МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 571/2019 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ВЕЛИКО
ТЪРНОВО
Обвинението на
Великотърновска районна прокуратура е срещу С.Н.И., ЕГН **********, за това, че на
25.01.2019 г., около 14,50 часа в гр. Велико Търново, по ул. „Георги Измирлиев",
до бензиностанция „Панов”, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„”,рег. № ***, собственост на Д. А. К.от гр. Велико Търново, след употреба
на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено чрез техническо
средство „Drager Drug test 5000”
№ ARHJ-011 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния
кодекс.
В съдебно заседание представителят
на РП - Велико Търново поддържа повдигнатото обвинение. Счита същото за
доказано от обективна и субективна страна и предлага подсъдимият И. да бъде признат за виновен като му
бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер, предвиден в
НК за престъплението по чл. 343б, ал. 3, като бъде приведено в изпълнение и предходно
наказание, отложено на основание чл. 66 от НК.
Защитникът адв. Л.Б. от ВТАК, след
анализ на събраните по делото доказателства счита обвинението срещу С.И. за
недоказано, поради което счита, че същият следва да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК.
Подсъдимият С.И. дава обяснения по
обвинението, не се признава за виновен и моли да бъде оправдан, смятайки че „не
е направил нищо наказуемо”.
Съдът, след като обсъди и реши
въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен начин
от фактическа страна следното:
Подсъдимият
С.Н.И. е с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, правоспособен водач на МПС,
като със Споразумение по НОХД № 1502/2016 г. по описа на ВТРС, влязло в законна
сила на 08.02.2017 г. е осъден за осъществено престъпление по чл. 354в, ал. 1,
пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК на една година лишаване от свобода,
което наказание е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три
години.
На
25.01.2019 г., за времето от 07,00 часа до 19,00 часа, свидетелите Т.Г. и Н.П. –
полицейски служители в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Велико Търново изпълнявали
служебните си задължения по контрол и спазване правилата за движение по
пътищата в гр. Велико Търново. Около 14,50 часа, в района на магазин
„Сико”, в посока центъра забелязали движещ се към тях лек автомобил „***”, червен
на цвят, рег. № *** с неизправен преден, ляв фар, който последвали по ул. „Георги
Измирлиев” и до бензиностанция „Панов” спрели за проверка. След като слезли от
патрулния автомобил и приближили процесното МПС, полицейските служители видели
две лица в автомобила, като водачът направил опит да седне на задната седалка,
прехвърляйки крак отзад. След установяване самоличността на водача в лицето на
подсъдимия И. и справка в ОДЧ, при която е констатирано, че същият е с отнето
свидетелство за управление на МПС поради отказ да бъде изпробван за употреба на
алкохол и наркотични вещества, както и че има криминалистични регистрации по
чл. 354в, ал. 1 от НК и за държане на наркотични вещества /обстоятелства,
неоспорени от самия подсъдим в дадените обяснения в хода на съдебното
следствие/, И. бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, като
резултатът бил отрицателен. Полицейските служители разяснили на водача, че ще
му бъде извършена проверка и за употреба на наркотични и упойващи вещества,
която следвало да се извърши в сградата на РУ – Велико Търново. Там св. Т.Г. показал на водача
касетата за пробата, за да се увери, че същата е херметически затворена, след
което пристъпил към извършване на самия тест, следвайки методическите указания
за това. За пробата бил използван полеви тест „Drager Drugtest
5000” с номер ARHJ 0011, който отчел
положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. За извършената проверка е
издаден Талон за изследване № 0021761/25.01.2019 г., 15,35 часа, от който е
видно, че подсъдимият е приел показанията на техническото средство, като
собственоръчно е написал „Приемам”, „С.И.” и се е подписал като проверено лице,
а пред полицейските служители е заявил, че „... е пушил марихуана през нощта
около 03,00 часа и е вземал амфетамин преди ден-два”. Съставен е и АУАН, серия
Д № 501603/25.01.2019 г., връчен на И. и подписан от него „без
възражения”.
Във връзка с ползваното при
проверката техническо средство и дадените показания от него в хода на съдебното
следствие бяха изискани, представени и приети като доказателства: Протокол №
********* – 10000/08.02.2018 г., от който е видно, че техническото средство „Drager Drugtest
5000” с номер ARHJ 0011 е
преминало успешно сервизна проверка, със срок на валидност на проверката от 12 месеца,
т. е. до 08.02.2019 г.; представени са методически указания № Iз-1583/20.07.2010 г. и инструкция за употреба
на тестовия комплект и писма от 31.07.2019 г. и 19.12.2019 г. на управителя на
„Дрегер Сейфти България” ЕООД /вносител на техническото средството/ с приложени
допълнителни указания за пробовземане и провеждане на анализ с апарат „Drager Drugtest
5000”. От последните писмени
доказателства се установява, че проведеният на подсъдимия С.И. тест е валиден,
като единствено, когато за всички вещества има показание „Невалиден” тестът ще
бъде невалиден, какъвто не е настоящия случай.
В хода на разследването по
досъдебното производство е назначена комплексна психиатрична и психологична
експертиза. След запознаване с материалите по ДП и извършен преглед на
подсъдимия на 14.02.2019 г. вещите лица д-р М.К. и Д.П. са дали заключение, от което
се установява, че С.И. страда
от Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на вредна употреба на
амфетамин и канабис, като е способен с оглед психичното състояние правилно да
възприема факти и обстоятелства от заобикалящата го действителност и
впоследствие правилно да ги възпроизвежда в обясненията си. По негови данни
употребява канабис и амфетамин инцидентно, като към момента на
освидетелстването отрича прояви на зависимост към психоактивно вещество. Няма
данни за развитието на психична зависимост и абстинентни симптоми. Няма данни
за ефекта на наркотичното вещество върху психичното състояние на И. и
способността му да управлява МПС на 25.01.2019 г. От данните по делото не може
да се направи обосновано заключение, че употребата на наркотично вещество е
довела до промяна в съзнанието му и е нарушила възможността да ръководи
движенията си при управление на МПС и адекватно да възприема пътната
обстановка. Съдът
намира депозираното експертно заключение като обосновано и правилно, поради
което го кредитира.
Така изложената фактическа обстановка се приема от съда за установена от обясненията,
дадени от подсъдимия, показанията на посочените от ВТРП свидетели, от
заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза, от свидетелството
за съдимост, характеристичната справка, както и от приетите писмени доказателства
и доказателствени средства, събрани по ДП № 96/2019 г. по описа на РУ –
Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, както и в хода на съдебното
следствие.
Съдът намира, че по делото са събрани категорични
доказателства, сочещи на извода, че подсъдимият И. е извършил престъплението по
чл. 343б, ал. 3 от НК, доколкото на 25.01.2019 г. в гр. Велико Търново, по ул. „Георги Измирлиев” до
бензиностанция „Панов” е управлявал МПС – лек автомобил „***”,рег. № ***, след
употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, представляващи високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.
3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, връзка Приложение № 1 - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Употребата на наркотичните вещества е установена чрез техническо средство „Drager
Drugtest
5000” с номер ARHJ 0011. Настоящият
съдебен състав кредитира резултатите от техническото средство, съобразявайки и дадените
обяснения от подсъдимия; неговото поведение при спиране на МПС за проверка от
контролните органи; от непротиворечивите и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал показания на свидетелите – полицейски служители Г. и П..
На следващо място, заключението на
комплексната психолого-психиатрична
експертиза, изготвено един месец след датата на деянието нито изключва, нито
оборва резултатите от проверката с техническо средство. Експертите констатират
психични и поведенчески
разстройства у И., дължащи се на вредна употреба на амфетамин и канабис, без
установени признаци на зависимост и на злоупотреба, водеща до зависимост.
Видно
от приложените по ДП справка за нарушител/водач, ЗППАМ и самопризнанията на И.,
същият е управлявал лекия автомобил без СУМПС, тъй като му е било отнето при
предходно управление на МПС „е отказал тест за алкохол и наркотици” от
контролните органи. От друга страна, съгласно представените АУАН и Талон за
изследване, коментирани по-горе в мотивите, деецът не е направил никакви
възражения във връзка с констатациите, че е управлявал превозното средство след
употреба на амфетамин и метамфетамин /вписано е „Нямам възражения” и
„Приемам”/. В този смисъл, съдът приема, че напълно съзнателно И. е отказал да
даде кръвна проба за химически анализ, а изложеното, че му е било обяснено, че
тази кръвна проба следва да бъде заплатена, а той нямал нужните парични
средства, намира за защитна негова позиция. В този случай съгласно чл. 6, ал. 3
от Наредба № 1/19.07.2017 г., регламентираща реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, когато лицето собственоръчно е вписало, че приема показанията на
техническото средство, медицинско и химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване не се извършва.
Наличието на наркотични
вещества във взетата проба от подсъдимия е категорично установено чрез
технически изправно и разрешено за употреба при контрола по ЗДвП техническо
средство, чиито показания не са оспорени. Този извод не се разколебава и от
факта, че на средството за измерване са заснети резултати: „2 положителни
/амфетамин, метамфетамин/, 2 отрицателни /бензодиазепини, метадон/ и 3
невалидни /кокаин, опиати, канабис/”. Изхождайки от определенията, дадени в §
1, т. 2 и т. 3 от ДР на Наредба № 1/19.07.2017 г. за „некачествена”
и „невалидна” проба, както и от допълнителните разяснения от единствения за
страната вносител на използваното техническо средство, съдът приема, че в
процесния случай не е взета и отчетена „некачествена проба”, тъй като уредът не
е сочил пълна невъзможност за отчитане на резултат или да не е отчел никакъв
резултат, а „невалидно” отчетена проба само по отношение на посочените наркотични
вещества - кокаин, опиати и канабис, което може да се дължи на недостатъчно
омокряне на тестовите ивици за посочените вещества, което обаче не компрометира
в цялост извършения тест и неговите резултати.
Следва да се отбележи,
че за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК се изисква установена
употреба от водач на МПС на наркотични вещества, без значение от вида,
концентрацията и количеството на наркотичното вещество и на въздействието,
което то е оказало върху състоянието на водача и реакциите, уменията му при
управлението на МПС-то, т. е. законодателят е възприел нулев толеранс спрямо
управление на МПС след употреба на наркотично вещество.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото
подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че управлява
МПС след като е употребил наркотични вещества, като е ирелевантно за
съставомерността на престъплението от субективна страна кога ги е приел и дали
се е чувствал повлиян от тях.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства. Обществената опасност на деянието
съдът намира за висока, доколкото от престъплението са засегнати обществени
отношения, свързани с безопасното движение по пътищата и гарантиращи последваща
неприкосновеност на живота, здравето и собствеността на хората при управление
на превозните средства.
Личната обществена опасност на
дееца, съдът прецени като сравнително висока,
съобразявайки съдебното му минало – предходно осъждане по
НОХД № 1502/2016 г. по описа на ВТРС за престъпление по чл. 354в, ал. 1,
пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, лошите му характеристични
данни и обстоятелството, че същият има налагани множество наказания за
извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, а като смекчаващи
отговорността обстоятелства – сравнително младата му възраст и добро процесуално
поведение. По делото не се констатираха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради и което съдът счита, че наказанието на С.И.
следва да бъде индивидуализирано при условията на чл. 54 от НК. При това положение, за постигане
целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, съдът определи и наложи на
подсъдимия С.Н.И. наказание в минималния предвиден в Наказателния кодекс размер
за престъплението по чл. 343б, ал. 3, а именно от една година лишаване от
свобода, което с оглед на предходното му осъждане следва да изтърпи ефективно,
при първоначален общ режим, както и следва да му бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба” също в минимален размер от 500,00 лева, съобразявайки
имотното му състояние и липсата на реализирани
постоянни доходи от трудова дейност.
На основание чл. 343г, вр. чл.
343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият И. следва да бъде лишен
и от право да управлява МПС, определен от съда за срок от една година, като на
основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през което е бил лишен от това право по
административен ред следва да бъде зачетено.
Съдът счита, че с така определените по
размер наказания ще бъдат постигнат целите на генералната и специална превенция
и върху личността на подсъдимия ще се окаже необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие.
Налице са условията на
чл. 68, ал. 1 от НК, поради което следва да се приведе в изпълнение и да се
изтърпи отделно от така наложеното наказание лишаване от свобода и наказанието,
наложено на подсъдимия С.Н.И. по НОХД № 1502/2016 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново, а именно лишаване от свобода за срок също от една година, което да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим, доколкото престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК, предмет на настоящото производство, е извършено в
изпитателния срок на това осъждане.
По отношение на
вещественото доказателство - „Drager Drug Тest 5000”, съдържащ
полеви тест на С.Н.И., ЕГН **********, след влизане на присъдата в сила, съдът
постанови да бъде унищожено като вещ без стойност.
При този изход на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия С.И. да заплати в полза на републиканския
бюджет, по сметка на ВТРС, направените по делото разноски в размер на 456,00 лева,
както и 05,00 лева, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения,
съдът постанови приложената присъда.
За изготвените мотиви на присъдата
да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: