№ 77
гр. Оряхово, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Люб. Павлова
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело №
20221460100718 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с Вх. № 3487/16.12.2022
г. депозирана от Б. В. Т., ЕГН **********, от ......, действаща чрез
пълномощника си адв. Х. Ц. Х. от САК срещу С. А. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ...... и настоящ адрес в ...... за установяване на вземания по
издадена срещу ответницата Заповед за изпълнение № 337 по чл. 410 ГПК от
..... г. по ч. гр. д № ..... г. за дължими наемни вноски по сключен Договор за
наем от 01.01.2018 г. на жилище, находящо се в ....... за месеците март, април
и май 2022 г. (750 лв.) и разходи за топлинна енергия за периода от 01.07.2019
г. до 30.03.2022 г. (4125,43 лв.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.05.2022 г. до
окончателното им погасяване. Претендират се и разноски по делото.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
От името на ищеца се твърди, че на 01.01.2018 г. с ответницата е
сключен Договор за наем на жилище, находящо се в ....... за срок от 1 година,
с възможност за продължаване на същия безсрочно, при продължаващо
ползване от страна на наемателя и без противопоставяне на наемодателя.
Уговореният месечен наем е бил 250 лв. Сочи се, че до м. февруари 2022 г.
ответницата редовно е заплащала наемна цена, но за месеците март, април и
май 2022 г. не е заплатила дължимия наем в общ размер на 750 лв.
Твърди се също, че от 01.07.2019 г. до 30.03.2022 г. ответницата не е
заплатила ползваната от нея топлинна енергия в жилището в общ размер на
4125,43 лв., която сума е заплатена от ищцата към „....., за което представя
доказателства.
Въз основа на изложените съображения ищцата желае спрямо
ответницата да бъде признато за установено, че същата й дължи подробно
1
посочените по-горе суми, за които е издадена Заповед № 337/..... г. по реда на
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ..... г. по описа на РС Оряхово за дължима наемна
цена и разходи за топлинна енергия в наетото жилище, като се претендират и
разноски по заповедното производство и по настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от назначения на ответницата особен представител – адв. В. от АК
Враца. В отговора исковете се оспорват като недопустими, с твърдения за
нередовност на исковата молба, без конкретно посочване в какво се изразява
твърдяната нередовност на същата. От друга страна исковете се оспорват като
неоснователни с твърдение, че посочените в исковата молба обстоятелства не
отговарят на истината. При тези доводи е заявено искане за отхвърлянето им
и присъждане на разноски.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа
и правна страна:
От представения Договор за наем на недвижим имот от 01.01.2018 г., се
установява, че същият е сключен между ищцата Б. В. Т. (наемодател) и
ответницата С. А. И. (наемател), с предмет на същия - отдаване под наем на
жилище в ....... за срок от 1 година. След изтичане на този срок, договорът е
продължил своето действие безсрочно, при продължаващото ползване от
страна на наемателката и без противопоставяне на ищцата наемодател, което
в случая е продължило до месец май 2022 г. вкл. Уговореният месечен наем е
бил 250 лв., като наемателят е бил длъжен за заплаща всички разходи във
връзка с ползването на имота.
От представените Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
24.11.1978 г., схема на недвижим имот и удостоверение за наследници се
установява, че имотът, предмет на наемното правоотношение между
страните, е собственост по наследство на ищцата – единствен наследник по
закон на покойната си майка ...... – б.ж. на ....., починала на 04.03.2015 г.
От приложените по делото справка за задължения за топлинна енергия
от юли 2019 г. до март 2022 г., писмо от „..... и документ за заплащане на
сумата от 4369,78 лв. се установява, че разходите за топлинна енергия за
ползваното от ответницата жилище за посочения период са били общо в
размер на 4125,43 лв. и същите са заплатени от ищцата на 09.06.2022 г., което
е потвърдено и от „....., с изрично писмо до нея от 13.07.2022 г.
С подаденото срещу ответницата заявление по чл. 410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение се претендира именно заплатената от ищцата сума
за платените от нея разходи за топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г.
до 30.03.2022 г. (4125,43 лв.), както и три наемни вноски по сключения
Договор за наем от 01.01.2018 г. за месеците март, април и май 2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
20.05.2022 г. до окончателното погасяване на сумите.
Представените по делото доказателства дават основание за извода, че
страните са били във валидно наемно правоотношение, възникнало въз
основа на сключения между тях Договор за наем от 01.01.2018 г., касаещ
ползването от страна на ответницата на собственото на ищцата жилище в
......., срещу уговорен месечен наем от 250 лв.
С оглед предмета на доказване и разпределението на доказателствената
тежест между страните, ищцата безспорно доказа наличието на валидно
2
правоотношение с ответницата по цитирания договор за наем за периода от
01.01.2018 г. до 01.06.2022 г., по силата на което тя е предоставила на
наемателката С. И. за временно ползване своето жилище в ....., а последната е
следвало да заплаща месечните наемни възнаграждения в уговорения размер
от 250 лв. и текущите консумативни разноски, свързани с ползването на
наетото жилище. Доказа също основанието, изискуемостта, размерът и
периодът на претендираните суми за неплатен наем за три месеца и
незаплатени от наемателката разходи за топлинна енергия. Установи се също,
че след изтичане на срока на договора за наем, наемателката е продължила да
ползва имота, без противопоставянето на ищцата и съгласно чл. 2.4 от
процесния договор, след 2018 г. срокът на договора автоматично е
продължаван за всяка следваща календарна година. До м. февруари 2022 г.
ответницата редовно е заплащала дължимия наем на жилището, след което
три поредни месеца – март, април и май 2022 г. не е заплатила общо 750 лв.
дължими наемни вноски и е напуснала наетия имот. Междувременно са
установени и неплатени от нея суми към „..... за същия имот за ползвана
топлинна енергия и дялово разпределение, дължими също от наемателката,
която е ползвала имота в периода на начислените задължения – 01.07.2019 г.
до 30.03.2022 г. в общ размер на 4125,43 лв.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.05.2022 г. ответницата С. А.
И. безспорно дължи на ищцата Б. В. Т. сумата от общо 4875,43 лв.,
представляваща дължими наемни вноски за месеците март, април и май 2022
г. (750 лв.) и разходи за топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до
30.03.2022 г. (4125,43 лв.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.05.2022 г. до
окончателното й погасяване. Поради това предявените искове се явяват
основателни и доказани в претендираните от ищцата размери.
По разноските:
Разноските в заповедното производство са в общ размер на 597,50 лв. -
97,50 лв. за внесена държавна такса и 500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, а в исковото производство са в общ размер на 1717,50 лв.
(117,50 лв. внесена държавна такса, 400 лв. депозит за особен представител и
1200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение). Следва да се отбележи, че
процесуалният представител на ищцата е заявил искане за присъждане на
разноски в настоящото производство в общ размер на 2125,50 лв., като в
списъка за разноски са посочени допълнително 400 лв. за командировъчни
средства. Последните не следва да бъдат присъждани, тъй като на първо
място се включват в уговорения и заплатен на адвоката хонорар за адвокатска
защита по делото и на второ място не са представени доказателства за
реализирането на такива допълнителни разноски, имайки предвид
разясненията на т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т.д. №
6/2012 г. на ОСГТК. Предвид това и съобразно изхода на делото на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
направените в заповедното производство разноски от 597,50 лв., както и тези
в исковия процес от 1717,50 лв. – или общо 2315 лв.
Така мотивиран, Оряховският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, че С. А. И., ЕГН **********,
с постоянен адрес в ...... и настоящ адрес в ...... дължи на Б. В. Т., ЕГН
**********, от ......, действаща чрез пълномощника си адв. Х. Ц. Х. от САК
сумата от общо 4875,43 лв., представляваща дължими наемни вноски по
сключен Договор за наем от 01.01.2018 г. на жилище, находящо се в ....... за
месеците март, април и май 2022 г. (750 лв.) и разходи за топлинна енергия за
периода от 01.07.2019 г. до 30.03.2022 г. (4125,43 лв.), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 20.05.2022 г. до окончателното й погасяване, за което е издадена Заповед за
изпълнение № 337 по чл. 410 ГПК от ..... г. по ч. гр. д № ..... г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. А. И., ЕГН **********,
с постоянен адрес в ...... и настоящ адрес в ...... ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. Т.,
ЕГН **********, от ......, действаща чрез пълномощника си адв. Х. Ц. Х. от
САК сумата от общо 2315 лв. (две хиляди триста и петнадесет лева) ,
представляваща направените в заповедното производство разноски в размер
на 597,50 лв. (петстотин деветдесет и седем лева и петдесет стотинки) ,
както и разноските в исковия процес в размер на 1717,50 лв. (хиляда
седемстотин и седемнадесет лева и петдесет стотинки).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
4