№ 2064
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507763 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 3223 от 23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 57243/2023 г. по описа на
СРС, 128- ми състав, е отхвърлен искът на П. Д. К. за осъждане на „Изи Финанс“ ЕООД да
заплати на ищеца сумата от 94.00 лв., представляваща недължимо платена от него неустойка
и договорна лихва по договор за потребителски кредит № 363433/30.11.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 18.10.2023 г., до окончателното плащане на
дължимото.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца П. Д. К. с излагане
на съображения за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи за нищожност на процесния
договор за потребителски кредит поради нарушение на чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като
не е спазена предвидената от закона форма и договорът не е написан по ясен и разбираем
начин, като всички негови елементи да са представени с еднакъв по вид, форма и размер
шрифт – не по- малък от 12, в два екземпляра – по един за всяко от страните по договора.
Твърди се нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от съдържанието на договора, а именно – годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита. Посочва се, че в процесния договор ГПР е посочен единствено като процент, без
изрично да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. В тази
1
връзка се излагат съображения, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.
10а, ал. 2 и 4 ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита. Твърди се, че в процесния договор единствено е посочен месечен лихвен процент
от 40,15 %, без да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Излагат се
подробни съображения, че в процесния договор за кредит размерът на ГПР е неправилно
посочен, като реалният ГПР е в размер на 268,75 % и надвишава максимално установения
праг, предвиден в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда се, че в процесния договор е
включена клауза, според която заемателят е длъжен да осигури действието на трето
физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение, или банкова гаранция в
полза на заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи
и неустойки, като в случай че заемателят не представи посоченото обезпечение в тридневен
срок от сключването на договора, последният дължи на заемодателя неустойка в размер на
78,40 лв., която ще бъде заплащана на части съобразно предоставен погасителен план. Във
връзка с посочената неустойка са наведени подробни доводи за нищожност и
неравноправност на същата на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Отделно, във въззивната
жалба се изтъква, че в нарушение на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ответното
дружество не е включило в ГПР разходите за заплащане на процесната неустойка, а
включването й би довело до ГПР в размер на над 50,00 %, което обстоятелство, от своя
страна, е нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до нищожност на договора за кредит. Твърди
се още, че размерът на уговорената възнаградителна лихва протИ.речи на добрите нрави,
поради което същата е недействителна, а това води до нищожност на целия договор. В
условията на евентуалност се навежда, че дори да се приеме, че в случая договорът за
кредит е действителен, то посочените по- горе клаузи от същия са нищожни, поради което
ищецът дължи връщане само на чистата стойност на отпуснатия му кредит. Моли се съдът
да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи
предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника
„Изи Финанс“ ЕООД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се
съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.
Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
2
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е., когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго /в този смисъл т. 1 на ППВС № 1/1979 г./. При предявен иск с правна
квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на
плащането на процесната сума, а в тежест на ответника – да докаже, че е налице основание
за получаване, съответно за задържане на полученото.
Съгласно практиката на ВКС на РБ, съответно ВС на НРБ, а именно Постановление
№ 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г. на Пленум на ВС на НРБ, начална липса на
основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в
случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяването на
унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво
правоотношение.
В настоящия случай в исковата молба са наведени твърдения, че ищецът е заплатил в
полза на ответника сумата в размер на 794 лева по договор за потребителски кредит №
363433/30.11.2021 г. Претендира се, че посоченият договор е нищожен, поради което се
дължи само чистата стойност на отпуснатия кредит, а именно 700 лева, като заплатената
сума в размер на 94 лева, включваща възнаградителна лихва и неустойка, се явява
недължимо платена.
По делото е представен неподписан договор за предоставяне на кредит №
363433/30.11.2021 г. – в същия липсват подписи както на ищеца /или негов представител/,
така и на представител на ответното дружество. Същевременно ответникът изрично оспорва
наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение, вкл. и
заемно такова по представения договор за предоставяне на кредит, по което да е получил
твърдяната сума в размер на 794 лева.
От въззивната инстанция като писмени доказателства са допуснати и събрани
постъпилите по делото с писмо с вх. № 24666/27.02.2025 г. от третото неучастващо по
делото лице – „Уникредит Булбанк“ АД, писмени документи, а именно – уведомление, че
ищецът има открита банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, и извлечение за извършени
трансакции от същата. Посочените писмени документи са представени от третото
неучастващо по делото лице във връзка с допуснатата по делото с определение №
19809/06.12.2024 г. съдебно- счетоводна експертиза. Последната е заличена с протоколно
определение на съда, постановено на 12.03.2025 г., поради депозирана от вещото лице
молба, в която същото посочва, че поради отказа на ответника въззиваем да съдейства за
изготвяне на допуснатата експертиза експертът не може да отговори на всички, поставени
му въпроси, както и с оглед представените от третото неучастващо по делото лице –
„Уникредит Булбанк“ АД, документи, които настоящата инстанция е приела за достатъчни за
3
изясняване на спорните по делото въпроси.
Чрез приетите пред настоящата инстанция писмени доказателства, а именно –
уведомление, че ищецът има открита банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, и
извлечение за извършени трансакции от същата, се установява, че въззивникът ищец е
заплатил на 23.12.2021 г. в полза на въззиваемия ответник сумата в размер на 794 лева.
Както вече беше посочено, при предявен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че е налице основание за получаване, съответно
за задържане на полученото. В настоящия случай ответникът нито твърди, нито ангажира
доказателства за наличието на основание да получи, съответно да задържи престацията. Ето
защо, ответникът дължи връщане на претендираната сума в размер на 94 лева на ищеца.
Поради изложеното и поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение на СРС следва да се отмени на основание чл. 271, ал. 1, пр. 2 ГПК,
като вместо него следва да се постанови ново, с което предявеният иск следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за
разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски както за първата, така и за въззивната инстанция.
В първоинстанционното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 50
лева, представляващи заплатена държавна такса. По делото не са представени доказателства
за уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред първата инстанция. Във въззивното производство въззивникът е
претендирал разноски в общ размер на 25 лева, представляващи заплатена държавна такса.
Отделно, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. Г. Г. Ч. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ и
съдействие на въззивника във въззивното производство. Съдът счита, че същото следва да
бъде определено в размер на 300 лв. поради ниската степен на фактическа и правна
сложност на делото, поради обстоятелството, че пред въззивната инстанция е проведено
едно съдебно заседание, както и с оглед обема на извършената от адвоката работа.
Предвид изложеното, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника сумата в общ размер на 75 лева – разноски за първата и въззивната инстанция /50
лева – заплатена държавна такса за исковото производство, и 25 лева – заплатена държавна
такса за въззивното производство/, а на адв. Г. Г. Ч. сумата в общ размер на 300 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ и
съдействие във въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение № 3223 от 23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 57243/2023 г. по
описа на СРС, 128- ми състав, с което е отхвърлен искът на П. Д. К., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „******* за осъждане на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 17, партер, представлявано от
Б.И.Н., да заплати на ищеца сумата от 94.00 лв., представляваща недължимо платена от него
неустойка и договорна лихва по договор за потребителски кредит № 363433/30.11.2021 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.10.2023 г., до окончателното
плащане на дължимото, както и в частта за разноските, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, партер да заплати на П. Д. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж. к. „Лозенец“, ул. ******* на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата
в размер на 94 лева – подлежаща на връщане като получена на 23.12.2021 г. при начална
липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
18.10.2023 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, партер да заплати на П. Д. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж. к. „Лозенец“, ул. ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 75 лева, представляваща разноски за първата и въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, партер да заплати на адвокат Г. Г. Ч., САК, ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „******* на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата в размер
на 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно оказана
адвокатска помощ и съдействие във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5