№ 396
гр. Ловеч , 17.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500241 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.248,ал.3,вр.с чл.413 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в гр.*******, представлявано от управителя К.М.,чрез адв.С.Т.-
САК, срещу Определение № 96/13.04.2021г., пост. по ч.гр.д.№60/2021г. по описа на РС-Троян,с
което съдът е осъдил „Мултипъл плюс“ЕООД да заплати на „ТРОЯН-АВТОТРАЯНСПОРТ“АД с
ЕИК *******,със седалище и адрес на управление в гр*******представлявано от Т.М.П., сумата
300лв.,представляваща съдебни разноски по ч.гр.д.№60/2021г.на РС-Троян. Счита,че
определението е неправилно,незаконосъобразно и необосновано. Сочи,че в нормата на чл.7,ал.7 от
Наредба №1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изрично е
указано в кои производства се дължи адвокатско възнаграждение с оглед на оказаната в него
адвокатска защита. Предвидено е възнаграждение да се дължи в случаите,когато адвокатът е
оказал защита при издаване на заповед за изпълнение.Тълкува, че е касае само случаите, когато
представителят е действал в полза на заявителя. Счита,че следва да се прави разграничение между
действията по подготовка и комплектоване на заявлението по чл.410 от ГПК и подаването на
бланкетно възражение,че длъжникът не дължи. Счита,че обемът на оказаното съдействие в двете
хипотези не е идентичен. Сочи,че образуваното заповедно производство няма за предмет правен
спор,който да се отличава с особена правна и фактическа сложност,а възражението е подадено по
утвърден бланкетен образец. Присъденото възнаграждение не съответства и на размера на
претендираното вземане
На следващо място сочи,че първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение,като не е разменил молбата по чл.248 от ГПК с него-като насрещна страна.Така е лишен
от възможността да изрази становище по това искане. Само на това основание обжалваното
определение следва да се отмени като недопустимо.
1
Частната жалба е изпратена на ответната страна,но не е постъпил отговор.
По допустимостта.
Частната жалба е подадена своевременно. Жалбоподателят е уведомен за атакувания
съдебен акт на 22.04.2021г.,а частната жалба е подадена на 29.04.2021г.-т.е.в рамките на
едноседмичния срок. Подадена е от легитимирана да атакува съдебния акт страна,поради което
съдът приема,че е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Пред РС-Ловеч е подадено заявление по чл.410 от ГПК от „Мултипъл плюс“ЕООД
срещу „Троян Автотранспорт“АД,по което е образувано ч.гр.д.№60/2021г. на РС-Троян.
Предявено е вземане,което заявителят е придобил по реда на чл.717з от ТЗ,състоящо се от
главница в размер на 480.64лв. и лихва от 144.21лв. за периода от 14.12.2017г. до подаване на
заявлението(26.01.2021г.). Претендират се и направените разноски от държавна такса – 25лв. и
адвокатски хонорар от 300лв.
Съдът е уважил заявлението и издал Заповед №31/29.01.2021г.,като е разпоредил на
„Троян-Автотранспорт“АД да заплати на „Мултипъл плюс“ЕООД претендираните суми,заедно с
внесената държавна такса-25лв. и направените разноски в размер на 300лв. В срок длъжникът е
подал възражение по чл.414 от ГПК,в което подробно е изложил становище за недължимост на
претенцията,тъй като след 30.11.2017г. заявителят не му е доставял електрическа енергия, прави и
възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Към изложението е представен и
Договор за правна защита и съдействие №********** от 08.02.2021г.,с Адвокатско дружество
“Ангелов и Илиев“, в който е уговорен адвокатски хонорар в размер на 300лв., платим по банков
път.Представено е и пълномощно на адв.Илиев. Приложена е фактура на адвокатското дружество
и преводно нареждане за тази сума.
С оглед постъпилото в срок възражение по чл.414 от ГПК,по реда на чл.415 от ГПК,
съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл.415,вр.с чл.422 от ГПК. Съобщението е редовно
връчено на „Мултипъл плюс“ЕООД,но не е подал иск по чл.422 от ГПК. Затова с Определение
№79/31.03.2021г. заповедният съд е обезсилил Заповед №31/29.01.2021г.,пост.по ч.гр.д.
№60/2021г.на РС-Троян.
Постъпила е молба от „Троян-Автотранспорт“АД с искане за допълване на
определението в частта за разноските,като в негова полза се присъдят направените в
производството разноски за адвокатски хонорар, в размер на 300лв.
РС-Троян е постановил обжалваното Определение №96/13.04.2021г. и е приел, че следва
в тежест на „Мултипъл плюс“ЕООД следва да се възложат разноските на длъжника за адвокатски
хонорар, в размер на 300лв.
Преди произнасянето си РС-Троян не е връчил препис от искането по чл.248 от ГПК на
другата страна за становище.
Съставът намира,че е сезиран с частна жалба по реда на чл.248,ал.3 от ГПК.
2
Съгласно чл.248 от ГПК длъжникът е поискал допълване на съдебния акт Определение
№96/13.04.2021г., в частта за разноските. По правилото на производството съдът следва да
изпрати копие от искането на ответната страна,която има възможност да изрази становището си в
1-седмичен срок. След изтичане на този срок и съобразно становището на страните, съдът следва
да се произнесе по молбата.
В случая първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни тази процедура и се е
произнесъл по искането без уведоми „Мултипъл плюс“ЕООД.
Съставът,макар да се съгласява,че е нарушена процедурата по чл.248 от ГПК, намира,че
не може да се определи като съществено нарушение, тъй като не е довело до реално ограничаване
на процесуалните права на страната. Препис от определението на съда по чл.248 от ГПК е
надлежно връчено на жалбоподателя и той в срок е подал настоящата частна жалба. В нея
подробно и ясно е заявил позицията си по искането и то ще бъде разгледано тук по същество. В
този смисъл е осигурена възможност за защита на процесуалните му права.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.7,ал.7 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал.2, на базата на половината от стойностите на
претендираните суми.
Съставът намира,че в случая е приложима именно тази норма,тъй като подаването на
възражение е част от цитираното производство. Неоснователен е доводът за подадено бланкетно
възражение, тъй като по реда на чл.414 от ГПК пълномощникът на длъжника е изразил подробна
позиция, заявил е възражения по същество и е приложил писмени доказателства. Защитата е
осъществена в пълнота, поради което не може да се твърди,че е формална.
На следващо място съставът намира,че адвокатският хонорар е определен правилно и в
съответствие с размерите по чл.7,ал.7,вр.с ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАС. При вземане в
размер на 624.85лв., базата за определяне е 312 лв.и по правилото на ал.2,т.1 от чл.7 дължимият
адвокатски хонорар е в размер на 300лв. В този размер е договорен и са представени доказателства
за реалното изплащане.
По изложените съображения съставът намира,че частната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение,а обжалваното Определение №96/13.04.2021г.,пост.по ч.гр.д.
№60/2021г.на РС-Троян следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.274,ал.1,т.2 от ГПК,вр с чл.413 от ГПК,
Окръжен съд-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №96/13.04.2021г.,постановено по ч.гр.д.№ 90/2021г.
на РС- Троян, като правилно и законосъобразно.
3
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4