№ 314
гр. Пловдив, 14.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000585 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По в.т. дело № 585/2021 година по описа на Апелативен съд – Пловдив е
постановено решение № 369/20.07.2022 година.
След постановяване на решението на въззивната инстанция, по делото
е подадена молба с вх. № 5924/27.07.2022 година от „Д. - О. з.“ ЕАД, за
изменението му в частта за разноските. Искането касае присъденото от
въззивната инстанция адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата за въззивното производство. В молбата е посочено,
че определеното възнаграждение на адвокат К., осъществил безплатна
правна помощ на ищците К.П. и М.П. пред въззивната инстанция, от общо
10020 лева надхвърля минималното такова от 8060 лева по Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с 1960 лева. Искането
е за намаляването на присъденото с решението на въззивната инстанция
адвокатско възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е подаден писмен отговор от адвокат
В.К. с изразено становище за допустимост, но неоснователност на молбата.
Сочи се, че определеното от съда адвокатско възнаграждение е в
минималните размери по Наредба № 1, като е съобразен факта за
1
осъществената безплатна правна помощ по две жалби – както тази на ищците,
така и по въззивната жалба на ответника. Посочено е освен това, че съдът
може да определи възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА и над минималния
размер по Наредба № 1 при фактическа и правна сложност на делото, каквато
в случая безспорно била налице. Искането е за оставяне на молбата по чл. 248
от ГПК без уважение.
Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално
допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил
съдебния акт, изменението или допълването му в частта за разноските, е
изрично уредена в чл. 248 ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен
срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
По същество съдът намира за основателно искането за изменение на
решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото с
въззивното решение адвокатско възнаграждение на адвокат К. на основание
чл. 38 ал. 2 от ЗА, за осъществената безплатна правна помощ на К. и М. П.и
пред въззивната инстанция, по следните съображения:
Видно от мотивите на решение № 369/20.07.2022 година по в.т. дело №
585/2021 година по описа на АС – Пловдив, присъденото на адвокат К.
възнаграждение за въззивната инстанция от общо 10020 лева на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата включва сумата от 9620 лева за
процесуалното представителство на двамата ищци К. и М. П.и пред
въззивната инстанция. Тази сума е изчислена от съда, който е определил
отделни възнаграждения на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения както за всеки един от
двамата ищци, така и самостоятелно по двете подадени въззивни жалби.
Едната въззивна жалба, подадена от „Д. - О. з.“ ЕАД, е срещу осъдителната
част на първоинстанционното решение, а другата, подадена от ищците, е
срещу отхвърлителната му част. Така общият обжалваем интерес по иска на
М.П. е 130 000 лева, а по иска на К.П. – 120 000 лева. С решението на
въззивната инстанция исковете на двамата ищци са приети основателни в
пълния им предявен размер. При това положение и съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и непротиворечивата съдебна практика, адвокатското
възнаграждение се определя съобразно общия обжалваем интерес / в случая
2
130 000 лева за ищцата М.П. и 120 000 лева за ищеца К.П./. При този
обжалваем интерес и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение е 8060 лева, а не както е прието от
въззивния съд 9620 лева. Тук следва да се посочи, че с решението си съдът не
е приел наличие на условия за присъждане на възнаграждение над
минималния размер поради фактическата и правна сложност на делото,
поради което и при липса на нарочно искане от адвокат К. по съответния
процесуален ред, възнаграждение над минималния размер не следва да се
присъжда в настоящото производство.
Дължимо обаче е възнаграждението от 400 лева на основание чл. 7, ал. 9
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
проведени повече от две съдебни заседания пред въззивната инстанция. То е
присъдено с решението на въззивния съд, като са изложени подробни мотиви
за неговата дължимост. В молбата на изменение на решението по чл. 248 от
ГПК, подадена от „Д. - О. з.“ ЕАД, липсват доводи за незаконосъобразност на
решението в тази му част и искане за изменение, касаещо сумата от 400 лева,
поради което съдът счита, че тя също е дължима наред с възнаграждението от
8060 лева, за което бяха изложени мотиви по-горе. Така адвокатско
възнаграждение на адвокат К., дължимо на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА за
осъществената безплатна правна помощ пред въззивната инстанция е общо
8460 лева, а не присъдените с решението 10020 лева. В този смисъл следва да
се допусне изменение на постановеното от въззивната инстанция решение.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 369 от 20.07.2022 година, постановено по в.т.
дело № 585/2021 година по описа на Апелативен съд – Пловдив В ЧАСТТА
ЗА РАЗНОСКИТЕ, в следния смисъл:
В диспозитива на решението вместо: „ОСЪЖДА „Д. - О. з.“ ЕАД,
ЕИК********, с адрес гр. ********, да заплати на адвокат В. Цв. К., ЕГН
**********, с адрес гр.П., ул. х. к. № *, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, допълнително възнаграждение за осъществената безплатна
3
правна помощ на КР. СП. П.,ЕГН **********, и М. СТ. П., ЕГН **********,
в първоинстанционното производство пред ОС – Пазарджик в размер на 1900
лева / наред с присъдените с първоинстанционното решение 6160 лева/, както
и сумата от 10020 лева, представляваща възнаграждение, дължимо на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществената безплатна
правна помощ на КР. СП. П.,ЕГН **********, и М. СТ. П., ЕГН **********,
пред въззивната инстанция.“, да се чете:
ОСЪЖДА „Д. - О. з.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес гр. ********, да
заплати на адвокат В. Цв. К., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. х. к. № *, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, допълнително
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на КР. СП.
П.,ЕГН **********, и М. СТ. П., ЕГН **********, в първоинстанционното
производство пред ОС – Пазарджик в размер на 1900 лева / наред с
присъдените с първоинстанционното решение 6160 лева/, както и сумата от
8460 лева, представляваща възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата за осъществената безплатна правна помощ на КР.
СП. П.,ЕГН **********, и М. СТ. П., ЕГН **********, пред въззивната
инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4