№ 18055
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря Р. Т. Х.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110151212 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Топлофикация София“ЕАД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ №
23Б,представлявано от А.А.,против В. А. С.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,АДРЕС,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1142,81
лева главница за топлинна енергия за периода м.10.2018 г. до м.04.2021
г.,159,17 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 26.01.2022 г.,63,57
лева сума за дялово разпределение за периода м.01.2019 г. до м.04.2021
г.,11,32 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
03.03.2019 г. до 26.01.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение и ответницата С. като клиент на топлинна енергия е
задължена да заплаща стойността на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот в АДРЕС. Поддържа се,че ответницата е допуснала
неизпълнение на своите договорни задължения и за процесния период
незаплатената главница възлиза на 1142,81 лева. Предвид обстоятелството,че
главницата не е заплатена в срок,ищецът твърди,че е начислявал мораторна
лихва за периода на забава и претендира такава в размер от 159,17 лева. С
исковата молба са претендирани и парични суми в размер от 63,57 лева и
11,32 лева,съответно за сума за дялово разпределение и мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение.Исковата претенция се основава на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на
1
чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителния иск.
Ищецът моли съда да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответницата С. чрез особения представител със становище за неоснователност
на исковете,тъй като не е доказано ответницата С. да е собственик на
имота,недоказани са задълженията по размер,а част от представените
доказателства датират значително преди процесния период. Ответната страна
моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Бруната“ООД не изразява становище по
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Топлофикация София“ЕАД
претендира от В. А. С. сумите от 1142,81 лева главница за топлинна енергия
за периода м.10.2018 г. до м.04.2021 г. за имот в гр.София,АДРЕС,159,17 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 26.01.2022 г.,63,57 лева сума за
дялово разпределение за периода м.01.2019 г. до м.04.2021 г.,11,32 лева
мораторна лихва за периода 03.03.2019 г. до 26.01.2022 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 5659/2022 г. по описа на СРС,42
състав.
Видно от договор № 2065825.09.2002 г.,сключен между етажните
собственици в АДРЕС,като възложители,и „Бруната България“ООД,като
изпълнител, изпълнителят приема да реализира дейност по дялово
разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да
поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение
на прието решение на общото събрание на етажните собственици.
Приети са общи фактури,издадени от „Топлофикация София“ЕАД с
получател В. Александрова С. от 31.07.2019 г.,31.07.2020 г. и 31.07.2021 г.
Представен е договор,сключен между „Топлофикация София“ЕАД и
„Бруната“ООД,съгласно който „Бруната“ООД приема да реализира дейност
по дялово разпределение в сгради в режим на етажна собственост,а
„Топлофикация София“ЕАД се задължава да заплаща възнаграждение.
Приети са общи условия на „Топлофикация София“ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
Видно от документи за главен отчет,същите носят подпис за абонат.
Според заключението по съдебно-техническата експертиза се
установява,че в сградата не е ползвана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка
със заключение за съответствие,главницата за процесния период,без да има
включени задължения извън този период възлиза на 1145,10 лева.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че месечните задължения са сторнирани и са
2
издадени общи фактури,незаплатената главница възлиза на 1142,81
лева,мораторната лихва е 159,23 лева.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим
имот от 07.05.1997 г. – АДРЕС,съгласно който имотът е продаден на В.Т.К. и
М.В.К..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване
на уведомление по реда на чл.47 от ГПК. Този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер,за което е
издадена заповедта за изпълнение. В конкретния случай следва да бъде
доказано,че страните се намират в договорно правоотношение относно
доставка и продажба на топлинна енергия,да установят уговорените права и
задължения,да докаже вземането си по размер. Законът регламентира
фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано
от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 04.02.2022 г.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция подлежи на
отхвърляне,тъй като не се доказва от събраните в хода на производството
доказателства между страните да съществува договорно правоотношение
относно доставка и продажба на топлинна енергия за топлоснабдения
имот,находящ се в АДРЕС. Липсата на проведено доказване за наличието на
договорно правоотношение между страните обосновава извод,че не е
доказана изискуема материалноправна предпоставка за уважаване на
иска,респективно искът подлежи на отхвърляне. Разпоредбата на чл.153,ал.1
от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,а според
приетото Тълкувателно решение от 17.05.2018 г.,постановено по тълк.дело №
2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС пасивнолегитимиран да отговаря за
заплащане цената на доставена топлинна енергия е и ползвателят на имота на
облигационно основание,когато между него и топлопреносното предприятие
е сключен договор. За да счете,че не е доказано страните да са обвързани от
договорно правоотношение,съдът взе предвид,че от представения договор за
продажба на държавен недвижим имот се установява,че е придобит от
лица,различни от ответницата С.,не се твърди,нито се доказва ответницата да
е универсален или частен правоприемник на лицата – купувачи по договора за
продажба на имота,не се доказва и ответницата С. да реализира фактическа
власт върху имота на основание облигационно правоотношение и да се
намира в договорно правоотношение с ищеца. С оглед това,че не се доказва
съществуването на договорно правоотношение,съдът приема,че исковете за
главница и за сума за дялово разпределение подлежат на отхвърляне.
Изводът на съда за недоказаност иска за главница обосновава
разбирането,че е недоказан и искът за мораторна лихва. Когато не е доказано
3
съществуването на парично вземане,не може да бъде уважен и иск за
мораторна лихва върху същото вземане предвид акцесорния му характер.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД ,предявени от
„Топлофикация София“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А.А. против В.
А. С.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС,за признаване за
установено,че съществува вземане в размер от 1142,81 лева ( хиляда сто
четиридесет и два лева осемдесет и една стотинки ) главница за топлинна
енергия за периода м.10.2018 г. до м.04.2021 г.,159,17 лева ( сто петдесет и
девет лева и седемнадесет стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2019
г. до 26.01.2022 г.,63,57 лева ( шестдесет и три лева петдесет и седем
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.01.2019 г. до м.04.2021
г.,11,32 лева ( единадесет лева тридесет и две стотинки ) мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение за периода 03.03.2019 г. до 26.01.2022
г.,относно което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
5659/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Бруната“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4