МОТИВИ към ПРИСЪДА № 12/20.02.2019
г. по НОХД № 61/2019 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Обвинението на Великотърновска районна прокуратура е
срещу В.В.К., ЕГН **********, за това, че на 22.01.2018
г. в гр. Велико Търново, в качеството на длъжностно лице – шофьор на
лекотоварен автомобил в „Шарков Инком" ООД - гр. Велико Търново, присвоил
чужди пари в размер на 11 787,04 лева, собственост на „Шарков Инком"
ООД - гр. Велико Търново, връчени и поверени му в това качество да ги пази и
управлява във връзка с доставени от него стоки на следните търговски дружества
и еднолични търговци: ЕТ „Цв. Копаранова" по фактура № **********/23.01.2018 г.
на стойност 249,76 лева; ЕТ „Ивегал - Д. Папазов" по фактура № **********/23.01.2018
г., на стойност 1 091,72 лева; „Билдтрейдинг" ООД по фактура №
**********/23.01.2018 г. на стойност 1 370,26 лева; „Лагал" ЕООД по
фактура № **********/23.01.2018 г. на стойност 954,21 лева; „Хидро Маг"
ООД по фактура № **********/23.01.2018 г. на стойност 231,58 лева; ЕТ „Гинка
Байчева" по фактура № **********/23.01.2018 г. на стойност 181,47 лева; ЕТ
„Николай Коев" по фактура № **********/23.01.2018 г. на стойност
256,79 лв.; ЕТ „Корект - П. Куков" по фактура № **********/23.01.2018 г.
на стойност 90,00 лева; „Агрия - 2009" ЕООД по фактура №
**********/20.01.2018 г. и фактура № **********/24.01.2018 г. на обща стойност
6 634,60 лева; ЕТ „Копия - Н. Тасев" по фактура № **********/23.01.2018
г. на стойност 52,72 лева; „Микс" ООД по фактура № **********/20.01.2018
г. на стойност 253,93 лева; ЕТ „Пика Шанс - А. Райкова" по фактура № **********/23.01.2018 г. на
стойност 420,00 лева - престъпление по чл. 201 от Наказателния кодекс.
Производството е по реда на чл. 370
и следващите от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не
се събират
доказателства за тези факти.
По делото не е предявен граждански
иск против подсъдимия от ощетеното юридическо лице - "Шарков Инком"
ООД, ЕИК ********* - гр. Велико Търново.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението така, както е предявено. Счита същото за доказано от
обективна и субективна страна и предлага подсъдимият К. да бъде признат за виновен, като
му бъде наложено наказание между минималния и средния размер, предвиден в
закона, намалено с една трета, с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият В.В.К.,
лично и чрез служебния защитник адв. И.М. от ВТАК, моли съда за определяне на наказание
от четири месеца лишаване от свобода, след приложение на нормата на чл. 58а от НК, което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, при съобразяване
направените от него самопризнания, съдействие за разкриване на обективната
истина, искреното му разкаяние и младата възраст.
Съдът, след като обсъди и реши
въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен начин
от фактическа страна следното:
По
силата на трудов договор № 511 от 18.10.2017 г. подсъдимият В.К. бил в
трудовоправни отношения с „Шарков Инком" ООД, ЕИК ********* – гр. Велико Търново, където бил назначен на
длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил” с шифър по НКПД 83222006. Всяка
сутрин К. получавал от склад на дружеството в гр. Велико Търново, ул.
"Беляковско шосе" № 5 предварително заявени от клиенти на „Шарков
Инком" ООД стоки, като подсъдимият е следвало да достави стоките на
купувачите и съответно да получи от тях в брой стойността им, отчитайки ги в
счетоводството в гр. Велико Търново. Според длъжностната характеристика за
длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил", която била връчена лично на К.,
на същия било вменено задължение да осъществява превози на стоки и товари,
носейки отговорност за тях. На подсъдимия е бил поверен служебен автомобил и възложено
от работодателя му да получава стоки и товари, които да доставя на купувачите и
да получава плащания, да пази парите, да ги управлява, като връща от тях ресто,
когато е необходимо и бил задължен да ги отчита. Практика на „Шарков
Инком" ООД била доставката на стоки да става с участието на шофьор, който
контактувал с клиентите, отговарял за стоките, приемал и отчитал парите.
