№ 34496
гр. София, 16.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20211110166946 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 410 и следващите от ГПК.
Издадена е на 03.12.2021год. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в полза на заявителя против длъжника по подадено на 24.11.2021год.
заявление по чл.410 от ГПК.
Същата е връчена редовно на длъжника „“Вълчев АИППМП“ЕООД на
05.04.2022год.
В срок на 06.04.2022год. е депозирано възражение по чл.414 от ГПК.
С Разпореждане от 09.09.2022год.,на основание чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, съдът е дал
указания на заявителя в едномесечен срок да представи доказателства ,че е предявил
установителен иск за вземането си.
Това разпореждане е връчено на 19.09.2022 год. на „А1 България“ЕАД ,заявител.
На 11.10.2022г. в СРС е постъпила молба от „А1 България“ЕАД с искане за
издаване на изпълнителен лист само по отношение на разноските по заповедното
производство в размер на 325лв.,като сочи доказателства,че длъжникът на 10.10.2022год. е
изпълнил задължението си като е върнал оборудването и начислените неустойки са
кредитирани,но не и разноските. Претендира и обезщетение за забава в размер на 16,25лв. –
мораторна лихва върху посочените вземания ,изчислена от датата на забавата до датата
предхождаща депозирането на заявлението.
Съдът, след като се запозна с подадената молба, намира същата за допустима и
частично основателна, предвид следното:
Молбата е постъпила от заинтересована страна,разгледана по същество е
основателна.
Съгласно приетото в т. 10в, от ТР 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите
когато искът е предявен за установяване съществуването на вземането за разноските,
1
направени в заповедното производство. Т. е. такъв иск е недопустим. В същото решение е
посочено, че ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по
заповедта за изпълнение, в периода след подаване на заявлението и при депозирано
възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е
отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение, само в частта за разноските, като се позове на извършеното от
длъжника плащане.
Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК /в срока за
предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК/, тъй като след
изтичане на този срок, ако не бъде предявен иск по чл. 422 ГПК, заповедта се обезсилва, вкл.
в частта за разноските. В случая е налице именно посочената хипотеза.Срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в срока по чл. 414 ГПК е
депозирано възражение.
Съдът е указал на заявителя, че с оглед постъпилото възражение може да предяви
установителен иск по чл. 422 ГПК в месечен срок от получаване на съобщението, като по
делото е установено ,че след издаването на заповедта и връчването й на длъжникът,
кредиторът е получил изпълнение – връщане на оборудването по договора ,за което е
начислил неустойки , но не и на разноските посочени в заповедта за изпълнение. С оглед
установеното изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта, и с оглед
изразеното от кредитора, че няма интерес от иск по чл. 422 ГПК относно вземането, а желае
да му бъде издаден изпълнителен относно разноските, следва съдът да обезсили заповедта
относно вземането, а относно разноските следва да се издаде изпълнителен лист.
В частта за разноските, заповедта се явява редовно от външна страна, подлежащо на
изпълнение изпълнително основание, удостоверяващо вземане в полза на заявителя, срещу
длъжника за сумата 325 лв. - деловодни разноски по заповедното производство, от които 25
лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Следва да е посочи още, че в случая не е налице хипотезата на чл. 414а ГПК, която
предвижда длъжникът да е изпълнил задължението си по заповедта в срока по чл. 412, т. 8
ГПК, едновременно с това да подаде възражение срещу заповедта и приложи към него
документа за извършеното плащане /изцяло или частично/, с препис за връчване на
заявителя.
В случая възражението срещу заповедта е подадено в срок, плащането е извършено
също в срокът по чл. 412, т. 8 ГПК,но надлежно доказателството за плащане не е
представено от длъжника,който се е позовавал на това.
В този смисъл съдът приема, че са налице предпоставките за издаване на
изпълнителен лист по чл. 406, ал. 1 от ГПК само по отношение на разноските по
заповедното производство,тъй като длъжникът е станала причина за образуването му.
Същевременно по искането на заявителя да му бъде издаден и изпълнителен лист за
16,25лв. – мораторна лихва върху посочените вземания ,изчислена от датата на забавата до
датата предхождаща депозирането на заявлението,то в тази част искането му е
неоснователно.Претенцията за изтекли /мораторни/ лихви ,въпреки ,че е „подчинена“ на
главния иск не е била потвърдена с решение по реда на чл.422 от ГПК ,а в случая е било
налице възражение от длъжника.След като заявителят в срока по чл.415,ал.4 от ГПК не е
представил доказателства ,че е предявил установителен иск за вземането си за мораторна
лихва ,то в тази част издадената заповед за изпълнение на парично задължение подлежи на
обезсилване ,на основание чл.415,ал.5 от ГПК.
2
Водим от горното,съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №
21003/03.12.2021год. по ч.гр.д.№ 66946/2021год. по описа на СРС,65 състав В ЧАСТТА ,в
която е разпоредено длъжникът „ВЪЛЧЕВ - АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА
ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ „ЕООД с ЕИК: ********* и адрес:
гр. София, УЛ.ГЕОРГИ ПАПАНЧЕВ 14, общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на
заявител „А1 България“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.КУКУШ (КИРИЛ
ПЧЕЛИНСКИ) 1, общ. Столична, обл. София (столица) сумата 285,57 лева /двеста осемдесет
и пет лева и 57 стотинки/, представляваща неустойка за предоставени, но невърнати
оборудвания , ведно със законна лихва от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
16,25лева /шестнадесет лева и 25 стотинки/ представляваща мораторна лихва за период от
01.05.2021 г. до 23.11.2021 гогд.,на основание чл.415,ал.5 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА издаването на Изпълнителен лист в полза на кредитора „А1
България“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.КУКУШ (КИРИЛ ПЧЕЛИНСКИ)
1, общ. Столична, обл. София (столица) срещу длъжника „ВЪЛЧЕВ - АМБУЛАТОРИЯ ЗА
ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ „ЕООД с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, УЛ.ГЕОРГИ ПАПАНЧЕВ 14, общ. Столична, обл. София
(столица) за сумата от 325 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 300 лв.
възнаграждение на адвокат..
Да се отбележи издаването на изпълнителния лист върху Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба, подадена, чрез СРС до СГС
в двуседмичен срок, който срок за заявителя, започва да тече от датата, на която му е връчен
препис от настоящето разпореждане, а за длъжникът – от датата на получаване на покана за
доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3