Решение по дело №2533/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        23.12.2019г., град Дупница

                                                                

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	26.11.		2019

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		2533		2018

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от С.В.Х., ЕГН ********** ***, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „Христо Смирненски” № 5,  представлявана от В.Д.А. - председател на УС на кооперацията.

           Ищецът твърди, че  в ответната кооперация бил многократно избиран и преизбиран за председател на същата - от 25.03.1997г. до 30.03.2017г., на която дата с решение на Общото събрание на кооперацията бил освободен от заеманата длъжност. Твърди, че първоначално осъществявал функциите си като председател по трудово правоотношение. На 01.05.2014г.     придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което трудовото му правоотношение било прекратено със  Заповед № 4 от 29.04.2014г. на Председателя на управителния съвет на РПК „Рила” на основание чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ        , считано от 01.05.2014г., на която дата в изпълнение на Решение № 8 от Протокол от 29.04.2014г. на УС на кооперацията сключил договор за управление с ответната кооперация. Твърди, че с договора за управление  на основание чл. 31, ал. 2, т. 12 от Устава му било определено месечно възнаграждение в размер на 640, 00 лева, а на 30.03.2017г. с Решение на Общото събрание на кооперацията бил освободен от длъжността „председател”. Твърди, че до датата на освобождаване от длъжността „председател” ответната кооперация не му платила полагащото му се възнаграждение за периода м. 12.2016г. до м. 03.2017г. включително - по 640, 00  лева за всеки месец. Преди депозиране на настоящата искова молба отправил искане до ответната кооперация за доброволно изплащане, каквото не настъпило, а с Решение № 11 от проведено заседание на 27.02.2018г. на ОС на ответника, същото е дало правомощия на председателя сключване на спогодба за разсрочено плащане на възнагражденията му за исковия период, което решение твърди, че до момента не е изпълнено, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 2 560 лева, представляваща неизплатено възнаграждение  по договор за управление, сключен между страните за периода м. 12.2016г. до м. 03.2017г. включително - по 640, 00  лева за всеки месец, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответната кооперация, както е и предявен насрещен иск срещу ищеца по първоначалния такъв.

           В отговора на исковата молба ответникът признава факта, че за исковия период възнаграждение на ищеца не е изплатено, но намира претенцията за неоснователна, като твърди, че  върху определеното от УС възнаграждение на председателя, съгласно КСО се правят удръжки за осигурителни вноски, както и данък съгласно ЗДДФЛ- Осигурителните вноски и данъка са внесени и след приспадането им нетната сума за получаване е около 510, 00 лв. месечно, а не по 640, 00 лв., а на следващо място, както се сочи в исковата молба към 2014 г., ищецът е бил председател на кооперацията, избиран с решения на Общото събрание проведени за периода 25.03.1997 г. - 30.03.2017 г., а съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за кооперациите председателят се избира измежду членовете на кооперацията за срок от четири години, той е председател и на управителния съвет и участва в неговата работа с равен глас, като твърди, че между страните не е съществувало трудово правоотношение нито преди 2014г., нито след това по изложените в отговора на исковата молба мотиви, при което счита, че предявеният иск е частично основателен за сумите след приспадане на осигурителните вноски и данък върху определеното от УС възнаграждение. Твърди, че въпреки, че между кооперацията и председателя отношенията са уредени с договор за управление, върху определеното от УС възнаграждение, председателят е получавал и друго такова полагащо се единствено на лицата заемащи длъжности по трудово правоотношение, а именно: допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - за периода 01.05.2014 г. до 30.11.2016 г. ищецът е получил общо сумата в размер на 5 237, 76 лв., като допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, като сочи, че ищецът сам на себе си е определил за заплащане към определеното от УС възнаграждение и сумата от по 168, 90 лв., като ДТВПТСПО. Твърди, че поради липса на трудово правоотношение, ищецът не е имал право да получи възнаграждения на основание разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и сумите в общ размер на 5 237, 76 лв. са получени от ищеца без правно основание за периода 01.05.2014 г. до 30.11.2016 г. съгласно чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, предвид което предявява насрещен иск срещу ищеца по първоначалния такъв С.В.Х. за  сумата от 5 237, 76 лв., която той е получил за периода 01.05.2014 г. до 30.11.2016 г. като допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит без да е имало изначално основание за това.

           В срока за отговор на предявения насрещен иск, ответникът по него не е депозирал такъв.

            Съдът на основание чл. 214 ГПК в проведеното по делото открито съдебно заседание на 26.11.2019г. е допуснал изменение на предявения първоначален иск от ищеца С.В.Х., като същият да се счита предявен за сумата от 2 037.12 лв., представляваща неплатено възнаграждение за периода месец 12.2016г. – месец 03.2017г. включително, вместо за сумата от 2 560 лв. и предвид направения отказ за разликата, на основание чл. 233 ГПК е прекратил производството по гр. дело № 2533/2018г. по описа на РС - Дупница в частта по предявения първоначален иск за сумата от 522, 87 лв.

           Съдът на основание чл. 214 ГПК в проведеното по делото открито съдебно заседание на 26.11.2019г. е допуснал изменение на предявения насрещен иск касателно размера му, като същият да се счита предявен за сумата от 4 407, 96 лв. вместо за сумата от 5 237, 76 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска и на основание чл. 233 ГПК е прекратил производството по гр. дело № 2533/2018г. по описа на РС-Дупница в частта по предявения насрещен иск за сумата от 829, 80 лв.

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа страна:

           Със заповед № 4/29.04.2014г. на Председателя на управителния съвет на РПК «Рила» трудовото правоотношение между страните в процеса прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 01.05.2014г., когато С.В.Х. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е разпоредено на работника/служителя да се изплатят следните обезщетения: по чл. 224, ал. 1 от КТ за 51 дни неизползван платен годишен отпуск за 2013г. и 2014г. в размер на 2 361, 80 и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при придобиване право на пенсия в размер на шест брутни заплати, в размер на 5 784, 00 лв.

           Със Заявление от С.В.Х. с вх. № 07 от 02.05.2017г. до Председателя на УС на РПК „Рила“, ищецът по първоначалния иск в производството е поискал предвид освобождаването му като Председател на управителния съвет на РПК «Рила» и освобождаването му от отговорност да му бъде върната внесената гаранция за управление от него в размер на 300, 00 лева по чл. 28 б «б» от ЗК. 

           От заключението по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г.В., което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства, се установява, че размерът на неизплатените възнаграждения на ищеца по първоначалния иск за периода от 01.12.2016г. до 31.03.2017г. включително е  2 835, 32 лв.; размерът на неизплатените възнаграждения за периода месец 12.2016г. до месец 03.2017г., след приспадане на дължимите от ищеца осигурителни вноски и данък е  2 037, 12 лв.; общият размер на получените за периода - 01.05.2014г. до 30.11.2016г. от ищеца по първоначалния иск, като суми допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е: 4 407, 96 лв.

           Съобразно установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са искове с правно основание чл. 60 от ЗК и чл. 86 от ЗЗД.

           Предявен е насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

           Ответникът по първоначалния иск признава факта на не плащане на претендирана от ищеца сума в размер на 2 560, лева.

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът по първоначалния иск следва да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за управление между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.

           Ответникът по първоначалния иск от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Ищецът по насрещния иск следва да докаже, че на ответника е платил сумата от 5 237, 76 лева без основание т.е. че към настоящия момент ответникът следва да върне тази сума, тъй като не му се дължи. Достатъчно е само да твърди, че ответникът не му е върнал процесната сума.

           Ответникът по насрещния иск следва да докаже всички твърдени обстоятелства, от които черпи за себе си изгодни правни последици - в частност следва да докаже, че към момента е налице основанието за получаване на сумата или че е върнал процесната сума на ищеца, както и своите възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Не е спорно между страните, че считано от 01.05.2014г., на която дата в изпълнение на Решение № 8 от Протокол от 29.04.2014г. на УС на кооперацията е сключен договор за управление между тях, с който договор за управление на основание чл. 31, ал. 2, т. 12 от Устава на ищеца по първоначалния иск било определено месечно възнаграждение в размер на 640, 00 лева, а на 30.03.2017г. с Решение на Общото събрание на кооперацията, той бил освободен от длъжността „председател”.  

           Ответникът по първоначалния иск не оспорва не плащане на претенцията по първоначалния иск, но оспорва основателността й по изложените в отговора съображения. Настоящият състав на РС-Дупница приема, че от 01.05.2014г. до 30.03.2017г. ищецът по първоначалния иск е бил в отношение по договор за управление с ответната кооперация превид изложените съображения в тази насока от ищеца, които не са оспорени от ответника чрез процесуалния му представител в отговора на исковата молба, както и предвид изложеното в проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.06.2019г. от процесуалния представител на ответника по първоначалния иск. Видно от заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза,  размерът на неизплатените възнаграждения за периода месец 12.2016г. до месец 03.2017г., след приспадане на дължимите от ищеца осигурителни вноски и данък е  2 037, 12 лв., която сума следва да се присъди на ищеца предвид допуснатото от съда изменение на първоначално предявения иск в проведеното по делото открито съдебно заседание на 26.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

           По предявения насрещен иск:

           Ответникът оспорва основателността на същия, но предвид служебно известния на съда факт, а именно влязло в сила съдебно решение между страните, с което е прието, че за времето от 25.03.1997г. до 01.05.2014г. между тях не е съществувало трудово правоотношение (решение № 189/06.08.2018г., постановено по в.гр.дело 170/2018г. по описа на ОС – Кюстендил, с което е отменено решение № 644/14.12.2017г. постановено по гр.д. № 772/2017г. по описа на РС - Дупница), както и предвид заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от ответника по насрещния иск, съгласно което общият размер на получените за периода - 01.05.2014г. до 30.11.2016г., като суми допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е 4 407, 96 лв., съответно предвид допуснатото изменение на насрещния иск в проведеното по делото открито съдебно заседание на 26.11.2019г., насрещният иск следва да се уважи в този размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. По направеното възражение от процесуалния представител на ищеца по първоначалния иск ( ответник по насрещния) по отношение искането за присъждане на законна лихва върху главницата, направено от ищеца по насрещния като изменение на иска в молба от 26.11.2019г. чрез процесуалния му представител, тъй като такава не е претендирана с исковата молба, съдът намира следното: Съгласно т. 9 на ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви след неговото предявяване – чл. 116, ал. 3 ГПК, като не е допустимо да се предявява пред въззивната инстанция искане за лихви или добиви от вещта, предхождащи предявяването на иска, тъй като това ще представлява изменение на иска с въвеждане на нов по предмет петитум. В решение № 221/08.06.1999г. на 5-чл. състав на ВКС е прието, че искането за присъждане на законна лихва може да се направи и устно в съдебно заседание във всяко положение на делото, включително и пред второинстанционния съд и с него се предприема увеличение на иска, тъй като искането има акцесорен характер и е в зависимост от главния дълг. Разпоредбата на чл. 116, ал. 3 ГПК (отм.) е възпроизведена в чл. 214, ал. 2 ГПК от 2007г., поради което даденото разрешение в ТР 1/04.01.2001г. относно това, че не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви след неговото предявяване, не е загубило сила. С оглед горното, насрещният иск следва да се уважи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба.

           Предвид изхода от делото и на двете страни се следват направените от тях разноски съобразно представените списъци на разноски – на ищеца по първоначалния иск – сумата в размер на 672, 40 лева, от които 500, 00 лева за адвокатски хонорар, 70, 00 лева за възнаграждение за вещо лице и 102, 40 лева за внесена държавна такса; на ищеца по насрещния иск – сумата в размер на  1 039, 51 лева, от които 209, 51 лева за държавна такса, 70, 00 лева за възнаграждение за вещо лице и 760, 00 лева за адвокатски хонорар

           Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

           ОСЪЖДА РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „РИЛА”, със седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „Христо Смирненски“ № 5, ЕИК *********, представлявана от Йордан Иванов Везирски - председател на УС да заплати на С.В.Х., ЕГН **********,***, сумата от 2 037, 12 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за управление, сключен между страните за периода м. 12.2016г. до м. 03.2017г. включително, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

           ОСЪЖДА С.В.Х., ЕГН **********,*** да заплати на РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „РИЛА”, със седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „Христо Смирненски“ № 5, ЕИК *********, представлявана от Йордан Иванов Везирски - председател на УС сумата в размер на 4 407, 96 лв., представляваща получени за периода - 01.05.2014г. до 30.11.2016г., като суми допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

           ОСЪЖДА РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „РИЛА”, със седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „Христо Смирненски“ № 5, ЕИК *********, представлявана от Йордан Иванов Везирски - председател на УС да заплати на С.В.Х., ЕГН **********,***, сумата в размер на 672, 40,  представляваща сторените разноски по делото.

           ОСЪЖДА С.В.Х., ЕГН **********,*** да заплати на „РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "РИЛА", със седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „Христо Смирненски“ № 5, ЕИК *********, представлявана от Йордан Иванов Везирски - председател на УС сумата в размер на 1 039, 51 лева, представляваща сторените разноски по делото.

          

           Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: