Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 30.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия
Мазгалов в.гр.дело №4594 по описа за 2021
год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20011556
от 14.01.2021г., постановено по гр.дело №49126/2019г. по описа на СРС, ГО, 67
с-в, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че Г.И.Г. с ЕГН **********
дължи на „Т.С.”ЕАД с ЕИК ********, на основание чл.79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ сумата от 409,22 лева- цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2015г. до м.01.2017г., ведно със законната лихва от
31.08.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 16,66 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 30.08.2015г. до 16.08.2018г., сумата 13,50 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2015г. до 31.01.2017г., ведно със законната лихва от 31.08.2018г. до
изплащане на вземането, за топлоснабден имот - апартамент № 4 в гр.София, жк. „********,
абонатен №070928 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №58042/2018г. по описа на СРС, 67 състав, като е
отхвърлен искът за главница за доставена топлинна енергия до пълния предявен
размер от 1236,34 лева, искът за мораторна лихва до пълния предявен размер от
49,70 лева, искът за цена на извършена услуга за дялово разпределение до пълния
предявен размер от 19 лева, и искът за сумата 4,62 лева- обезщетение за
забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от
30.08.2015г. до 16.08.2018г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
209,69 лева - разноски в исковото производство и сумата 25,56 лева - разноски в
заповедното производство. Решението е постановено при участието „Б.“ ООД като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението в
частта с която са уважени исковете за отоплителен сезон 2016-2017г., е подадена
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от особения
представител на ответника Г.И.Г.. Жалбоподателят поддържа, че ответникът е бил
собственик на топлоснабдения имот само до месец Октомври 2016г., след което
след проведена публична продан имотът е бил възложен с постановление на ЧСИ, на
трето лице. Твърди, че вземанията на ищеца за периода от м.05.2015г. до
м.07.2015г. са погасени по давност. Твърди също така, че съдът правилно е
констатирал че по делото няма данни за броя на обитателите и количеството
консумирана топла вода следва да бъде изчислено на база 140 литра за един
обитател. Моли по тези съображения решението да бъде отменено в обжалваната
част, а предявените искове– отхвърлени.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД е депозирал писмен отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок, с която оспорва жалбата като неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Третото
лице-помагач „Б.”ООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:
Настоящият състав
споделя доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба. Действително,
от представените по делото писмени доказателства- договор за продажба на
държавен недвижим имот от 21.05.1986г. и нотариален актове за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №137, том II, peг.№16183,
дело № 205/2006г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот №189, том I, peг.№3046,
дело №167/2007г. се установява, че от 25.04.2007г. ответникът е собственик на
целия топлоснабден имот. С представеното по делото постановление за възлагане
на недвижим имот №28916/04.10.2016г. по изп.дело №20127900400813 на ЧСИ Р.М.,
влязло в сила на 01.11.2016г., имотът е възложен на купувач от проведена
публична продан. Следователно за периода от 01.05.2015г. до 01.11.2016г ответникът
е бил собственик на топлоснабдения имот и като такъв се явява потребител на
топлинна енергия съгласно разпоредбите на ЗЕ. За периода след последната дата, в рамките на
процесния- месеците ноември и декември 2016г., както и месец януари 2017г.
ответникът не е притежавал правото на собственост върху процесния имот и
следователно между него и ищеца не е съществувало облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона. Поради това за
тези три месеца ответникът не дължи заплащането на топлинна енергия, както и на
мораторна лихва върху недължимата главница.
От заключението
на вещото лице се установява, че в имота няма монтиран водомер за топла вода,
поради което е налице основание за начисляване на количество потребена топла
вода по реда на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването- при
норма за потребление 140 л на обитател за денонощие. По делото обаче, при
доказателствена тежест на ищеца, не се установява имотът да се ползва от двама
обитатели и изчислението следва да се извърши за един потребител- ответника.
Както правилно е
посочил и първоинстанционния съд, приложимата в случая тригодишна погасителна
давност тече за всяко отделно вземане, считано от падежа му, който за периода
от м.05.2015г. до м.06.2016г. е 30 дни от датата на публикуването на фактурите
на интернет страницата на ищеца, а за периода от м.07.2016г. до м.10.2016г.- 45
дни след изтичане на периода, за който се дължи. Доколкото заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 31.08.2018г., погасителната
давност е изтекла за всички вземания за периоди преди 31.08.2015г., а именно- от
м.05.2015г. до м.07.2015г. включително.
Всички тези
обстоятелства обаче са съобразени от първоинстанционния съд при постановяване
на обжалваното решение, както е посочено и в мотивите на същото. Съгласно
заключението на вещото лице по СТЕ общо дължимата изчислена сума за процесния
период е в размер на 1301,98 лева, от която 1007, 74 лева за битова гореща вода.
След приспадане на сумите за периодите през които ответникът не е бил
собственик на имота и погасените по давност, както и намаляване наполовина на
начислената сума за битова гореща вода (за един потребител, вместо за двама),
дължимата суми са както са посочени в обжалваното решение, включително за
мораторна лихва изчислена по реда на чл.162 от ГПК
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде отхвърлена, а решението потвърдено в обжалваната част.
При този изход на
спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата
100 лева юрисконсултско възнаграждение и сумата от 321 лева за възнаграждение
на особения представител, както и 25 лева държавна такса по сметка на СГС.
На основание чл. 280,
ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№20011556 от 14.01.2021г., постановено по гр.дело №49126/2019г. по описа на
СРС, ГО, 67 с-в .
ОСЪЖДА Г.И.Г. с ЕГН **********
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 25 лева (двадесет и пет лева)-
държавна такса за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г.И.Г. с ЕГН **********
дължи на „Т.С.”ЕАД с ЕИК ********
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.”ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/