№ 253
гр. Плевен, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. В.ЧИНА
при участието на секретаря Н. В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500309 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от В. Л. В.БЕВ с ЕГН**********
срещу Решение № 56/ 15. 01. 2025 г. по гр. д. № 6199/ 2023 г. по описа на РС-
Плевен.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на
решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
намалено на основание чл. 30, ал.1 ЗН завещателните разпореждания на
наследодателите Л. В. П. и Н. П.а П.а, обективирани в нотариален акт № 198,
том първи, рег. № 2226, дело № 155/ 06. 10.2023 г. на Нотариус с рег. № *** на
НК, с която Н. Л. В. е признат за собственик по завещания и наследство на
недвижим имот описан в нотариалния акт до размера на запазената част на В.
Л. В., представляващи 53175, 30/ 114000 ид. части (46, 65%) от имота, която
запазена част да му бъде възстановена и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
1
Въззиваемият Н. Л. В. с ЕГН********** е изразил становище чрез
процесуалния си представител адв. В. К., че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени
направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение районният съд на основание чл. 30, ал.1 ЗН е
намалил завещателните разпореждания на Л. В. П., б.ж. на с. ***, починал на
*** г. и Н. П.а П.а, б. ж. на гр. Плевен, починала на *** г. направени в полза на
ответника Н. Л. В. до размера на запазената част на В. Л. В. с 1/ 3 идеална част
от недвижими имоти, притежавани от наследодателите, както
следва:АПАРТАМЕНТ № *** с адрес гр. Плевен, ж.к. „***“, бл. ***, вх. Д, ет.
4, с площ от 59, 78 кв.. м. , състоящ се от стая, дневна, кухня, тоалетна, баня и
дрешник заедно с маза № *** с площ от 4, 28 кв. м., ведно с 0, 91 % идеални
части от общите части на сградата и от средното право на строеж върху
държавна земя.
След подаване на въззивната жалба на 28.. 01. 2025 г. от В. Л. В. чрез адв.
Д. П., на 23. 05. 2025 г. е постъпила молба от същия, в която се твърди, че на
06. 03. 2025 г. въззиваемият Н. Л. В. е изплатил на въззивника в два банкови
превода сумата от 27 862, 64 лв. и сумата от 27 495, 00 лв., като по този начин
е изплатил цялата сума по първоинстанционното решение ведно с
деловодните разноски. С молбата е отправено искане за присъждане на
деловодни разноски във въззивната инстанция с оглед на това, че изплащането
на сумите по първоинстанционното решение е извършено след подаване на
въззивната жалба.
Във въззивното производство процесуалният представител на
2
въззиваемия Н. Л. В., адв. В. К. от АК- Плевен е изразил становище, че
посочените от въззивника суми са му изплатени от въззиваемия ведно с
присъдените разноски по решението на районния съд. Отправено е искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение и да се отхвърли искането
на въззивника за присъждане на деловодни разноски, тъй като въззиваемият е
заплатил преди получаване на препис от въззивната жалба на 27. 03. 2025 г.
Въззивният съд, като се запозна с доказателствата по делото и
изявленията на страните във въззивното производство счита, че следва
обжалваното решение да бъде потвърдено с оглед на това, че страните са
уредили взаимоотношенията си след постановяване на съдебното решение.
Що се отнася до изразените изчисления във въззивната жалба, то съдът счита,
че същите са свързани с мотивите на обжалваното решение, като в
диспозитива е посочена 1/ 3 идеална част, с която се намаляват завещателните
разпореждания на родителите на страните, по която идеална част страните не
спорят, а спорят относно стойността на тази идеална част. Видно от
представените становища на страните същите са изяснили въпроса относно
стойността на запазената за въззивника 1/ 3 идеална част от завещателните
разпореждания на родителите на страните, поради което въззивният съд счита,
че следва решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските във въззивното производство съдът счита,
че същите са дължими от въззиваемия на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 и
чл. 80 ГПК. Въззиваемият Н. Л. В. е получил първоинстанционното решение
на 16. 01. 2025 г., а въззивникът – на 17. 01. 2025 г., като последният е подал
въззивна жалба на 28. 01. 2025 г. Преписът от въззивната жалба е връчен на
въззиваемия на 27. 03. 2025 г. От становищата на двете страни плащането по
двата превода е извършено на 06. 93. 2025 г.
Въз основа на изложените обстоятелства съдът приема, че въззиваемият
е станал причина за подаване на въззивната жалба, тъй като плащането на
стойността на запазената част на въззивника не е извършено сред поучаване
на препис от решението, а значително по- късно – на 06. 03. 2025 г., малко
преди връчване на препис от въззивната жалба. Следва да се има предвид, че в
този период въззиваемият е могъл да узнае, че е постъпила въззивна жалба от
деловодната система ЕИСС, като по този начин да е бил допълнително
мотивиран да извърши плащането преди получаване на препис от въззивната
3
жалба.
Следователно, като е заплатил стойността на запазената част на
въззивника повече от един месец след постъпване на въззивната жалба,
въззивникът е станал причина за въззивното производство, поради което
дължи заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция в размер на 900 лв., за заплащането на което по банков
път са представени доказателства със списъка по чл. 80 ГПК. В хода на
въззивното производство процесуалният представител на въззиваемия не е
направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, поради което съдът не следва да прилага разпоредбата на чл.
78, ал.5 ГПК. Изложените доводи на въззиваемия относно присъждане на по-
ниско възнаграждение съобразно изхода на делото в районен съд не следва да
бъде съобразено, тъй като с оглед предмета на въззивно обжалване въззивната
жалба е изцяло уважена
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56/ 15. 01. 2025 г. по гр. д. № 6199/ 2023
г. по описа на РС- Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК Н. Л. В.
с ЕГН********** да заплати на В. Л. В. с ЕГН********** направените
деловодни разноски във въззивнната инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр. 3 ГПК подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4