Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./22.04.2016г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Е.П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1308 по
описа за 2015г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК от И. Ц. А.,
ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Любен
Каравелов“ №13, ет.2, ап.5, чрез пълномощник адв. Р.Д., срещу „Солид – Т.М.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано
от Г.К.Г., за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че
ищецът не дължи сумата 28445,10 лв. по запис на заповед от 31.03.1998г., ведно
със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, сумата от 62097 лева, представляваща обезщетение за забава от
04.05.1998г. до датата на завеждане на исковата молба 11.08.2015г., както и
разноски в размер на 568,90 лв., за които суми е издаден изп.лист по ч.гр.дело
№1600/1998г. по описа на РС Варна.
Твърди се в исковата молба, че на
21.05.1998г. по запис на заповед от 31.03.1998г. в полза на ответното дружество срещу ищеца е издаден изп.лист за
процесните суми, въз основа на който е образувано изп.дело №2398/1998г. по описа
на СИС при РС – Варна, впоследствие прехвърлено при ЧСИ с рег. №713 с район на
действие ОС – Варна - на 22.01.2010г. Твърди се, че след 11.06.2001г., когато
взискателят е поискал насрочване на опис на намиращите се у длъжника движими
вещи, е изтекъл двегодишен период, през който не са предприети никакви
изп.действия, което е основание за прекратяване на изп.дело по чл.330, ал.1,
б.Д от ГПК /отм./ Сочи се в исковата молба, че прекратяването на изпълнителното
производство в тази хипотеза настъпва по право, поради което е без значение
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване, и тъй като
прекратяването настъпва от момента на предприемане на последното действие от
страна на взискателя, в случая от 11.06.2001г., след този момент до 11.06.2004г.
е изтекъл тригодишен период, с което вземането се е погасило по давност.
С депозираната в срока по чл.372 ГПК допълнителна искова
молба е отправено в евентуалност искане да се
приложи обикновената 5-годишна погасителна давност.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Солид –
Т.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от Г.К.Г., е депозирал
писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди се в отговора, че иск за
оспорване на вземането може да бъде предявен само по реда на чл.424 от ГПК в
рамките на предвидения 3-месечен преклузивен срок, който е изтекъл преди
завеждане на настоящото производство. В евентуалност се изразява становище, че
искът е преждевременно заведен, тъй като длъжникът не е обжалвал отказа на ЧСИ
да прекрати производството. Изразява се становище за неоснователност на
предявения иск, като се твърди, че двугодишният срок по чл.330, ал.1, б.“д“ от ГПК не е започнал да тече, тъй като молбата на взискателя от 11.06.2011г. все
още е висяща и по нея не е започнало принудително изпълнение поради
невъзможност съобщенията да бъдат връчени на длъжника и съпругата му. Оспорва
се и приложението на специалната погасителна давност по чл.537 вр. чл.531, ал.1
от ТЗ, като се твърди, че вземането се е трансформирало в съдебно установено
вземане, за което давността винаги е пет години.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед
съвпадащите насрещни твърдения е приет
за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че
на 21.05.1998г. е издаден изп.лист по ч.гр.дело
№1600/1998г. по описа на РС Варна в полза на „Солид – Т.М.“ ЕООД, ЕИК *********
срещу И.Ц.А. за вземане по запис на заповед от 31.03.1998г.
Представени са и приети като доказателство по делото документите, съдържащи
се в изп.дело №20107130400051 /първоначално образувано под №2398/1998г. на СИС
при ВРС – Варна/, вкл. молба от „Солид – Т.М.“ ООД от 17.12.1998г. до ВРС, СИС
за образуване на изп.дело въз основа издаден по чл.237, б.“д“ от ГПК изп.лист
по ЧГД №1600/1998г. на ВРС, молба от 11.06.2001г.,
с която взискателят иска насрочване на опис на намиращите се у длъжника движими
вещи, молба от 03.12.2003г. за налагане възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника И. Ц. А. и писмо от СИС до съдия по вписванията от
09.12.2003г. относно вписване на възбрана, както и молба от взискателя за
насрочване дата за опис и оценка на възбранения имот от 18.12.2003г.; протокол
за извършените действия към 17.11.2009г. по изп.дело №2398/1998г. по описа на
СИС при ВРС; искане от ВРС за изпращане на изп.дело с оглед послужване, в
отговор на което същото е било изпратено на 05.11.2001г. и съответно върнато на
СИС на 07.03.2002г.; запорни съобщения от 18.03.2010г. до „Саламандър Д.А.С.“
ООД, от 01.11.2010г. до НОИ „Пенсионен отдел“, гр.Варна, от 01.02.1012г. до
„Вега Секюрити“ гр.София и „Агенция Дага Полис“ гр.София; от 22.01.2015г. до
СОД – Албена, гр.Балчик и НОИ Варна.
Приети са като доказателства по делото молба от И. Ц. А.,
чрез адв.Д., до ЧСИ Л.Т., рег.№713, с вх.№ 1197 от 01.04.2015г. и съобщение –
отговор от 20.05.2015г.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Предявен е
иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на
принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК
дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо
право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет
на издаден изп.лист. В последния случай длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение,
като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./,
настъпили след издаването му. Настоящият иск се
основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на процесния изп.лист по
реда на чл.237 от ГПК /отм./, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените
в чл.439 от ГПК условия.
Възраженията на ответника за недопустимост на производството, поради
неупражняване правото на жалба срещу отказа на ЧСИ да прекрати производството, съдът
намира за неоснователни. В разпоредбата на чл. 435, ал.2
и 3 ГПК
изрично са предвидени хипотезите, в които длъжникът разполага с право на жалба
срещу действията на СИ в изпълнителното производство, като сред тях не е предвиден отказа на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело поради погасяване правото
на принудително изпълнение. Длъжникът не разполага с правото да обжалва този
отказ, тъй като той не е от категорията на актовете, за които е
предвиден съдебен контрол по реда на чл. 435 и
сл.ГПК. Същевременно правният
интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла
погасителна давност, с оглед на което евентуално настъпилата перемпция е
относима единствено при преценка валидността на последващите изпълнителни
действия.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва
да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
Съгласно чл. 330, ал.1
б."д" от ГПК (отм.); съответстващ
на чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят в продължение на две години не
поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство
подлежи на прекратяване. Съобразно задължителното разрешение на ТР №
2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно
значение.
Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право,
като новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
В настоящия случай ищецът се позовава на изтекъл 2-годишен период след
отправено от взискателя искане за извършване опис на движими вещи с молба от
11.06.2001г., до 03.12.2003г., когато взискателят е отправил искане за налагане
възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. От изпратеното до
длъжника съобщение от 29.06.2001г. се установява, че описът е насрочен за
11.07.2001г., но доказателства за извършването му не са налични по изп.дело, а
през останалата част от периода извършваните от съдия – изпълнителя действия се
изразяват в изпращане на уведомления и предоставяне на делото по искане на ВРС
за послужване през периода от 05.11.2001г. до 07.03.2002г.
Доколкото настъпването на предвидените в чл. 330, ал.1
б."д" от ГПК (отм.) последици се
предпоставя от липса на инициирани от взискателя изпълнителни действия през изтеклия 2-годишен период от време, другите извършени от
съдия-изпълнителя действия като изпращане на съобщения и представяне на делото
за послужване са без правно значение. При наличието на посочените условия
следва да се приеме за осъществен фактическия състав на предвиденото в чл. 330, ал.1
б."д" от ГПК (отм.) прекратяване на
изпълнителното производство.
Последиците
от перемирането на изпълнителното производство при продължило повече от две
години бездействие на взискателя са от процесуален характер - те водят до
неговото прекратяване, но предявеният за изпълнение изпълнителен лист не губи
характера си на изпълнително основание. Съгласно задължителното тълкуване,
дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
В изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Съгласно тълкувателното
решение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай от приетото като доказателство изпълнително дело се
установява, че новата давност е започнала да тече на 11.06.2001г., датата на
последното валидно извършено действие от страна на взискателя. Следващото
предприето от страна на взискателя действие е искане за налагане на възбрана
върху недвижим имот, собственост на длъжника от 03.12.2003г., но като
предприето в рамките на перемираното изпълнително производство не произвежда
действие.
Съгласно ТР
№ 2 от 2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение всички
други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),
както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
След прекратяването по право на изпълнителното производство взискателят има
на разположение възможността да инициира нов изп. процес, тъй като материалното
право продължава да съществува. В случая обаче такова действие не
е предприето, а извършваните последващи действия по същото изп.дело след
настъпване на перемпцията не са в състояние да прекъснат давността. Впоследствие,
през периода от 2010г. до настоящия момент, са извършвани удръжки от трудовото
възнаграждение на длъжника по изп.дело, но доколкото към 2010г. вече
погасителната давност е произвела ефект, тези плащания не следва да се приемат
като признание от страна на длъжника. Приложимия към процесното вземане,
произтичащо от запис на заповед, давностен срок е 3 години, на осн. чл.537 вр.
чл.531, ал.1 от ТЗ, доколкото същото не е установено със съдебно решение и
съответно не е налице основание за приложение на чл.117, ал.2 от ГПК.
Въз основа на изложеното съдът приема, че по отношение на процесното
вземане, възлизащо след деноминацията на 28 445,10 лв., се е осъществил
фактическия състав на погасителната давност през периода от последното валидно
извършено от взискателя действие на 11.06.2001г. до 11.06.2004г. По изложените
съображения за погасени по давност предвид на акцесорния характер следва да се
приемат и вземанията по изпълнителния лист за сумата от 62 097 лева обезщетение
за забава от 04.05.1998г. до датата на завеждане на исковата молба
11.08.2015г., както и сумата от 568,90 лева разноски по делото.
Предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1160,50 лева, представляващи
заплатена държавна такса. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Р.Д., осъществявал безплатно
процесуално представителство по делото, сумата от
3263,30 лв. определена съобразно минималното
възнаграждение за адвокат по Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения,
който размер съдът приема за приложим в случая. Представения договор сочи, че
услугите са безплатни на основание на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв, което се приема за достатъчно, без съдът да изследва дали
действително са били налице основанията за предоставяне на безплатна адвокатска
защита. Наличието на основанията за предоставяне на безплатна адвокатска защита
е въпрос на добросъвестно упражняване на адвокатски права от адвоката, а и в
случая са представени доказателства в този смисъл към искането с
правно основание чл.83, ал.2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че И. Ц. А., ЕГН **********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Любен Каравелов“ №13, ет.2,
ап.5 не дължи на „СОЛИД – Т.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от Г.К.Г., сумата 28445,10
лв. /двадесет и осем хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и 10 ст./ по
запис на заповед от 31.03.1998г., ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 62097 лева /шестдесет и
две хиляди и деветдесет и осем лева/, представляваща обезщетение за забава от
04.05.1998г. до датата на завеждане на исковата молба 11.08.2015г., както и
разноски в размер на 568,90 лв. /петстотин шестдесет и осем лева и 90 ст./, за
които е издаден изп.лист от 21.05.1998г. по ч.гр.дело №1600/1998г. по описа на
РС Варна, като погасени по давност през периода от 11.06.2001г. до 11.06.2004г., на основание чл.124, ал.1 вр.
чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА „СОЛИД – Т.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от Г.К.Г. да заплати на
И. Ц. А., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Любен
Каравелов“ №13, ет.2, ап.5 сумата от 1160,50
лв. /хиляда сто и шестдесет лева и 50 ст./ разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „СОЛИД – Т.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от Г.К.Г. да заплати на
Р.Д.Д., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Топра
Хисар“ №16, ап.2 сумата от 3263,30 лв. /три хиляди двеста шестдесет и три лева и 30 ст./ адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: