№ 160
гр. София, 18.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело
№ 20231100600116 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 345 от НПК.
С присъда от 13.06.2022г. Софийски районен съд, 114 състав, е признал подс. Г. Б. Г.
за виновен за извършено престъпление по чл. 343б ал.3 НК и на основание чл.54 ал.1 НК му
е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 / една / година и „глоба“ в размер
на 300лв. Съдът е постановил на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. На
основание чл.343г. съдът е лишил подс. Г. от право да управлява МПС за срок от 2 / две /
години. На основание чл.68 ал.1 НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подс. Г. по
НОХД 13846/2014г. по описа на СРС наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
като е постановил на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС същото да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим. На основание чл.59 ал.1 НК съдът е приспаднал от
определените наказания времето, през което подс. Г. е бил задържан по ЗМВР и НПК.
Присъдени са в негова тежест и разноските по делото.
Срещу присъдата е постъпила жалба от адв. Д.В. – защитник на подс. Г.. С
разпореждане на съда от 30.06.2022г. е дадена възможност на адв. В. да допълни жалбата си,
като е удължен и срокът за това. Въпреки, че жалбата не е допълнена, делото е изпратено в
СГС и е образувано ВНОХД № 2964/2022г. по описа на СГС, V въззивен състав.
Въззивният съд е констатирал, че жалбата не отговаря на разпоредбата на чл. 320 ал.1 от
НПК, тъй като в същата не е посочено КАКВО ИСКАНЕ СЕ ПРАВИ, поради което с
определение №1624/04.08.2022г. съдът е прекратил съдебното производство по ВНОХД №
2964/ 2022г. и е върнал делото на първоинстанционния съд за изпълнение на дадените
указания в обстоятелствената част на определението.
След дадения му срок за отстраняване на нередовностите по жалбата от СРС, с
„Допълнителни съображения“ от 26.09.2022г. адв. В. е направил редица доказателствени
искания, но ОТНОВО НЕ Е ПОСОЧИЛ КАКВО ИСКАНЕ СЕ ПРАВИ по отношение на
атакуваната присъда.Районният съд, вместо да изпълни задълженията си, произтичащи от
разпоредбата на чл. 323 ал.1 т.1 НПК и да върне жалбата на жалбоподателя, отново е
изпратил делото в СГС, за което е образувано ВНОХД № 3945/2022г. След като въззивният
съд е констатирал, че районният съд не е изпълнил визираните в чл. 323 ал.1 т.1 НПК
задължения, с определение № 2167/10.10.2022г. е прекратил производството по ВНОХД №
3945/2022г. и е върнал делото на първоинстанционния съд за изпълнение на посочените по-
1
горе задължения.
С определение от 20.10.2022г. СРС на основание чл. 323 ал.1 т.1 НПК е върнал
жалбата на жалбоподателя адв. В..
Срещу това определение е постъпила частна жалба. В същата не е посочено от кого
изхожда, подписана е, но без да е посочено чии е подписът. По делото няма никакви
доказателства, че съдът е изпълнил задължението си по чл. 323 ал.1 т.1 от НПК да покани
жалбоподателя да приведе жалбата си в съответствие с изискванията на чл.320 ал.1 от НПК.
Нормата на чл.320 ал.1 НПК е императивна и районният съд следва да провери дали
жалбата е подадена от лице, имащо право на жалба. Вместо това СРС отново е изпратил
делото в СГС за което е образувано ВНЧД № 4875/2022г. V въззивен състав. С определение
№ 2689/01.12.2022г. въззивният съд е прекратил съдебното производство по делото и е
върнал подадената частна жалба на СРС с указания да бъдат отстранени нередовностите на
същата.
Преписи от определението на съда са връчени на подс. Г. и на адв. В.. Въз основа на
подадената частна жалба от 22.12.2022г., подписана от адв. В. е образувано настоящото
ВНЧД 116/2023г. по описа на СГС V въззивен състав.
В жалбата се прави искане за отвод на V въззивен сътав, като се твърди, че с
посочените по-горе определения на практика се е произнесъл именно този състав, а СРС
само „формално“ се е произнесъл. Твърди се, че определението на V въззивен състав,
постановено на 10.10.2022г. / явно по ВНОХД 3945/2022г. по описа на СГС / е „..отказ от
правосъдие, защото необосновано и незаконосъобразно дава указания на СРС, чието
изпълнение със задна дата препятства по-нататъшния ход на наказателното производство и
търсене на справедливост от клиента ми!..“. Посочва се, че първоинстанционния съд следва
да бъде упражнявана правомощията си по оставяне без движение и връщане на жалбата, но
„…това не може да става по начина, по който е процедирал СГС, 5 в.с….“ . Твърди се също
така, че СРС е приел, че „…несъответствията и нередностите съгласно изискванията на
чл.320 ал.1 са отстранени..“.
В жалбата си адв. В. моли настоящата частна жалба да бъде разгледана от друг
състав на СГС – НО и да се приеме, че в „Допълнителните съображения“ е изяснено
искането на подзащитния му Г. да бъде признат за невиновен и оправдан.
След като се запозна с материалите по делото и съображенията на страните,
изложени в частната жалба, въззивният съд намира за установено следното.
На първо място съдът намира, че няма основание за отвод на настоящия съдебен
състав. Това е така, тъй като при констатирани нередовности на жалбата, компетентен да
дава указания по привеждане на жалбата в съответствие с разпоредбата на чл.320 ал.1 НК ,
респ. да върне жалбата, ако нередовностите по същата не са отстранение, е
първоинстанционният съд. Въззивният съд обаче също следи за нередовности на жалбата,
но при констатиране такива не може сам да дава указания същите да бъдат отстранени от
страните, а връща делото на първоинстанционния съд / в противен случай би лишил
страната от възможност за въззивно обжалване / . Това в никакъв случай не може да се
третира като намеса на въззивният съд в работата на първоинстанционния такъв във връзка
с правомощията му по чл.323 ал.1 т.1 вр. чл.320 ал.1 НПК / в този смисъл виж Тълкувателно
решение № 5/2018г. на ОСНК на ВКС, както и решение № 317/2010г. на ІІ НО на ВКС –
„..Първоинстанционният и второстепенният съд следят за спазване на процедурата по чл.
323, ал. 1, т. 1 вр. чл. 320, ал. 1 и 2 НПК…“.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, не е предубеден по
никакъв начин, което да не гарантира справедлив процес на подс. Г., т.е. че не е налице
каквото и основание за отвод на съдебния състав по смисъла на чл.29 ал.1-2 от НПК, а
даваните неколкократно указания по прилагане на закона / по ВНОХД № 2964/2022г., по
ВНОХД № 3945/2022г., по ВНЧД № 4875/2022г. / са в съответствие с правомощията на
въззивната инстанция.
2
По същество настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна
по следните съображения:
В постъпила жалба от адв. Д.В. – защитник на подс. Г., е посочено само, че се
обжалва посочената по-горе присъда, като в жалбата са коментирани част от събраните по
делото доказателства и е посочено, че ще бъдат направени доказателствени искания, след
като защитникът се запознае с мотивите към присъдата. В ЖАЛБАТА НЯМА
НАПРАВЕНО КАКВОТО И ДА Е БИЛО ИСКАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ОБЖАЛВАНАТА ПРИСЪДА. С разпореждане на съда от 30.06.2022г. е дадена
възможност на адв. В. да допълни жалбата си, като е удължен и срокът за това. Въпреки
това адв. В. не е допълнил жалбата си
Именно това е наложило въззивният съд да прекрати съдебното производство по
ВНОХД № 2964/ 2022г. и да върне делото на първоинстанционния съд за изпълнение на
дадените указания в обстоятелствената част на определението, т.е. за посочване на това
КАКВО ИСКАНЕ СЕ ПРАВИ.
В изпълнение на дадените му указания адв. В. е депозирал на „Допълнителни
съображения“. В същите отново се коментират част от събраните по делото доказателства,
твърди се че първоинстанционният съд се е отнесъл с предубеденост към подсъдимия и са
направени доказателствени искания – за нова СХЕ и за изискване на медицинска
документация на името на С. Г.а от ДПБ Суходол. Въззивният съд е констатирал, че
въпреки дадените му от първоинстанционния съд указания да приведе жалбата в
съответствие с разпоредбата на чл.320 ал.1 НПК – да посочи КАКВО ИСКАНЕ СЕ ПРАВИ
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРИСЪДАТА и че районният съд не е изпълнил визираните в чл.
323 ал.1 т.1 НПК задължения, поради което с определение № 2167/10.10.2022г. е прекратил
производството по ВНОХД № 3945/2022г. и е върнал делото на първоинстанционния съд за
изпълнение на посочените по-горе задължения. С определение от 2010.2022г. СРС на
основание чл. 323 ал.1 т.1 НПК е върнал жалбата на жалбоподателя адв. В..
Във втората по ред частна жалба / първата също е върната на първоинстанционния
съд, тъй като не е посочено от кого е подадена и подписана /, въз основа на която е
образувано производството по настоящото дело срещу определението на съда за връщане на
жалбата, се посочва, единствено, че в „Допълнителните съображения“ изясняват искането на
подзащитния му Г. да бъде признат за невиновен и оправдан. В императивната разпоредба
на чл.320 ал.1 НПК изрично е посочено, че жалбата следва да се посочат: съдът, до който се
подава, от кого се подава и КАКВО ИСКАНЕ СЕ ПРАВИ. Това искане безспорно се отнася
до постановената присъда, а не е равнозначно на искане по доказателствата, доколкото в
същия текст законодателят е предвидил, че в жалбата се посочат неизяснените
обстоятелства и доказателствата, който следва да се съберат и проверят от въззивния съд,
т.е. направените доказателствени искания по никакъв начин не са тъждествени с искането по
отношение на присъдата, т.е. в жалбата и „допълнителните съображения“ по никакъв начин
не става ясно какво се иска от въззивния съд по отношение на първоинстанционната
присъда, доколкото правомощията на съда са изброени в чл.334 вр. чл.335 вр. чл.336, вр.
чл.337 НПК.
На следващо място въззивният съд може да отмени присъдата и да постанови нова
такава, с която да признае подсъдимия за невинен. Такова искане обаче няма в жалбата и в
„допълнителните съображения“. Нещо повече - дори в последното изречение на настоящата
частна жалба се посочва, че „… че „Допълнителните съображения“ изясняват искането на
подзащитния ми Г. да бъде признат за невинен и оправдан, така, както първоначално е приел
СРС, 114 с.“. От кой съд да бъде оправдан – от въззивният ли такъв или от СРС / ако
присъдата бъде отменена и делото бъде върнато за разглеждане от друг състав на СРС?! /.
Това несъответствие произтича и от обстоятелството, че в „Допълнителните съображения“
се навеждат доводи за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав по смисъла на чл.335 ал.2 НПК вр. чл. 348 ал.3 т.1-2 НПК / без такова
искане да е формулирано където и да е/ - предубеденост на съда, нарушение на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, липса на
3
мотиви от страна съда по отношение на доводи на защитата.
Предвид гореизложеното настоящият въззивен съста намери, че атакуваното
определение от 20.10.2022г., с което СРС на основание чл. 323 ал.1 т.1 НПК е върнал
жалбата на жалбоподателя адв. В. следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно, тъй като същият в дадения му срок по никакъв начин не е изпълнил дадените му
указания да приведе жалбата си в съответствие с разпоредбата на чл.320 ал.1 НПК, като
посочи какво искане по отношение на атакуваната присъда се прави.
Водим което на основание чл.345 вр. чл.341 ал.2 НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В. за отвод на съдиите от V въззивен състав,
НО, СГС.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.10.2022г., с което СРС на основание чл. 323
ал.1 т.1 НПК е върнал жалбата на жалбоподателя адв. В. срещу присъда от 13.06.2022г.
Софийски районен съд, 114 състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4