Решение по дело №65809/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17117
Дата: 23 октомври 2023 г.
Съдия: Мария Иванова Иванова Ангелова
Дело: 20221110165809
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17117
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20221110165809 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411, ал. 1 от КЗ за сумата от 2740,03 лева и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 180,38 лева.
Ищецът-„О.З.“ ЕАД излага в исковата молба, че на 12.11.2021 год., в град
Сопот, в посока към гр. Карлово е реализирано ПТП между МПС „И.Д.“ с рег. №//// с
прикачено ремарке с рег. №А ///// и МПС „Форд Куга“ с рег. №С////. Поддържа, че вина
за настъпилото ПТП има водачът на МПС „И.Д.“, който при прибиране след
изпреварване удря с ремаркето, движещия се автомобил „Форд Куга“. Сочи, че МПС
„Форд Куга“ е застрахован при „О.З.” ЕАД по имуществена застраховка „Каско +” със
застрахователна полица №BG/30/121002625422, валидна към момента на
застрахователното събитие. За настъпилото събитие в ищцовото дружество е
образувана преписка по щета №44012312105795 и по нея е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 2725,03 лева на автосервиза извършил ремонта на увредения
автомобил. Твърди, че след изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско” на основание чл. 411 ал.1 от Кодекса за застраховането е встъпил в правата на
застрахования. Ответникът е застраховател по риска „Гражданска отговорност” с
причинителя на вреда, претърпяна при ПТП, от който ищецът претендира сумата от
2740,03 лева с вкл. 15 лева ликвидационни разноски, представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение. Твърди, че въпреки отправена покана ответникът не му
е платил претендираната сума. Моли съда да постанови решение, по силата на което да
осъди ответника да му заплати сумата от 2740,03 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение на увредения, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.12.2022 год. /дата на предявяване на иска/ до окончателното плащане и
1
сумата от 180,38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 08.04.2022 год. до
01.12.2022 год.. Претендира разноски.
Ответникът-„ЗАДДБЖЗ“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявения иск
по основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП и вината на водача на
МПС „И.Д.“. Оспорва, че всички щети по застрахования при ищеца автомобил са
настъпили вследствие на процесното ПТП. Навежда доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, противоправно деяние, от което
са настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника да обори законоустановената презумпция
за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
За безспорни в производството са обявени обстоятелствата относно наличието
на застрахователно правоотношение между него и собственика на МПС „И.Д.“ с рег.
№//// по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователното правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил по застраховка „Каско“ факта на
плащане на застрахователното обезщетение.
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е установило, че
стойността на щетите по увредения автомобил, по средни пазарни цени, определена
към застрахователното събитие е 2212,03 лева. При изслушване на експертизата
вещото лице посочва, че ако автомобилът е в гаранция, се приема стойността на
ремонта в официален сервиз. В случая са ангажирани доказателства-Гаранционен
сертификат, от който е видно, че датата на удължената гаранция изтича на 29.01.2023
год. Съгласно заключението, съдът приема и че щетите по увредения, и застрахован
при ищеца автомобил могат да настъпят при описания в протокола за ПТП механизъм.
Вещото лице е дало заключение, че водачът на товарен автомобил „И.Д.“ с пикачено
ремарке с рег. №А ///// е имал възможност да предотврати настъпването на процесното
ПТП, ако е осигурил безопасна странична дистанция от изпреварвания товарен
автомобил „Форд Куга“ с рег. №С////, при която безпрепятствено да се върне в
собствената лента за движение след извършване на маневрата.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 411, ал.1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
2
Съдът приема, че причинител на вредите от описаното ПТП е единствено
водачът на МПС „И.Д.“ с рег. №////, който при навлизане от средна пътна лента в дясна
пътна лента е ударил, движещия се в дясната пътна лента автомобил застрахован при
ищеца, с което е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно който
водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен „след като е подал сигнал, да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че
може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без
да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“. За да
приеме за установен механизмът на ПТП съдът взе предвид показанията на свидетеля
В. Н. М., които съдът кредитира като непосредствено възприети и обективни,
доколкото кореспондират с останалите съдбрани по делото доказателства-Двустранен
констативен протокол за ПТП от 12.11.2021 год.-подписан и от двамата водачи на
МПС участвали в произшествието. От показанията на свидетеля се установява, че при
настъпване на ПТП товарен автомобил „И.Д.“ е предприел маневра изправарване на
колона от автомобили, в която се е движил и увредения товарен автомобил, но поради
наличие на насрещно движещ се автомобил се е наложило да преустанови маневрата и
да се прибере в пътното платно, без да е осигурил безопасна странична дистанция от
увредения автомобил. Следва да се посочи и че същият механизъм се установява и от
показанията на свидетеля А. И. К.. С оглед на изложеното съдът приема, че са налице
редпоставките за покриване на отговорността за причинените при ПТП вреди от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на собственика на моторното
превозно средство, с което е причинена вредата.
На следващо място съдът приема, че възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на водача на товарен автомобил „Форд Куга“ на вредоносния
резултат, поради неспазване на необходимата дистанция с предходно движещия се
автомобил е неоснователно. Извод за наличие на съпричиняване не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В
случая такива доказателства не бяха ангажирани.
Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед на изложеното и след като се съобрази със заключението по приетата
автотехническа експертиза и обстоятелството, че автомобилът е бил в гаранция съдът
приема, че искът е основателен и доказан за сумата от 2740,03 лева с вкл. 15 лева
ликвидационни разноски, така както е предявен.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
3
При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл.86 от
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл. 412, ал.3 от КЗ в срок 30
дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи и
изплати размера на своето задължение по предявената претенция респ. да откаже
плащане. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато има определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от
ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. В настоящия случай по делото не се спори от ответника, че
е бил поканен да плати изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и с писмо е
отказал плащане по претенцията. С оглед на това съдът счита, че ответникът е
изпаднал в забава, а предявения иск е основателен за периода-08.04.2022 год. до
01.12.2022 год.. Съдът при приложение на правилото на чл. 162 от ГПК намира, че
размерът на обезщетението за забава е 180,38 лева, като искът следва да бъде уважен
така както е предявен.
По отношение отговорността за разноските, съдът, като взе предвид че е
направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в настоящото
производство разноски в размер на 1170 лева, съразмерно с уважената част от
претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАДДБЖЗ“ АД, ЕИК //////5, с адрес: гр. ////// да заплати на „О.З.”,
ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ №145, вх.В,
ет.2, ап.11, на основание чл. 411, ал.1 от КЗ, сумата от 2740,03 лева /две хиляди
седемстотин и четиридесет лева и три стотинки/ – обезщетение за имуществени вреди,
причинени на МПС „Форд Куга“ с рег. №С//// от ПТП реализирано на 12.11.2021 год.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.12.2022 год. до окончателното й
изплащане, сумата от 180,38 лева /сто и осемдесет лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 08.04.2022 год. до 01.12.2022 год., както
и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1170 лева /хиляда сто и седемдесет лева/,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4