Р Е Ш Е Н И Е
№ 35/15.1.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2. Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина Г. и с участието на прокурора Живко Пенев, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 1244 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото
е образувано по касационна жалба на МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД против Решение №
260006/08.09.2020 г. постановено по АНД № 117/2020 г. по описа на Районен съд
Панагюрище.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 13-680-4/14.04.2020 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на касатора на основание чл.
221, ал. 2 от Закона за здравето и за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от същия закон, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Моли се да бъде отменено решението на
районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът
– Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, редовно призован, не се
представлява. Не взема становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението е правилно и
законосъобразно. Застъпва становище, че нарушението е безспорно установено от
събраните по делото доказателства, поради което моли да се остави без уважение
жалбата и да се потвърди решението на районния съд.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр.
Панагюрище е потвърдил Наказателно постановление № 13-680-4/14.04.2020 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на
касатора на основание чл. 221, ал. 2 от Закона за здравето и за нарушение на
чл. 86, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от същия закон, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че през месец ноември 2019 г., въз основа на
заповед № ИАМН-РД 13-680/28.10.2019 г. на Изпълнителния директор на ИА
„Медицински надзор“ св.К.., заедно с още трима инспектори от ИА „МН“ извършили
проверка на място в лечебното заведение МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД. Проверката била провокирана от сигнал,
препратен по компетентност от РЗОК Пазарджик. В хода на проверката били
установени различни нарушения на икономическите права на пациенти, които се изразявали в заплащането
на „Такса допълнително обслужване във връзка прием на пациент“, определена в
ценоразписа, която не попадала в обхвата на чл.2, ал.3 и чл.24 а от Наредбата
за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, където таксите за
допълнително обслужване са лимитативно изброени и касаят само престоя на
пациента в лечебното заведение, а не приема. Процесното нарушение,
констатирано от св. Кръстев било установено след проверка на медицинската
документация, съставена във връзка с хоспитализацията на пациентка с имена Н.
О.. От документацията ставало ясно че пациентката е престояла в лечебното
заведение МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД от 15.05.2019 г. до 19.05.2019 г., като на
15.05.2019 г. същата е подписала декларация, че е запозната с видовете
допълнителни услуги на лечебното заведение и че желае да ползва услугата:
„допълнително обслужване във връзка с прием на пациент“, включваща следните
дейности: оказване на асистенция при прием и престой
в лечебното заведение; оказване на помощ при попълване и представяне на
документи при приема; осигуряване на допълнителен помощен персонал при
извършване на дейности по приема. За тази допълнително предоставена услуга на
пациентката е била издадена фактура № **********/17.05.2019 г. на стойност
56,00 лв. Като основание за издаване на фактурата е посочено: допълнително обслужване във връзка с прием на
пациент – 10 % от мин.работна заплата.
При
така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е
приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 86, ал.
1, т. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето, във връзка чл.
221, ал. 2 от същия закон. Съгласно чл.81, ал.2, т.4 от Закона за здравето
правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципа
на зачитане на правата на пациента, а съгласно чл.86, ал.1, т.1 от Закона за
здравето като пациент всеки има право на зачитане на неговите граждански,
политически, икономически, социални, културни и религиозни права. Съгласно
чл.2, ал.3 от Наредбата за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ: „Здравноосигурените лица имат право на достъп до медицинска помощ извън
тази по ал. 1 и 2, както и на допълнително поискани услуги, свързани с
оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени, определени от
съответните лечебни заведения при спазване изискванията на наредбата.“ В чл.24 а от Наредбата
допълнително поисканите услуги са лимитативно изброени: „По време на своя престой в лечебно заведение,
сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица
имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, включващи:
1. подобрени битови условия – самостоятелна стая, в цената на която се включват
всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на
пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в
лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи – самостоятелен
сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор,
съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от
медицински специалисти“.
Видно от анализа на визираните нормативни текстове, че лечебните заведения
нямат право да изискват и получават от пациентите такси за допълнителни услуги
извън изброените, в т.ч. и такси
свързани с приема на пациенти. До същия извод е достигнал и РС Панагюрище.
Нарушението е безспорно установено от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното
решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените
писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В
тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения,
с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в
оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси,
като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП
факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно
наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес –
нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В решението на районния съд е
задълбочено обсъдено и направеното пред касационната инстанция възражение,
свързано с допуснати нарушения при съставянето на АУАН, което правилно е било отхвърлено.
Установява се от доказателствата, че на санкционираното дружество надлежно е
била връчена покана по чл. 40 ал.2 от ЗАНН за съставянето на АУАН и едва след като на посочената дата не се е
явил представител на дружеството, е пристъпено към съставянето на АУАН в
отсъствие на нарушителя. Неотносими към спора са твърденията на касатора,
свързани с работното време на служителите на ИАМН. Ако представител на нарушителя
е бил възпрепятстван да се яви на указаната дата и час за съставянето на АУАН,
е следвало изрично да уведоми актосъставителя за това. Нещо повече, АУАН е
надлежно връчен на представител на дружеството на 27.02.2020 г., респективно
дружеството е могло да се запознае със съдържанието на АУАН и да релевира
съответните възражения срещу фактическите правни констатации, обективирани в
посочения процесуален документ, т.е. нито правото му на участие в
производството, нито правото му на защита по някакъв начин са нарушени.
Неоснователно
е и възражението, че въведената цена за “допълнителното обслужване във връзка с
прием на пациент“ представлява допълнителната услуга по смисъла на чл. 24а, ал. 1, т. 2 от наредбата. Доколкото
съдействието на пациентите за приемането им като такива на различните отделения
в болницата представлява услуга, предоставяна от служители на болницата, то
съгласно закона тази услуга следва да бъде предоставена безплатно на
пациентите.
Районен съд Панагюрище е коментирал и възможността
по казуса да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като следва да
се приеме, че случаят не е маловажен с оглед обществената значимост на
засегнатите обществени отношения, свързани с осигуряването на навременна и
достъпна медицинска помощ на нуждаещите се пациенти.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд гр. Панагюрище да бъде оставено в сила, а касационната
жалба като неоснователна - без уважение.
По
делото не е направено искане за присъждане на разноски от ответната страна по
касационната жалба, поради което не следва да се присъждат такива.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, ХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260006/08.09.2020 г. постановено по АНД № 117/2020 г. по описа на Районен съд
Панагюрище.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/