РЕШЕНИЕ
№ 4406
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110120091 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Р. Г. К. срещу Самостоятелна детска ясла № 38, с
адрес: гр. София, Район „Кремиковци“, кв. „Кремиковци“, ул. „А. Сн.“, бл.30,
представлявана от директора И. Ст., с която е предявен иск с правно основание чл. 357,
ал.1 вр.чл.358, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за отмяна на дисциплинарно
наказание „забележка“, наложено със Заповед № 36/18.03.2022г. на работодателя.
Ищцата твърди, че полага труд по трудово правоотношение с ответника на
длъжност „счетоводител“ по силата на трудов договор № 61/16.04.2018г., изменен с
допълнително споразумение относно размера на трудовото възнаграждение. Посочва,
че с покана изх. № 24/16.03.2022г. са й били поискани писмени обяснения от
работодателя относно нарушаване на Вътрешните правила за осигуряване на
безопасността на територията на Самостоятелна детска ясла № 38, изразяващо се в
неспазване на Заповед № 198/20.10.2021г., без да е посочено в какво се изразява
нарушението и кога е извършено. Твърди, че по този неясен начин са й били поискани
писмени обяснения, каквито депозирала и с които е заявила, че спазвала вътрешни
правила за пожарна безопасност на територията на детската ясла. Сочи, че със Заповед
№ 36/18.03.2022г. на работодателя й е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ за нарушение, което не е конкретизирано като факти, но е посочено, че с
него е допуснато нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.7, т.9 и т.10 от КТ.
1
Поддържа, че заповедта не съдържа изискуемите реквизити и е незаконосъобразна,
както и че дисциплинарното производство е осъществено при нарушение на
императивните правила на КТ. Предвид изложеното, предявява иск за отмяна на
наложеното наказание. Представя доказателства. Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание представителя на ищеца моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
В съдебно заседание представителя на ответника – директор Станиславова,
изразява становище, че наказанието е наложено с оглед документите в яслата и при
виновно поведение на ищеца. Релевира възражение срещу адвокатското
възнаграждение, търсено от ищеца.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е трудов договор № 61/16.04.2018г., по силата на който ищецът Р. К.
е постъпил на работа в Самостоятелна детска ясла № 38 на длъжност „счетоводител“
на пълно работно време при петдневна работна седмица.
Приета е Заповед № 36/18.03.2022г. на директора на Самостоятелна детска ясла
№ 38, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7, т. 9 и т. 10 и на основание чл. 188,
ал. 1 КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 18.03.2022г.
Представена е покана за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, адресирана до
ищеца, с указана възможност в срок от три работни дни да представи на ръководителя
писмени обяснения във връзка с нарушението на Вътрешните правила за осигуряване
на пожарно безопасната територия на Самостоятелна детска ясла № 38, район
Кремиковци и неспазване на заповед № 198/20.10.2021 г.
Налични по делото са обяснения от 18.03.2022г., дадени от ищеца до
ръководителя на Самостоятелна детска ясла № 38, в които лицето е посочило, че не
приема да е извършило нарушение на Вътрешните правила за осигуряване на
безопасността на територията на Самостоятелна детска ясла № 38, район Кремиковци
и на заповед № 198/20.10.2021 г., с които е запознато. Ищецът е обяснил, че на
15.03.2022г. след края на работния за нея ден – 16:30ч. е привела в изключен режим
всички електроуреди, които се намират в кабинета , след което напуснала работното
си място. Посочила е, че кабинета, в който работи, не се заключва и след работното за
нея време до него имат достъп други лица, които остават на работа след 16:30ч.
Обяснено е, че на следващия ден, отивайки на работа в кабинета, ищецът е установила,
че климатика е в изключено положение. На последна страница от обясненията е
посочено, че вратата заяжда, поради което кабинета не е заключван. Изписано е също,
2
че „на 18.03.2022 г. при проверка от госпожа Ст. работи! Ще заключвам винаги!“
Приет по делото е констативен протокол от 18.03.2022 г., според който комисия
е констатирала, че счетоводителя притежава ключ за стаята си, който е изправен и
кабинета има възможност за заключване.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Спорни са всички обстоятелства по делото, релевантни към реализиране
дисциплинарната отговорност на ищеца – извършване на нарушението,
съставомерността му, зачитане императивните правила на КТ при провеждане на
дисциплинарното производство и конкретно описание на нарушението.
В тежест на ищцата е било да установи наличието на трудово правоотношение с
ответника и наложеното дисциплинарно наказание, които обстоятелства бяха
установени по безспорен начин в процеса от приложените писмени доказателства. В
тежест на ответника е било да проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата,
мотивиращи наложеното наказание, т.е. че служителят е осъществил посоченото в
заповедта нарушение, както и че е издадена в резултат на законосъобразно проведена
процедура. По този начин е била указана доказателствената тежест на страните с
определението на съда по чл.140 ГПК от 21.10.2022г.
Дисциплинарната отговорност е лична и се реализира за допусната простъпка на
трудовите задължения от страна на служителя. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ
предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за
дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити - сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му
признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и
правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като
правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е
продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско
правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това, този принцип се отнася и до
страните в гражданския процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя
работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи
пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното
наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им
оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде
санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на
3
предвидена в закона форма. Освен това, липсата на мотиви в заповедта за
дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на
наказанието. В този смисъл решение № 201 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 38/2009
г., IV г. о., ГК. В съдебната практика на ВКС трайно се приема, че мотивирането на
заповедта може да стане и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е
доведен до знанието на работника или служителя. По този начин се улеснява
описанието на дисциплинарните нарушения без с това да се накърнява правото на
защита на работника или служителя.
Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящия случай, дават
основание на съда да заключи, че оспорената заповед не отговаря на изискването на чл.
195, ал. 1 КТ, налагащо заповедта да бъде мотивирана. Процесната заповед съдържа
само и единствено означение на лицата /издаващо и наказано/, тяхната длъжност, вида
на наказанието, взетите предвид обяснения, както и че се касае за нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7, т. 9 и т. 10 КТ. В какво се изразява това
нарушение, т.е. описание на поведението на служителя, не се съдържа. Липсва
описание и на конкретното вътрешно правило, което да е нарушено. Текстът на чл. 187,
т. 7 КТ е бланкетен и изисква през призмата му да се обвърже както поведението на
служителя, така и противоречието на последното с конкретно нареждане на
работодателя /вътрешен акт/, който да се подведе под хипотезата на закона. Обосновка
на тези обстоятелства липсва и в представените по делото доказателства.
Неизпълнението на задължението за мотивиране на заповедта по чл. 188, т. 1 КТ
рефлектира и по отношение на процедурата за снемане на обяснения по чл. 193, ал. 1
КТ, тъй като обясненията могат да бъдат дадени от работника или служителя при
конкретизирани от работодателя нарушения, което последният не е направил. В
разглеждания случай ответникът по претенцията е поискал обяснения, но нито в акта
/заповедта/, с която те са поискани, нито със самата заповед, с която наказанието е
наложено, не е изяснено поведението на ищеца, даващо основание на работодателя да
ангажира дисциплинарната му отговорност, нито е уточнено конкретното нарушение,
което поведението на ищеца нарушава съобразно Вътрешните правила и заповед на
работодателя. Тези актове не са и приложени по делото, навярно в резултат на липсата
на писмен отговор по исковата молба. Същите не могат да се установят от
представените писмени обяснения, защото това би било недопустимо мотивиране на
фактическия състав на нарушението с акт на служителя – от една страна. А от друга –
представените писмени обяснения не позволяват сами по себе си установяване на
нарушението, ерго поведението на ищеца в разрез с предписаните правила, и защото в
съдържанието им се говори за един вид нарушение, а изписания ръкописно върху тях
текст в края им – говори за друг вид постъпка. Наличието на констатираната неясното
сигурно се дължи на липсата на словесно обяснение за противоправното поведение и
вида на нарушеното правило в самата заповед, по силата на която са изискани
4
писмените обяснения. По този начин е нарушена и нормата на чл. 193, ал. 1 КТ, да се
искат обяснения за нарушенията, за които ще се ангажира дисциплинарната
отговорност на работника или служителя. Допуснатите нарушения от страна на
работодателя засягат императивни разпоредби на КТ - чл. 193, ал. 1, чл. 195, ал. 1 и
обуславят незаконност на заповед № 36/18.03.2022 г., съответно основателност на иска
за отмяната й.
Доколкото с иска за отмяна на процесната заповед ищецът отрича
потестативното право на работодателя да му наложи дисциплинарно наказание, то
предмет на делото е именно съществуването на това потестативно право. Затова в
производството доказателствената тежест винаги е на работодателя, който следва да
обоснове наличието на всички факти, които пораждат това му право или имат значение
за надлежното му упражняване. В случая доказателствената тежест между страните е
правилно разпределена още с доклада по делото. Въпреки това обаче ответникът не е
предприел действия по повод на възложената му доказателствена тежест, като
представи доказателства за наличието на факти и обстоятелства, обуславящи такова
поведение на ищеца, водещо до противоречие с вътрешните правила и даващо
основание за налагане на дисциплинарно наказание, респ. за възникване на правото му
да наложи такова, поради което следва да понесе и последиците от своето си
бездействие.
С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че процесната заповед
№ 36/18.03.2022 г. е незаконосъобразна, а искът за отмяната й основателен и доказан.
По разноските
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал. 1
и чл. 6 ГПК. Ищецът своевременно е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лева, които не подлежат на намаляване по
направеното възражение за прекомерност, тъй като размерът им е под прага, определен
в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати и дължимата
държавна такса за уважения иск. Искът по чл. 357 КТ е неоценяем и предвид
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден за сумата от 50,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 357, вр. чл.358, ал.1, т.1 КТ, дисциплинарно наказание
5
„забележка”, наложено на Р. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Кремиковци, бл.
...., вх. „А“, ет. 3, ап. ...., със Заповед № 36/18.03.2022г. на Директор на „Самостоятелна
детска ясла“ № 38, район Кремиковци, ул. „Сн.“, бл. № ....., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Самостоятелна детска ясла“ № 38, район
Кремиковци, ул. „Сн.“, бл. № ....., да заплати на Р. Г. К., ЕГН **********, сумата 600.00
лева – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание, чл. 78, ал. 6 ГПК „Самостоятелна детска ясла“ № 38, район
Кремиковци, ул. „Сн.“, бл. № ....., да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата
50.00 лева – държавна такса за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6