Решение по дело №404/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 октомври 2019 г. (в сила от 28 септември 2020 г.)
Съдия: Еманоел Вардаров
Дело: 20194120100404
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

417

гр. Горна Оряховица, 10.10.2019г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори  състав в публично заседание на тридесети септември  пред две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                  Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря M.K. и в присъствието на прокурора……………., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№404/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове по  чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД  ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497  ввр. чл.496 от КЗ и  чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.

            Ищецът П.П.О.(чрез адв.М.М. от САК) твърди в исковата си молба, че на 20.08.2016г., около 10h15min., С.Й. е управлявал автомобил „Опел Астра“ с ДК№**** с поставен обезопасителен колан по път III-4005 в прав участък в посока от гр.Стражица към гр.В.Търново. В автомобила пътували още П.П.О., А.Й.А.и седемгодишната С.И.. По същото време на км. 4.200 се движел автомобил „ВАЗ“ с ДК№**** по черен път, разположен в северната част, с намерението да направи ляв завой и да се включи в движението на пътя с предимство в посока към гр.Стражица, При изпълнение на маневрата, водачът на автомобила „ВАЗ“ не се огледал и не забелязал управлявания от С.Й. автомобил „Опел Астра“, който се намирал от лявата му страна. Водачът на автомобила „ВАЗ“ внезапно спрял, перпендикулярно на платното за движение. Настъпил удар, челен за управлявания от С.Й. автомобил - централен с предна челна дясна част, предна броня и страничен - кос, със странична лява част, преден ляв калник и леви врати за автомобила „ВАЗ“. След удара и двата автомобила се преместили с транслация и ротация. На мястото на инцидента пристигнали екипи на спешна помощ и пътна полиция. Съставен бил Протокол№52/20.08.2016г. за ПТП с пострадали лица, от който се установило, че водач на автомобила „ВАЗ“ е М.А.Д., а собственик Ш.А.М..  Твърди се, че към момента на ПТП  за автомобила „ВАЗ“ имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗД„Бул Инс”АД, обективирана в застрахователна полица№BG/02/116001032218, със срок на покритие: 04.04.2016г.-03.04.2017г. След справка в информационният сайт на Гаранциония фонд се установява, че договорът за застраховка е бил прекратен на 19.10.2016г. Във връзка с инцидента било образувано ДП№131/2016г. по описа на РУМВР гр.Стражица (прок.преписка №1602/2016г. на ГОРП). В хода на производството  било установено, че вина за инцидента носел водачът на автомобила „ВАЗ“, тъй като е нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП. Производството е приключило с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.05.2018г., постановено по ДП№131/2016г. по описа на РУМВР гр.Стражица(прок.преписка№1602/2016г. на ГОРП), с което на основание чл.243 ал.1 т.1  ввр. чл.24 ал.1 т.9 от НПК производството било прекратено. Вследствие на инцидента П.О. е претърпяла множество физически травми, както следва: -според лист за преглед на пациент е КДБ/СО от 20.08.2016г. има поставена основна диагноза: „Fractura costae VI sin”; -според Фиш за спешна медицинска помощ е поставена работна диагноза: „Contusio horecis”; -според Рентгеново изследване от 20.08.2016г.: „Данни за фрактура на VII ребрена дъга в ляво по средна аксиларна линия. Липсват данни за хемо-пневмоторакс“; -според Находки от образно изследване се установява: „Ребрените дъги вдясно са със запазена цялост. Фрактура на шесто ребро вляво на предната аксиларна линия“; -според Електромиография от 14.09.2016г.: „ЕМГ данни за увреда на н перонеус син в областта на капут феморис - умерено тежка“; -според Съдебномедицинско удостоверение№А-149/2016г.: „счупване на седмо ребро в лява гръдна половина по предна мишична линия, съпроводено с болки при дишане и движение на снагата наляво; кръвонасядания с оток на меките тъкани в областта на лявата раменна става, на лявата лакетна става, на лявата коленна става и на дясната подбедрица с оток на меките тъкани”; -според Амбулаторен лист№001212/07.09.2016г. е поставена основна диагноза „S22.3 Счупване на ребро“; -според „Болничен лист№Е20166402568/24.08.2016г. е поставена диагноза „Счупване на ребро“; -според Болничен лист№Е20165814652/10.09.2016г. е поставена диагноза „Счупване на ребро“. Установените увреждания довели до промяна в клиничното и здраве, проявено като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание по време на възстановително-оздравителния процес за срок от 25 дни, като болката от нарушената анатомична цялост на седмо ребро в лявата гърда половина ще продължи да перистира дълго за неопределен период време, труд но повлияваща се от обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. П.О. претърпяла и имуществени такива, изразяващи се в заплатени разходи за лечението и(Квитанция№А-149/02,09.2016г. – 50.00лв.; Квитанция от 07.09.2016г. – 25.00лв.; Фактура№602/07.09.2016г. – 30.00лв. На 10.10.2016г. П.О.  депозирала до ответника Претенция с вх.№НЦ-5206/10.10.2016г., с която е поканила ЗД„Бул Инс”АД да и заплати общо сума в размер на 30105.00лв., от които сума в размер на 30000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., сумата 105.00лв.,  представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечението и, в резултат на ПТП от 20.08.2016г. След депозирането на Претенцията ищцата претърпяла допълнителни неимуществени и имуществени вреди. В Амбулаторен лист№001361/05.10.2016г. и Болничен лист№Е20166812189/08.10.2016г.  има поставена основна диагноза: „счупване на седмо ребро в ляво по предна подмишнична линия, с болки в гръдния кош“. Травматичните увреждания са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около 25 дни. Нaред с неимуществените вреди ищцата претърпяла и имуществени такива, свързани с направени разходи за лечението и(сумата 30.00лв. по фактура№613/11.10.2016г.). П.О. депозирала до ответника Допълнителна претенция с вх.№ОК-601269/22.08.2018г„ с която го е поканила да и заплати допълнително общо сума в размер на 50030.00лв.(сума 50000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., както и сумата в размер на 30.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечението и, в резултат на ПТП от 20.08.2016г. Процесиите травми са се отразили изключително тежко върху физическото състояние на ищцата. Изпитва болки, които не стихвали и до днес. Продължавала лечението си и непрекъснато посещава различни болнични и рехабилитационни центрове. Наред с физическите травми преживяла и душевни такива(страх за живота си, постоянни притеснения за здравословното състояние). Моли съда да  постанови решение, с което да бъде осъдено ЗД„Бул Инс”АД с ЕИК:***** да заплати на П.П.О.: сумата 20000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от страна на О. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.12.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 4406.00лв., представляваща мораторна лихва  върху сумата 20000.00лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода: 26.10.2016г.-27.12.2018г.; сумата 135.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечението и, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.12.2018г. до окончателното и изплащане.

