Решение по дело №34/2016 на Окръжен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 91

 

град Шумен, 29.07.2016 г.

 

            Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                        Окръжен съдия: Йордан Димов

 

при секретаря Ю. А. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №34 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Г.С.Г., ЕГН-**********,*** със съдебен адрес ***, оф. ... против „Титан БКС” ООД, ЕИК-===, гр. Ш., ул. „...” №....., представлявано от управителите С.И.Д. и Н.Г.К.. В исковата молба се сочи, че ищецът бил съдружник в дружеството ответник, като притежавал 40 дружествени дяла с номинал всеки по 10 лв. или общо 400 лв. Бил прекратил дружественото правоотношение с ответника като подал на основание чл.17, ал.2 от Дружественият договор, във вр. с чл.125, ал.2 от ТЗ писмено предизвестие за прекратяване на членственото правоотношение. Предизвестието било прието в деловодството на ответника с вх. №165/29.06.2012 г. В предизвестието сочил, че е съгласен принадлежащите му дялове да бъдат прехвърлени или на съдружниците или на трето лице на цена съответстваща на стойността на дружественият дял. Срокът на предизвестието изтекъл на 29.12.2012 г., като намира, че към този момент е настъпило прекратяването на дружеството правоотношение и към този момент е възникнало правото му да придобие право върху дружествен дял в размер на 8% от капитала на дружеството. Сочи, че многократно се е опитвал да постигне спогодба със съдружниците да му бъдат заплатени полагащите му се суми. Намира, че тъй като членството му е прекратено на 29.12.2012 г. към определянето на следващите му се суми следва да се приложи счетоводният баланс на дружеството към 31.12.2012 г. като капиталът към този момент е бил 9 826 000 лв., от които припадащият му се 8 процентов дял е 786 080 лв. сочи, че било заведено търговско дело №720/2013 г. на ОС Ш., по което с решение №126/07.11.2014 г. бил осъден ответника да заплати по заведеният частичен иск сумата от 30 000 лв., ведно с 2 899.19 лв. лихви. Решението било потвърдено с Решение №99/14.04.2015 г. по в. т. д. №26/2015 г. на Апелативен съд – Варна. Намира, че с оглед на това ответникът продължавал да дължи сумата от 756 080 лв., както и дължима мораторна лихва в размер на 46 434.84 лв. от датата възникване на задължението до датата на завеждане на иска. Моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от 150 000 лв., представляваща частичен иск от общо задължение за плащане в размер на 786 080 лв., от които вече са присъдени 30 000 лв., ведно с лихвата върху тази сума от 29.12.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 46 434.84 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли да му бъдат изплатени и направените по делото разноски.

От страна на ответника „Титан БКС” ООД е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че депозираната искова молба е недопустима, неоснователна и недоказана. Не оспорва обстоятелството, че ищеца е бил съдружник в дружеството, както и че към 29.06.2012 г. е поискал да бъде прекратено членственото му правоотношение с 6 месечно предизвестие на основание чл.125, ал.3 от ТЗ във вр. с чл.17, ал.2 от дружествения договор. Твърди, че със споразумение от 28.09.2015 г. сключено между ищеца Г.С.Г. и „Титан интернешънъл холдинг” АД, ЕИК-... (с настоящо наименовение „К. интернешънъл холдинг” АД) ищецът в производството дал съгласието си за погасяване на имуществените последици от прекратеното членствено правоотношение с „Титан БКС” ООД, като се съгласил да бъде заместено „Титан БКС” ООД като длъжник от „Титан интернешънъл холдинг” АД. Твърди, че ищецът в производството се е съгласил със същото споразумение да му бъде изплатена на няколко определени вноски общо сумата от 458 238.58 лв., като се отказал от претенция в пълният дължим му се размер от 786 080 лв. намира, че с оглед изложеното за ответника не е налице материалната легитимация, за да отговоря по заведеният иск. Твърди, че със сключването на споразумението на ищеца била заплатена сумата от 150 000 лв. С оглед това счита, че така заведеният иск е недопустим, като производството следва да бъде прекратено. Намира, че ако съдът счете иска за допустим, то същият е неоснователен. Твърди, че по отношение на задължението е изтекла погасителна давност. Сочи, че по отношение на претенцията за определяне на дружествен дял намира приложение тригодишна давност по смисъла на чл.111, б. „б” от ЗЗД сочи, че настоящото производство е било заведено на 15.01.2016 г. като счита, че правото на обезщетение на ищеца възниква на 29.12.2012 г., като поради това давността е изтекла преди завеждане на иска – на 29.12.2015 г. Намира, че преди това заведеният частичен иск е прекъснал давността само в частта, в която е бил заведен, но не и по отношение на цялото вземане. Твърди, че ищецът на база на посоченото споразумение, с което „Титан интернешънъл холдинг” АД е встъпило в дълга на „Титан БКС” ООД по отношение на ищеца Г.С.Г. му е дало основание на 09.12.2015 г. да се снабди с изпълнителен лист на основание на издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 от ГПК по гр.д. №74 777/2015 г. по описа на СРС за сумата от 68 238.58 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото. Намира, че по този начин ищецът се опитва да получи две плащания за едно и също нещо. Предвид изложеното моли да бъдат оставени без разглеждане предявените от Г.С.Г. искове като недопустими, а ако бъдат допуснати до разглеждане да бъдат онхвърлени като неоснователни и недоказани. Моли да му бъдат заплатени и направените в производството разноски.

От страна на ищеца е депозирана и допълнителна ИМ (ДИМ). В нея се сочи, че първоначалната ИМ е допустима, основателна и доказана. Сочи, че действително между ищеца и „Титан интернешънъл холдинг” АД на 28.09.2015 г. е било сключено споразумение по което ответника в производството „Титан БКС” ООД не са страна, с което е направен опит да се уредят задълженията на последното дружество. Счита обаче, че посоченото споразумение е било развалено, тъй като т.2.2, раздел ІІ предвижда, че споразумението се счита развалено ако дружеството („Титан интернешънъл холдинг” АД) пропусна да направи в срок, която и да е месечна вноска след първоначалната. Твърди, че разплащанията са следвали да стават по сметка определена от ищеца, като сочи, че не е постъпило плащане по втората договорена вноска. Намира, че така по силата на клаузата на т.2.2 е настъпило развалянето на споразумението. Предвид това счита, че задължен остава „Титан БКС” ООД, а не „Титан интернешънъл холдинг” АД. Оспорва твърдението на ответника, че задължението на ответника се погасява с кратката тригодишна погасителна давност, тъй като изплащането на дружествен дял не е една от предвидените в чл.111 от ЗЗД хипотези. Цитира практика – О №316/2010 г. по т.д. №41/2010 г. на ВКС;  Р №796/2013 г. по т.д. №1443/2010 г. на СГС, Р №494/2011 г. по т.д. №2201/2009 г. на СГС и други. Сочи, че задължението на ответника продължава да съществува, тъй като от една страна „Титан БКС” ООД, не е страна по споразумението с „Титан интернешънъл холдинг” АД, както и поради обстоятелството, че това споразумение е било развалено. Твърди, че сумите, които са били заплатени от „Титан интернешънъл холдинг” АД следва да се разглеждат като санкция за виновното неизпълнение на последното дружество. Моли да бъде разгледана и уважена първоначално заведената искова молба.

От страна на ответника е представен отговор на депозираната ДИМ по реда на чл.373 от ГПК. В него се преповтарят направените фактически твърдения и правни изводи изложени в първоначалният отговор на ИМ. Намира, че ищецът не може да се позовава на разваляне на споразумението му с „Титан интернешънъл холдинг” АД, тъй като не е върнал платените му вече 150 000 лв., а също и е бил инициатор на заповедно производство въз основа на което е получил изпълнителен лист за суми дължими по посоченото споразумение. Моли да бъдат оставени без разглеждане предявените от ищеца искове, а ако бъдат допуснати до разглеждане да бъде прието, че същите са неоснователни.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Д.Н. ***. Последният моли да бъде уважена така депозираната ИМ, като моли да бъде заплатен следващият се на ищеца дружествен дял. Подчертава, че претендира дружествен дял, а не обезщетение и това ставали ясно от исковата молба. Намира, че по отношение на претенцията за тези суми не е изтекла погасителна давност, като сочи, че няма основание да се приеме, че в случая става въпрос за по-кратката три годишна погасителна давност, а следва да се приеме, че се прилага общата – пет годишна. Не оспорва твърдението, че страните са опитали да уредят отношенията си със сключване на тристранно споразумение, като дружеството „Титан интернешънъл холдинг” АД, сега „К. интернешънъл холдинг” АД, е поело задължението да изплати дълга на ответника „Титан БКС” ООД. Твърди, че встъпилото в дълг дружество не  е изпълнило задълженията за вноски по посоченият договор. Намира, че настоящият иск заведен като частичен е основателен поради обстоятелството, че с неплащането на първата вноска от дължимите от страна на „Титан интернешънъл холдинг” АД суми  посоченото споразумение е преустановило своето действие и не обвързва страните, като ищецът може да претендира и цялата дължима му като равностойност на дела му сума. От страна на ищеца по делото са били представени и писмени бележки, след дадена такава възможност от съда. В тях изброените по-горе аргументи са развити подробно. Оспорва се възражението на правено от представителите на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца като разноски по делото – адвокатско възнаграждение.

От страна на представителите на ответника – младши адвокат  С.С. и адвокат Д.Д. от АК – С. се заема становище, че във връзка с разгледаното по-горе споразумение е издадена запис на заповед във връзка с протекло производство по реда на чл.417 от ГПК. Предвид това сочат, че ищеца се опитва да получи двойно изпълнение във връзка с едно и също правоотношение. Намират, че ищеца не е следвало да предяви иска срещу настоящият ответник, а само по отношение на встъпилият в дълг. Правят възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на ищеца.

Исковата молба отговаря на законовите изисквания и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: Между страните не е спорно, че до 29.12.2012 г. ищецът Г.С.Г., ЕГН-********** е бил съдружник в ответното дружество „Титан БКС” ООД, ЕИК-===, гр. Ш., като е притежавал 40 дяла , всеки от които с равностойност на 10 лв. или общо 400 лв. от капитала на дружеството, като към онзи момент относителният дял е бил 8% от целият капитал. Не се спори относно това, че на 29.06.2012 г. от страна на ищеца до дружеството било изпратено писмо, в което е посочено, че се надява в шестмесечен срок да бъде посочено лице, което да закупи делът му. Неп е спорно, че тъй като в този срок до 29.1.2012 г. от дружеството не били предприети каквито и да са постъпки в тази насока дружеството било прекратено.

В рамките на производството е приета ССЕ, която не е била оспорена от страните и е приета от съда като пълно и компетентно дадена, която установява, че към 31.12.2012 г. – месецът на прекратяване на дяловото участие на ищеца в дружеството, размерът на делът на ищеца в собствеността на дружеството определена според месечният счетоводен баланс е 786 080 лв.

Горното не само не се оспорва от страните в производството, но се приема от съдът за безспорно установено по делото. Всъщност правният спор между страните се концентрира, най-вече около това какви са последствията в отношенията между страните след сключването на споразумение от 28.09.2015 г. сключено между ищеца в производството и „Титан интернешънъл холдинг” АД, които по силата на посоченото споразумение поемали като цяло задължението на дружеството ответник за заплащане на равностойността на дела на ищеца в „Титан БКС” ООД, както и това дали същото действа към настоящият момент.

Съдът констатира наличието на подобно споразумение в материалите в производството. Фактът на сключване на такова споразумение не се оспорва от ищеца, но той твърди, че то е развалено и към момента няма правно действие между страните. Констатира се, че целта на споразумението е била погасяване на задълженията на ответника в производството към ищеца за полагащият му се дружествен дял. Посочено е, че левовата равностойност на неговият дял е 786 080 лв., но дружеството, което замества в дълга се задължава да изплати сумата от 458.238.58 лв. Определено е, че „Първата вноска ще бъде с размер от 150 000 лв. и се дължи на подписването на настоящото споразумение. Втората вноска ще бъде в размер на 68238.58 лв. и се дължи до 20.10.2015 г. третата, четвъртата, петата и шестата вноска ще бъдат с размер от 60 000 лв. и се дължат месечно, до десето число на месеца, за който се дължат, в продължение на пет месеца, следващи месеца, в който е подписано настоящото споразумение.” – чл.1.1 от споразумението. Уговорено е, че „Титан интернешънъл холдинг” АД замества в дълг „Титан БКС” ООД – чл.1.3. правят се и някой други отстъпки – ищецът поема задължение да преустанови дела срещу ответника, а ответника срещу ищеца. В чл.2.2 е записано, че „Настоящото споразумение се счита за развалено, ако дружеството пропусне да направи в срок, която и да било месечна вноски след първоначалната.”

С оглед приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на стойността на дружествен дял от  – иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ, предявен частично до размера на 150 000 лв., ведно със следващата се върху сумата мораторна лихва от момента на нейната дължимост – 29.12.2012 г. до момента на предявяване на настоящата искова молба.

Доказателствената тежест по иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ е общата. Всяка от страните следва да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищецът е длъжен да установи претенциите си като основание и размер, както и да установи настъпването на падежа на задължението. Следва да се установи факта на прекратяване на членственото правоотношение,  в частният случай изключването на ищеца като съдружник, както и към кой момент е настъпило това, с оглед на значението на момента на прекратяването за стойността на дружественият дял, предвид правилото, че дивидента се определя на база на междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е станало прекратяването. Следва да се установи стойността на дела. Тези стойности се установяват съобразно справедливата цена на имуществото на дружеството.

Изискуемите по закон предпоставки – това ищецът да е бил собственик на част от капитала на дружеството, да е налице прекратяване на правоотношението му с дружеството – са налице. С оглед на това съдът намира, че искът следва да бъде уважен. Доколкото ССЕ установява, че стойността на дела към момента на прекратяването е 786 080 лв., а към момента е налице удовлетворяване на вземане на ищеца до размер от 30 000 лв., присъдени с решението №126/07.11.2014 г., постановено по  т. д. №720/2013 г. по описа на ШОС, то претендираните в производството 150 000 лв. се дължат като част от оставащата дължима разлика.

Неоснователни са възраженията на ответника, че те не дължат сумите поради заместването им в дълг по силата на разгледаното по-горе споразумение. Както бе посочено по силата на клаузата на чл.2.2 от посоченото споразумение „Настоящото споразумение се счита за развалено, ако дружеството пропусне да направи в срок, която и да било месечна вноски след първоначалната.” В посоченото споразумение са посочени сроковете, в които се дължат вноските, а използваните словесни изрази в посочената клауза говорят, че няма нужда от покана за изпълнение в разумен срок, както това изисква нормата на чл.87 от ЗЗД. В настоящият договор недвусмислено е посочено, че с пропускането на който и да е срок споразумението следва да се счита за развалено. В тази светлина дори да се вземе предвид, че в момент след първата вноска ищецът е желаел да се ползва от посоченото споразумение и за това се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на производство по реда на чл.417 от ГПК – видно е, от представеният изпълнителен лист, че става въпрос за задължението по втората вноска, определена от споразумението. След нея обаче има още четири вноски, които са на точно определени дати и за точно определени суми – т.е. неизплащането на всяка от тях е основание споразумението да се счита развалено. Ответникът не е представил каквото и да е доказателство, че посочените суми са изплатени, както и са изплатени своевременно. Както е указал съдът в доклада си по делото всяка от страните следва да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Погасяването на всичките вноски, в срока за това, следователно, е било в доказателствена тежест на ответника.

Неоснователно е и възражението за това, че в настоящият случай се прилага по-ниската погасителна давност по отношение на задължението касаещи нормата на чл.111, б. „б” от ЗЗД. Тя дословно гласи: „С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор.” Действително задължението за заплащане на дружествен дял не може да се възприеме нито като обезщетение, нито като такова произтичащо от договор. В този смисъл не се констатира налична практика или каквото и да е тълкувание в тази насока. Ето защо следва да се счете, че по отношение на това вземане следва да се прилага общата петгодишна погасителна давност.

Предвид на изложеното следва да се приеме, че частичната претенция на ищеца за присъждането на 150 00 лв. предявена по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ е напълно основателна и следва да бъде уважена.

Следва да бъде уважена и свързаната с главният иск претенция за присъждане на мораторни лихви до пълният предявен размер от 46 434.84 лв. Изчислена с програмен продукт се констатира, че същата е точно определена.

По отношение направеното от ответната страна възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката пълномощник на ищеца съдът приема, че същото не е неоснователно, а възнаграждението не е прекомерно. Както може да се установи по силата на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за сумата от 150 000 лв. минималният размер на дължимото възнаграждение е 6 423.03 лв. Платеният и претендиран от ищеца хонорар е 12 000 лв. Това е почти два пъти по-голям от минимума за подобно дело хонорар, но същият не се преценява от съда като прекомерен. Както се вижда към настоящият момент производството е протекло с искане за обезпечение по самото производство – чл.389 от ГПК, същото е било обжалвано като основателно, а освен това е искана замяна на обезпечението, което е било отново обжалвано. Също така самото производство касае значителен размер на задълженията и представлява фактическа сложност. Това не прави подобно възнаграждение прекомерно и съдът не намира основание за неговото намаляване. С оглед изложеното намира и че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 20 661.39 лв., представляващи разноските в производството, от които 12 000 лв., представляващи адвокатски хонорар, 7 857.39 лв. държавна такса, 800 лв. за експертиза по делото, 4 лв. – банков превод.п

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ОСЪЖДА „Титан БКС” ООД, ЕИК-===, гр. Ш., ул. „...” №..... представлявано от управителите С.И.Д. и Н.Г.К. да заплати на Г.С.Г., ЕГН-**********,*** със съдебен адрес ***, оф. 7 сумата от 196 434.84 лв. (сто деветдесет и шест хиляди четиристотин тридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки), от които 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляващи дължими на основание чл.125, ал.3 от ТЗ суми, представляващи равностойност на дружественият му дял в качеството му на съдружник с прекратено към 29.01.2012 г. участие в дружеството, предявени като частичен иск, 46 434.84 лв. (четиридесет и шест хиляди четиристотин тридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки), представляващи мораторна лихва върху сумата присъдена като главница за периода от прекратяване на правоотношението на ищеца с дружеството – 29.12.2012 г. до завеждането на настоящата искова молба – 15.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 1115.01.2016 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми.

ОСЪЖДА „Титан БКС” ООД, ЕИК-===, гр. Ш. да заплати на рги С.Г., ЕГН-**********,*** и сторените от последния разноски за водене на настоящото производство в размер на 20 661.39 лв. (двадесет хиляди шестстотин шестдесет и един лева и тридесет и девет стотинки) лева, представляващи дължима държавна такса за разгледаните искове.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.

 

 

Окръжен съдия: