№ 6097
гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Св. Л.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110147139
по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумите, както следва: 2 577,38
лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие в размер на едно брутно
трудово възнаграждение, както и 118,63 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 1 ден за 2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите
от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2023 г. до окончателното им заплащане.
Ищцата И. Б. твърди, че по силата на трудов договор от 12.06.2023 г. е била назначена
на длъжността „специалист качество“ при ответника ......, но на 30.06.2023 г. й е връчена
заповед № 9/30.06.2023 г. за прекратяване на същия, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ –
поради намаляване на обема на работа, считано от 03.07.2023 г. Поддържа, че ответният
работодател не е спазил 1-месечния срок на предизвестието, поради което й дължи
обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, а именно: 2 577,38 лв. Сочи,
че неплатено е останало и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 1 ден за
2023 г., а именно: 118,63 лв. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ...... не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
С молба от 03.04.2024 г., докладвана в открито съдебно заседание на 04.04.2024 г.
процесуалният представител на ищеца – адв. Х. е заявил, че желае съдът да се произнесе с
неприсъствено решение срещу ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
1
решение са налице: ответникът ...... не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се
разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените
доказателства по делото – трудов договор № 13/12.06.2023 г., предизвестие № 7/30.06.2023
г., Заповед № 9/30.06.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, съдържаща признание на ответния работодател относно
дължимостта на процесните обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ, приемо-
предавателен протокол от 30.06.2023 г. и извадка от трудовата книжка на ищцата, може да
се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените осъдителни искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1
КТ за посочените по-горе суми бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 23.08.2023 г. до окончателното им заплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер на 569,60 лв., чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представения договор за правна защита и съдействие от 22.08.2023 г. (л. 24 от делото), имащ
характер на разписка. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 107,84 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на И. Б.,
ЕГН **********, с адрес: ....., на основание чл. 220, ал. 1 КТ сумата от 2 577,38 лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, както и на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 118,63 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 1 ден за 2023 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба –
23.08.2023 г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на И. Б.,
ЕГН **********, с адрес: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 569,60 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и в полза на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 107,84 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2