, не е правил никакви възражения, поради което разноските остават за сметка на ищците. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ж. Л. В., ЕГН *, В. А. Б., ЕГН * и А. А. Б., ЕГН *, и тримата от Г. Н. че И. З. Б., ЕГН * от с.Г. НЕ Е СОБСТВЕНИК на имот – „...............”, с площ от 116.76 кв.м., /измерено от вещо лице/, намиращо се в Административна сграда на У. Г. Д., Г. Н. представляващ обособена част от източния край на сутеренния етаж на сградата, разположена в имот пл. № ...., отреден за битов комбинат по ЗРП на Г. Н. утвърден със заповед № .... от 12.01.1987 г. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я: /п/ |