РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 29.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 07 юли през
двехиляди, двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря АНТОАНЕТА Х., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1697 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с правно основание чл.220, ал.1 от КТ,
чл.222, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
С искова молба с вх. N:14563/12.05.2020г. ищецът В.В., чрез пълномощника си е предявил срещу
ответника „Автокомерс 93“ООД обективно съединени искове за изплащане на:
1)
обезщетение в размер на 1008лв. по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на
предизвестието и
2)
обезщетение в размер на 504лв. по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа поради
уволнението си за периода 18.12.2019г. -18.01.2020г.
В депозирана писмена защита в „Ход по същество“ на делото, моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли
предявения иск по чл.225, ал. 1 от КТ за
оставане без работа на ищеца, вследствие незаконното уволнение за периода
18.12.2019г. -18.01.2020г., поради извършено от ответника плащане и поради
съдебна компенсация на дължимото от него обезщетение в размер на 468,88лв.,
ведно със законната лихва за периода 12.05.2020г. - 07.07.2021г. в размер на
54,96 лева със
сумата от 1690,41 лева,
платена на ищеца на 28.05.2020г. и 24.07.2020г..
Претендира се от процесуалния представител оказал безплатна
правна помощ, адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си е депозирал
отговор , с който развива съображения за неоснователност на предявените искове.
Изразява твърдения за извършени плащания на ищеца.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Настоящото гражданско дело № 1697/2020г. по описа на Районен съд гр.Русе е образувано
по предявени от ищеца обективно съединени искове срещу „Автокомерс
93" ООД за изплащане на:
1)
обезщетение в размер на 1008лв. по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на
предизвестието и
2)
обезщетение в размер на 504лв. по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа поради
уволнението си за периода 18.12.2019г. -18.01.2020г.
Към
момента на предявяване на исковете
и образуване на настоящото дело - 12.05.2020г., заповед № 466/16.12.2019г. за
прекратяване на трудовото правоотношение наоснование чл.328, ал.1, т.2 КТ,
която била оспорена и предмет на гр.д.№ 299/2020г. все още не е била отменена с
влязло в сила решение.
С влязло
в сила през м.септември 2020г. Решение
№260018/21.08.2020г., постановено по гр.д.№299/2020г. по описа на РРС,
уволнението на ищеца с посочената заповед №466/16.12.2019г. било
признато за незаконно, а заповедта – отменена, като
незаконосъобразна. Това породило правото на ищеца за
предявяване на иск за изплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ за
оставане без работа, вследствие незаконното уволнение за период не по-дълъг от
шест месеца.
На 02.11.2020г.
ищецът предявил иск за заплащане на обезщетение за
оставане без работа за период от пет месеца - от 18.01.2020г. до 18.06.2020г.,
в резултат на което било образувано гр.д.№ 5083/2020г. по описа на Районен съд
гр.Русе. Въпреки, че останал без работа и през предходния на претендирания
период месец - от 18.12.2019г. до 18.01.2020г., в посоченото производство, ищецът не
е предявявал иск за изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
за него.
Обезщетенията
по чл.220, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.1 от КТ
са дължими при законно уволнение. С оглед отмяната на заповедта, с която е бил
уволнен ищецът, работодателят не дължи обезщетение на
посочените основания.
По делото съдът е допуснал
изменение на основанието на предявения иск за оставане без работа за периода от
18.12.2019г. до 18.01.2020г. от такъв по чл.222, ал.1 от КТ
в иск по чл.225, ал.1 от КТ и след прекратяване на делото, поради
отказ от иска по чл.220, ал.1 от КТ, което е станало
с влязло в сила определение от 16.03.2021г., настоящото производство е
продължило само и единствено за дължимото обезщетение за оставане
на ищеца без работа, вследствие на незаконното уволнение за един месец - от
18.12.2019г. до 18.01.2020г.
Видно от приетото
заключение на СИЕ, размерът на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, дължимо на ищеца за
периода 18.12.2019г. до 18.01.2020г. е 468,88лв. - чиста сума за получаване, а
лихвата за забава върху него за периода от 12.05.2020г. (датата на предявяване
на иска) до 07.07.2021г. (датата на последното съдебно заседание) е в размер на
54,96 лева.
Съгласно
установената съдебна практика (вж. Решение
149/30.10.2009г. по т.д.№ 79/2009г. по описа на ВКС, IIт.о.)
правният ефект на възражението за прихващане (съдебното прихващане) настъпва с
влизане в сила на съдебното решение, с което се установява съществуването на
насрещното вземане, неговата изискуемост и ликвидност. С влизане в сила на
решението спорното, неликвидно насрещно вземане става ликвидно.
Ищецът има право да претендира от ответното дружество лихва за
забава върху дължимото обезщетение до датата на постановяване на съдебното
решение, с което евентуално ще бъде извършена съдебната компенсация, но въпреки
това претендира лихва за забава до един по - ранен момент - датата на
последното с.з. Общият размер на дължимата на ищеца сума е 523,84 лева.
Ответникът е представил доказателства и по делото и страните не спорят, че е изплатил чрез превод по банковата
сметка на ищеца сума в общ размер на 1690,41 лева.
При това
положение, след прихващане на двете насрещни вземания до размера на по -
малкото от тях, вземането на ищеца от ответника се
погасява изцяло, а вземането на ответника от ищеца се
намалява до размера от 1166,57лв. (1690,41лв. -523,84лв. = 1166,57лв.).
По изложените съображения съдът
приема, че следва да се отвърли предявения иск по чл.225, ал. 1 от КТ за
оставане без работа на ищеца, вследствие незаконното уволнение за периода
18.12.2019г. -18.01.2020г., поради извършено от ответника плащане и поради съдебна
компенсация на дължимото от него обезщетение в размер на 468,88лв., ведно със
законната лихва за периода 12.05.2020г. - 07.07.2021г. в размер на 54,96 лева със
сумата от 1690,41 лева,
платена на ищеца на 28.05.2020г. и 24.07.2020г..
По разноските
По отношение на
иска по чл.220, ал.1 от КТ, от който ищецът В. се е отказал
и за който производството по делото е било прекратено с влязло в сила
определение от 16.03.2021г., двете страни не си дължат разноски. В този смисъл е неоснователно искането на ответника, тъй
като към настоящия момент е преклудирано правото му да иска разноски за зашита
срещу този иск. Правото си по чл.78, ал.4 от ГПК за
присъждане на разноски, съразмерно на прекратената част от делото, ответникът е можел да упражни в срока за обжалване на
определението за прекратяване от 16.03.2021г., който към настоящия момент е
изтекъл.
По
отношение на иска по чл.225, ал.1 от КТ - по
делото не е спорно, че с оглед признаване уволнението за незаконно с влязло в
сила решение № 260018/21.08.2020г., постановено по гр.д.№ 299/2020г. по описа
на Районен съд гр.Русе и с оглед оставането без работа през периода
18.12.2019г. до 18.01.2020г., предявеният иск е основателен.
Размерът
е установен от приетото и неоспорено заключение на вещото лице. Отхвърлянето на
иска е само поради уважаването на направеното от ответника възражение за
прихващане с друго негово насрещно вземане -платената след образуване на
настоящото производство сума в размер на 1690,41 лева,
основанието за плащане на която е отпаднало.
Тъй като
в хода на производството е установена основателност на предявения иск и той
подлежи на отхвърляне, само заради уважаване на правопогасяващото
възражение за прихващане, то отговорността за разноски следва да се понесе от
страната, която е предизвикала и/или (станала причина) за правния
спор, а именно - ответникът. В тази насока са мотивите на
определение № 150/04.06.2021г. по гр.д.№ 2349/2015г. по описа на ВКС, IIг.о
При този изход на делото на
основание чл.38,
ал.2 от ЗА на адв.К.Х. следва да
се присъди възнаграждение в размер на 300,00 лева.
В тежест на ответника са и
разноските в размер на 300,00 лева за възнаграждение на вещо лице, платени от
бюджета на съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.В.
с ЕГН:********** срещу „Автокомерс 93“ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.Благоевград иск по чл.225, ал. 1 от КТ за
оставане без работа на В.А.В. с ЕГН:**********, вследствие
незаконното уволнение за периода 18.12.2019г. -18.01.2020г., поради извършено
от ответника плащане и поради съдебна компенсация на дължимото от него
обезщетение в размер на 468,88лв., ведно със законната лихва за периода
12.05.2020г. - 07.07.2021г. в размер на 54,96 лева
със сумата от 1690,41 лева,
платена на ищеца на 28.05.2020г. и 24.07.2020г.
ОСЪЖДА „Автокомерс 93“ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.Благоевград да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата от 300,00 лева платено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА „Автокомерс 93“ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.Благоевград да заплати на адвокат К.Х. с ЕГН:********** от Русенска адвокатска колегия сумата от 300,00 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1,
т.2 от ЗА и чл.7,
ал.2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/