            Ответникът ЗД„Бул Инс”АД с ЕИК:*****(чрез адв.В. Р.Ш. от РАК) оспорва предявените искове. Счита предявените искове за недопустими. Приложеното постановление за прекратяване на наказателното производство не бил стабилен прокурорски акт, тъй като същият може да бъде обжалван след изтичане на срока, пред по-горната прокуратура.  Нямало данни постановлението да е връчено на ищцата. Така нямало яснота, относно това чия е вината за настъпването на ПТП, за да се определи дали е задействана отговорността на  застрахователя по сключената застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и съответно дали ищцата е правоимащо лице да претендира застрахователно обезщетение от застрахователя на виновното за ПТП лице. Нямало данни и в постановлението за прекратяване на наказателно производство, ищецът да е получил травматичните увреждания, които се твърдят в исковата молба и същите да са в резултат на ПТП, настъпило на 20.08.2016г. Приложено е съдебно­медицинско удостоверение е изготвено близо 2 седмици след процесното ПТП, като дори да са налице някакви травматични увреждания, то не можело да се  установи пряката причинно-следствена връзка  между уврежданията и процесното ПТП. Счита предявения иск за неоснователен. Обезщетението, което се претендирало не отговаряло на действително претърпените вреди. Претенцията надхвърля многократно дори максималните стойности на обезщетения по подобен род вреди, които присъжда съдебната практика. Не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалата. Евентуално, счита, че е налице съпричиняване на вредата от страна на пострадалото лице. Като пътник в автомобила, пострадалото лице имало задължения да не извършва действията изброени в чл.137 от ЗДвП, както и да изпълни задължението за поставяне на обезопасителен колан, вменено с разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. С поведението си, пострадалото лице се поставило в завишен риск, като съпричинило вредата, която е можела да бъде избегната. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира направените разноски по делото.

            „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД с ЕИК:*********(чрез адв.В. Ив.П. от САК)  – в  качеството  трето лице-помагач на страната на ответника ЗД„Бул Инс”АД с ЕИК:*****,  депозира отговор-становище, с който оспорва предявените искове. Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП. касаещо лек автомобил „Опел Астра“ с ДК№**** по силата на Застрахователна полица №BG/30/11S002682381/09.11.2016г. Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията. Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на ПТП за ищцата са настъпили описаните в исковата молба увреждания(вид, медико-биологичния характер и степен),  в т.ч. и твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на ищцата след настъпване на произшествието и към настоящия момент. Твърди, че неимуществените вреди не били възникнали и не били търпени през посочения период или ако са възникнали не обосновавали размера на исковите претенции. Оспорвам обстоятелството, че водачът на лек автомобил „Опел Астра“ е съпричинил настъпването на процесното ПТП, като твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП  се носи изцяло от водача на лек автомобил „ВАЗ“ - М.А.Д..  В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на ищцата, а именно, че ищцата съпричинила вредоносният резултат, което съпричиняване се изразява в неизползване на обезопасителен колан като возеща се в лек автомобил. С това си безотговорно и противоправно поведение, ищцата нарушила правилата за движение, поради което е съпричинила в изключителна степен вредоносния резултат. Оспорва размера на предявения иск за присъждане на парична сума за обезвреда на неимуществени вреди, като твърдя, че предявения размер е прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Оспорва и иска за лихва за забава. Моли съда да отхвърли предявените искове.

            Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното:

           На 20.08.2016г., около 10h15min. С.А.Й. е управлявал автомобил „Опел Астра“ с ДК№**** по път III-4005 в прав участък в посока от гр.Стражица към гр.В.Търново. В автомобила пътували още А.Й.А.(на предната седалка вдясно от водача); П.П.О.(на задната седалка зад А.Й.А.)  и седемгодишната С.И.(на задната седалка). По същото време на км. 4.200 се движел автомобил „ВАЗ“ с ДК№**** по черен път, разположен в северната част, с намерението да направи ляв завой и да се включи в движението на пътя с предимство в посока към гр.Стражица, При изпълнение на маневрата, водачът на автомобила „ВАЗ“ не се огледал и не забелязал управлявания от С.Й. автомобил „Опел Астра“, който се намирал от лявата му страна. Водачът на автомобила „ВАЗ“ внезапно спрял, перпендикулярно на платното за движение. Настъпил удар, челен за управлявания от С.Й. автомобил „Опел Астра“  - централен с предна челна дясна част, предна броня и страничен - кос, със странична лява част, преден ляв калник и леви врати за автомобила „ВАЗ“. След удара и двата автомобила се преместили с транслация и ротация. На мястото на инцидента пристигнали екипи на спешна помощ и пътна полиция. Съставен бил Koнстативен протокол№52/20.08.2016г. за ПТП с пострадали лица, от който се установило, че водач на автомобила „ВАЗ“ е М.А.Д., а собственик Ш.А.М..  Изготвен бил и Констативен протокол  за оглед на ПТП от 20.08.2016г.

            Към момента на ПТП(20.08.2016г.) за автомобила „ВАЗ“ имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗД„Бул Инс”АД, обективирана в застрахователна полица№BG/02/116001032218, със срок на покритие: 04.04.2016г.-03.04.2017г. След справка в информационния сайт на Гаранциония фонд се установява, че договорът за застраховка е бил прекратен на 19.10.2016г. Във връзка с инцидента било образувано ДП№131/2016г. по описа на РУМВР гр.Стражица(прок.преписка№1602/2016г. на ГОРП). В хода на производството  било установено, че „вината за реализирането на ПТП е на водача М.А.Д. и на водача С.А.Й.. Последният е бил длъжен да се движи с такава скорост, че да спре в зоната на своята видимост. Д. е закъснял с реакцията си за спиране на автомобила. Той се движил със скорост 85.7km/h. При движение със скорост 79.6кm/h Д. е имал възможност да спре преди реализиране на удар с л.a. „ВАЗ“. Водачът на л.а.“ВАЗ” не е имал техническа възможност да възприеме л.а. „Опел Астра“. Той е нарушил чл.37 ал.3 от ЗДвП”. Производството е приключило с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.05.2018г., постановено по ДП№131/2016г. по описа на РУМВР гр.Стражица (прок.преписка№1602/2016г. на ГОРП), с което на основание чл.243 ал.1 т.1  ввр. чл.24 ал.1 т.9 от НПК производството било прекратено.

            Видно от Съдебномедицинско удостоверение№А-149/2016г., издадено от съдебен лекар  в СМО при МОБАЛ В.Търново се установяват за П.П.О.: счупване на седмо ребро в лява гръдна половина по предна мишична линия, съпроводено с болки при дишане и движение на снагата наляво; кръвонасядания с оток на меките тъкани в областта на лявата раменна става, на лявата лакетна става, на лявата коленна става и на дясната подбедрица с оток на меките тъкани. Установените увреждания довели до промяна в клиничното и здраве, проявено като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание по време на възстановително-оздравителния процес за срок от 25 дни, като болката от нарушената анатомична цялост на седмо ребро в лявата гръдна половина ще продължи да перистира дълго за неопределен период време, трудно повлияваща се от обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти.

            Приложена е и квитанция за разходен ордер №А-149/02.09.2016г. за снабдяване със съдебномедицинско удостоверение за сумата 50.00лв., а също и квитанция от 07.09.2016г. – за сумата 25.00лв.; фактура №602/07.09.2016г.  за сумата 30.00лв.;  фактура №613/11.10.2016г. за сумата 30.00лв.

            От страна на ищцата са приложени документи, обосноваващи  на базата на поставени диагнози - настъпили увреждания и проведени изследвания(лист за преглед на пациент -  КДБ/СО от 20.08.2016г. с основна диагноза: „Fractura costae VI sin”; фиш за спешна медицинска помощ  с поставена работна диагноза: „Contusio horecis”; рентгеново изследване от 20.08.2016г. с посочено: „данни за фрактура на VII ребрена дъга в ляво по средна аксиларна линия. Липсват данни за хемо-пневмоторакс“; находки от образно изследване с посочено: „Ребрените дъги вдясно са със запазена цялост. Фрактура на шесто ребро вляво на предната аксиларна линия“;  Електромиография от 14.09.2016г. с посочено: „ЕМГ данни за увреда на н перонеус син в областта на капут феморис - умерено тежка“; амбулаторен лист№001212/07.09.2016г. с поставена основна диагноза „S22.3 Счупване на ребро“; Болничен лист№Е20166402568/24.08.2016г.  с поставена диагноза „Счупване на ребро“;  Болничен лист№Е20165814652/10.09.2016г. с поставена диагноза „Счупване на ребро“.

            Първоначално, на 10.10.2016г. П.О.  депозирала до ответника Претенция с вх.№НЦ-5206/10.10.2016г., с която е поканила ЗД„Бул Инс”АД да и заплати общо сума в размер на 30105.00лв., от които сума в размер на 30000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., сумата 105.00лв.,  представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечението и, в резултат на ПТП от 20.08.2016г. По делото е  приложена и последваща Допълнителна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение вх.№ОК-601269/22.08.2018г. за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ от страна на П.П.О. по повод  възникнало ПТП на  20.08.2016г.  - общо  за сумата 50030.00лв.(сума 50000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., както и сумата в размер на 30.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечението и, в резултат на ПТП от 20.08.2016г. Не се спори, че не е постигнато споразумение и не е извършено плащане по така заявената претенция.

            Според заключението на вещото лице  по допуснатата съдебно-медицинска експертиза П.П.О. е получила травматични увреждания: кръвонасядане и хематом в областта на раменна става с размер 10смХ7см; инфилтрат и палпаторна болка с ограничен обем на движение в раменната става; в областта на лява раменна става хематом 4смХ6см с оток на околните тъкани, палпаторна болка и ограничен обем на движение в ставата. Състояние след посттравматичен бурсит на олекранона, кръвонасядане на лявото коляно по предна повърхност с размери 16смХ10см, наличие на оток на меките тъкани, ограничен обем на движение в лява колянна става. По предната повърхност на дясна подбедрица средна и долна трета се установява хематом с размери 10смХ17см; контузия на гръдния кош в ляво с фрактура на седмо ребро по средна аксиларна линия, хематом и оток на околните тъкани. От направена електромиография на 14.09.2016г., се  установява наличие на умерено тежка урвена на неврус перонеус в ляво в областта на капут феморис(увредата касае основно сетивната функция и в по малка степен увреждане на двигателната функция на нерва). Според  вещото лице цитираните травматични увреждания отговаряли да бъдат получени по време, място и начин съобщени от пострадалия и описани в исковата молба,  т.е. при претърпяно ПТП на 20.08.2016г. - получаване на травми в купето на лек автомобил като пътник на задна седалка вдясно. Касае се за наличие на травми получени, след удар в твърда тъпа повърхност респективно части от интериора на автомобилно купе. Първоначално първите десет дни болките и страданията били с изключително висок интензитет, болната имала затруднение в дишането, затруднение движението на левия лакет, ляво рамо и ляво коляно. Впоследствие болките са намалели, като са отзвучали след 25-30дни(в резултат на приложеното лечение и на протичащите в организма репарациони процеси), което е и срок за пълното възстановяване. Нямало данни за провеждани рехабилитационни процедури, като е провеждала основно медикаментозно лечение и спазване режим на покой. Не били налице данни за предхождащи заболявания на ищцата, които биха усложнили посттравматичното и състояние. При прегледа на 02.08.2019г.  било установено пълно възстановяване на прекараните телесни увреждания, като остатъчно явление може да се опише леко изразеното задебеляване в областта на седмо ребро вляво по САЛ, дължащо се на протеклите регенеративни процеси на седмо ребро. Според  вещото лице травматичните увреждания са предизвикали промяна в здравето на болната изразяващо се в разстройство на здравето, не опасно за живота, съпроводено с болка и страдание по време на въстановителния процес от 25-30 дни. Налице  било затруднение в дишането за описания период и затруднение движението в лява ръка и ляв крак. Фрактурата на реброто предразполага към поява на моментни остри болки на междуребрения нерв за срок 3-6месеца след претърпяната травма(при резки движения и тежко физическо претоварване). Според  вещото лице, при поставен предпазен колан  би могло да се очаква по-слаби травматични увреждания. От друга страна, съобразявайки се с телесния статус на пострадалата, наличието на предпазен колан в опреден момент би предизвикало и по-тежки телесни увреждания. Травмите на лявата половина на тялото са предизвикани от удар в странична врата и предна седалка, като същите не се повлияли от поставен или липса на предпазен колан(нямало данни в конкретния случай за наличието на поставен или не предпазен колан). Значение относно конкретните травми имали и габаритите на автомобила, задните седящи места и телесният статус на пострадалата, която в случая е с по-изразена корпулентност. Счупването на седмо ребро би могло да се случи при по-рязко спиране, тъй като предпазния колан компресирал гръдния кош и предизвиква свиването му, а фрактурата е под средната акселарна линия - странично на гръдния кош. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и компетентно. Същото не е оспорено от страните.

            В заключението на допуснатата съдебна автотехническа експертиза вещото лице  твърди, че  процесното ПТП е настъпило  на 20.08.2016г. в 10h15min. при нормална пътно-транспортната обстановка(сухо време, без валежи), в т.ч. на прав участък на път III-4005, км 4000+200м с двупосочно  пътно платно. Видимостта в района на ПТП не е  била ограничена. Вещото лице описва механизма на ПТП(по път III-4005, при км. 400+200 по посока от гр.Стражица към гр.В.Търново се движи лек автомобил„Опел Астра“ в дясната за него пътна лента. В това време, по намиращия се северно на платното за движение черен път/перпендикулярно на траекторията на движение на лек автомобил„Опел Астра“/ се движи лек автомобил“ВАЗ“. След като стъпва на пътя от гр.Стражица към гр.В.Търново водачът на лекия автомобил“ВАЗ“ вижда движещия се от лявата му страна на неговата траектория лек автомобил„Опел Астра“ и предприема спиране(с около две трети от дължината си в южната пътна лента) перпендикулярно на платното за движение по посока от гр.Стражица към гр.В.Търново. Настъпва удар между двата автомобила(за лек автомобил„Опел Астра“ ударът е челен, агресивен с цялата си предна част, а за лек автомобил“ВАЗ“ -  ударът е страничен, агресивен, кос, с контакт между преден ляв калник, предна лява и задна лява врати). Според вещото лице вероятната скорост на лекия автомобил“ВАЗ“ е около 7km/h,  а на лекия автомобил„Опел Астра“  е около 85km/h. Kритичната пътна ситуация за водача на управлявания от него автомобил се определя от времето за реакция на водача, времето за сработване на спирачната уредба, скоростта с която сее движил в района на ПТП, както и дължината на оставените спирачни следи, ако има такива. Taka,  вещото лице счита, че критичната пътна ситуация за водача на лекия автомобил„Опел Астра“  възниква на около 55m, a самият водач е реагирал на опасността на около 65m от мястото на удара. Опасната зона за спиране от водача на лекия автомобил„Опел Астра“ е около 96m. Вземайки предвид резултатите  вещото лице заключава, че водачът на обследвания лек автомобил„Опел Астра“ не е имал техническа възможност да предотврати процесното ПТП. Според вещото лице причините за настъпване на процесното ПТП от 20.08.2016г. са: -водачът на лекия автомобил“ВАЗ“ не е трябвало технически да предприема маневра завой наляво от черния път с асфалтово заустие, намиращ се северно по посока от гр.Стражица към гр.В.Търново и навлизането на платното за движение на път III-4005; -вследствие на възникналата критична пътна ситуация водачът на лекия автомобил„Опел Астра“ задейства спирачната уредба до максимална степен и предприема маневра навлизане в лентата за насрещно движение, където се реализира и удара между процесиите автомобили, което се явявало и технически неправилно. Технически правилно е било: -водачът н на лекия автомобил“ВАЗ“ да пропусне движещия се от към лявата му страна лек автомобил„Опел Астра“ по пътя от гр.Стражица към гр.В.Търново и след като премине покрай него да извърши маневра завой наляво по посока към гр.Стражица; -след възникването на критичната пътна ситуация и последвалото задействане на спирачната уредба до максимална степен,  водачът на лекия автомобил„Опел Астра“ да се стреми автомобилът остане в дясната за него пътна собствена лента за движение, при което вероятно нямало да настъпи удар(или ако се осъществи, то същия би имал други измерения и параметри). Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и компетентно. Същото не е оспорено от страните.

            По делото са ангажирани гласни доказателства. Св.М. Ат.Д. потвърждава, че е претърпял  ПТП преди повече от две години(20.08.2016г.), но нищо не помни. Тогава тръгнали с жена си Е.И.Д.за гъби с лекия автомобил „ВАЗ 2104”. Завил за гр.Стражица и след удара с друг автомобил,  нищо не помнел. Пострадал свидетелят и съпругата му, които били взети в болницата в гр.В.Търново. На  втория ден от пребиваването  си в болницата св.Д. се осъзнал. Не знаел  дали има други пострадали хора от тази катастрофа. Св.Десислава Ив.Асенова(снаха на ищцата) потвърждава за извършеното пътуване и възникналото ПТП. Твърди, че П.П.О. била нарязана по ръцете от стъкла. Имала счупено ребро и натъртвания(предимно в лявата част на тялото). В болница не приели О., а ходела на прегледи и консултации. П.П.О. се възстановявала повече от месец - била на легло  в къщи и свидетелката  се грижила за нея, тъй като едва се движела(водела я до банята, къпела я и т.н.). Оплаквала се от болки в главата и трудно стъпвала на левия си крак. Понастоящем ищцата не желаела да се вози в автомобил. Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.172 от ГПК(по отношение на показанията на  св. Десислава Ив.Асенова, оглед нейната заинтересованост), кредитира свидетелските показания и им дава вяра, които са плод на непосредствени  впечатления. Същите не влизат в противоречие с останалия доказателствен материал и кореспондират с обективната истина, макар истината да е достъпна само ретроспективно…

            При така установената фактическа обстановка  съдът прави следните правни изводи:

            Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по  чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая ищцата е избрала защита на накърнените и права чрез прекия иск против застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ. Съобразно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

           Разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно обезщетение само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Следователно правото на ищцата да предяви иск пред съда възниква само ако преди това ищцата е предявила претенцията си пред застрахователя, но той: 1.не е платил в тримесечен срок; 2.отказал е да плати; 3.предложил е или е изплатил обезщетение, но ищецът не е съгласен с размера му. Нормата определя допустимостта на иска, т.е. това е процесуална предпоставка за допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи служебно и в този смисъл нормата е императивна. Провеждането на уредената в разпоредбата на чл.380 от КЗ процедура, предвиждаща задължение на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, към която норма чл.498 ал.3 от КЗ препраща, е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, т.е. за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди. По делото е установено, че преди подаване на исковата молба ищцата е отправила към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. В този смисъл, съдът намира, че уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и за ищеца се открива възможност да предяви претенциите си пред съда.  С оглед изложеното, предявените искове са допустими.

             По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние(да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина). Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на  чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и  правоизключващи/правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.

             Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя и за основателността на иска е необходимо доказване на следните предпоставки:1/валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между застрахователя-ответник и лицето, отговорно за причинените вреди при ПТП; 2/отговорност на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда на ищеца, причинна връзка, противоправност и вина. В случая са налице всички визирани предпоставки на иска по чл.432 ал.1 от КЗ.

            Представените материали по Досъдебното производство№131/2016г.  на РУ”Полиция” гр.Г.Оряховица по преписка №1602/2016г. на ГОРП,  приключили с постановление за прекратяване на наказателното производство съдът следвало да цени по аргумент на противното от разпоредбата на чл.300 от ГПК. При липсата на влязла в законна сила присъда на наказателен съд, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/чл.300 от ГПК/,  следва на общо основание съгласно правилата на общия исков процес да се установят предпоставките на института на непозволеното увреждане, съгласно общия принцип на непосредственост в чл.11 от ГПК( налице ли е противоправно деяние на застрахования при ответника водач на МПС, причинени вреди на ищеца, причинна връзка между деянието и вредите, както и вина на застрахования при ответника водач).

            Безспорно се установява при така описания механизъм, съобразно кредитираното заключение на съдебната автотехническа експертиза, че основната причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил“ВАЗ“. Той е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си на пътя с конкретните пътни условия, за да избегне опасност от настъпване на ПТП. Водачът на лекия автомобил“ВАЗ“ не е трябвало технически да предприема маневра завой наляво от черния път с асфалтово заустие, намиращ се северно по посока от гр.Стражица към гр.В.Търново и навлизането на платното за движение на път III-4005. Водачът на лекия автомобил“ВАЗ“ да пропусне движещия се от към лявата му страна лек автомобил“Опел Астра“ по пътя от гр.Стражица към гр.В.Търново и след като премине покрай него да извърши маневра завой наляво по посока към гр. Стражица. По този начин,  от страна на водача на лекия автомобил“ВАЗ“ е допуснато нарушение на чл.37 ал.3 от ЗДвП - водачът на ППС, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път, като именно това нарушение е довело и до реализирането на процесното произшествие(това нарушение е и отбелязано в цитираното Постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.05.2018г., постановено по ДП№131/2016г. по описа на РУМВР гр.Стражица (прок.преписка №1602/2016г. на ГОРП)). Едно от задълженията на водач на МПС, който предприема маневра за завиване наляво, наред със съответното пристрояване и подаването на своевременен сигнал, е преди да навлезе в насрещната лента на пътя да се убеди, че липсват както насрещни, така и попътни МПС на движението, на които ще попречи или застраши безопасността им. Той е длъжен да изчака насрещно движещото се МПС, за да му осигури предимство. Задължителната преценка за безопасността на извършваната маневра за всички ония участници в движението, които могат да бъдат засегнати и увредени, е на водача предприемащ маневра завиване наляво (Решение №473/08.07.2011г. по нак.дело №442/2010г.  ВКС). Според кредитираното заключение на вещото лице, на практика водачът на лекия автомобил„Опел Астра“ не е имал техническа възможност да предотврати процесното ПТП. На второ място, налице е  вина на застрахования при ответника водач на лекия автомобил”ВАЗ”. Вината на водача на  се предполага до доказване на противното, съгласно разпоредбата на чл.45 ал.2 от ЗЗД, съгласно която разпоредба във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. На трето място, от заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и от писмените и гласни доказателства по делото, се установява, че вследствие на ПТП ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Неимуществените вреди се изразяват в болките и страданията, резултат на получените травматични увреждания и преди всичко в: счупване на седмо ребро в лява гръдна половина по предна мишична линия, съпроводено с болки при дишане и движение на снагата наляво; кръвонасядания с оток на меките тъкани в областта на лявата раменна става, на лявата лакетна става, на лявата колянна става и на дясната подбедрица с оток на меките тъкани. На четвърто място, от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява причинно следствената връзка между деянието и претърпените вреди.  Вещото лице установява, че травматичните наранявания на ищцата са в пряка причинна връзка с възникналото ПТП и изключват друг момент, време и механизъм на възникване. Налице е и валиден договор за застраховка гражданска отговорност, действащ към 20.08.2016г., когато е настъпило процесното ПТП. Ищцата е поканила ответното дружество(Претенция с вх.№НЦ-5206/10.10.2016г. за 30105.00лв., от които сума в размер на 30000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., сумата 105.00лв.,  представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечението и, в резултат на ПТП от 20.08.2016г.; Допълнителна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с вх.№ОК-601269/22.08.2018г. за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ от страна на П.П.О. по повод  възникнало ПТП на  20.08.2016г.  - общо  за сумата 50030.00лв.(сума 50000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., сумата 30.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечението и, в резултат на ПТП от 20.08.2016г.).

            Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че застрахователно събитие се дължи на виновното поведение на водача на застрахованото при ответника МПС; че получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка от процесното ПТП; че същите са обусловили болки и страдания, както и че с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика на увреждащото МПС се е задължил да отговаря за виновно причинени на трети лица вреди. Тези изводи обуславят основателност на исковата претенция. Предвид това отговорността за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се поема от застрахователя-ответното дружество.

            При преценка по чл.52 от ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди. Понятието „справедливост“ не е абстрактно и според ПП№4/23.12.1968г. на ВС е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост(Решение№99/08.10.2013г. по т.дело№44/2012г. - IIт.о. ВКС; Решение№66/03.07.2012г. по т.дело№619/2011г. - IIт.о. ВКС), при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС№4/1968г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност(Решение№93/23.06.2011г. по т.дело№566/2010г. – IIт.о. ВКС; Решение№158/28.12.2011г. по т.дело№157/2011г. Iт.о. ВКС и др.), за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ. справедлив. В случая, като обстоятелства обосноваващи сравнително по-висок размер на обезщетението следва да се отчетат: -наличието на няколко увреждания(счупване на ребро, хематоми с кръвонасядания, натъртвания, отоци на меките тъкани в областта на лявата раменна става, на лявата лакетна става, на лявата колянна става и на дясната подбедрица); -възстановителен период за част от описаните травматични увреждания(кръвонасяднията и отоците по тялото и крайниците) около 30дни,  а за фрактурата на реброто предразполага към поява на моментни остри болки на междуребрения нерв за срок 3-6 месеца. При прегледа на 02.08.2019г.  било установено пълно възстановяване на прекараните телесни увреждания, като остатъчно явление може да се опише леко изразеното задебеляване в областта на седмо ребро вляво по САЛ, дължащо се на протеклите регенеративни процеси на седмо ребро. Травматичните увреждания са предизвикали промяна в здравето на болната изразяващо се в разстройство на здравето, не опасно за живота, съпроводено с болка и страдание по време на въстановителния процес. Налице  било затруднение в дишането за описания период и затруднение движението в лява ръка и ляв крак. Получените от ищцата травми в резултат на ПТП са нарушили начина му  на живот. Наложило и се за един непродължителен период от време(около месец) да бъде обгрижвана от съпруга си и от снаха си, тъй като не е била в състояние и не е можела да се обслужва сама. За тези обстоятелства е разпитан свидетел чиито показания няма основание да не бъдат кредитирани и ценени при съвкупната преценка на всички събрани доказателства по делото – заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и медицинските документи. Като съобразява така събраните доказателства съдът приема, че като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата 10000.00лв.

            По делото не се установи допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат – чл.51 ал.2 от ЗЗД и искането за намаляване на размера на определеното обезщетение е неоснователно и не следва да се уважава. Основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди(Решение№169/28.02.2012г. по т.дело№762/2010г. - IIт.о. ВКС; Решение№154/22.05.2012г. по т.дело№316/2011г. - IIт.о. ВКС). Възражението за съпричиняване следва да бъде доказано по нетърпящ съмнение начин, каквото по делото не е проведено. Наведените доводи на ответника за съпричиняване на вредите от страна на ищцата са, че най-вероятно е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан. В съдебно заседание  вещото лице заявява, че не може с категоричност да се твърди за липсата на поставен колан само с оглед липсата на специфичните находки. В случая не само, че не се установява ищцата да е била без колан, нито се твърди и установява лекият автомобил да е разполагал с обезопасителни колани на задните седалки, но и дори да се установи това обстоятелство, то не може да се направи категоричен извод, че не би получила същото увреждане или би получила по–леки такива. Действително, очакванията са, че при поставен предпазен колан  би могло да се очакват по-слаби травматични увреждания. От друга страна, съобразявайки се с телесния статус на пострадалата, наличието на предпазен колан в опреден момент би предизвикало и по-тежки телесни увреждания. Травмите на лявата половина на тялото били предизвикани от удар в странична врата и предна седалка, като същите не се повлияли от поставен или липса на предпазен колан. Според вещото лице травмите са получени най-вероятно след  завъртане на ищцата и в предна седалка, тъй като са от тъпи(не от режещи) предмети. Значение относно конкретните травми имали и габаритите на автомобила, задните седящи места и телесният статус на пострадалата, която в случая е с по-изразена корпулентност. В конкретния случай коланът би спрял тялото да извърши по-голямо движение напред, защото за лекия автомобил„Опел Астра“ ударът е бил челен. Ищцата не е „преминала напред“, но е претърпяла травми в купето на автомобила. Счупването на седмо ребро би могло да се случи при по-рязко спиране, тъй като предпазният колан компресирал гръдния кош и предизвиква свиването му, а фрактурата е под средната акселарна линия - странично на гръдния кош. Дори и при поставен колан е било вероятно и възможно ищцата да претърпи травми като процесните, поради което следва извод, че няма доказана причинна връзка между непоставения колан и настъпилите увреждания на ищцата. С оглед изложеното съдът приема, че липсва съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата и съответно пълният размер на присъденото обезщетение следва да бъде понесен от ответника. В останалата част до пълния предявен размер от 20000.00лв. искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

             Основателен се явява и искът(в тази си част искът не е  оспорен) за сумата 135.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечението(квитанция за разходен ордер за снабдяване със съдебномедицинско удостоверение; квитанция от 07.09.2016г., фактура№602/07.09.2016г., фактура№613/11.10.2016г.), в резултат на ПТП от 20.08.2016г. Същата сума следва да бъде заплатена в полза на ищцата от ответното дружество.

            Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. При действието на КЗ(2016г.), с оглед изричната разпоредба на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, който препраща към чл.496 ал.1 от КЗ или срокът за заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по чл.380 от КЗ, която в случая не се спори, че е получена от застрахователя. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно  чл.84 ал.3 от ЗЗД, делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба, обаче дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в  чл.429 ал.3 от КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата(по силата на КЗ) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие, т.е. не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429 ал.3 от КЗ(посочени са две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви: -тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума/лимити на отговорността/; -да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна). Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл.497 ввр. чл.496 от КЗ. Тези норми установява отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размера вече не е част от застрахователната сума, и не може да бъде ограничаван от размера на последната, съобразно чл.497 ал.3 ввр. чл.492 от КЗ. При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице-ищец върху определеното обезщетение е от датата на сезиране на застрахователя – 10.10.2016г. При разглеждане на иск по чл.432 от КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като отговорност в отношенията между застрахования и застрахователя. В случая обаче, доколкото лихвата е претендирана  от по-късна дата – 26.10.2016г., с оглед диспозитивното начало именно от тази дата следва да се присъди законната лихва върху сумата 10000.00лв.(присъденото обезщетение за неимуществени вреди) и върху сумата 50.00лв.(присъденото обезщетение за неимуществени вреди), както и сумата 2202.78лв., представляваща компенсаторна лихва  върху сумата 10000.00лв., считано от 26.10.2016г. до датата на предявяване на исковата молба – 27.12.2018г. Следва да бъде отхвърлен иска за присъждане на компенсаторна лихва   върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за периода:  26.10.2016г.-27.12.2018г. в останалата част до пълния предявен размер 4406.00лв.

            При този изход на делото и  на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 601.40лв., представляваща направените по делото разноски(за ДТ и възнаграждения за вещо лице), съразмерно на уважените искове. Съответно, в полза на ответното дружество  следва да се присъди сумата 770.49лв., представляваща направените разноски(за адв.възнаграждение и разноски за свидетели).

            Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, в случаите по чл.38 ал.1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Осъществената от пълномощника-адвокат на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално представителство в три съдебни заседания, като е поискано  присъждане на възнаграждение. В тази връзка и съгласно чл.7 ал.2 т.4 oт Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв.М.М. от САК следва да бъде присъдена сумата 910.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение, която да се заплати от ответното дружество. 

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

Р         Е         Ш         И:

 

            ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС”АД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано от Изп.директор С.С.П.и Изп.директор К.Д.К., да заплати на П.П.О. с ЕГН**********, с адрес: ***: сумата 10000.00лв./десет хиляди  лева/, представляваща обезщетение за претърпените от П.П.О. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.12.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 2202.78лв./две хиляди двеста и два лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва  върху сумата 10000.00лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода: 26.10.2016г.-27.12.2018г.; сумата 135.00лв./сто тридесет  и пет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечението му, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.12.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 601.40лв./шестстотин и един лева и четиридесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на П.П.О. с ЕГН**********, с адрес: ***”АД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано от Изп.директор С.С.П.и Изп.директор К.Д.К., обезщетение за претърпените от П.П.О. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., в останалата част от 10000.00лв. до пълния предявен размер от 20000.00лв.

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на П.П.О. с ЕГН**********, с адрес: ***”АД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано от Изп.директор С.С.П.и Изп.директор К.Д.К., за компенсаторна лихва   върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода: 26.10.2016г.-27.12.2018г. в останалата част от 2202.78лв. до пълния предявен размер от 4406.00лв.

 

           ОСЪЖДА П.П.О. с ЕГН**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД„БУЛ ИНС”АД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано от Изп.директор С.С.П.и Изп.директор К.Д.К., сумата 770.49лв./седемстотин и седемдесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

 

           ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС”АД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано от Изп.директор С.С.П.и Изп.директор К.Д.К.,  ДА ЗАПЛАТИ на адв.М.М.М. с ЕГН**********, от САК – съдебен адрес: ***, сумата 910.00лв./деветстотин  и десет лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

            Решението е постановено при участието на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1172, район „Изгрев“ ж.к.“Дианабад“  ул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изп.директор Б. Г.И., Изп.директор Р.В.М., Изп.директор Ж.С.К.-заедно от поне двама изпълнителни директори – в  качеството  трето лице-помагач на страната на ответника ЗД„Бул Инс”АД с ЕИК:*****.

 

           Да се изпрати препис от решението на страните.

 

                                                                                                  Районен съдия: