Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.София, 30.08.2021г.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти  състав в публичното заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №10944/2018год., за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и евентуално съединен иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД.  

Ищцата И.М.П.-Г. излага в исковата молба, че  през м. януари 2011г. имала спестени средства от около 45 000-50000лева. Към този момент синовете й С.Ч. и В.Г. били в затруднено финансово състояние, поради което я помолили да им услужи с пари, които да върнат с лихва. Тримата се уговорили, след като ищцата изплати кредита на сина й В.и той започне да й връща сумите, тя да започне да погасява кредита на С. в "Райфайзенбанк"АД. Ищцата и починалия ответник се уговорили, че след като тя погаси неговия кредит, той ще й върне парите при поискване.  За периода от 15.08.2013г. до 15.05.2018г. ищцата заплатила 58 вноски по кредита на С. в общ размер от 44 700лева. Твърди, че на 15.05.2018г. и в края на май 2018г.  поканила ответника да й върне парите, но той не сторил това.

В молба-уточнение от 12.06.2019г. ищцата заявява, че между страните е сключен догдвор, по силата на който се задължила да погасява от свое име, но за сметка на ответника, банковия му кредит в "Райфайзен банк България"АД до окончателното му изплащане. Договорът е сключен в началото на 2011г. , а изпълнението започнало на 15.02.2013г. Уговорката между страните била другият син на ищцата В.Г. да започне да връща на майка си, суми дадени му през 2011г., след което ищцата ще започне да погасява ипотечния кредит на другия си син С. от свое име за негова сметка. През 2013г. В.Г. започнал да връща на майка си на части получените суми, след което И.Г. започнала да погасява на части от свое име  за сметка на С. банковия му кредит.  Уговорката била първо ищцата да погаси кредита в пълен размер, след което С. да й върне получената сума след поискане.  След неколкократни покани  от страна на ищцата за връщане на платената сума, С. не отговорил, което обусловило правният интерес на ищцата да предяви иск за връщане на сумите.

Евентуално твърди, че е заплатила посочените 58 вноски по кредита на сина си без основание, поради което претендИ.връщането им. 

  Предвид изложеното предявява искове за постановяване на решение, с което да бъде осъден отвтеника да й заплати сума в размер на 44 700лева, платена за погасяване на задълженията на ответника С.Ч. по договор за кредит от 23.10.2006г., сключен с "Райфайзенбанк"АД, сумата от 13 813,80лева лихва за забва върху главницата за периода от 15.07.2015г. до 30.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й плащане. ПретендИ.направените по делото разноски.

Ответниците В.И.Ч. лично и като законен представител на малолетните Г.С.Ч. и С.С.Ч., конституирани по реда на чл.227 от ГПК като наследници по закон на първоначалния ответник С.Г.Ч., не оспорват, че С.Ч. е бил страна по договор за кредит,  сключен с "Райфайзенбанк"АД, обезпечен с ипотека и запис на заповед, авалиран от брат му В.Г.. Излага твърдения, че през 2007г. С.Ч., по молба на ищцата, допуснал в апартамента, негова собственост, сестрите й Т. П. и Н. П., срещу уговорката Т. П. да му прехвърли собствения  си апартамент. Поради отказа на лелята да  направи това, той поискал от двете да напуснат апартамента му  или да му плащат наем. Те нямали такава възможност, поради което ангажимент за това поела ищцата, която вместо наем плащала вноските по кредита му. Между лелите и ищцата имало редица уговорки относно формата на плащане на наема за апартамента, тъй като двамата й синове били задължени под различна форма по кредита. Оспорва твърдението за липса на основание за плащане на вноските по кредита, тъй като основанието е уговорката сестрите на ищцата да живеят в неговия апартамент безвъзмездно.  Наред с това счита, че основание за вноските е изпълнението  на един нравствен дълг на ищцата, тъй като апартаментът на  Н. П.  бил прехвърлен на другия син на ищцата и лелята се отказала от право на ползване върху него.  Счита за неоснователна претенцията на ищцата за плащане на лихва за забава поради неоснователност на главния иск.

Прави възражение за прихващане с вземането към ищцата, представляващо платени от него вноски по ипотечен кредит във връзка със закупен апартамнет от ищцата и  съпуга й в периода от 20.07.2010г. до 20.11.2012г. в размер на 43 714,29лева и 13 275, 89лева лихва за перидоа от 26.10.2015г. до 22.10.2018г. 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и  становищата на страните, приема за установено  от фактическа страна следното:

С определение от 13.12.2019г. са приети за безспорни обстоятелствата, че на 23.10.2006г. С.Ч. е сключил договор за кредит с "Райфайзенбанк България"ЕАД, с който са му отпуснати 33 000евро за закупуване на апартамент №17 в ж.к."********, както и че И.Г. е погасявала кредита на С.Ч. в периода от 15.08.2013г. -15.05.2018г. с изключение на вноските с падеж м.06.20117г. и м.09.2017г.

Към писмения отговор на ответника е приложена разписка, подписана от Т. М.П. с ЕГН **********, че дължи наем за 14 месеца по 500лева/  от юли 20….г. до 15.08.2009г.  на С.Г. ***, ********. Под разписката, написана собственоръчно от Т. П., се съдържа изявление, подписано от ищцата, в следния смисъл "Аз, И.М.П.-Г. ЕГН**********, уверявам, че Т. и Н. М.П. няма да бъдат тормозени за парите, които дължат и няма да бъдат изхвърлени от апартамента на сина ми С., находящ се  на горепосочения адрес, докато са живи". Следва  подпис и дата 02.08.2010г.

Представена е нотариално заверена декларация на 09.10.2018г., в която Т. М.П. декларира, че от 2008г. до настоящия момент, заедно със сестра й Н. М.П., живеят в ап. №** находящ се в гр.София, ж.к."********ет.1, който е собственост на племенника й С.Г.Ч., със знанието, че жилището не е тяха собственост и без намерение за своене. Нямат сключен договор за наем за жилището през горепосочения период, поради което живеят в апартамента на основание устна уговорка със С.Ч., че се задължават да внасят в "Райфайзенбанк България" погасителните му вноски по договора за банков кредит, сключен за закупуване на апартамента и анексите към него. Заявява, че част от вноските са внасяни лично, друга част е внасяна за наша сметка от сестра им и майка на С.Ч.-И.М.П. -Г..

От договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.05.2014г., оформен в нот.акт№ 33/2014г., се установява, че Н. М.П. е продала собствения си апартамент, находящ се в гр. София, бул."********със застроена площ от 43.50кв.м., заедно със зимнично и таванско помещение  на В.Г.Г.  за сумата от 10 000лева, която е по-ниска от данъчната му оценка в размер на 34 237,90лева. Н. П. заявява, че запазва за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продавания недвижим имот.   

С декларация с нотариална заверка на подписа от 01.10.2014г. -акт№64, том първи, рег.№ 47492014г.  Н. М.П. се отказала от правото си на ползване върху недвижимия имот, предмет на нот.акт№33/2014г.

С договор за покупко-продажба от 29.04.2010г., оформен в нот.акт№40/2010г., Г.С.Г. и И.М.П.-Г., представлявани от В.Г.Г.,  купуват самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент №*******, находящ се в гр. София, ж.к. "********, със застроена площ от 60,18кв.м. за сумата от 53 000евро, която продавачите заявяват, че са съгласни да бъде изплатена чрез кредит, предоставен на купувачите от "Уни Кредит Булбанк"АД на основание договор №10-TR 2593980/15.04.2010г. От нот.акт за учредяване на договорна ипотека въру недвижим имот №41/2010г. се установява, че върху гореописания  апартамент е учредена договорна ипотека.

Представени са 32 броя преводни нареждания за платени вноски от С.Ч. в "Уникредит Булбанк" АД за погасяване на кредит, като на вноските от 20.05.2011г. е посочено основание вноска и номера на кредита, отпусната за закупуване на жилището, предмет на нот.акт№40/2010г. от ищцата и съпруга й.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на четирима свидетели.

Свидетелят В.Г., брат на първоначалния ответник, свидетелства, че майка им предоставила на брат му финансови средства, за да му помогне в затруднено финансово положение, във връзка с наличните му няколко кредита за един ап. в ж.к."Младост 2", за изплащане на един трафопост и за един друг ап. в ж.к."Младост 1", който изплащал заедно с жена си.  Майка му предоставила и на свидетеля финансови средства. След като се върнали с баща му от Либия, имали спестени пари, с които му помогнали да си направи ремонт на апартамента и да изплаща част от ипотеката на същия, тъй като бил зле финансово.  Тези средства му били дадени на заем, по същия начин били дадени на брат му, с уговорката да се върнат, като първо били дадени на него, но той ги върнал доста бързо. Уговорката била родителите да дадат първо на свидетеля, а той като започне да ги връща, те да помагат на брат му  с изплащане на вноските за апартамента в ж.к. "Малдост-2", която му идвала в повече. Свидетелят връщал парите, а родителите му ги внасяли за погасителни вноски на брат му , като идеята била да връщат парите с минимална лихва от    10% върху цялата сума. Свидетелят ги върнал по този начин с лихва. Дали му 35 000лева за ремонт на апартамент, който купил с ипотечен кредит, след което върнал за 2-3 години 40 000лева. Бил свидетел как майка му предоставила средства на брат му. Били тримата, когато се уговорили за това. Майка му погасила целия кредит на брат му. Когато изплатила последната вноска се похвалила пред свидетеля, но той я подсетил да напомни на брат му за уговорката им да върне парите, но след проведен разговор по телефона, С. заявил, че вече няма майка.

Свидетелства, че от 2006г. в апартамента на брат му в ж.к."Младост-2" живеят двете му лели Т. М. и Н. М., които са сестри на майка му. Брат му ги поканил да живеят там, тъй като работели във фитнесите , които стопанисвали заедно с брат му в училища в ж.к."Младост-2". Те се преместили да живеят в апартамента на брат му, тъй като по това време живеели в  "Зона Б-5" и пътували по един час до фитнесите за работа, както и поради високите разходи за поддръжка на апартамента, в който живеели, който бил собственост на леля му Т., бил много голям, а те били пенсионерки и не можели да си плащат разходите за него.

Брат му имал устна уговорка с Т. П., той да отава под наем апартамента й в "Зона Б-5", а те да се пренесат в апартамента му в "Младост 2", като с парите от наема на първия апартамент да погасява ипотечния си кредит за жилището, в което се преместват.

Брат му живеел в ж.к. "Младост 1" с жена си в апартамента, който бил купен с ипотечен кредит. Имал задължения по едно и също време по три ипотечни кредита, като за закупването на трафопоста вноската била 3000лева, както и за двата апартамента в ж.к."Младост 1" и ж.к. "Младост 2", поради което майка му  баща му имали възможност да помогнат. Апартаментът на леля му Т. в "Зона Б5" бил ипотекиран с нейно разрешение от брат му по договор за ипотечен кредит, който той изплатил, поради което апартаментът бил изваден от обезпеченията към банката. С. поискал от леля му да му прехвърли този апартамент, но тя отказала, тъй като можело да остане на улицата. На възраженията му, майка им И. казала на С., че продължава да взима наема от апарамента. През 2014г. нямало наемател в този апартамнет, поради което се наложило родителите му да помагат на С. за плащане на вноските за апартамента в ж.к."Младост 2". През 2014г. леля им Т. продала апартамента в "Зона Б-5" и си купила по-малък апартамент в ж.к. "Хаджи Димитър". През 2014г дала на свидетеля и на брат му по 12 500евро.

Свидетелят е в близки отношения с майка си, която не поддържа контакт със сестрите си от 2018г., когато майка му изплатила ипотечни кредит на брат му  и той й казал, че няма вече майка и й забранил да вижда внуците си.  Разбрал, че тогава леля му Т. е прехвърлила апартамента в ж.к."Хаджи Димитър" на  С., вероятно с идеята да остане пожизнено да живее в неговия ап. в ж.к."Младост-2", вероятно без наем.  

Родителите му си развалили отношенията с брат му около 2014г., когато те видели, че свидетелят е коректен, че върнал вскичко, което му дали, а брат му водел сдружението, което направили за стопанисване на фитнес спортни клубове и когато поискали яснота как се разпределя печалбата се влошили отношенията им. Между тях възникнали неуредени финансови взаимоотношения, тъй като се събирали всички пари от оборотите на фитнесите  в апартамента на родителите им. Всяка сутрин се събирали там и той разпределял парите-за заплати, за наем, за ток, за вода, пари за кредити. Майка му попитала С. какво да правят, при положение, че неговите кредити са в размер на 5 000лева за трфопоста и два апартамента, а на брат му 600лева и заявила, че това не е равноправие.  Той им отговорил, че всичко върши. Брат му взимал пари от общия бизнес, за да си плаща вноските по кредитите, които не е теглил за фитнесите. Свидетелят лично произвеждал уредите за фитнесите, купува материали и ги произвежда.

Уговорката била устна между свидетеля, брат му и майка им, не са попдисвали никави разписки през 2011г. След тази устна уговорка, майка му му дала пари на заем след 2-3 седмици, които събрал и ги върнал на два транша. През м.февруари 2014г. майка му започнала да плаща вноските на брат му съобразно уговорката от 2011г.

Свидетелката Т. П., сестра на ищцата, свидетелства, че живее в апартамента на  С. в ж.к."********заедно с малката си сестра Н., вече 10 години. Не е имало уговорка  сестра й да дава пари на синовете си, а те след това да ги връщат с лихва. Според нея С. никога не е бил финансово затруднен, тъй като фитнеса, който поддържал, заедно сВ., имал добър доход. Когато продала апартамента си, сестра й  И. я посъвествала да даде на Влади 12 500евро от останалите  й 15 000ерво, за да му помогнат за новия фитнес, който открил  на бул."Ботевградско шосе", като после щели да се разберат кога да й ги върнат, но така й не били върнати. Тя продала жилището за 60 000евро  и останали 15 000евро, поради което нямало как да даде на двамата по 12 500евро, а дала само на Владимир, който оттогава не й е казал едно "Добър ден" или "Честита нова година".

Няма никави отношения в момента със сестра си И.. Не си говорят, откакто С. починал. Причината да не си говорят е, чеВ.й предложил да живее в ап. в ж.к."Хаджи Димитър", който е двустаен, тогава пенсията й била 220лева, а той щял да й дава по 300лев месечно, но до сега не е получила нищо, а И.всички вещи на С. ги оставила при нея да отлежават, тъй като не искала да има нищо общо с него.

 Отишла да живее в ап.в ж.к."Младост 2", тъй като сестра й И. й предложила, и заедно със синовете си й помогнала да се премести там, а и апартаментът бил светъл и хубав.  Продала апартамента си в "Зона Б5" и купила друг в ж.к."Хаджи Димитър", който дава под наем и се издържа с парите. С. купил трафопост, като за получаване на кредит бил ипотекиран апартамента й в "Зона Б 5" . Сега продължава да живее в ап. в ж.к."Младост 2", но не е плащала никакви пари, а само разходите за ползването. Не е имало случай С. да й иска пари за ползването.

Свидетелят Т.П.-брат на ищцата,  свидетелства че е имал много добри отношения с племенника  си С.. Не е чул да има уговорки между майката и  двамата синове за плащане на някакви пари и за заемни отношения.  Той помагал на С. с един кредит за закупуване на фитнес оборудване за фитнес зала "Армеец", което след смъртта на С. било прибрано най-нагло от брат му, а С. го купил с кредит от банката.  В периода от 2013г.-2018г. С. бил в много добри отношения с майка си. Заедно инициирали ситуацията, при която сестра му Т. да  напусне апартамента си в "Зона Б-5" и да отиде да живее в ж.к. "Младост 2". Те взели апартамента в "Зона Б5" и го давали под наем. От това прави извод, че са имали много добри отношения. Свидетелят помагал много на И. и семейството й, съпругът й бил при него на работа. Били в много добри отношения, но те станали алчни за имоти и пари. Сестра му Т., когато продала апартамента си в "Зона Б-5"  дала на В.13 500евро, а на С. не е дала. Другата му сестра подарила на В.апартамент на "Петте коьошета", а сега той се отказал от тях.

Знае, че бизнесът с фитнесите е на двамата братя. Свидетелят помогнал финансово с кредит на С., който бил в добро финасово състояние, но му помогнал, защото имал познати , за да вземе кредит, който С. си плащал сам.   Предполага, че е възможно сестра му  И. да е погасявала кредит на С., което счита за нормално, тъй като й е син.

Свидетелят С.И. дава показания, че познава С. от 30години, играли заедно баскетбол и са приятели от деца.  В периода от 2013г. до 2018г., той не бил в добри отношения със семейството си. Споделял му това, тъй като с брат му управлявали 4 фитнеса. В определен период и той им бил съдружник. Имали наразбирателство за плащания, кой какво и колко да управлява, как да се взимат решенията. Знае, че конкретно с майка си не бил в добри отношения, като през 2013-2014г.  били доста влошени.  На 31.12.2014г.В.му се обадил и поискал да се срещнат, за да говорят.  Разказал му за дилемата с фитнесите и че не могат да се разберат  с брат му кои фитнеси да управляват и кой да работи, след което свидетелят обещал да се срещнат тримата, за да се разберат, тъй като имали 4 фитнеса, като всеки можел да вземе два и да живеят спокойно и всеки да управлява своето. На 14.01.2015г. тримата се срещнали и се разбрали кой какво да управлява. Имали неразбирателство относно плащания за предишни периоди, но се разбрали всеки да вземе по два фитнеса и да ги управлява. Стиснали си ръцете и се разбрали.  Имали само устни уговорки, но на другия ден свидетелят изпратил имейл на В., за да потвърди тоза, за което се разбрали на срещата, въз основа на което адвокатите да подготвят споразумение и всеки да влезе във владение на по два фитнеса. Но не се стигнало до подписване на споразумение, тъй катоВ.отказал да поеме част от стари задължения, които да се изчистят и да продължат напред.

Оборудването за фитнесите се финасирало с кредити, като се изплащали с приходите от фитнесите. Един от тези кредити бил финансиран със запис на заповед от техен приятел за сумата от 29 000долара, за което се разписал Заро, че ще възстанови сумата, но после оборудването било взето от брат му, който си направил нов фитнес в "Мол София", но З.изплатил сумата след като се разделили. Не е имало уговорка между С. и майка му тя да погасява негов личен ипотечен кредит. Относно апартамента в ж.к."Младост 2" , когато си говорели тримата на срещата, С. казал, че няма против лелите да живеят в него, ако си плащат наема и погасяват кредита. Те живеели в апартамент, собственост на С..  Имали уговорка да си плащат наема, който бил в размер на вноската по кредита. Нямал претенции кой ще го плаща. Майка му внасяла вноските за кредита, а лелите плащали наема на майка му, но не е присъствал на даване на пари от лелите на майката.

В началото през 2001г. били трима съдружници, като сдружението финансирало дейността си със суми от кредити, които взимал С. в лично качество. Свидетелят не е подписвал договори за кредит, но знае как са финасирани и управлявани фитнесите, така че след 1-2 години отваряли нови фитнеси. Свидетелят участвал в сдружението, но не като съдружник и не получавал пари от дейността му, а финансирането ставало с кредити, получавани от двамата братя. Сдружението било основано през 2001г., а той го напуснал през 2016г. Фитнес уредите за "Арена Армеец" били купени със заем от  техния приятел Б.от 29 000долара, като З.подписал запис на заповед и после възстановил сумата. Част от уредите ги правели сами, с което се занимавал основноВ., а З. се занимавал с управлението, покупка на консумативи и поддръжка.       

        При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Между страните не е спорно и от доказателствата се установява, че първоначалният ответник С.Ч. на 23.10.2006г. е сключил договор за кредит с "Райфайзенбанк България"ЕАД, с който са му отпуснати 33 000евро за закупуване на апартамент №17 в ж.к."********, както и че майка му И.Г. е погасявала кредита в периода от 15.08.2013г. до 15.05.2018г., с изключение на вноските с падеж м.06.2017г. и м.09.2017г., като е платила сума в общ размер от 44 700лева.

Ищцата твърди, че процесната сума е предоставена на С.Ч. въз основа на устна уговорка, по силата на която се задължила да погасява от свое име, но за сметка на ответника, банковият му кредит в "Райфайзенбанк България“ АД до окончателното му изплащане, че уговорката между страните била другият син на ищцата - В.Г. да започне да връща на майка си суми, дадени му през 2011г., след което ищцата да започне да погасява ипотечния кредит на другия си син С.  от свое име, за негова сметка.  Уговорката била първо ищцата да погаси кредита в пълен размер, след което С. да й върне получената сума след поискане.  След неколкократни покани  от страна на ищцата за връщане на платената сума, С. не отговорил, което обусловило правният интерес на ищцата да предяви иск за връщане на сумите.  

Съгласно съдебната практика по чл.290 от ГПК обективирана  в Решение № 52 от 22.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 695/2008 г., I т. о.,  " Правното основание на иска не се презюмира, а се извежда от фактите и обстоятелствата, съдържащи се в исковата молба. Съдът не е обвързан от посоченото от ищеца правно основание на иска. Съдът е длъжен да квалифицИ.спорното право, но въз основа фактическите твърдения на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба“.

От изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, следва да се направи извод, че претендираните права произтичат от договор за заем, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, съгласно чл.240 от ЗЗД. В случая страни по договора са близки роднини-майка и син, поради което ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не важи, тъй като се предполага, че тези лица не съставят документи за сключените между тях съглашения поради съществуващата по-висока степен на взаимно доверие между тях. Поради това за установяване съществуването на неформален договор за заем между ищцата и синът й С.Ч. и неговите параметри са събрани писмени и гласни доказателства. 

От писмените доказателства се установява, че ищцата е заплащала дължимите от С.Ч. погасителни вноски по горепосочения договор за кредит в периода от 15.08.2013г. -15.05.2018г., с изключение на вноските с падеж м. 06.2017г. и м.09.2017г. Ответникът оспорва плащането на вноските за месеците от 06 до 09.2017г., тъй като не са ангажирани доказателства в тази връзка. Съдът констатира, че към исковата молба не са приложени вносни бележки за платени погасителни вноски за посочените месеци, такива не са представени до приключване на устните състезания, поради което следва да се приеме за недоказано твърдението на ищцата, че е платила вноските по кредита на С.Ч. за посочените месеци, които са в общ размер на 3000лева.

            По отношение на  останалите вноски, посочени в исковата молба, са представени вносни бележки, неоспорени от ответника, поради което следва да се приеме за доказано, че сумите са платени и същите са на обща стойност от 41 700лева. Не се установява посочената сума да е дадена от ищцата на сина й безвъзмездно. Напротив от показанията на свидетеля В.Г., брат на  С.Ч., следва да се направи извод, че  между майката и синовете й е имало уговорка, според която тя ще плаща вноските по кредита на С., след като другият й син започне да връща предоставена му по-рано  на заем сума.

            Показанията на свидетеля В.Г. следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК като се вземе предвид, че е близък родН. със страните по делото, както и че е имал спорове с брат си относно неуредени  финансови задължения, възникнали във връзка със съвместна търговска дейност. Поради това показанията му следва да се преценяват съобразно останалите събрани по делото доказателства и да се кредитират по отношение на свидетелстването му за  наличието на уговорка за връщане на получената сума от майка му, с която погасила задълженията на С. по договора за кредит, тъй като са подкрепени от събраните писмени доказателства. На следващо място показанията се основават на непосредствените му  впечатления за уговорката между страните, тъй като е очевидец и участник в разговорите. Неговите показания противоречат на заявеното от останалите свидетели, които  не са чували да има уговорка между майката и сина за връщане на получената сума, но същите не следва да се кредитират, тъй като се основават на това, което свидетелите знаят от С. за отношенията с неговите майка и брат. Но най-вече показанията на Г. следва да се кредитират, тъй като съответстват на събраните писмени доказателства, от които следва да се направи извод, че ищцата е изпълнила постигнатата устна уговорка за плащане кредита на С..

            Ищцата твърди, че е канила С. по телефона да й върне платената сума. В тази връзка са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на В.Г., който е присъставл по време на проведения телефонен разговор, с който ищцата е уведомила С., че е платила задължението му по договора за кредит и че го кани да върне получената сума, но същият заявил, че вече няма майка. Не са ангажирани други доказателства за това, че ищцата е поканила сина си С. да й върне платената по договора за кредит сума,  но дори и да не се кредитират показанията на В.Г. в тази част на основание чл.172 от ГПК, съдът приема, че с връчване на исковата молба, С.Ч. е уведомен, че майка му иска сумата да й бъде върната.

            Както е посочено по-горе, при установено изпълнение на сключения договор от страна на ищцата, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на насрещното  си задължение, но не са ангажирани даказателства за връщане на получената по неформалния договор за заем сума в размер на 41 700лева, поради което претенцията за връщането й е основателна.

              Поради основателността на главния иск, съдът приема, че не следва да се произнася по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1 , пр.1 от ЗЗД.

          Неоснователен е акцесорният иск за плащане на лихва за забава върху процесната главница за периода от 15.07.2015г. до 30.07.2018г., тъй като съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение за задължението, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. От събраните в настоящото производство доказателства се установява, че заемополучателят дължи връщане на получената по договора за кредит  сума при поискане, а доказателства за датата, на която е поискано връщане не са ангажирани, както и да е връчена на ответника покана за доброволно изпълнение преди датата на исковата молба, поради което не се установява да се дължи лихва за забава от  посочената в исковата молба дата.  

По възражението за прихващане с процесното вземане на вземане към ищцата, представляващо платени от  С.Ч. вноски по ипотечен кредит във връзка със закупен апартамнет от ищцата и  съпуга й в периода от 20.07.2010г. до 20.11.2012г. в размер на 43 714,29лева и 13 275, 89лева лихва за перидоа от 26.10.2015г. до 22.10.2018г съдът приема следното:

От приложените към писмения отговор договор за покупко-продажба от 29.04.2010г., оформен в нот.акт№40/2010г. и нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №41/2010г. се установява, че ищцата и съпруга й Г.С.Г., представлявани от  В.Г.Г.,  са купили самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамнет №*******, находящ се в гр.София, ж.к."********, със застроена площ от 60,18кв.м., за сумата от 53 000евро,  получена по договор за кредит №10-TR 2593980/15.04.2010г., предоставен на купувачите от "Уни Кредит Булбанк"АД, както и че върху гореописания  апартамент е учредена договорна ипотека.

Представени са 32 броя преводни нареждания за платени вноски на "Уникредит Булбанк" АД за погасяване на същия кредит, отпуснат за закупуване на жилището, предмет на нот.акт№40/2010г., от ищцата и съпруга й. От тези преводни нареждания, които не са оспорени от ищцата, се установява, че общият размер на платените от С.Ч. суми за погасяне на задълженията на ищцата и съпруга й по горепосочения договор за кредит е  43 714,29 лева. Не са ангажирани доказателства, от които да се установи наличие на правно основание за задържане на получената сума. Не се установява наличие на уговорка за дарение от страна на С.Ч. в полза на родителите му, при изплащане на посочените суми, поради което съдът приема, че същите са получени без основание и подлежат на връщане на основание чл. 55, ал.1, предложение 1 от ЗЗД. Не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че С. е изпълнявал свой нравствен дълг към  родителите си,  за да се приеме, че не се дължат връщане на полученото без установено основание.

При преценка основателността на възражението за прихващане съдът взема предвид  съдебната практика по чл.290 от ГПК , обектвирана в решение № 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2013 г., III г. о., ГК, според което съгласно императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са по начало общи независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни независимо дали са поети от единия от съпрузите". От изложеното следва, че задължението за връщане на сумата по възражението за прихващане е солидарно за ищцата и съпругът й, поради което същото следва да се уважи в пълен размер  за главницата, а по отношение на лихвата , възражението не следва да се разглежда.    

Следователно възражението за прихващане по отношение на главницата е основателно. Същото е с доказан размер от 43 714,29 лева и следва с него да се намали сумата, за която съдът е приел, че главният иск е основателен, а именно за 41 700лева. Поради това, че сумата по възражението за прихващане е по-голяма от тази, за която главният иск основателен, същият следва да се отхвърли изцяло, както и искът за заплащане на лихва за забава, поради акцесорният му характер.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата   дължи на ответниците направените по делото разноски в размер на 2760,00лева , платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявените от И.М.П.-Г. с ЕГН ********** срещу В.И.Ч. с ЕГН **********, Г.С.Ч. с ЕГН********** и С.С.Ч. с ЕГН **********, последните двама чрез законният им представител В.И.Ч. с ЕГН **********, конституирани по реда на чл.227 от ГПК като наследници на С.Г.Ч., обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за плащане на сума в размер на 44 700лева, платена за погасяване на задълженията на С.Г.Ч. по договор за кредит от 23.10.2006г., сключен с "Райфайзенбанк"АД, и сумата от 13 813,80лева лихва за забава върху главницата за периода от 15.07.2015г. до 30.07.2018г.

        ОСЪЖДА И.М. П. -Г. с ЕГН ********** да заплати на В.И.Ч. с ЕГН **********, Г.С.Ч. с ЕГН********** и С.С.Ч. с ЕГН **********, последните двама чрез законният им представител В.И.Ч. с ЕГН **********, конституирани по реда на чл.227 от ГПК като наследници на С.Г.Ч., на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2760,00лева.

РЕШЕНИЕТО може да  се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         СЪДИЯ: