№ 4790
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110112133 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 72063/05.03.2024г. на СРС, подадена
от „************“ ЕООД срещу Столичната община.
Ищецът „************“ ЕООД чрез адв. М. Т. – АК-София, е предявил срещу
ответната Столична община иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
за установено между страните, че ищецът въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност е собственик на недвижим имот с идентификатор 68134.4337.345
/стар 68134.4337.1 и 68134.4337.144/ по кадастралната карта и регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-51/15.07.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1063 кв.м.,
находящ се в град София, ул. „***********“, при съседни имоти с идентификатори:
68134.4337.141, 68134.4337.2255, 68134.4337.2164, 68134.4337.2166, 68134.4337.2167,
68134.4337.146, 68134.4337.344, 68134.4337.343, 68134.4337.342 и 68134.4337.142.
Ищецът твърди, че е собственик на описания по-горе недвижим имот, тъй като от
1996г. до настоящия момент явно, безпрепятствено и необезпокоявано от никого го владее.
Дружеството се занимавало със строителство, като от 1996г. до момента използвало имота
като склад за строителни материали. Когато започнали да го използват, той бил част от
голямо и неизползваемо от никого място. Поставили ограда и пазач, започнали да
съхраняват там строителни материали, тъй като имотът бил в близост до техни строителни
обекти. Терените наоколо постепенно се застроили, но никой не предявявал претенции към
имота. През 2023г. инициирали обстоятелствена проверка за снабдяване с документ за
собственост, като от страна на Столичната община било възразено, че за имота има съставен
акт за общинска собственост от 2015г. Обосновава липса на основание имотът да бъде
актуван като общински, както и че съставеният акт за общинска собственост няма
обвързващо действие и общината следва да докаже правата си върху имота. В насрочените
по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от адв. Т., който поддържа
предявения иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения
излага в Писмени бележки, вх. № 84379/10.03.2025г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична община чрез гл. юрк. В.П. е
подала Писмен отговор, вх. № 273083/27.08.2024г. на СРС, с който оспорва предявения иск
като неоснователен. Твърди, че сама е собственик на недвижимия имот. За него бил съставен
Акт за държавна собственост № 3884/1958г. въз основа на извършена имотна замяна по чл.
34 ПДИ /отм./, а след това и Акт за частна общинска собственост № 3635/2015г. Столичната
1
община придобила собствеността върху него по силата на закона, тъй като към момента на
одобряването на кадастралната карта и регистри липсвали данни той да е нечие притежание,
включително, че е владян от ищеца. С оглед обстоятелството, че имотът бил актуван като
държавен/общински, то нямало как да е налице владение на същия със своително намерение.
Липсвали каквито и да било доказателства ищецът да е владял имота. В тази връзка се прави
възражение, че общината е придобила имота и по силата на изтекла в нейна полза
придобивна давност, тъй като още от 1958г. го владее с намерение да го свои. Нещо повече –
при извършени от служителите на общината проверки на място във връзка с инициираната
от ищеца обстоятелствена проверка, както и по повод на настоящето дело, се установило, че
достъпът до имота е по улица-тупик, на която е монтирана верига, ограничаваща достъпа
както до съседен частен имот, така и до общинския такъв. Последният не бил ограден,
представлявал самозалесила се гора без пътеки, следи от ползване, от разполагане на
материали и складови постройки. Възразява, че имотът винаги е бил непроходим и никога
не е ползван за склад. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответната
страна не изпраща представител или се представлява от гл.юрк. П.. Предявеният иск се
оспорва, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в
Писмена защита, вх. № 82304/07.03.2025г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, становището и възражения на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения
положителен установителен иск е за ищеца. Същият следва да установи, че в патримониума
му е възникнало на годно правно основание право на собственост върху процесния имот в
резултат на упражнявано владение върху имота - упражнявана фактическа власт с намерение
да го свои, продължителността на това владение и манифестирането му, както и позоваване
на изтеклата придобивна давност. В тежест на ответника е да докаже, че в неговия
патримониум е налице право, изключващо правата на ищеца, ако такива се установят. Всяка
от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея
придобивно основание / възникване на право на собственост, а в тежест на ищеца е да
опровергае наличието на констатираното с акта за общинска собственост такова. Във връзка
със заявеното възражение за придобиване на имота по давност в тежест на Общината е да
докаже, че е придобила имота по давност – че е упражнявала фактическа власт за определен
период от време с намерение да свои имота, при това необезпокоявано и манифестирано,
както и позоваване на давността. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представените по делото заверени копия, на 07.06.1958г. е съставен Акт за
държавна собственост на недвижим имот – празно дворно място с пространство около
1110кв.м., съставляващо имот с пл. № 8, кв. 35 по плана на град София, м. „Красно село-
Княжевско“, при граници: Т.П., П.Г., Д.К., М.А. и СГНС. Като основание за одържавяване на
имота е посочена извършена замяна по чл. 34 от ПДИ /отм./ по протокол № 15 ст. 28 от
15.05.1958г. Имотът е посочен като бивша собственост на А.Н.Д., Б.П.П., С.Е. и М.Д..
На 06.07.2015г. е съставен Акт № 3635 за частна общинска собственост на основание
чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС за незастроен имот с идентификатор 68134.4337.144 по кадастралната
карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с площ от 1022 кв.м., съставляващ УПИ ХVІІ-144, кв. 35А по плана на град
София, м. „Овча купел – актуализация“. В забележка към акта е посочено, че в
кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед № 18-6873/29.08.2016г. на Началника
на СГКК, имотът е нанесен с идентификатор 68134.4337.345 и площ от 1063 кв.м.
Представени са констативни протоколи от 11.09.2023г. и 26.08.2024г., отразяващи
констатации относно състоянието на процесния имот във връзка с извършени проверки от
служители на Столичната община – Район „Овча купел“.
Налице са представени от страните снимки на имота, приети като доказателство по
делото чрез оглед на същите.
2
Като свидетели по делото са разпитани К.Я., Пл.П., И.С., В.С. и С.С..
Свидетелката К.Я. е работила при ищеца приблизително в периода от 1994-1995г. до
към 2015-2016г. Първоначално била счетоводителка, а после – изпълнителен директор.
Понастоящем е пенсионерка. Дружеството се занимавало със строителство. Имало имот на
ул. „***********“, който се ползвал за строителни материали и бил ограден с ограда. Ходила
е на място поне 5-6 пъти, тъй като трябвало да прави ревизия, да провери какви материали
има. В имота се влизало от улица. Имало пазач, на който е плащала като счетоводител
заплатата. Последно е ходила в имота приблизително към 2001-2002г. Знае, че до 2015г. се е
ползвал имотът, тъй като тогава станала изпълнителен директор и дейността се насочила
към друго място. Не се е случвало този имот да обрасне с растителност. Не знае на какво
основание дружеството го е ползвало. Не е виждала документ, който да разрешава
ползването. Предполага, че имотът към 1995-1996г. бил на общината, а сега вече не знае чий
е. Имотът не се водел в активите на дружеството.
Свидетелят П. извършва по възлагане дейности за ищеца, свързани с транспорт,
озеленяване, товарене и разтоварване. Официално е работил във фирмата много отдавна –
1995г. Не знае точно коя е улицата, но знае добре района. Не си спомня точно, но имотът
бил ползван за товарене и разтоварване на строителни материали. Не помни кога точно е
ходил там за последно, но миналата година е почиствал имота. Като се завиело към имота
имало един синджир. Преди имало ограда. Той си отварял синджира. После заявява, че
комшията го отварял. Не знае кой е сложил синджира. Към момента на разпита в имота
имало материали на фирмата – греди, дюшеме, дървен материал. Ползвал се за склад
отдавна. Оградите били на съседите. Почиствал храсталаци. Дървета не режел.
Свидетелят С. работи при ищеца като технически ръководител от около 10 години.
Преди това работил като шофьор 20-25 години. Започнал да работи във фирмата към 1998г.
Знае за кой имот става дума. Ползван бил за склад. Даже в момента там бил складиран
дървен материал – греди и дъски. Той бил изсипан непокрит там преди минимум десет
години. Периодично бил подменян. Когато трябвал, се взимал, после се връщал. Целият
имот бил ограден с плътна лаМ.ена ограда, която се затваряла със синджир. После оградата
била открадната и сложили синджир. Последно е ходил в имота преди около месец – карали
дъски, тъй като правили покрив и използвали тези дъски. Чистели имота от храсти –
последно преди около 10 дни преди разпита. Когато започнал работа за ищеца, той вече
ползвал за склад имота. През целия период се ползвал. В имота се режели храсти. Дървета
не можело да се режат. Имотът бил проходим сега, като махнали дъските. Имало паркиран
автомобил без номера и стикери.
Свидетелката В.С. е служителка на Столичната община. Запозната е с общинските
имоти, тъй като работи в отдел „Общински имоти“ на Район „Овча купел“. Знае за
процесния имот, който се намирал на ул. „***********“. За първи път ходила там, когато
съставяли акт за общинска собственост през 2015г. После ходила още няколко пъти,
последно през лятото на 2024г. До него се стигало по улица-тупик. Отляво имало частен
имот, а отдясно имало друг общински имот. И двата общински имота били залесени.
Навремето по улицата-тупик се стигало до имота. Нямало ограничения. Когато отишли през
лятото, имало верига, поставена преди имота, като се ограничавал достъпът и до частния
имот. Не видяла да има строителни материали, но, като че ли имало някакъв стар автомобил.
Свидетелката С. е служителка на Столичната община. Тъй като работела в отдел
„Екология“ посещавала имота за текущи проверки във връзка със състоянието му, свързано
със затревеност и дървесна растителност. За първи път ходила там преди 3-4 години.
Дървесната растителност била в лошо състояние. Поразчистили се храсти откъм входа, за да
може да се обработва срещу гризачи, срещу кърлежи и т.н. Фирмата въобще не стигала тази
улица и идвали жалби. Уточнява, че не става дума за цялостно почистване на имота, тъй
като за това трябвало да се провеждат процедури, нищо, че имотът бил общински, а само на
самонастанила се растителност в началото, за да може да се минава. Нямало ограничения в
достъпа, имало изоставен автомобил преди имота, както и стоварени строителни материали.
Определя възможността за разхождане в имота като абсурд – имало самонастанили се
дървета на по 5-9 години, над 15 години. Имало нещо затрупано в храстите, но не стигнала
да види какъв отпадък е.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени и задълбочено и изчерпателно обосновани отговори на поставените въпроси и без
индикации за евентуална неправилност. Вещото лице, проследявайки регулационната
3
история на имота, сочи, че към 1958г. действащ за имота е бил регулационният и
кадастрален план на м. „Красно село – Княжевско“ от 1914г. Процесният имот е частично
идентичен с парцел VІІІ, кв. 35 от него, като го застъпва на 303 кв.м. Имот с идентификатор
68134.4337.345 съответства на имот с идентификатор 68134.4337.144, описан в Акт №
3635/06.07.2015г. за частна общинска собственост. Процесният имот с идентификатор
68134.4337.345 е вътрешен за кв. 35а по плана на град София, м. „Овча купел“, като
достъпът до него е от запад чрез улица-тупик по о.т. 298а-298б, представляваща имот с
идентификатор 68134.4337.2255. При оглед на място е установено, че имотът е
неподдържан, с висока дървесна и храстова растителност, без следи от извършвани
строителни дейности. Има поставена верига на улицата-тупик на разстояние от 19м. от
границата на имота. Имотът няма ограда единствено откъм имот 68134.4337.142 и
68134.4337.2164, а към останалите имоти са налице огради от различен вид. При извършена
справка в Столичната община – Район „Овча Купел“ е установено, че за имота няма
издадени разрешения за строеж, протоколи за линия и ниво и инвестиционни проекти за
ограждане на имота. Съобразно проверените ортофотоданни за имота, от 2003г. същият е
покрит с гъста дървесна/храстовидна растителност без следи от поддръжка или строителни
дейности.
Чл. 77 ЗС определя, че вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност
или по друг начин, определен в закона. Принцип (с изключение на придобиването по
приращение и при СИО) в гражданското ни законодателство е, че вещните права се
придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е,
както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез
създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната
сигурност. Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт,
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на
намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото
състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено
вещно право, в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение
за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120
ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на
владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на
спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския
оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и
т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено
чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на
позоваване правните последици – придобиване на вещното право, се зачитат от момента на
изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС (ТР 4/2012-2012-ОСГК, т.
2). При това положение, за да бъде признат ищецът за собственик на процесния имот, той
следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че за поне десет години
преди подаването на исковата молба несмущавано, явно и непрекъснато е упражнявал
фактическа власт върху имота с намерение да го свои. Това доказаване следва да бъде пълно
и главно, като осъщественото владение трябва да се установи несъмнено, а не само като
възможно или вероятно.
Събраните по делото доказателства според настоящия съдебен състав не установяват
пълно и главно наличие на осъществявано от ищеца владение върху имота.
Единствените доказателства в тази насока, са показанията на разпитаните по
инициатива на ищеца свидетели Я., П. и С., които съдът не кредитира. И тримата свидетели
сочат, че имотът е ползван постоянно за склад за строителни материали. Свидетелят П. е
категоричен, че е почиствал храсталаци в него последно през годината, в която е разпитан
/2024г./, а имотът е почистван периодично назад през годините. Свидетелят С. сочи, че е
стоварен и оставен непокрит дървен материал в имота преди повече от десет години, както и
че последно са чистили храсти към десет дни преди разпита /05.11.2024г./, което се прави и
периодично. Видно от представените и от двете страни фотоснимки, процесният имот е във
видимо запуснато състояние, което не съответства нито на периодично, нито на скорошно
почистване от храсти, нито на ползването му като склад за материали, нито въобще на
ползването му по някакъв начин. Продължителното /над десетилетие/ ползване на имота за
склад за строителни материали би оставило отчетливи следи от тази дейност – струпване на
4
материали, следи от достъп и дейности в него. Такива на снимките не се виждат, като в тази
насока и показанията на разпитаните по делото по инициатива на ответника свидетели
установяват, че имотът не се стопанисва по никакъв начин. Схемата, изготвена от вещото
лице, съчетана с ортофотоданни и находяща се на л. 94 от делото, установява висока
растителност и никакви следи от ползване на имота по начина, описан от ищеца и
съобщаван от разпитаните по негова инициатива свидетели. Дървен материал е стоварен, но
не в имота, а в близост до него. Изоставена кола също има, но и тя не е в рамките на
процесния имот. Освен това, видно от представените по делото снимки, състоянието на
стоварения дървен материал житейски не съответства на такъв, който отдавна стои на това
място непокрит. Това дава основание на съдебния състав да предположи, че той е поставен
там по-скоро, а не преди десет години. Нещо повече, вещото лице в заключението си и при
проучване на съответните ортофотоданни е установило, че от 2003г. до изготвяне на
заключението имотът е покрит с гъста дървесна/храстовидна растителност, без следи от
поддръжка или строителни дейности. Наличието на поставена верига и катинар не
установява по несъмнен начин владение от страна на ищеца, тъй като те са поставени в
улицата-тупик на разстояние преди процесния имот, като ограничават символично достъпа
не само до него, но и до съседни такива. Няма категорични доказателства и кога точно са
поставени тези верига и катинар.
При това положение, доколкото ищецът не установява в неговия патримониум да е
възникнало право на собственост върху имота, отпада необходимостта да се извършва
проверка дали в патримониума на ответника е възникнало противопоставимо право,
включително на собственост. Липсата въобще на доказано осъществяване на владение
обуславя отпадане на нуждата да се преценява и неговото времетраене с оглед действалата
забрана за придобиване на държавни имоти по давност, съответно съобразяване на периода,
през който е бил налице мораториум за това и при отчитане на произнасянето на
Конституционния съд на Република България с Решение № 3/24.02.2022г. по к.д. № 16/2021г.
на същия.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и съобразно нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
имат само ответната страна, която своевременно е заявила претенция в тази насока, като е
представен и списък по чл. 80 ГПК.
Доколкото Столичната община е защитавана по делото от юрисконсулт, в нейна полза
и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които съдът определя, с оглед естеството на спора и неговата фактическа,
правна правна и процесуална сложност и съответстващия им необходим и положен
интензитет на професионална активност, на 200,00 лева.
На основание чл. 77 ГПК изплатеното първоначално от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице в размер на 1130,00 лева следва да се възложи на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „************“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище в
град София, срещу СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК **********, с адрес на
администрацията ú в град София, иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че „************“ ЕООД въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност е собственик на поземлен недвижим имот с
идентификатор 68134.4337.345 /предходни идентификатори 68134.4337.1 и 68134.4337.144/
по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1063 кв.м., находящ се в град София, ул.
„***********“, при съседни имоти с идентификатори: 68134.4337.141, 68134.4337.2255,
68134.4337.2164, 68134.4337.2166, 68134.4337.2167, 68134.4337.146, 68134.4337.344,
68134.4337.343, 68134.4337.342 и 68134.4337. 142.
ОСЪЖДА „************“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище в град София, да
заплати на СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК **********, с адрес на администрацията ú в
град София, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 200,00 лева, представляваща
5
разноски по делото /юрисконсултско възнаграждение/ в първоинстанционното производство
/гр.д. № 12133/2024г. на СРС/.
ОСЪЖДА „************“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище в град София, да
заплати на основание чл. 77 ГПК В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по
сметка на Софийския районен съд сумата от 1130,00 лева, представляваща първоначално
изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице в първоинстанционното
производство /гр.д. № 12133/2024г. на СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6