Шофьорите получавали стоките със стокови разписки, издадени от „продавач - консултанти"
въз основа на получените заявки от клиентите. Стоковите разписки се предавали
на шофьорите от служител на фирмата в два екземпляра, заедно с маршрут за
доставките. Освен разписките, му се предавали и два екземпляра на „неплатени
стокови разписки", които отразявали задълженията на търговското дружество
за доставени стоки и основанието за плащане. Те били индигирани,
като единият екземпляр от „неплатената стоковата разписка" шофьорите
следвало да дадат на клиента, който саморъчно отбелязвал каква сума му предава,
а другият екземпляр се отчитал в счетоводството на дружеството. На купувачите, веднага
платили стоката се издавала фактура, а на останалите - при получаване на
плащането. Парите от доставената стока се инкасирали по три начина: чрез
оформяне на документ по банков път, в брой на шофьора, а когато клиента е
извършил частични плащания му се издавала фактура след заплащане на цялата сума
в края на месеца. В края на всеки работен ден, документите и получените пари,
шофьорите следвало да отчетат на „експерт - маркетинг" – свидетелката Борислава
Донева.
Така, на
22.01.2018 г. подсъдимият получил от склада на „Шарков Инком" ООД гр.
Велико Търново стоки, които следвало да достави с лекотоварен автомобил, марка „Ивеко",
рег. № ВТ 8794 КА на следните контрагенти: ЕТ „Цв. Копаранова", ЕТ „Ивегал - Д. Папазов",
„Билдтрейдинг" ООД, на „Лагал" ЕООД, „Хидро Маг" ООД; на ЕТ „Гинка
Байчева", ЕТ „Николай Коев", ЕТ „Корект - П. Куков", „Агрия - 2009" ЕООД,
ЕТ „Копия - Н. Тасев", „Микс" ООД, ЕТ „Пика Шанс - А. Райкова",
което той сторил, а те съответно му връчили в брой дължимите суми по издадените
фактури. За доставената стока на изброените търговци подсъдимият получил общо сумата
от 11 787,04 лева, които следвало да бъдат отчетени от него на
свидетелката Донева. След завръщането си в сградата на работодателя, около 16,30 часа, К. не отчел
парите и стоковите разписки от търговците на съответния служител – експерт –
маркетинг, а решил да ги присвои, тъй като бил в лошо финансово състояние и се
нуждаел от парични средства, за да покрие дълговете си към кредитни институции
и физически лица. Вместо обаче да погаси натрупаните парични задължения,
подсъдимият същата вечер /22.01.2018 г./ посетил казино „Адмирал" в гр. Велико
Търново и се разпоредил с тях, проигравайки цялата сума от 11 787,04 лева на
хазарт.
По делото е назначена съдебно - счетоводна
експертиза, като от експертното заключение се установява, че на 22.01.2018 г. подсъдимият
В.К. е доставил стоки на клиенти на ***на обща стойност 11 787,04 лева,
както следва: ЕТ
„Цв. Копаранова" по фактура № **********/23.01.2018
г. на стойност 249,76 лева; ЕТ „Ивегал - Д. Папазов" по фактура №
**********/23.01.2018 г., на стойност 1 091,72 лева; „Билдтрейдинг"
ООД по фактура № **********/23.01.2018 г. на стойност 1 370,26 лева;
„Лагал" ЕООД по фактура № **********/23.01.2018 г. на стойност 954,21 лева;
„Хидро Маг" ООД по фактура № **********/23.01.2018 г. на стойност 231,58 лева;
ЕТ „Гинка Байчева" по фактура № **********/23.01.2018 г. на стойност
181,47 лева; ЕТ „Николай Коев" по фактура № **********/23.01.2018 г.
на стойност 256,79 лв.; ЕТ „Корект - П. Куков" по фактура №
**********/23.01.2018 г. на стойност 90,00 лева; „Агрия - 2009" ЕООД по
фактура № **********/20.01.2018 г. и фактура № **********/24.01.2018 г. на обща
стойност 6 634,60 лева; ЕТ „Копия - Н. Тасев" по фактура № **********/23.01.2018
г. на стойност 52,72 лева; „Микс" ООД по фактура
№ **********/20.01.2018 г. на стойност 253,93 лева; ЕТ „Пика Шанс - А. Райкова"
по фактура № **********/23.01.2018 г. на стойност 420,00 лева. Получената от
подсъдимия сума от 11 787,04 лева не е отчетена от него в дружеството ***.
Приетата
за установена фактическа обстановка е идентична с установената в
обстоятелствената част на обвинителния акт, която се потвърждава от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, в това число обясненията на
подсъдимия и направените по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания, свидетелските
показания, протоколи за доброволно предаване, заключението на съдебно -
счетоводната експертиза и останалите писмени доказателства и доказателствени
средства.
По този начин от обективна и
субективна страна подсъдимият В.В.К. е осъществил състава на престъплението по чл.
201 от НК, доколкото на 22.01.2018 г., в гр. Велико Търново, в
качеството на длъжностно лице – шофьор на лекотоварен автомобил в
„Шарков Инком" ООД - гр. Велико Търново, присвоил чужди пари в размер на
11 787,04 лева, собственост на „Шарков Инком" ООД - гр. Велико
Търново, връчени и поверени му в това качество да ги пази и управлява във
връзка с доставени от него стоки на следните търговски дружества и еднолични
търговци: ЕТ „Цв. Копаранова" по фактура № **********/23.01.2018 г.
на стойност 249,76 лева; ЕТ „Ивегал - Д. Папазов" по фактура №
**********/23.01.2018 г., на стойност 1 091,72 лева; „Билдтрейдинг"
ООД по фактура № **********/23.01.2018 г. на стойност 1 370,26 лева;
„Лагал" ЕООД по фактура № **********/23.01.2018 г. на стойност 954,21 лева;
„Хидро Маг" ООД по фактура № **********/23.01.2018 г. на стойност 231,58 лева;
ЕТ „Гинка Байчева" по фактура № **********/23.01.2018 г. на стойност
181,47 лева; ЕТ „Николай Коев" по фактура № **********/23.01.2018 г.
на стойност 256,79 лв.; ЕТ „Корект - П. Куков" по фактура №
**********/23.01.2018 г. на стойност 90,00 лева; „Агрия - 2009" ЕООД по
фактура № **********/20.01.2018 г. и фактура № **********/24.01.2018 г. на обща
стойност 6 634,60 лева; ЕТ „Копия - Н. Тасев" по фактура № **********/23.01.2018
г. на стойност 52,72 лева;
„Микс" ООД по фактура № **********/20.01.2018
г. на стойност 253,93 лева; ЕТ „Пика Шанс - А. Райкова" по фактура № **********/23.01.2018 г. на
стойност 420,00 лева.
Към деня на
инкриминираното деяние подсъдимият е имал качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б", пр. 2 от
НК - работел по трудово правоотношение при "Шарков Инком" ООД, на
длъжността "шофьор на лекотоварен автомобил". По силата на служебните
си задължения и съгласно длъжностната характеристика, подсъдимият имал
отчетнически задължения, защото следвало да отчита на определени дати
получените приходи и направените разходи, т. е. той е имал функции, свързани с
пазене на имущество на търговеца - юридическо лице, а именно да получава суми
от получени приходи, да извършва разходи и да отчита същите. В този смисъл е и трайната практика на ВС на Р България - ППВС 3-70, TP 3-70-ОСНК, съгласно които поверяването на МПС,
собственост на държавата, кооперацията, обществената организация или други
ведомства или юридически лица, както и на принадлежностите, необходими за
правилното функциониране, поверяването на стоките за превоз и на получените
суми от транспортната дейност представляват работа, свързана с пазене на чуждо имущество...".
Подсъдимият владеел инкриминираните суми, които са му
били дадени от клиентите на дружеството, именно в качеството му на длъжностно
лице, при това на правно основание - за извършени от него доставки на стоки.
Подсъдимият е съхранявал от името и за сметка на търговеца тези парични
средства и е следвало да отчете същите в касата на търговеца. В този смисъл,
тези пари са собственост на "Шарков Инком" ООД и подсъдимият, в
качеството си на материално отговорно лице при него, е боравил с тях, получил
ги е от името и за сметка на дружеството и е следвало да ги предаде на същото,
отчитайки парите в касата, в цялост.
В случая, присвоявайки сумата 11 787,04 лева, без да изпълни задължението
си да ги отчете и да употреби парите за лични нужди, подсъдимият К. е извършил
фактическо разпореждане с това имущество на търговско дружество „Шарков Инком"
ООД - Велико Търново, което му е било връчено в качеството му на длъжностно
лице да го пази и управлява, с което е осъществил изпълнителното деяние на
състава престъплението по чл. 201 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл. Деецът е съзнавал, че парите, предмет на престъплението, представляват
чужди движими вещи, които са му били връчени да пази и управлява, в качеството
му на длъжностно лице и че съгласно задълженията си по сключения трудов договор
и длъжностната характеристика следва да декларира получаването им и да ги
отчете на експерт – маркетинг Борислава Донева, но въпреки това ги е прибрал у
себе си и отнесъл, с намерение да се разпореди с тях, т. е. извършил е действия
на фактическо разпореждане, като е съзнавал и желаел настъпването на
противоправния резултат - причиняването на имуществена вреда на пострадалото
дружество, в размер на 11 787,04 лева.
Извършеното
престъпление, с оглед на абсолютния размер на причинените вреди – 11 787,04
лева, който е над стойността на две минимални заплати за страната към
22.01.2018 г. се отличава с по-висока степен на обществена опасност, поради
което случаят не е маловажен. В този смисъл и Решение № 37 от 21.01.1974 г. по
н. д. № 860/1973 г., I, н. о., съгласно което: „Деянието се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК само когато степента на
обществената опасност и морална укоримост е по-ниска
от обикновените случаи на престъпления от съответния вид. По-ниската обществена
опасност при длъжностните присвоявания се определя от цялостната характеристика
на деянието и дееца, а не само от паричната равностойност на предмета на
присвояването, макар че нанесената щета има съществено значение. Вземат се
предвид и всички други обстоятелства: важността на присвоеното имущество,
продължителният период на присвояването, способът и начинът, по който са
осъществени деянията, мотивите и подбудите, от които се е ръководил деецът, неговата
личност, отражението на деянието сред обществото и др."
Причини за извършване на деянието – ниско
правосъзнание и стремеж за облагодетелстване по престъпен начин.
Съдът определи обществената опасност
на деянието като сравнително висока, доколкото са засегнати обществени
отношения, свързани с гражданския оборот и правото на собственост на търговците,
защитени от правовия ред в страната ни. Обществената
опасност на подсъдимия, съдът прецени като не особено висока, след обсъждане на
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие изразеното от дееца съжаление за стореното,
разгледано извън контекста на направеното от него самопризнание по реда на чл.
371 от НПК, съдействие по разследването, чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни, младата възраст, а като отегчаващо вината обстоятелство – високия
размер на присвоената сума.
За
престъплението по чл.
201 от НК законът предвижда наказание до осем години лишаване от свобода, като
наред с това съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото
на подсъдимия и да го лиши от права по чл. 37 , ал. 1, т. 6 и 7 от НК. След обсъждане обществената опасност
на деянието и личната такава на дееца и след като взе предвид и разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК,
както и нормата на чл. 54 от НК, съдът определи и наложи на подсъдимия В.В.К. наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода, което след прилагане на предвидената в закона
редукция /намаляване с една трета/ го осъди на една година лишаване от свобода.
В конкретния случай са
налице условията и предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК и изпълнението на така
наложеното наказание следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години,
като съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи определеното му наказание.
Това е така, защото доказателствата по делото, в това число характеристичните
данни, дават основание да се приеме, че се касае за инцидентна, макар и тежка
противоправна проява в живота му. Подсъдимият е в млада възраст, притиснат е от
житейски, семейни обстоятелства, което не го оправдава, но налага разбиране за
причините, поради които се е оставил да бъде въвлечен в престъплението. Съдът
намира, че така определеното по вид и размер наказание ще изпълни целите,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. С оглед на
това и предвид на липсата на движимо или недвижимо имущество, както и на
обстоятелството, че към настоящия момент същият не извършва търговска или друга
отчетническа дейност, свързана с
управление на финансови или стокови активи, съдът приема, че не следва да бъдат
налагани предвидените кумулативни наказания - конфискация до ½ от имуществото на подсъдимия и
лишаване от права по чл. 37 , ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК.
При този изход на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия В.В.К. да заплати в полза на
държавата, по сметка на ВТРС, направените по делото разноски в размер на 70,38
лева, както и 05,00 лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения
съдът постанови приложената присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: