Решение по дело №447/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ж. Д. чрез адв. Д. А., срещу Решение с номер 21 от 12.02.2024г., постановено по АНД с номер 704/2023г. по описа на Районен съд – Харманли, с което съдът е отхвърлил жалбата на М. Д. против Заповед за задържане с номер 271зз-577 от 10.12.2023г., издадена от полицейски орган при РУ – Харманли, ОД МВР – Хасково, мл. инспектор С. Д. Г..

Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Твърди, че същото е необосновано, както и че не съответства с целта на закона. Районният съд, в своите мотиви, бил изложил само бланкетни съждения. Решението се основавало на доказателства, които не били част от административната преписка – БП с номер 731/2023г. по описа на РУ – Харманли, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и Споразумение по НОХД 696/2023г. по описа на РС – Харманли. Ответникът не бил установил фактическите и правните основания за издаване на заповедта за задържане. Решението било и немотивирано, доколкото липсвали съждения по довода, че оспорената заповед е била постановена в несъответствие с целта на закона. Задържането е било извършено в нарушение на принципа на съразмерност – чл. 6 АПК.

Ответникът – С. Д. Г. – полицейски орган при РУ-Харманли, ОД МВР – Хасково, не излага становище по касационната жалба. Не се явява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково сочи, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови своя съдебен акт, районният съд е приел, че обжалваната заповед за задържане на лицето от 10.12.2023г. била издадена в 17:47ч. от мл. инспектор С. Г. при РУ Харманли, като основанието й било чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във вр. с Бързо производство номер 731 от 10.12.2023г., образувано за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно за това, че на 10.12.2023г., около 17:47ч. в [населено място], на кръстовището между бул. *** и [улица]М. Д. управлявал лек автомобил „Форд Фокус“, сив на цвят, с рег. номер [рег. номер], след употреба на алкохол в кръвта – 1,38 промила на хиляда.

Приел е, че административният орган не е допуснал съществено процесуално нарушение, както и че заповедта е издадена от компетентно лице, в законовоизискуема форма и в съответствие с изискването на материалноправните разпоредби.

Решението на Районен съд – Харманли е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Решението е и правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства районният съдия е достигнал до правилни и съответни на закона правни изводи.

Чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР сочи, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

В конкретния случай от обжалваната Заповед за задържане се установи, че спрямо М. Д. е било образувано Бързо производство с номер 731/10.12.2023г. по описа на РУ – Харманли, за това, че на същата дата, около 17:47 ч. в [населено място], на кръстовището между бул. *** и ул. П. П. С. лицето е управлявало лек автомобил „Форд Фокус“ сив цвят с рег. номер [рег. номер] след употреба на алкохол в кръвта, а именно 1,38 промила на хиляда алкохол в кръвта, измерена с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с номер ARDN-0089.

Следователно административният орган е имал пълното право да задържи лицето за 24 часа, с оглед на обстоятелството, че е установено количество алкохол в кръвта на лицето чрез дадена проба с алкохолен дрегер, като по този начин се осуетява възможността да се предотврати продължаването на престъплението, както и възможността деецът да се укрие.

Издаденият административен акт не страда от пороци, които да доведат до неговата незаконосъобразност. Правилно е прието, че същият е издаден от компетентен орган, в законовоизискуема форма, съдържа всички необходими реквизити, не са допуснати процесуални нарушение от категорията на съществените, не противоречи на материалноправната разпоредба и е изцяло съответем на целта на закона, която цел беше посочена по-горе - да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Районният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е приобщил към доказателствения материал по делото и самата преписка по Бързо производство с номер 731/2023 по описа на РУ Харманли за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, както и препис от Споразумение с номер 162 от 22.12.2023г. по НОХД 696/2023г. по описа на Районен съд – Харманли. Тези доказателства единствено и само потвърждават изложените в обжалваната заповед факти и обстоятелства, т.е. водят до извод за законосъобразност на акта.

В касационната жалба е посочено, че жалбоподателят е нямало как да се запознае с образуваното бързо производство и с материалите по него. Съдът смята, че това не е било и необходимо към момента на издаване на заповедта за задържане. Макар и лаконично, става достатъчно ясно при какви условия е издадена заповедта и защо. Лицето е било в нарушение на закона, доколкото е установено, че е шофирало след употреба на алкохол. Запознаването или с не с материалите по бързото производство биха имали отношение единствено и само при евентуалното наказателно производство, но не и по отношение на законосъобразността на издадената заповед за задържане, която единствено обезпечава провеждането на наказателното производство. Твърдението, че изложеното в заповедта препраща към Бързото производство е неправилно, доколкото в административния акт ясно е посочено какво нарушение е извършил деецът.

Твърдението в касационната жалба, че задържането е нарушило принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК, също е неоснователно. Дадената възможност на органите на МВР да задържат лице има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. В случая органът действа при условията на оперативната самостоятелност, с оглед започване на разследване и обезпечаване на първите моменти от разследването, когато има обоснована възможност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление. Самото обективно състояние на дееца е било такова, че не е позволявало шофиране на какъвто и да било вид превозно средство. Чрез задържането му административният орган е предотвратил евентуално продължаване на извършване на деянието – управление на МПС след употреба на алкохол.

Доколкото настоящият съдебен състав достигна до същите правни изводи, до каквито е достигнал и Районен съд – Харманли, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

Разноски не са поискани от ответната страна, поради което такива не се дължат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21/12.02.2024г., постановено по АНД № 704/2023г. по описа на Районен съд – Харманли.

 

Решението е окончателно.