О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№434/01.07.2019
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на 01 .07.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№290/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано първоначално по подадената от К.Б.Ш. чрез
процесуалния й представител адв.Б.Д. въззивна жалба против решение
№229/12.02.2018г., постановено по гр.д.№3127/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен пре
-дявеният от К.Б.Ш. против А.В.Е.-Ш. иск с пр. осн. чл.108 от ЗС за признаване
за установено, че К.Б.Ш. е собственик на ПИ №1694 с площ от 633 кв.м., находящ
се в гр.Варна, район „Приморски“, ж.к.“Бриз“, м.„Св. Никола“, с идентификатор
10135.2526.1694, идентичен с ПИ №3056 по плана на м.„Св.Никола“, гр.Варна, при
граници по доку -мент за собственост: път, имот №1695, като ПИ №1694 също е
идентичен и с част от ПИ №1547, при граници: улица, останалата част от ПИ 1547,
ПИ 1548 и ПИ 1550, със съседи по скица: 10135.2526.9583, 10135.2526.1695,
10135.2526.1402, 10135. 2526.1404, заедно с построените върху този имот сгради,
а именно: сграда с иден -тификатор 10135.2526.1694.1 със застроена площ по
скица 27 кв.м., представ -ляваща еднофамилна вилна сграда на един етаж и сграда
с идентификатор 10135. 2526.1694.2, със застроена площ по скица 13 кв.м.,
представляваща селскосто -панска сграда на един етаж, придобити от нея на
основание наследство, съдебна делба, давностно владение и доброволна делба и за
осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението на гореописания имот,
както и К.Б.Ш. е осъдена да заплати на А.В.Е. - Ш. сумата от 2 400 лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част
е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необосно -ваност
по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявеният иск с пр.осн. чл.108 от ЗС
бъде уважен.Претендират се разноски.
Въззиваемата Анжела В.Е.-Ш.,
редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК.
С решение
№177/13.02.2019г., постановено по гр.д.№3127/15г. по описа на ВОС, гр.о., са
отхвърлени предявените от К.Б.Ш. против А.В.Е.-Ш., „Гифта”АД, гр.Варна,
представлявано от Н.
И. Н., и „Земеделско стопанство и
инвестиции”ЕООД, гр.Варна, представлявано от Д. И. Н., искове с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1, 2 и 3 и чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договор за цесия от 19.05. 2011г., сключен между „Биск“ЕООД, гр.Варна и А.В.Е.-Ш.,
както и К.Б.Ш. е осъдена да заплати на „Гифта”АД сумата от 3 800лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаг -раждение, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
По подадената от К.Б.Ш.
чрез процесуалния й предста -вител адв.Б.Д. въззивна жалба против решение
№177/13.02.2019г., постано -вено по гр.д.№3127/15г. по описа на ВОС, гр.о., е
образувано в.гр.д.№286/19г. по описа на ВАпС, гр.о.Във въззивна жалба се
твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове с
пр.осн. чл.26 от ЗЗД бъдат уважени.Претендират се разноски.
Въззиваемата Анжела В.Е.-Ш., редовно
уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1
от ГПК.
Въззиваемото дружество
„Земеделско стопанство и инвестиции”ЕООД, гр.Варна, представлявано от Даниел
Илиев Ненков, редовно уведомено, не е депозирало отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззиваемото дружество
„Гифта”АД, гр.Варна, представлявано от Н. И. Н., в депозирания отговор по въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител адв.Г.
Амуджиев поддържа становище, че жалба -та е недопустима, поради невнасяне на
дължимата по същата държавна такса.При евентуалното й внасяне поддържа
становище, че жалбата следва да бъде раз -гледана и след като се установи
недопустимостта на обжалваното решение поради недопустимост на предявените
искове - така предвид липса на правен интерес за ищцата от предявяването им и
т.к. със същите се цели по същество ревизиране на едно приключило вече
принудително изпълнение с влезли в сила актове при липса на предпоставките по
чл.496, ал.3 от ГПК, а и защото такива не могат да се релевират, т.к.
постановлението за възлагане е било обжалвано, да се обезсили обжалваното
решение и да се прекрати производството по делата.В условие на евентуалност
моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разнос -ки.
С определение
№374/10.06.2019г., постановено по в.гр.д. №286/19г. по описа на ВАпС, гр.о.,
последното дело е присъединено към в.гр.д. №290/18г. по описа на ВАпС, гр.о. за
съвместно разглеждане на въззивните жалби.
След посоченото
присъединяване в.гр.д.№290/18г. по описа на ВАпС, гр.о. има за предмет въззивна
жалба вх.№6665/01.03.2018г. и въззивна жалба вх.№8076/ 14.03.2019г., двете
подадени от К.Б.Ш..
Производството по
втората въззивна жалба е било оставено без движение от въззивния съд с
определение №394/13.06.2019г. и на въззивницата са дадени ука -зания да
представи доказателства за довнасяне на дължимата по нея държавна такса в
размер на 1 931, 94лв.
С молба вх.№3779/26.06.2019г., депозирана в рамките на
дадения преклузивен срок за отстраняване нередовностите на жалбата с приложение
нормата на чл.62, ал.2 от ГПК, въззивницата чрез процесуалния си представител,
е отправила искане да бъде освободена от заплащането на посочената държавна
такса на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.
В съответствие с разпоредбата на чл.83, ал.2
от ГПК по молбата за освобожда -ване от такси и разноски съдът следва да има
предвид доходите на лицето и него -вото семейство, семейното му положение,
имуществено състояние, удостоверено с декларация, здравословно състояние,
трудова заетост, възраст.
Съгласно представената
към молбата декларация за материално и гражданско състояние и приложените към
нея доказателства въззивницата понастоящем е на възраст от 72 години,
единствените доходи, които получава, са от пенсия в размер от 385лв.Не
притежава недвижимо имущество, не притежава МПС, не притежава парични влогове,
не притежава дялове и акции в търговски дружества.Страда от множество хронични
заболявания с призната с решение на ТЕЛК пожизнена 74% НТР.Ежемесечно заплаща
за лекарства сумата от 60лв.Съдът като взе предвид обстоятелствата,
удостоверени в цитираната декларация и представените към нея доказателства,
съответно съобразявайки, че целият получаван месечен доход от въззивницата
възлиза на 385лв., възрастта и заболяванията от които страда, приема, че същата
е в обективно затруднение да доплати дължимата такса в размер от 1 931,
94лв., поради което следва да бъде освободена от заплащането й.
Във въззивна жалба
вх.№8076/14.03.2019г. във връзка с твърденията на стра -ната за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на
обжалваното решение се сочи, че въпреки предприетото от нея оспорване на
подписа на цесионера върху процесния договор за цесия от 19.05. 2011г. в
първото по делото о.с.з., проведено на 12.10.2017г., с твърдения, че дого
-ворът не е подписан от А.Ш., така и на нейния подпис върху анекс №1 към дого
-вора, също с дата 19.05.2011г., в първото о.с.з. след неговото представяне по
делото с отговорите на исковата молба, депозирани от новоконституираните като
ответници дружества /о.с.з., проведено на 25.01.2019г./, първоинстанционният
съд, въпреки изявленията на ответниците, че ще се ползват от документите, не е
открил производство по чл.193 от ГПК и така е допуснал нарушение правото на
защита на ищцата.Наред с горното ВОС, вместо да изключил тези документи от
доказател -ствения материал по делото, е основал решението си на тях.
Договорът за цесия от
19.05.2011г./копие/ е посочен в подадената от К.Ш., искова молба, инициирала
производство пред ВОС, като доказателство, приложено към нея, но фактически не
е бил приложен.Като документ той е представен за пър -ви път по делото с
представяне от ЧСИ С.Д.
на изисканото от нея от съда с писмо от 25.11.2015г. по искане на ищцата,
направено с исковата молба, на изп.д. №20117180400021.Първоначално изп.дело е
било изпратено в оригинал от ЧСИ в края на 2015г., като се е намирало по
делото, без да бъде приобщавано към дока -зателствения материал по
него.Впоследствие в о.с.з. на 14.12.2017г. е прието от съда, че оригиналът на
изп.дело не следва да се прилага по делото, а да се върне на ЧСИ, а той да
представи заверено копие.Това копие е представено с писмо от 21.12.2017г.,
получено във ВОС на 02.01.2018г., по което договорът се съдържа -
л.223-л.226.Цялото заверено копие от изп.дело, т.е. и копие от договора за
цесия, е приобщено към доказателствения материал в о.с.з. на 11.01.2018г.
В първото по делото
о.с.з., в което същото е докладвано от съда, проведено на 12.10.2017г./в
предходното, явяващо се първо насрочено о.с.з., отчасти производ -ството е било
прекратено и отчасти оставено без движение, без да бъде даван ход на делото/,
ищцата е направила оспорване подписа на ответницата върху договора за цесия с
твърдение, че документът, от който ответницата черпи права, не е автен- тичен,
т.е. оспорването е предприето в най-ранния възможен момент след факти -ческото
представяне на документа от третото лице по реда на чл.192 от ГПК, вкл. и преди
да бъде докладван и приет като доказателство по делото.
Анекс №1 към договора за
цесия от 19.05.2011г. е представен по делото с отго -ворите на исковата молба,
депозирани на 25.10.2018г. от конституираните по молба на ищцата от
10.09.2018г. като ответници по исковете с пр.осн. чл.26 от ЗЗД „Земе - делско
стопанство и инвестиции”ЕООД и „Гифта”АД.Приет е като доказателство в първото
проведено след това о.с.з. на 25.01.2019г., в което и ищцата е оспорила подписа
и датата на документа.
Както А.Ш., така и
„Гифта”АД /правоприемник след вливане на цедента по договора от 19.05.2011г.
„Биск”ЕООД/, чрез съответните си процесуални представи- тели са твърдели, че
документите са автентични и ще се ползват от тях.Първоин -станционният съд е
оставил без уважение исканията на ищцата по повод пред - приетото оспорване в
о.с.з. на 12.10.2017г., считайки го за преклудирано.По повод оспорването в
о.с.з на 25.01.2019г. не са предприети действия от съда.
Съгласно изричните
изявления на „Гифта”АД в отговора на въззивната жалба дори и предприетото
оспорване на Анекс №1 към договора за цесия от 19.05.2011г. да е хипотетично
допустимо, то дружеството няма да представя в тази насока доказателства, т.к.
това не би довело до освобождаване на К.Ш. от дълга й, поради което е излишно
да се понасят от дружество разноски за неотносим факт. Или страната, която носи
доказателствена тежест, като страна, представила частен диспозитивен документ,
от който ще се ползва, несъдържащ подписа на страната, която е оспорила
автентичността му в срок, изрично е афиширала знанието си пред въззивната
инстанция относно своята доказателствена тежест по чл.193, ал.3, изр.2 от ГПК
за установяване автентичността на документа, поради което не е необходи -мо
въззивната инстанция отново да й я указва.
Договорът за цесия не е
представен от ответницата А.Ш., а изискан от трето лице по молба на ищцата К.Ш..Той,
обаче не носи нейния подпис, а подписа на страната, която, макар и да не го е
представила, иска да се ползва от фор -малната му доказателствена сила,
черпейки от нея изгодни за себе си последици, съответно не се е
противопоставила на приемането му, т.е. на А.Ш., поради което доказателствената
тежест за установяване на автентичността му е нейна и следва да й бъде указана
от въззивната инстанция, доколкото не е указана от ВОС.
Производството по делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА на осн.
чл.83, ал.2 от ГПК въззивницата К.Б.Ш. от задължението за доплащане на
дължимата по въззивна жалба вх.№ 8076/14.03.2019г. против решение
№177/13.02.2019г., постановено по гр.д.№3127/ 15г. по описа на ВОС, гр.о.,
държавна такса в размер на 1 931, 94лв.
УКАЗВА на въззиваемата А.В.Е.-Ш.,
че носи доказател -ствена тежест за установяване автентичността на договор за
цесия от 19.05.2011г. досежно подписа на цесионера.
НАСРОЧВА производството
по в.гр.д.№290/18г. по описа на ВАпС, гр.о. в открито съдебно заседание на
18.09.2019г. от 9, 00ч.Да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: