Р Е Ш Е Н И
Е
№ 768
гр. Плевен, 19.12. 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Плевен, втори състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов
административно дело № 784 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до
обществената информация.
Административното дело е образувано по жалба от Т.И. ***,
против отказ за предоставяне на
обществена информация по заявление №
1100-145(3)/ 28.05.2019
г. по описа на НИНКН, обективиран в писмо № 1100-145 от 14.06.2019г. по описа на директора на НИНКН.
В жалбата и допълнението към нея /наименувано
становище- л.55/ се сочи, че г-н И. е
съсобственик на сграда, находяща се в гр. Плевен, ***, във връзка с която е поискал със
заявление от ответника да му бъдат предоставени изготвеното от НИНК предложение
до министъра на културата за даване на статут за недвижима културна ценност на
сградата, посочена по- горе; изготвената от НИНКН заключителна оценка относно
сградата, заедно с цялата прилежаща документация, използвана от НИНКН при
доклада пред СЕСОНКЦ към МК на 09.05.2019 г. при разглеждане статута на
посочената по- горе сграда; нова заключителна оценка относно сградата, в
случай, че към датата на подаване на заявлението такава е била изготвена, вкл.
пълната документация, аналогично на предходното искане; Протокол № 39 от
25.04.2000 г. от заседание на Експертен съвет на НИПК, заедно с придружително
писмо № 8194/05.06.2000 г. на НИПК до главния архитект на община Плевен;
съгласувателно писмо № 8194/ 14.06.2000 г. до главния архитект на Община Плевен
и Протокол № 13/23.10.1998 г. от заседание на Експертен съвет на НИПК. Сочи се,
че на 24.06.2019 г. жалбоподателят е получил отказ за предоставяне на горната
информация, като доводи се изложени единствено по отношение на т.1, 2 и 3 от заявлението
в която част оспореният административен акт е аргументиран с разпоредбата на
чл.13, ал.2 от ЗДОИ. Твърди се, че в горната норма изрично са посочени кои
документи нямат самостоятелно значение и заключителната оценка не попада в тази
категория. Оспорват се и доводите, че заключителната оценка няма самостоятелно
значение, тъй като същата е с основно значение и тежест за определяне
категорията на недвижимата културна ценност и респективно вземане на решение от
министъра на културата. Излагат се доводи, че заключителната оценка има
„самостоятелен вид и съдържание, което характеризира обекта, за който се
отнася“ и с оглед обстоятелството, че жалбоподателят има права върху обекта, за
който се отнася, то той има право и да се запознае с нейното съдържание.Излагат
се множество допълнителни доводи, че оспореният отказ е незаконосъобразен, тъй
като към момента на подаване на заявлението при ответника са били налични
заключителната оценка относно сградата в гр. Плевен и предстои изготвяне на
писмо- предложение от ответника во министъра на културата по чл.64, ал.1 от
ЗКН. Оспорват се аргументите на ответника, че заключителната оценка е само част
от процедурата и същата няма самостоятелно значение. В заключение е направено
искане да бъде отменен като незаконосъобразен обжалвания отказ за предоставяне
на обществена информация и да бъде задължен ответника да предостави описаните в
заявлението документи.
Постъпило е писмо вх. рег. № 3974/12.08.2019 г. от
директора на НИНКН, в което е формулирано и становище по така подадената жалба,
а именно, че изготвянето на заключителна оценка, чрез попълване на фиш за
обекти, които притежават качества на недвижима културна ценност, представлява
само част от процедурата по предоставяне на статут, регламентирана в раздел III на глава
пета от Закона за културното наследство, поради което и предвид чл.21, ал.5 от АПК е обективиран оспореният от жалбоподателя отговор.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав оспорващият
се явява и поддържа доводите си от жалбата и представеното писмено становище,
имащо характера на допълнение към нея. Излага
допълнително доводи, че има правен интерес да получи копие от документите,
които е поискал със заявлението си, тъй като е съсобственик на сградата и към
момента е получил отказ да бъдат предоставени както по ЗДОИ, така и по реда на
Закона за Националния архивен фонд.
Ответникът не
се явява и не изпраща процесуален представител.
Административен съд - Плевен, втори състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законния срок и от процесуално
легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане
По същество същата е неоснователна.
От приетото като писмено
доказателство заявление е видно, че жалбоподателят е поискал от ответника в
настоящето производство да му бъдат предоставени изготвеното от НИНК
предложение до министъра на културата за даване на статут за недвижима културна
ценност на сградата, находяща се в гр.Плевен, ***; изготвената от НИНКН заключителна
оценка относно сградата, заедно с цялата прилежаща документация, използвана от
НИНКН при доклада пред СЕСОНКЦ към МК на 09.05.2019 г. при разглеждане статута
на посочената по- горе сграда; нова заключителна оценка относно сградата, в
случай, че към датата на подаване на заявлението такава е била изготвена, вкл.
пълната документация, аналогично на предходното искане; Протокол № 39 от
25.04.2000 г. от заседание на Експертен съвет на НИПК, заедно с придружително
писмо № 8194/05.06.2000 г. на НИПК до главния архитект на Община Плевен; съгласувателно
писмо № 8194/ 14.06.2000 г. до главния архитект на Община Плевен и Протокол №
13/23.10.1998 г. от заседание на Експертен съвет на НИПКН.
По горното заявление е издаден
обжалваният отказ, който е постановен от компетентния административен орган и отговаря
на изискванията на АПК, доколкото е постановен в писмена форма, мотивиран е по
надлежния ред и в него са посочени правните и фактически основания за
постановяването му.
Съдът намира, че отказът е
законосъобразен по следните съображения:
По смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена информация е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закон субекти. Понятието "обществена информация"
следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с
обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в
документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани
от задължените по ЗДОИ субекти. Всяко искане за достъп по ЗДОИ следва да
съдържа описание на исканата обществена информация, предвид чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. По реда на ЗДОИ може да се иска
достъп до информация в очертания по-горе смисъл, но не и само достъп до
документи като материализиран носител на информацията. Документите са
материални носители на информация, но ако същата не се претендира като описание
на сведение или знание за някого или нещо, а само като искане за предоставяне
на документ, то такава информация не се дължи. Само ако молителят посочи вида
на исканата информация като я опише в смисъла, даден ѝ от законодателя,
възниква задължение за предоставянето ѝ. Заявленията за предоставяне на
достъп до обществена информация съгласно чл. 28 от ЗДОИ, се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не
по-късно от 14 дни след датата на регистриране и в този срок органите или
изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което се уведомява
писмено заявителя. Нормата на чл. 38 от ЗДОИ регламентира съдържанието на решението за отказ, а чл. 39 от същия закон дава указания, как
да бъде съобщено това решение на заявителя. Следователно, единствената призната
възможност от закона за процедиране на задължения субект е да постанови решение
за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация, като писмено уведоми молителя за това свое решение. Изискването за
писмено произнасяне представлява една от гаранциите за законосъобразност на
акта, като излаганите от органа мотиви, от една страна, довеждат до знанието на
страните съображенията на административния орган и от друга страна, се улеснява
упражняването на съдебния контрол за законосъобразност.
В настоящия случай е налице произнасяне на писмен
отговор, имащ характера на решение на отказ, което е направено от компетентен
административен орган в законния 14- дневен срок.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на
жалбоподателя, че ответникът не е отговорил по всички точки от подаденото
заявление.
По т. 1 и т.2 от заявлението е налице позоваване на
разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗДОИ, тъй като се касае за информация, свързана
с оперативната подготовка за издаване на административен акт, която няма
самостоятелно значение.
Настоящият съд е съгласен с така изложените мотиви. Заключителната
оценка на обекта и предложението на директора на НИНКН по реда на чл.64 ал.1 от
ЗКН представляват част от процедура по промяна статута на недвижим обект и
регистрирането му като културна ценност, която приключва с издаване на подлежащ
на обжалване административен акт. Междинните етапи на процедурата не подлежат
на самостоятелно оспорване и могат да бъдат предмет на проверка едва в
производството по обжалване на приключващия административната процедура акт.
Наред с това следва да се посочи, че заявителят
е поискал не достъп до информация, а предоставяне на документи, в който смисъл
заявлението му не съответства на изискванията на чл.25, ал.1, т.2 от ЗДОИ. Документите
са материални носители на информация, но ако същата не се претендира като
описание на сведение или знание за някого или нещо, а само като искане за
предоставяне на документ, то такава информация не се дължи. Само ако молителят
посочи вида на исканата информация като я опише в смисъла, даден ѝ от
законодателя, възниква задължение за предоставянето ѝ.
По т.3 от заявлението ответникът е отговорил, че не
разполага с такъв документ. Очевидно е, че ответникът не може да предостави
„нова заключителна оценка“, тъй като такава не е изготвяна. По тази точка от
заявлението също са относими изложените по- горе доводи за обстоятелството, че
заявлението не е съответно на чл.25, ал.1, т.2 от ЗДОИ, тъй като в него липсва
описание на исканата информация, а всъщност се касае за искане за предоставяне
на препис от документ. Тези доводи са относими практически за всички пунктове
от подаденото заявление.
По отношение т.4, 5 и 6 от заявлението ответникът се е
позовал на чл.8 от ЗДОИ, съобразно който разпоредбите на закона относно достъпа
до обществена информация не се прилагат за информация, която се предоставя във
връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица; се
съхранява в Националния архивен фонд на Република България, а също и на
разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗДОИ, съгласно която всеки гражданин на Република
България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда,
определени в този закон, освен ако в
друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване
на такава информация.
Настоящият съдебен състав напълно споделя горните
доводи, които са относими за всички пунктове на подаденото заявление.
Предоставянето на документи, които са част от Националния архивен фонд е уредено
в Закона за Националния архивен фонд, в който е налице рагламентация на този
вид административна услуга. Освен това съобразно чл.34, ал.1 от АПК административният
орган е длъжен да осигури на
страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си
правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка по всяко време на
производството, включително и след приключването му с издаване на
индивидуален административен акт съгласно Закона за Националния архивен фонд.
Именно това е редът, по който жалбоподателят може да
се снабди с исканите от него документи и с оглед разпоредбата на чл.4, ал.1 от
ЗДОИ този ред изключва възможността за предоставяне на исканата информация по
ЗДОИ.
Тъй като жалбоподателят несъмнено има правен интерес,
същият е страна в административното производство, поради което ответникът
следва да му предостави възможност да се запознае с преписката, както и да се
снабди с копия от намиращите се в нея документи по реда на чл.34, ал.1 от АПК.
На ответника следва да се обърне внимание, че
лишаването на страна от възможността ѝ да участва в производството по
издаване на индивидуален административен акт представлява съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и съставлява основание за отмяна на
акта и връщането му на компетентния административен орган за ново произнасяне.
Предвид горепосоченото и на основание осн. чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд
–Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от Т.И. ***
срещу отказ за предоставяне на обществена информация по заявление № 1100-145(3)/ 28.05.2019 г. по описа на НИНКН,
обективиран в писмо № 1100-145 от 14.06.2019г.
по описа на директора на НИНКН.
Решението да се съобщи на страните.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: