О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /16.06.2020 г.,
гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав на шестнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното
от съдията г. д. № 583/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба, уточнена с молба вх. № 3250/06.06.2019 г., молба вх. № 3585/21.06.2019
г. и уточнителна молба вх. № 6812/15.11.2019 г., подадена от Г.В.Д. и В.В.В.
против „Биоенерком” ЕООД, ЕИК *********.
На основание чл. 140 от ГПК съдът
следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи
размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви
проект за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ищеца:
Твърди
се, че на 22.04.2016 г. между страните бил сключен договор за аренда на земеделски
земи, находящи се в землището на гр. Дългопол, област Варна, вписан с вх.
рег. № 2307/25.04.2016 г., акт № 43 (неправилно посочен като 47),
том VIІ, дело № 1269/2016 г. на Служба по
вписванията - Провадия. По силата на договора ищецът предоставил на ответника
за възмездно ползване поземлен имот с идентификатор 24565.43.86, местност Чангърлък,
с площ 6.599 дка, поземлен имот с идентификатор 24565.53.66, местност Дражила,
с площ 7.498 дка и поземлен имот с идентификатор 24565.77.402, местност Камчия
сак, с площ 6.499 дка. Срокът на договора бил за 5 стопански години, считано от
01.10.2016 г. до 01.10.2021 г. Арендаторът се задължил да заплаща на
арендодателя годишна арендна цена в размер на 1002.40 лева, платима в срок до 3
(три) месеца след изтичане на съответната стопанска година. За целия период на
договора дължимото арендно плащане, което арендаторът следвало да заплати на
арендодателя било в размер на 5 012 лева. Ответникът не изпълнявал задълженията си
по договора. Предвид това обстоятелство, с
първоначалната искова молба ищецът е предявил претенция по чл. 45 от ЗЗД за
пропуснати ползи от нереализирани вземания по договора за аренда в размер на 5 012 лева, ведно с лихвите до окончателното
плащане на задължението, считано от датата на сключване на процесния договор.
Претендира разноски.
В уточнителна молба вх. № 3250/06.06.2019 г., подадена
във връзка с дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите, е
посочена цена на предявения иск – 5012 лева, наведени са твърдения, че
ответното дружество не е изпълнило и не изпълнява задълженията, поети в глава II
„Цена и начин на ползване” на сключения между страните договор за аренда, а
именно арендаторът не заплаща на арендодателя арендно плащане в размер на 1002.40
лева годишно; изминали са повече от две години от сключването на договора за
аренда, а ищците, в качеството им на арендодатели, не са получил плащане от
арендатора, затова че последният ползва описаните в договора за аренда
земеделски имоти. Посочва се, че не са изплатени арендни вноски за стопанските:
2016/2017 г., 2017/2018 г., а за стопанската 2018/2019 г. – от 01.10.2018 г. до
настоящия момент - 25.04.2019 г. (датата на подаване на исковата молба). Твърди
се, че след изтичането на първата стопанска година ищците заедно и поотделно са
посещавали офиса на ответното дружество, за да си търсят парите, полагащи им се
по договора, но разговорите им с управителя на дружеството не дали резултат. Формулиран
е следният петитум: на основание чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 82 от ЗЗД, да
бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищците сумата от 5012 лева,
представляваща размера на арендното плащане за целия срок на договора, ведно
със законната лихва, визирана в чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане на задължението.
В следваща уточнителна молба вх. № 3585/21.06.2019 г., подадена
във връзка с дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите, се
моли съда да приеме, че е допусната грешка при изписване на датата на предаване
за ползване на процеснит имоти на ответното дружество, като вместо датата
01.01.2019 г., да се счита датата 01.01.2016
г. Заявена е и претенция за законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В третата уточнителна молба вх. №
6812/15.11.2019 г. се моли да се счита, че от неизпълнението на процесния
договор за аренда ищецът е претърпял вреди в размер на 450.75 лева, като се
счита, че ответникът е изпаднал в забава на плащанията на арендните вноски за
периода от датата на действие на договора - 01.10.2016 г. до датата на
прекратяването му – 23.07.2019 г., а именно: претърпените вреди за стопанската
2016/2017 г. са в размер на 1002.40 лева, за стопанската 2017/2018 г. са в
размер на 1002.40 лева и за стопанската 2018/2019 г. вредите са в размер на 501.20
лева. По отношение на претенцията по чл. 86 от ЗЗД се моли съда да приеме, че претенцията е за присъждане на законна лихва
върху заявената главница, която в конкретния случай е в размер на 350.60 лева,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението. Формулиран е следният петитум: моли се съда да уважи
предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 82 от ЗЗД, като
бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2506 лева,
представляваща размера на претърпените вреди от неизпълнение на процесния
договор за аренда от страна на ответното дружество за периода от датата на
действие на договора – 01.10.2016 г. до датата на прекратяването му –
23.07.2019 г., а именно: претърпените вреди за стопанската 2016/2017 г. в
размер на 1002.40 лева, за стопанската 2017/2018 г. в размер на 1002.40 лева и
за стопанската 2018/2019 г. (от 01.10.2018 до 23.07.2019 г.) в размер на 501.20
лева, ведно с визираната в чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху заявената
главница, която в конкретния случай е в размер на 350.60 лева, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Представя уведомление за едностранно прекратяване на процесния
договор за аренда на основание чл. 28, ал. 1 ат Закона за арендата в
земеделието поради забава на арендните плащания за стопанските години 2016/2017
г. и 2017/2018 г. за повече от три месеца, вписано в Службата по вписвания –
Провадия с вх. рег. № 2244/23.07.2019 г., акт № 40, том IV,
дело № 717.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
отговор от ответника.
