Р Е Ш Е Н И Е № 218
Гр. Сливен, 16.05.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети май две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 67 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „Термоизол – строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Сливен, м. „Орта синур“, представлявано от у.Д.Д. срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0804-000067/10.02.2023 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за
движението по пътищата, издадена от Началник РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен,
с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца, с
отнемане на СРМПС № *******и два броя регистрационни табели с рег. № *******. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал.
5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи
по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Оспорващият излага доводи от фактическо естество, като заявява, че у.
собственото на дружеството превозно средство п. п., придобита в О. К. В. –
СУМПС № *******, издадено на *******г. със срок на валидност до ******г. Изразява
несъгласие с проведеното от ответния орган тълкуване на приложената разпоредба
на чл. 162 ал. 1 от ЗДвП. Към момента на издаване на процесното
СУМПС не било влязло в сила Споразумението за оттегляне (в сила от 31.01.2020
г.) и държавата – издател е била държава – членка на ЕС. По силата на това
Споразумение тя била приложима и във В. до края на преходния период –
31.12.2020 г., от което следвало, че до тази дата страните - членки на ЕС и О.к.взаимно
признават издадените от тях СУМПС. В действащото законодателство липсвала
разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020 г. от В.
СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. При такива доводи счита, че атакуваната
мярка е приложена незаконосъобразно. Моли съда за отмяна на оспорената заповед.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. Р. К. ***, която поддържа жалбата
с доводи, идентични с изложените в жалбата и
претенция за присъждане на разноските в производството.
В с.з. административният орган Началник РУ – Сливен при ОД на МВР -
Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В
писмено становище заявява неоснователност на жалбата, с възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 10.02.2023 г. около 14:57 ч. на път II-53 в с. К.до
разклона за с. Ч., общ. Сливен полицейски служители спрели за проверка водач на
товарен автомобил П. Б. с рег. № *****, при която установили, че превозното
средство е с. на „Термоизол строй“ ЕООД, а водачът П.
Д. Й. управлява с б.СУМПС № *******. При извършена справка в АИС – граничен
контрол служителите на МВР установили, че Й.е влязъл в РБългария
на 24.04.2021 г. през ГКПП Калотина – шосе. За установеното срещу същия бил
съставен АУАН сер. GA, №
246010/10.02.2023 г., според който Й.е нарушил чл. 162
ал. 1 от ЗДвП – български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално
свидетелство, без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца. На същата
дата Началник РУ - Сливен при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0804-000067, с която по отношение на
собственика на превозното средство „Термоизол -
Строй“ ЕООД разпоредил прекратяване на регистрацията на пътното превозно
средство за срок от шест месеца, с отнемане на СРМПС № *******и 2 бр. рег.
табели с № *******.
Заповедта била връчена на адресата на 15.02.2023 г. Жалбата срещу
същата е подадена до настоящия съд на 28.02.2022 г.
Към доказателствата по делото са приобщени представени от оспорващата
страна заверено копие от СРМПС част I № *********, свидетелство
за управление на МПС, издадено от О. к. на *******г. с № *******. Според Справка
за нарушител – водач на П. Д. Й., срещу същия за нарушения на ЗДвП са издадени
11 бр. наказателни постановления, два фиша и приложени две принудителни
административни мерки. Съгласно писмо рег. № UK-183-4/13.04.2023
г. на Задграничен представител на МВР, П. Д. Й. притежава валидно б.СУМПС с № *******.
Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. Директорът на ОД на МВР – Сливен
е оправомощил длъжностни лица от структурата на ОД на
МВР – Сливен по прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, като в
т. 2 от акта са посочени началниците на РУ Сливен, Нова Загора, Котел и
Твърдица.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства, включително приложените към административната
преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен
акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което
го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началник РУ – Сливен при ОД
на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на
правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен персонална и материална
компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като
валиден акт. Освен валидна, при преценка и анализ на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните и съдържанието на
оспорената заповед, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като процесуално
законосъобразна – постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Съдът не установи
допуснати в хода на административното производство по издаване на оспорената
заповед нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са с характер на съществени такива и да обусловят формирането
на извод за незаконосъобразност на акта на това основание. Фактическите
обстоятелства, обусловили прилагането на принудителната административна мярка, обективирана в оспорената заповед, са отразени като
констатации в АУАН, съставен на водача, управлявал автомобила на дружеството - жалбоподател,
а в ЗППАМ е налице изрично позоваване на този акт, същият е част от материалите
по преписката, а установяванията в същия съдът намира
за доказани, при съобразяване с разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, според
чието съдържание, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид
това настоящият съдебен състав приема, че атакуваният индивидуален
административен акт е издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства
от значение за случая и обсъждане на събраните по преписката доказателства. Освен
валидна и процесуално законосъобразна, при анализ на доказателствата и относимите и приложими норми, атакуваната заповед се преценява
и като постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
2а б. „а“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията
на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване
на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП мярка на административна принуда е прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. В процесния
случай фактическите предпоставки за издаване на акта са били налице, доколкото
от доказателствата се установява, че у. автомобила на процесната
дата П. Й. не притежава валидно свидетелство за управление. Съгласно посочената
в АУАН като нарушена норма на чл. 162 ал. 1 от ЗДвП, българските граждани могат
да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с
чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от К. Ш.в срок до 3 месеца от
датата на влизането им в страната. От доказателствата се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят Й.притежава СУМПС, издадено от В. с № *******,
валидно до ******г. Според установяванията в
съставения акт (чиято доказателствена сила по смисъла
на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП не е оборена в хода на съдебното дирене), същият е влязъл
в РБългария на 24.04.2021 г. през ГКПП Калотина –
шосе.
В случая, както
беше отбелязано, наличието на основанието за прекратяване на регистрация на МПС
по чл. 171 т. 2а б. "а" от ЗДвП е обусловено от фактически установено
административно нарушение, квалифицирано като такова по чл. 162 ал. 1 от ЗДвП,
описано в АУАН серия GA № 246010 от 10.02.2023 г., извършено с автомобил,
собственост на дружеството - жалбоподател. В акта ясно е посочено, че водачът
на МПС, собственост на жалбоподателя, го управлява със СУМПС, издадено от В.,
както и че същият е влязъл в страната на 24.04.2021 г., установено при
извършена справка в АИС на МВР - граничен контрол. Описаният акт е съставен от
компетентно длъжностно лице в кръга на неговите служебни функции и правомощия и
по смисъла на цитираната по – горе норма на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП същият
представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК с обвързваща доказателствена сила.
Последната не е оборена от жалбоподателя по реда на чл. 193 ал. 1, изречение
първо, във връзка с чл. 154 ал. 1 от ГПК, като не са оспорени констатациите,
нито са ангажирани доказателства.
С решението за
оттегляне на О.к.(О.К. В. и С. И.) от Европейския съюз и изтичането на
31.12.2020 г. на т. нар. "преходен период", през който правото на ЕС
продължава да се прилага и спрямо О.к., т.е., считано от 01.01.2021
г. О.к.следва да се третира като трета страна – страна извън ЕС и Европейското
икономическо пространство. При тези данни следва да се приеме, че към датата на
влизане в страната на водача на МПС, собственост на оспорващото дружество – 24.04.2021
г., притежаваното СУМПС № *******, издадено от В. на *******г. е било валидно
за управление на превозно средство от съответната категория на територията на
Република България до 31.12.2020 г. включително, т. е. към датата на извършване
на нарушението, за което е бил съставен АУАН, въз основа на който е приложена
принудителната административна мярка, същият не е имал валидно СУМПС за
съответната категория. Следователно, доколкото фактическите основания за
издаване на оспорената ЗППАМ се субсумират от
хипотезата на чл. 171 т. 2а б. "а" от ЗДвП и са доказани, включително
и собствеността на автомобила, при управлението на който е било извършено
нарушението, обжалваният акт е и материално законосъобразен.
Притежаваното от Й.свидетелство,
издадено във В. не го лишава от правоспособност да управлява МПС, но същият
губи правото да управлява превозно средство на територията на страната, тъй
като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство.
Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162 ал. 1 ЗДП – с чуждестранно СУМПС и след
изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е идентично
на управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е
предпоставено от придобиване на правоспособност, но
за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно
свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а ал. 1
ЗДП. Удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в
случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност,
той е в невъзможност правомерно да я установи. С изтичане на срока от три
месеца, считано от датата на влизане на територията на страната, СУМПС,
издадено от В., не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност
за управление на МПС на територията на РБ. Действията, които е следвало да
бъдат предприети от водача при наличието на хипотеза, нормирана в чл. 162 ал. 1
от ЗДвП са регламентирани в ал. 4 – 7, но по делото липсват данни това да е
сторено от водача Й..
Горното мотивира
съда да приеме, че издадената и обжалвана в настоящото съдебно производство
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0804-000067/10.02.2023 г., издадена от Началник РУ – Сливен при ОД на МВР –
Сливен, с която по отношение на с. на превозното средство „Термоизол
– строй“ ЕООД е разпоредено прекратяване на
регистрацията на пътното превозно средство за срок от шест месеца, с отнемане
на СРМПС № *******и 2 бр. рег. табели с № ******* е валидна, постановена при
спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Подадената срещу
същата жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
делото, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане
на сторените по делото разноски.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Термоизол – строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Сливен, м. „Орта синур“, представлявано от у.Д.Д.
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0804-000067/10.02.2023 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението по
пътищата, издадена от Началник РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
шест месеца, с отнемане на СРМПС № *******и два броя регистрационни табели с
рег. № *******.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия: