Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 4797 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 964 от 05.01.2020
г. по гр. д. № 10897/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО,
47 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу
Х.Л.Л., ЕГН ********** обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 888,37 лв. - главница за доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 10.08.2014 г. до м. 04.2015 г., 170,32 лв. -
лихва за забава за периода от 15.08.2014 г. до 04.08.2017 г., както и 21,41 лв.
- главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 09.2014
г. до м. 04.2015 г. и 4,49 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2014 г. до 04.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 10.08.2017 г. до
окончателното плащане, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени
размери (съответно искът за главница за доставена и незаплатена топлинна
енергия за разликата над 888,37 лв. до 1 689,46 лв. и за периода м. 05.2013 г.
- 09.08.2014 г., искът за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за разликата над 170,32 лв. до 405,45 лв., искът за главница за дялово
разпределение за разликата над 21,41 лв. до 35,69 лв. и за периода м. 05.2013
г. - м. 08.2014 г. и искът за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за разликата над 4,49 лв. до 8,86 лв.). Осъдена е Х.Л.Л. да
заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски
съобразно уважената част от исковете в размер на 321,39 лв. в исковото и 46,39
лв. в заповедното производство, както и е осъдено „Т.С.“ ЕАД да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Н.И.И., ЕГН ********** възнаграждение
в размер на 150 лв.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Т.с.“ ООД.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5023270 от 11.02.2020 г. от ответницата Х.Л.Л.,
чрез адвокат В.В.Т., срещу първоинстанционното решение в частите, в които са
уважени предявените искове. Излагат се съображения, че решението в обжалваната
част е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че ищецът не е установил по безспорен начин в условията на
пълно и главно доказване наличието на облигационна връзка между страните, както
неправилно е приел районният съд. От представения по делото договор за продажба
на държавен недвижим имот от 06.09.1985 г. се установява безспорно, че
процесният имот е бил закупен от В.Л.Л., сестра на жалбоподателката (видно от
представено удостоверение за родствени връзки). Единствено на това основание
първоинстанционният съд е следвало да отхвърли иска в цялост, тъй като
ответницата не е собственик или ползвател на топлоснабдения имот, съответно не
е задължено лице за претендираните суми. Освен това, за процесия период
приложение намират Общите условия на ищцовото дружество, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. (ОУ), като съгласно чл. 33 от същите
изискуемостта на месечните фактури настъпва в срок от 30 дни след публикуване
на съответните фактури на интернет страницата на ищеца. В случая по делото не
са представени нотарилано заверени протоколи, поради което не може да се
направи безспорен извод кога е настъпила изискуемостта на всяко едно
задължение, поради което исковете за лихви са неоснователни, при липса на
покана за заплащане на главните задължения (арг. чл. 84 ЗЗД). Твърди се и че
разпоредбите на чл. 33 ОУ са нищожни по смисъла на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). Посочва се, че услугата дялово разпределение също е
недоказана по основание и размер. Договорът за извършване на услугата „дялово
разпределение“ е сключен между третото лице - помагач и етажната собственост.
Следователно третото лице - помагач, което именно е извършвало услугата, има
правото да търси заплащането ѝ и да предявява претенцията по съдебен ред.
За да има процесуална легитимация ищецът е следвало да представи доказателства
за придобиване на вземането (суброгация или цесия), каквито по делото не са ангажирани.
В представените документи няма уговорка за цената на извършване на услугата и
какъв е срокът за заплащане на същата, т. е. вземането не е установено по
размер. Посочва се, че в ОУ на ищеца няма уговорка за начисляване на лихви
върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. След като няма уговорен
падеж, лихви се начисляват едва след покана от кредитора към длъжника съгласно
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за каквато покана ищецът не е ангажирал доказателства. С
оглед изложеното се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в
обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно, а предявените искове - отхвърлени.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД, и от третото
лице - помагач на страната на ищеца - „Т.с.“ ООД.
Първоинстанционното решение в частите, в
които са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано от ищеца и е влязло в
законна сила.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира
за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№ 2004953 от 22.02.2019
г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Х.Л.Л.,
ЕГН **********, с която ищцовото дружеството е поискало от съда да признае за
установено, че ответницата като потребител
на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к. „******,
абонатен № 100303, му дължи сума в общ размер на 2 139,46 лв., от които 1 689,46 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г., отразена в обща фактура № *********/31.07.2014
г. за отоплителен сезон м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г., и 405,45 лв. - законна лихва за забава
за периода от 15.08.2014 г. до 04.08.2017 г., както и сума за дялово
разпределение в общ размер на 44,55 лв., от които 35,69 лв. - главница за дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г.
и 8,86 лв. - лихва за периода от 15.08.2014 г. до 04.08.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 10.08.2017 г. до окончателното
изплащане на вземанията.
Исковата молба е връчена на ответницата
Х.Л.Л. на 22.04.2019 г. и в по срока по чл. 131 ГПК,
на 14.05.2019 г. от същата е подаден отговор чрез адвокат К.Б., в който оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди, че не е собственик или ползвател на процесния имот,
представляващ ап. № 42, находящ се в гр. София, община „Триадица“, район „******,
абонатен № 100303, а също така няма сключен договор за доставяне на топлинна
енергия с ищцовото дружество, съответно няма качеството потребител на топлинна
енергия по смисъла на действащото законодателство. Счита, че исковете за главница за дялово
разпределение и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение са
недопустими, тъй като заповедта за изпълнение е издадена само за стойност на
топлинна енергия и лихва върху нея, като релевантно за допустимостта на
исковете е основанието на задължението, посочено в заповедта за изпълнение, а
не в заявлението по чл. 410 ГПК. Претенцията за дялово разпределение е
недопустима и поради това, че титуляр на вземането е „Техем сървисис“ ЕООД, а
не ищецът. Твърди, че не е уведомявана за налични парични задължения по
партидата на процесния имот, съответно не е изпаднала в забава. Ищецът не е
ангажирал доказателства как е образувана стойността на конкретно начислените
суми за топлоенергия по партидата на процесния имот. Ответницата оспорва, че през процесния
период ищецът е доставял стоки или слуги на претендираната стойност, както и че
е доставял топлоенергия, отговаряща на българския държавен стандарт за
топлопреносната мрежа. Оспорва през процесния период на процесния адрес да е
ползвала топлинна енергия. Прави възражение за погасяване по давност на
вземанията, претендирани до 01.07.2014 г. Посочва, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и чл.
33, ал. 2 ОУ/2014 г. са нищожни като неравноправни по см. на чл. 146, ал. 1,
пр. 1 ЗЗП. В заключение поддържа, че не е легитимирана да отговаря като ответник
по спора, а от друга страна, че предявените искове за дялово разпределение са
недопустими, а тези за главница за топлинна енергия и лихва върху главницата за
топлинна енергия са неоснователни. Претендира разноски.
С определение № 182925 от 02.08.2019
г. като трето лице - помагач на ищеца СРС е конституирал „Техем сървисис“ ЕООД.
По делото е
приложено заповедно дело № 55052/2017 г. по описа на СРС, 47 състав, от което
се установява, че по заявление вх. № 3063156 от 10.08.2017 г.
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
с която е разпоредено Х.Л.Л., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******сумата
от 1 725,15 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия в ап. № 42 в гр.
София, ж. к. „******, за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 10.08.2017 г. до изплащане на
вземането; сумата от 414,31 лв., представляваща обезщетение
за забава за плащането на главницата за периода от 15.08.2014 г. до 04.08.2017
г.; както и сумата от 92,79 лв. съдебни разноски. Длъжникът е
уведомен за заповедта на 26.10.2018 г., на същата дата е подала възражение
срещу задълженията по заповедта, сочейки, че никога не е била
собственик на процесния имот (ап. № 42, ул. „******).
На 22.01.2019
г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне
на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил
установителен иск за вземанията по заповедта и на 22.02.2019 г. заявителят е
представил искова молба вх. № 2004953 от 22.02.2019
г.
По делото е прието
като писмено доказателство удостоверение изх. № РОБ-19-УГ51-2726 от дата 08.05.2019 г., издадено от
Столична община, район „Оборище“, за постоянен адрес на Х.Л.Л., видно от което ответницата
има регистриран постоянен адрес ***№ 42, считано от 07.11.2005 г.
По делото е прието неподписано писмо рег. №
РТР16-ТД26-136916 от Столична община, район „Триадица“ до „Т.С.“ ЕАД, съгласно което за
имота, находящ се в гр. София, ж. к. „******има сключен договор за продажба
между ИК на ОБНС, Направление „Държавни имоти“ на основание заповед № ДИ 03-897
и Х.Л.Л. на 26.07.1991 г.
По делото е прието копие от писмо рег. № П-4336
от 04.04.2019 г. от Столична община, район „Триадица“ до „Т.С.“ ЕАД, от 03.04.2019 г.,
съгласно което от направена справка в архива на отдел „УОСЖФ“ има данни за
преписка и договор за придобита собственост чрез извършена продажба на
процесния апартамент № 42, в ж. к. „******, ет. 6 - съхранява се договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 06.09.1985 г. на името
на В.Л.Л..
По делото е прието писмо вх. № 5190746 от
15.11.2019 г. по регистратурата на СРС, от Столична община, район „Триадица“, от което се
установява, че след направена обстойна проверка
в архива на отдел „УОСЖФ“ при район „Триадица“ се откриват данни за
процесния имот, към писмото е приложен договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 06.09.1985 г., от който е видно, че собственият на
държавата недвижим имот в гр. София, ж. к. „Красно село“, представляващ
апартамент № 42, ет. 6, в жилищна сграда - бл. 252, вх. Б, въз основа на Заповед №
ДИ-03-108/22.08.1985 г. на Председателя на ИК на Благоевски РНС е продаден на В.Л.Л..
По делото е прието
като доказателство удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 2841
от 03.10.2019 г., издадено от Столична община, район „Триадица“, от което е
видно, че В.Л.Л., ЕГН ********** е сестра на Х.Л.Л..
По делото е приет договор от
01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, сключен между
„Топлофикация София“ АД и „Техем сървисис“ ЕООД. Приет е списък на живущите по
апартаменти в сграда - етажна собственост на адрес в гр. София, ул. „******в списъка
е посочено Министерство на външните работи, като е положен подпис.
Приет е и протокол от
Общото събрание на етажните собствениците на Етажна собственост с
адрес: гр. София, ж. к. „****** от 13.09.2002 г., в
който е обективирано взетото решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД.
Упълномощена е Л.П.К.да сключи договора от името на етажната собственост, и да
я представлява по време на изпълнение на договора.
Към протокола е приложен и списък на
етажните собственици, в който под № 42 е посочена Х.Л.Л., с ЕГН **********
(различно от това, посочено в исковата молба). В списъка са отразени номерата
на апартаментите, имената на собствениците, абонатен
№ и ЕГН, както и пълна кубатура на имотите, без отразени други данни и без
положени подписи.
Като
писмено доказателство по делото е приет и договор, сключен между „Техем
сървисис“ ЕООД - в качеството му на изпълнител и Л.П.К., в
качеството ѝ на представляващ етажна собственост на адрес: гр. София,
ж. к. „****** и Д.К.- в качеството му на
представляващ етажна собственост на адрес: гр. София, ж. к. „******- в
качеството на възложители, по силата на който
възложителите възлагат, а изпълнителят приема
да извърши доставка и монтаж на
индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили,
да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително
издаването на обща и индивидуални сметки, както и
да извършва услуга дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сградата етажна собственост, като за отчитането се дължи
годишна абонаментна такса.
От третото лице - помагач
„Техем сървисис“ ЕООД с молба вх. № 5151566 от 19.09.2019 г.
са приложени и са приети като доказателства индивидуална
справка за отопление и топла вода с отчетен период 01.05.2013 г. - 30.04.2014
г., в която е посочена сума за получаване 104,90 лв. и индивидуална справка за
отопление и топла вода с отчетен период 01.05.2014 г. - 30.04.2015
г., в която е посочена сума за получаване 13,48 лв.
От приетото
в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебно - техническата експертиза,
което настоящият състав по реда на чл. 202 ГПК кредитира
изцяло като компетентно изготвено, се установява, че сградата, в която се
намира процесният имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през периода 05.2013 г.
- 04.2015 г., като „Т.С.“ ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общия топломер
в абонатната станция. Дяловото разпределение на топлинна енергия за етажната
собственост (ЕС) през процесния период
е извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД в съответствие с нормативната уредба,
проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. За абоната се
разпределя топлинна енергия за отопление на имот с 3 броя отоплителни тела с
уреди с дистанционен отчет и щранг - лира на мощност
съгласно Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.9. на Наредба № 16-334/2007 г. Изчислява
се сградна инсталация според пълния отопляем обем на апартамента и за битово
горещо водоснабдяване на база 1 брой потребител. Общите части на ЕС не се
отопляват. Изравнителната сметка, изготвена от фирмата за дялово разпределение
за процесния период, възлиза общо на -118,38 лв. (за получаване). Общата сума
за топлинна енергия, начислена от „Т.С.“ ЕАД във фактури за абоната е 1 807,88
лв., от която 915,69 лв. за отопление на имот, 129,33 лв. за сградна инсталация
и 762,86 лв. за битово горещо водоснабдяване. През процесния период в
абонатната станция на ЕС е действал общ топломер, който е от търговски тип и е
преминавал периодично метрологичен контрол съгласно изискванията на Наредба №
16-334/2007 г. Извършените измервания в абонатната станция, начисления по
фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна
енергия за имота на Х.Л.Л., абонатен № 100303 са в съответствие с изискванията
на действащата Наредба за топлоснабдяване и цени на топлинна
енергия за процесия период.
От
изготвената и приета в хода на първоинстанционното производство съдебно -счетоводната експертиза, която въззивната
инстанция кредитира изцяло, се установява, че няма данни
за извършени плащания от ответника, които да погасяват задължения от процесния
период за процесния имот в гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“, абонатен № 100303.
Непогасените задължения за процесния период са
както следва:
главница в размер на 1 807,88 лв. (сума за топлинна
енергия за отопление - 1 045,02 лв. и БГВ - 762,86
лв.). Главницата за дялово разпределение е в размер на 35,69 лв. Размерът на
законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в
забава до 04.08.2017 г., е в размер на 414,31
лв., в т. ч. за топлинна енергия - 405,45 лв. и за
дялово разпределение - 8,86 лв. Според вещото лице вземанията за процесния
период, които са се погасили с изтичането на тригодишна погасителна давност към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, са в размер
на общо 1 152,16 лв., в т. ч. главница - 890,01 лв. и лихва - 262,15 лв.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението в обжалваната част:
Съдът
приема, че решението в обжалваната част по исковете за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията и лихва за забава
на плащането ѝ е недопустимо. Това е
така, защото издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не
сочи вземане за дялово разпределение и лихва за забава на плащането му, а само
за вземанията, посочени в заповедта за изпълнение, е допустим
установителният иск по чл. 422,
вр. с чл. 415 ГПК. Релевантно при преценката за допустимост на иска
е заповедта за изпълнение, а не заявлението за издаването на такава заповед.
Това е така, защото заявлението не се връчва на длъжника и на него не е дадена
възможност да признае или оспори вземанията, посочени в заявлението. На
длъжника се връчва заповедта за изпълнение, тя очертава претенцията към него и
съответно очертава рамките на спорния предмет по делото. В случая със заповедта
за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за възнаграждение за дялово
разпределение на топлинна енергия и обезщетение за забава на плащането му, поради което
исковете за такива суми са недопустими, постановеното по тези искове решение на
СРС е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по тях следва да се
прекрати. Съдът не следва да се произнася по заповедта за изпълнение за размера на тези
суми, защото иск за такива не е допустим и в правомощие на заповедния съд е да
прецени дали следва да обезсили заповедта в тази ѝ част.
В останалата
част решението е допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната част, която съдът прие за допустима:
Предявени са по реда на
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за
битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за
забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда
на глава ХХХVІІ ГПК.
По отношение на правилността на решението настоящият състав намира
следното:
За да се уважи главният иск за
присъждане на вземане за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия по
делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ, вр. с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради което и за ответника е
възникнало задължение за заплащане на стойността на доставеното
количество топлоенергия. По отношение на акцесорния иск за заплащане на
обезщетение за забава на главницата ищецът следва да се установи по делото, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че
размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
По делото се установи
от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 ГПК е
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК и
с нея е уважено искането на заявителя „Т.С.“ ЕАД и длъжникът е осъден да му
заплати процесните суми като дължима стойност на
потребена топлинна енергия и обезщетение за забава на
плащането ѝ за процесния имот и период в размери на сумите, за които са
предявени исковете, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като в
срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуване на вземанията.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката
(ЗЕ) и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн.
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.) (отм.).
Съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по воисванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна
и електрическа енергия и други дейности, обслужващи основните.
По делото е
установено също, че през процесния период процесният
имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в
която се намира процесният апартамент) е била присъединена
към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012
г.), продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено
изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2
ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
Понятието „потребител
на топлинна енергия
за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР
на
ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.,
а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата
на чл. 153 ЗЕ
- в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители
на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент” е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените
от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, са собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна /купувач/ по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат
заплащане на цената на доставената и потребена топлинна енергия. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Сключването на договора с третото
лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
(в
този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018 г.
по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите
на тълкувателното решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си
за топлофициране на сградата, собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на
изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без
да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение
на Общото събрание на етажните собственици
за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
В конкретния
случай ищецът свързва качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия
за битови нужди с качеството ѝ на собственик на топлоснабдения имот, представляващ
апартамент № 42, находящ се в гр. София, ж. к. „******.
Това обстоятелство е спорно в отношенията между страните, доколкото ответницата
своевременно е оспорила качеството си на потребител на топлинна енергия,
доставяна до топлоснабдения имот, както и правото си на собственост върху
същия. В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже наличието на валидно
възникнало облигационно отношение с ответницата за продажба
на топлинна енергия, което по смисъла на чл. 153 ЗЕ е
свързано с установяването на принадлежността на правото на собственост по
отношение на процесния имот. Ангажираните от ищеца доказателства не обосноват
извода, че през процесния период ответницата е била
собственик на топлоснабдения имот, носител на ограничено вещно право на
ползване, или трето ползващо лице, сключило договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди с
топлопреносното предприятие, за да има качеството потребител на топлинна
енергия през исковия период и да дължи заплащането ѝ. Напротив, от
събраните по делото доказателства, в частност от договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
06.09.1985 г. се установява, че
носител на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот в гр. София
е
сестрата на ответницата - В.Л.Л.. По делото не са
ангажирани доказателства за промяна на така установеното право на
собственост. Неправилно и необосновано първоинстанционният съд е
приел, че видно от посочения договор за продажба именно ответницата е купила
имота, съответно има качеството на потребител на
топлинна енергия по смисъла на горепосочените разпоредби. По
делото няма доказателства ответницата да е собственик или вещен ползвател на
имота (писмо рег. №
РТР16-ТД26-136916 от Столична община, район „Триадица“, неподписано, според което има сключен договор за
продажба между ИК на ОБНС, Направление „Държавни имоти“ на основание заповед №
ДИ 03-897 и Х.Л.Л. на 26.07.1991 г., касае апартамент № 41, находящ се в гр.
София, ж. к. „Гоце Делчев“ („******, а не процесния апартамент № 42).
Ответницата не фигурира с подписа си и в списъците на етажните собственици. Липсват и твърдения за
съществуването на облигационни отношения по повод
сключен
договор между страните, по силата на който ответницата
да
се легитимира като потребител на топлинна енергия. По делото не е
ангажирано нито едно доказателство, което да сочи ответницата като задължено
лице да отговаря по заявените претенции.
По изложените
съображения и неустановяването на качеството „потребител“ по см. на ЗЕ на Х.Л.Л.,
настоящият състав намира, че по делото не се установи наличие на първата
предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно, че за процесния
период между страните „Т.С.“ ЕАД и ответницата Х.Л.Л. е съществувало валидно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответницата топлинна енергия срещу задължение на ответницата да заплаща
стойността ѝ. Поради което и не е необходимо да се изследва налице ли са останалите
предпоставки за уважаване на главния иск и на акцесорния иск, съответно да се
обсъждат останалите изложени във въззивната жалба оплаквания по
правилността на решението в обжалваната му част.
По изложените
съображения настоящата инстанция намира първоинстанционното решение в допустимата
му част за
неправилно, поради което същото следва да бъде отменено.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, предмет на настоящото
съдебно производство, решението на СРС в частта, в която ответницата е осъдена
да заплати на ищеца разноски в размер на 321,39 лв. в исковото
производство и 46,39 лв. в заповедното производство следва да се отмени.
На адвокат Н.И.И., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. с чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв., следва да се присъди възнаграждение за исковото
производство пред СРС в размер на още 150 лв. за оказана безплатна правна помощ на ответницата при
съобразяване на присъденото от районния съд възнаграждение, както и че начинът на определяне на
същото не е оспорен от страната.
За производството пред въззивната
инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК разноски се дължат
на въззивника. Претендирани са такива за адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за оказана безплатна адвокатска
помощ (съгласно списък по чл. 80 ГПК, адвокатско
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 04.02.2020 г., сключен между
Х.Л.Л. ***“, БУЛСТАТ ******). Съдът намира, че своевременно направеното от въззиваемия
„Т.С.“ ЕАД възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.
Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на
ВКС при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая съобразно
обжалваемия интерес пред въззивната инстанция съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в приложимата ѝ към момента
на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция от
22.01.2019
г.) минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
от 305,92 лв. Предвид фактическата и правната сложност на делото пред
настоящата инстанция адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до този минимален размер.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 964 от 05.01.2020 г. по
гр. д. № 10897/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 47 състав, в частта,
с която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу Х.Л.Л., ЕГН ********** обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и с правно основание чл. 86 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от
21,41 лв. - главница за дялово разпределение на топлинна енергия, доставяна до
апартамент № 42, находящ се в гр. София, ж. к. „******, за абонатен № 100303, за
периода от м. 09.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 10.08.2017 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 4,49 лв. - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.08.2014 г. до 04.08.2017 г., и ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по исковете в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 964 от 05.01.2020 г. по гр. д. № 10897/2019 г.
по описа на Софийски районен съд, I ГО, 47 състав, в частите, с които е
признато за установено по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК по
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу Х.Л.Л., ЕГН ********** обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и сл. ЗЕ и с правно основание чл. 86 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 888,37 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия, доставяна до
апартамент № 42, находящ се в гр. София, ж. к. „******, за абонатен № 100303, за периода от 10.08.2014
г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК - 10.08.2017 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 170,32 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.08.2014 г. до 04.08.2017 г., както и в частта, с която е
осъдена Х.Л.Л. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
в размер на 321,39 лв. в исковото производство и 46,39 лв. в заповедното
производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу Х.Л.Л., ЕГН **********
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ
и сл. ЗЕ и с правно основание чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 888,37 лв. - главница за незаплатена
топлинна енергия, доставяна до апартамент № 42, находящ се в гр. София, ж. к.
„******, за абонатен
№ 100303,
за периода от 10.08.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 10.08.2017 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 170,32 лв. - лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2014 г. до 04.08.2017 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на адвокат Н.И.И., ЕГН **********, на основание на чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., допълнително сумата от 150
лв. (сто и петдесет лева), представляваща
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответницата Х.Л.Л., ЕГН **********
в първоинстанционното производство пред Софийски районен
съд.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на
Адвокатско съдружие „Б.Л.“, БУЛСТАТ ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. с чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв., сумата от 305,92 лв. (триста и пет лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответницата Х.Л.Л., ЕГН ********** във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице - помагач - „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.