Съдът, на основание чл. 146, ал.1, т.2 от ГПК, определя, че правната
квалификация на иска е по чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД.
За да определи действителното основание на спорното материално право,
съдът изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от
заявеното в петитума искане за защита. С оглед на това съдът счита, че от
страна на ищеца е предприета защита чрез иск по предвидения в процесуалната
норма на чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ ред, като уточнената искова молба съдържа петитум,
сочещ на претенция за осъждане за парично арендно плащане.
Не са налице факти и обстоятелства,
които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
Съдът на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на ищците в
едноседмичен срок от съобщаване на настоящото определение с писмена молба с
препис за ответника да уточнят, твърдението за датата на предоставяне на
процесните земеделски имоти на арендатора, доколкото с молба вх. №3585/21.06.2019
г. се внася уточнение, че това е станало на 01.01.2016 г., а договорът за аренда е сключен на 22.04.2016 г.; да уточнят претенцията
си за лихва, доколкото в последната уточнителна молба с вх. № 6812/15.11.2019
г. същата е заявена като законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението (в
който случай размерът ѝ е неопределен), а същевременно се сочи размер на
лихвата от 350.60 лева.
При разпределение на доказателствената
тежест:
Съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
Съдът на
основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищците, че носят
доказателствената тежест да докажат, че между страните е сключен процесният
договор за аренда и че те са изправна страна по него, че са наследници на
Велико Д. Иванов, починал на 10.03.1975 г. и че процесната земеделска земя е
възстановена на наследниците на същия.
Съдът на основани чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника,
че следва да установи положителните факти, на които би се позовавал.
Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК
намира, няма доказателства за които страните не сочат доказателства.
По доказателствените искания на ищеца:
Представените
с исковата молба и с молба вх. № 6812/15.11.2019 г. документи са относими към предмета на
доказване и са необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а
приемането им като писмени доказателства е допустимо.
Искането да
бъде изискано от ответното дружество доказателство за наличие на арендни
плащания по процесния договор ще се остави без уважение, доколкото от страна на
ответното дружество не е направено подобно възражение.
По
искането за допускане на гласни доказателства съдът ще се произнесе в о.с.з.
след изясняване на процесуалната позиция на ответника по предмета на спора.
По доказателствените искания на ответника:
Такива не са заявени.
На страните следва да се разяснят и последиците на чл.
133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл.
238, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, следва да се укаже
на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане
на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да
бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 14.07.2020 г. от 10:00 часа, за които дата и
час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от
съобщаване на настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да
уточнят, твърдението за датата на предоставяне на процесните земеделски имоти
на арендатора, доколкото с молба вх. №3585/21.06.2019 г. се внася уточнение, че
това е станало на 01.01.2016 г., а
договорът за аренда е сключен на 22.04.2016
г.; да уточнят претенцията си за лихва, доколкото в последната уточнителна
молба с вх. № 6812/15.11.2019 г. същата е заявена като законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението (в който случай размерът ѝ е неопределен), а
същевременно се сочи размер на лихвата от 350.60 лева.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба и с молба вх. № 6812/15.11.2019 г.
документи, като писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците да бъде
изискано от ответното дружество доказателство за наличие на арендни плащания по
процесния договор, доколкото от страна на ответното дружество не е направено подобно
възражение.
ОТЛАГА
произнасянето по искането на ищците за допускане на гласни доказателства в
о.с.з. след изясняване на процесуалната позиция
на ответника по предмета на спора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал.
1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна
е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални
действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу
тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна
и при следните предпоставки: за ответника - ако не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца - ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който ѝ е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение
на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА,
като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред
съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
НАПЪТВА на основание чл.
11, ал. 2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да
им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че
при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои
конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях
споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че
медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд –
Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се
помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация
страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи
на обжалване.
Препис от
определението да се връчи на страните, като им се УКАЗВА, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК,
те могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: