№ 133
гр. Стара Загора, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20225501000100 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 1/20.01.2022 г., постановено по гр. дело №
334/2021 г. по описа на Районен съд – Г., с което е признато за установено по
отношение на Й. М. Г., ЕГН **********, от гр. Г., кв. *, бл. *, ет.*, ап.* че
дължи на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.*, район ***, бул. ***, №**, вх.*, ет.* представлявано от Ю.Б.Ц., сумата
49.95 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********* от 17.04.2015г.,
подновен с договор от 14.03.2017г., сумата 26.10 лв. - неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 14.03.2017г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение № 87/15.06.2021г. по ч.гр.д. № 261/2021г., по описа на
Гълъбовски районен съд и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 205 лв., представляваща направени по ч.гр.д. № 261/2021г., по
описа на Гълъбовски районен съд, разноски, както и сумата от 205 лв.,
представляваща направени по настоящото дело разноски.
Въззивникът Й. М. Г. излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
1
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемият „***“ ЕООД е представил в срок писмен отговор, с който
оспорва жалбата. Моли съда, да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 261/2021г., по описа на Гълъбовски
РС, се установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по депозирано от „***”
ЕООД, гр. С., срещу Й. М. Г. заявление по чл. 410 от ГПК съдът е издал
заповед за изпълнение № 87/15.06.2022г., с която е разпоредил длъжника да
заплати на заявителя сумата 76.05 лв., от която /видно от заявлението/ сумата
49.95 лева, представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски № *********/17.04.2015 г., за което е издадена фактура №
**********/22.06.2018 г., и сумата 26.10 лева, представляваща оставащи 9
броя неплатени лизингови вноски за предоставянето за ползване устройство
до края на срока на лизинговия договор, както и сумата от 205 лв. - разноски
по делото. В срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането. В указания срок заявителят предявява
настоящия установителен иск.
Между страните е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********* от 17.04.2015г. за
предоставена мобилна услуга. С допълнително споразумение е променен
тарифения план, с месечен абонамент от 19.99 лева, със срок договора 24
месеца. На същата дата 14.03.2017г. с ответника бил подписан договор за
лизинг на устройство № ********** за устройство Tablet Prestigio Wize 3508
4G, с обща лизингова цена 69.60 лева със следната схема на разсрочване: 24
месечни лизингови вноски, всяка по 2.90 лева.
Ищецът представя фактури № **********/22.03.2018 г., №
**********/22.04.2018 г., и № **********/22.05.2018 г. за потребените от
ответника мобилни съобщителни услуги и за дължими лизингови вноски, за
периода на потребление от 22.03.2018 г. до 21.05.2018 г. В издадената крайна
фактура № **********/22.06.2018г. е отразена дължимата неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, както и дължими лизингови вноски, в
общ размер от 156.75 лв.
С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., „Б.**“
ЕАД, в качеството на цедент, прехвърля на „С.**” ООД, в качеството на
цесионер, вземания, съдържащи се в Приложение 1, ведно с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, ако има такива. В Приложенията към договора е посочено, че се
прилага пълномощно, от цедента към цесионера по чл.5 от договора. По
2
делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите от
24.10.2018г. на нотариус с рег. № *** на НК и с район на действие Районен
съд гр. С., с което «Б.**» ЕАД е упълномощило „С.**” ООД да извърши
уведомяване на всички длъжници по всички вземания на дружеството,
прехвърлени по силата на договора за цесия.
С потвърждение за прехвърляне на вземане Б.** ЕАД е потвърдила
извършената цесия от 16.10.2018г., като изрично фигурира и вземането срещу
ответника Й.Г., в общ размер на 76.05 лв.
С Договор за цесия от 01.10.2019г. „С. Г. Груп” ООД е прехвърлило на
ищеца по настоящото дело „***“ ЕООД вземания, придобити от договори за
цесия, измежду които и този от 16.10.2018г., сключен между „Б.**“ ЕАД и
„С.**” ООД. Видно от извлечение от Приложение №1 към същия договор,
вземането, предмет на настоящия спор- от ищеца към ответника, в размер на
76.05 лв., е включено в списъка на цедираните вземания. Представено е
Уведомление за цесия, с което Б.** ЕАД, чрез пълномощника „С.**” ООД
уведомява ответника за извършените цесии, като е обобщило, че единствен
титуляр и разпоредител на дължимото от ответника вземане е „***“ ЕООД.
Липсват данни за надлежното връчване на уведомлението.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване два
установителни иска с правно основание чл. 422, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
По възражението на ответника, заявено от него във възражението против
заповедта за изпълнение, за ненадлежно съобщаване на цесията:
Преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника, от който момент установителните искове се считат
предявени (чл. 422, ал. 1 от ГПК), няма доказателства цесиите да са били
съобщени на длъжника.
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от
новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това не означава, че предишният
кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – в
този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о. Доказа се по делото, че Б.** ЕАД е упълномощило „С.**” ООД да
представлява оператора пред лицата, чиито задължения към него са предмет
на договора за цесия от 16.10.2018 г., и да им изпраща уведомления за
цесията, като пълномощното е прието като доказателство по делото и връчено
на ответника.
Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
3
за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса
и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД – в този смисъл Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
Уведомление за цесия е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба. То изхожда от „С. Г. Груп” ООД, което действа в двойно
качество – като пълномощник на "стария" кредитор по договор за цесия
16.10.2018 г. и като "стар" кредитор по договора за цесия от 01.10.2019 г. Така
„С. Г. Груп” ООД изпълнява задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и по
двата договора за цесия. Ето защо това възражение на ответника е
неоснователно.
От договор за лизинг от 14.03.2017г. подписан между Б.** ЕАД и
ответника, на последния е предоставено мобилно устройство Tablet Prestigio
Wize 3508 4G, с обща лизингова цена 69.60 лева със следната схема на
разсрочване: 24 месечни лизингови вноски, от които 24 били по 2.90 лева.
В т. 2- ра от заключителната част на договора за лизинг от 14.03.2017г. е
предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на
срока, по вина или по инициатива на потребителя, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на "Б.**" ЕАД неустойка равна
на трикратния размер на месечните абонаменти за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка – ако прекратяването е
настъпило след 1 май 2015 г.
От събраните в производството по делото доказателства бе установено и
че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на месечните
лизингови вноски, нито да е върнал устройството.
В тежест на ответника е да установи положителния факт, че е заплатил
задълженията за посочените месеци.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявените иск за заплащане на
месечни лизингови вноски е основателен.
Налице са и условията, установени в клаузата на договора за
телекомуникационни услуги за начисляване на неустойка в размер на
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси за всяка от
предоставените услуги.
Страните могат да уговорят размера на обезщетението за причинени
вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се
доказват. Пораждането на това акцесорно, добавъчно задължение
4
представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл. 92, ал. 1
ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя
представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение
на договорните задължения. В случая, установената между страните
неустоечна клауза е действителна, тъй като размерът на отнапред
установеното обезщетение за вредите на кредитора от неизпълнението на
задължението на абоната за заплащане на ползваните мобилни услуги, е
установено в съответствие с типичните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции на неустойката. Следва да се посочи, че неустойката се
формира от трикратния размер на месечните абонаментни такси за
съответния вид услуга, което не се явява прекомерно в светлината на факта,
че договорът е сключен за срок от 24 месеца. Още повече, че в конкретния
случай, преди прекратяването на договора, ответната страна не е изпълнила
задължението си за заплащане на услугите за период от три месеца. Тоест,
налице е еквивалентност между реализираното неизпълнение и неустоечното
задължение, което цели да компенсира кредитора, без последният да е нужно
да доказва настъпването на вреди.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски пред настоящата
инстанция в размер на 180 лева с ДДС за заплатено адвокатско
възнаграждение
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/20.01.2022 г., постановено по гр. дело
№ 334/2021 г. по описа на Районен съд – Г..
ОСЪЖДА Й. М. Г., ЕГН **********, от гр. Г., кв. *, бл. *, ет.*, ап.* ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.*, район ***, бул. ***, №**, вх.*, ет.* представлявано от
Ю.Б.Ц., сумата в размер на 180 лв. с ДДС, представляваща направени по
делото разноски.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6