Р Е
Ш Е Н И Е № 923
гр. Перник, 21.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3855 по описа за 2018 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен от „Теленор България“ ЕАД срещу М.В.П. *** иск за
установяване съществуването на вземанията, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№7170/2017г. на РС-Перник, а именно: за сумата от 411,19
лв., представляваща част от вземанията
за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата
Ищецът твърди, че бил
в облигационно правоотношение с ответника с източник договори за фиксирани и
мобилни услуги. Поради забава в плащането на задълженията на ответника за
абонаментни такси, разговори, съобщения
и други услуги, за които ищецът издал фактури с номера
№№**********/05.02.2016г. и **********/05.03.2016г. и на основание общите
условия ищецът начислил неустойки за предсрочно прекратяване договорите за
мобилни услуги с ответника на обща стойност 520,20 лв.. Твърди, че начислените
неустойки били в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни такси, поотделно за всеки
номер, от прекратяването на договора до първоначално предвидения срок на
действието му. С уточнителна молба от 25.06.2018г. навежда допълнителни
твърдения, че преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът извършил частично доброволно плащане от 250 лв., с което
били погасени изцяло вземанията по фактури с номера №№**********/05.02.2016г. и
**********/05.03.2016г. и част от вземането за неустойки по фактура с №
**********/05.05.2016г., при което оставащият размер на задълженията на ищеца
бил 411,19 лв., формиран от вземания в размер на 364,16 лв. за неустойки по
договор за мобилни услуги с № *********, 41,14 лв. договор за фиксирани услуги
с №********* от 01.12.2014г. и 5,89 лв. по договор за фиксирани услуги №
*********.
При така изложените
фактически твърдения отправя искания към съда да признаване за установено
съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва и разноските.
В срочно депозиран
писмен отговор ответникът чрез назначения му при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител ангажира становище за неоснователност и недоказаност на
предявения иск за цената на доставените телекомуникационни услуги, като в тази
връзка навежда и конкретен довод, че същите не са индивидуализирани надлежно.
С
нарочна молба с рег. № 13305/03.05.2019г. ответникът признава иска, а преди
първото по делото заседание ищецът прави искане за
произнасяне на решение при признание на иска.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва
ответникът да признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на
добрите нрави, както и да е признато право, с което страната да може да се
разпорежда. В случая всички предпоставки са налице, поради което искането
следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по
същество, като съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на
иска.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 25,00 лв. – за платена държавна такса, 360 лв.- за платен адвокатски хонорар в
настоящето производство и 200 лв. – за платен депозит за възнаграждение на
особения представител на ответника.
С оглед задължителните указания,
дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността
за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора.
Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на
25,00 лв. /държавна такса/ и 360 лв. за
адвокатско възнаграждение, което ответникът следва да бъде осъден да заплати.
При горните съображения и на
основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК че М.В. П. с
ЕГН ********** дължи на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК ********* вземанията
по Заповед за изпълнение на парично задължение № 6013 от 26.10.2017 г. по
гражданско дело № 7170 от 2017 г. по описа на Районен съд – гр. Перник
за сумите от 364,16 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги №********* и Приложение към договор за мобилни услуги от 01.12.2014г., 41,14 лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за фиксирани услуги №********* от
01.12.2014г. и за сумата от 5,89 лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на договор за фиксирани услуги
№********* от 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата в
общ размер от 411,19 лв., считано от
датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
25.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК М.В. П. с ЕГН ********** да
заплати на „“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК ********* сумата от 585 лв., представляваща
направени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.В.
П. с ЕГН ********** да заплати на „“ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК ********* сумата от 285 лв.,
представляваща направени разноски по гр. дело №7170/2017 г. по описа на РС-гр. Перник.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд-гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: