Определение по дело №162/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. К. У., И. К. У. и С. К. У. – всички от гр.Б., ул." Н. Р. " № *, с която, при условието на обективно съединяване са предявени искове с правно основание по чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД насочени против " Е... " О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул."И. А." № *, представлявано от Управителя Д. Б. Я. ЕГН *.

Сочи се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 02.10.2009 год. между страните по делото се сключил договор за строителство на недвижим имот , съгласно който ответното дружество се задължило да извърши строително монтажни работи в собствения на ищците недвижими имоти - мазета , апартаменти и търговски обекти , находящи се в секция А на жилищна сграда с магазини , кафене , подземни гаражи и комплексно обществено обслужване „ У... „, находяща се върху УПИ IX-девети , пл.№ * в кв.1 по плана на гр.Б. , при съседи : от три страни улици , УПИ Х-* .

Твърди се , че на 22.07.2010 год. между същите постигнали допълнителна писмена уговорка - анекс, по силата на която ответното дружество се задължило да инсталира в новопостроената сграда асансьор - завършен и приет по съответния законов ред в срок до 01.12.2010 г., а в случай на виновно неизпълнение на това задължение да заплати на ищците неустойка в размер на 15 000 евро.

Твърди се, че въпреки изтичане на срока ответното дружество не монтирало асансьор съобразно одобрения архитектурен проект, като не изпълнило задължението си по договора.

Монтираният асансьор не стигал до подземното ниво на сградата , където се намират избените помещения - мазета , описани подробно в договора за строителство.

Твърди се и че поради това монтираната от ответника асансьорна уредба не била приета по установения от закона ред , като последното било и невъзможно , т.к. не отговаря на одобрения архитектурен проект на сградата.

Ето защо за ищците бил налице правен интерес от предявяване на иск, с който да осъди ответното дружество да им заплати уговорената в договора неустойка в размер на 15000 евро, чиято левова равностойност била 29 337,45 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата , както и сторените по делото разноски.

В срока за подаване на писмен отговор ответното дружество, призовано при условията на чл.50, ал.4, във вр. с ал.2 ГПК, не е представило такъв по исковата молба.

В подкрепа на твърденията се сочат писмени доказателства и е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза.

Б. окръжен съд в решаващия състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приобщения договор за възлагане и извършване на строителство на недвижим имот от 02.10.2009 г., сключен от ищците, като възложители и ответното дружество, като изпълнител, че първите, като собственици на подробно посочените в договора недвижими имоти са възложили на изпълнителя да извърши строителството на същите, по подробно описан начин.

С анекс от 22.07.2010 г. страните са се съгласили да извършат промени в първоначално сключения договор в частта му, касаеща чл.ІІ, т.9 от същия в смисъл, че е добавено ново условие – асансьор, завършен и приет. Уточнено е, че изграждането и приемането на асансьора следва да се извърши в срок до 01.12.2010 г. със средства на изпълнителя, като при неизпълнение на това задължение и/или при неспазване на срока по вина на изпълнителя, последният дължи на възложителите обезщетение в размер на 15 000 евро.

Договорено е още, че обезщетение в размер на 15 000 евро изпълнителят дължи на възложителите и тогава, когато неизпълнението на посоченото по-горе задължение за поставяне на асансьор /завършен и приет/ се дължи на форсмажорни обстоятелства /техническа невъзможност за монтиране на асансьор и пр./, за които изпълнителят не носи отговорност.

Установява се от заключението на допуснатата и изслушана от съда съдебно-техническа експертиза, че за жилищната сграда с магазини, ресторант, КОО и подземни гаражи – „У...”, секция А и В, находяща се в УПИ ІХ, пл. № *, кв.1 по плана на гр.Б., съгласно одобрения архитектурен проект, за секция А е предвиден асансьор, който да обслужва всички етажи /нива/ на сградата, вкл. и мазетата, на кота -6,10.

Вещото лице докладва, че по време на строителството на осн.чл.154, ал.5 ЗУТ за секции А и В са били извършени промени, отразени като забележки в разрешителното за строеж, като съгласно тях на кота +8,55 на блок А се предвижда „затваряне на стълбищното рамо между нива 4 и 5, обособяване подход за апартаментите на блок А към стълбищната клетка на блок В”, така че асансьора към стълбищната клетка на секция А да обслужва мазетата /кота -6,10/, приземния етаж и четирите жилищни етажа.

Докладва и че според проверената от него строителна документация, внесена в Община Б. за секция А – съставени актове и протоколи, вкл. и подписания Констативен акт /обр.15/ от 22.07.2010 г. за установяване годността за приемане на етап ІІ.2 – секция А, строежа е изпълнени съгласно одобрените архитектурни проекти и промените по чл.154, ал.5 ЗУТ, като не е монтиран асансьора.

Вещото лице сочи, че според тези книжа и огледа от него извършен на място, асансьорната шахта е изпълнена съгласно одобрените проекти.

След проверка на представената му от страните по делото документация, касаеща асансьора /неприобщени по делото, поради настъпилата преклузия за ответното дружество/ и огледа на място вещото лице е констатирало, че в жилищната сграда, секция А с магазини, кафенета, подземни гаражи и комплексно обществено обслужване „У...”, е монтиран асансьор, който не осигурява достъп до кота -6,10 – нивото на мазетата, а само до приземни етаж на кота – 3,45 и четирите следващи етажи – на коти + 0,00, +2,85, +5,70 и +8,55.

Асансьорната уредба към момента не е въведена в експлоатация, съгласно установения законов ред, но след монтажа същата е приета от техническия надзор. За същата има издадени акт от лицензирано лице към ”П. - И. П.” С. за първоначален преглед на асансьор пътнически хидравличен, монтиран в жилищната сграда, с производствен № *, произведен 2010 г. от „Т.”О., съгласно който предоставените от инвеститора документи съответстват по обем и съдържание на наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори. Има сключен и договор за възлагане осъществяването на техническия надзор на съоръжения с повишена опасност от 24.11.2010 г. и от 01.12.2010 г. между ”П. - И. П.”, като изпълнител и „...”О., които са основание за издаване на удостоверение за въвеждане на строежа /секция А от жилищната сграда/ в експлоатация.

Към момента от възложителите-ищци по делото е внесена документация за издаване от Община Б. на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, след което, при сключен договор за поддръжка от собствениците /ползвателите/, следва да бъде издадено и разрешение за въвеждане в експлоатация на асансьора от техническия надзор.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, което не се и оспори от страните по делото, като компетентно и пълно.

При установеното по-горе от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявения иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение, обективно съединен с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава върху парично задължение, са процесуално допустими, с оглед надлежната процесуална

Разгледани по същество, исковете се явяват и неоснователни, по следните съображения:

Установено е в теорията и практиката, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението по договорно правоотношение и служи като обезщетение за вредите от неизпълнение, без да е необходимо те да се доказват.

За да се уважи претенция за присъждане на неустойка, ищецът следва да установи при условието на пълно и главно доказване фактите на наличие на валидно главно договорно задължение и на акцесорно такова за заплащане на неустойка.

Ответникът длъжник следва да докаже факта на изпълнение.

От приетото за установено по-горе от фактическа страна в настоящия казус съдът приема, че ищците установиха при посочените условия безспорното наличие на валидно главно договорно правоотношение между страните по делото /с анекса от 22.07.2010 г. на сключения между тях договор за строителство на недвижим имот от 02.10.2009 г./, както и на акцесорно такова за заплащане на неустойка в случай на неизпълнение в срок на асансьора – завършен и приет от изпълнителя, по негова вина вкл. и при наличието на форсмажорни обстоятелства/ в размер на 15 000 евро.

Доколкото с главното договорно задължение страните са уговорили срок за изпълнение на задължението от страна на ответното дружество на строителните работи с акт образец 15 на сградата до 30.07.2010 г., то следва да се приеме, че последният срок касае и изпълнението на задължението за изграждането на асансьора – завършен и приет.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза се установи безспорно, че сградата, в която се намира асансьорната уредба /шахта и асансьор/ е била снабдена с Констативен акт образец № 15 от 22.07.2010 г.

Горният факт налага безсъмнения извод, че ответното дружество е изпълнило точно и в срок своето задължение по чл.ІІ от договора за строителство.

От заключението на вещото лице се установи още, че то е изпълнило и задължението си по чл.ІІ, т.9 от анекса към договора, като към 01.12.2010 г. е изградило асансьорната шахта и е монтирало асансьора в изградената от него и приета с Констативен протокол обр.15 сграда, като след монтажа същата е била приета от техническия надзор.

Доколкото към момента на предявяване на исковата молба и на приключване на устните състезания по делото няма спор между страните, че сградата не е снабдена с удостоверение за въвеждане в експлоакация, съобразно чл.177, ал.3 ЗУТ, то последващото въвеждане в експлоатация на асансьора /сключването на договор за подръжка и въвеждането му експлоатация/, съобразно нормата на чл.177, ал.4 ЗУТ и Наредбата за за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори, се предпоставя именно от настъпването на този юридически факт.

Не снабдяването на ищците, като възложители, с удостоверение за въвеждане в експлоатация, не може да се вмени във вина на ответното дружество, нито да се преценява като форсмажорно обстоятелство, по смисъла на чл.ІІ, т.9 от договора между страните.

Ето защо и настоящата инстанция намира, че при установените по делото факти ответното дружество е изпълнило своето задължения, вменените му в чл.ІІ, т.9 от договора за строителство между страните задължения, като е завършило и приело до степента, която е уговорена в договора /с акт обр.15 и съпътстващите го след него строителни книжа, които касаят завършването и приемането на асансьора/, обекта асансьор.

По-нататъшното му въвеждане в експлоатация е предпоставено от действия, които следва да се извършат от ищците по делото /снабдяването с удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата/ и не могат да се внемят във вина на ответното дружество, нито могат да се квалифицират като форсмажорни обстоятелства.

По изложените съображения и заявената претенция, поради неустановеността на третата кумулативна предпоставка за уважаването й – неизпълнение от ответната страна на вмененото му с договорното задължение, удоворено в чл.ІІ, т.9, следва да се отхвърли, като неоснователна.

За пълнота на изложението и с оглед наведеното от ищцовата страна следва да се посочи, че пи установеното по делото, че асансьорната шахта е изпълнена съобразно одобрения архитектурен проект, но асансьорът не може да се ползва за осъществявене на едно от нивата – кота -6,10, поради причина, че са се появили подпочвени води /така неоспореното заключение на вещото лице/, то горното обстоятелство е сред посочените в чл.10, ал.1, т.12 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори, налагащо лицата, които поддържат асансьори, задължително да спрат асансьора до отстраняване на тази неизправност.

Дали същата е налице или не, вкл. – може ли и как следва да се отстрани, е в компетенциите на органа по чл.177, ал.3, във вр. с ал.4 ЗУТ и е свързано с приключването на адм.производство по издаване на удостоверение в експлоатация на сградата, вкл. - с въвеждането на експлоатационно съоръжение - асансьор от компетентните адм.органи.

Едва в случчай, че при приключване на тези адм.производстве се установи, че не е налице причината "наличие на подпочвени води", които да препятстват експлоатирането на мотирания асансьор и на кота - 6,10 в процесната сграда, претенцията на ищците би се явила основателна.

Към настоящия момент обаче такива данни не са налице.

Поради неоснователността на главната претенция по чл.92, ал.1 ЗЗД неоснователан се явява и акцесорната такава по чл.86, ал.1 ЗЗД, което налага отхвърлянето й.

С оглед изхода от спора ищците ще следва да заплатят на ответното дружество сторените от него по делото разноски за възнаграждение на 1 730 лева.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Б. окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявените искове от Г. К. У., И. К. У. и С. К. У. – всички от гр.Б., ул." Н. Р. " № *, с която, при условието на обективно съединяване са предявени искове с правно основание по чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД насочени против " Е... " О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул."И. А." № *, представлявано от Управителя Д. Б. Я. ЕГН * за заплащане на сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ евро, чиято левова равностойност е 29 337,45 /двадесет и девет хиляди триста тридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща договорена неустойка по договор за строителство, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на посочената сума, както и сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА Г. К. У. – ЕГН *, И. К. У. – ЕГН * и С. К. У. – ЕГН * – всички от гр.Б., ул." Н. Р. " № * да заплатят на " Е... " О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул."И. А." № *, представлявано от Управителя Д. Б. Я. ЕГН * сумата от 1 730 /хиляда седемстотин и тридесет/ лева за възнаграждение на процесуалиня му представител.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: