№ 95
гр. Варна, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20233100900226 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н. Й. С., гр. Варна, чрез
процесуален представител пряк иск на увредено лице по договор за
Гражданска отговорност на автомобилистите против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.
София, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
150 622 лева, от които 150 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на майка му К. С.а, настъпила вследствие на
ПТП от 30.10.2020 г., км. 7-8 по път II-29 Варна – Добрич, за което виновното
лице М.Д. е осъдено с влязла в сила присъда № 50/12.09.2022 г. по НОХД №
746/2022 г. на ОС – Варна, при твърдение за валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП между собственика на МПС, л. а.
„Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“ с рег. № ****** и ответното дружество,
както и 622 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 30.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432 от КЗ, вр.
чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба и допълнителната такава ищецът С. твърди, че на
30.10.2020 г. е допуснато ПТП по вина на М.С.Д., който е управлявал МПС л.
а. „Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с ДК № ******. В резултат на ПТП е
причинена смъртта на майката на С. – К. Тодорова С.а. Твърди, че
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач
е сезиран с претенция за изплащане на обезщетение на 10.05.2022 г., като по
същата липсвало произнасяне от застрахователя.
Настоява, че ПТП е предизвикало силен психически дискомфорт у
ищеца. Наред с претърпените от него средни телесни повреди, случилото се
се е отразило изключително негативно на психиката му, поради силната
връзка между него и починалия родител. Двамата били неразривно свързани в
едно семейство. Приживе майка му го подпомагала ежедневно в
1
домакинската работа, ищецът разчитал на нейната помощ и грижи. Твърди, че
към настоящия момент не може да преживее загубата на своята майка.
Отправено е искане за присъждане на паричен еквивалент на заявената
претенция и моли за нейното уважаване ведно с лихвата от датата на деликта
– 30.10.2020 г. до окончателното й изплащане. Моли за уважаване и на
претенцията за имуществени вреди, изразяваща се в извършени разходи за
погребението на наследодателката си.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, като отрича да е
налице родствена връзка между починалата и ищеца. Оспорва претендираната
в исковата молба сума за обезщетение за неимуществени вреди като
несъразмерно висока спрямо интензитета на неимуществените вреди, с
доводи за разрез с икономическата конюнктура и в противоречие със
задължителната съдебна практика. В условията на евентуалност отправя
възражение за съпричиняване – починалата К. Тодорова С.а е пътувала без
поставен предпазен колан в автомобила, което способствало за настъпването
на леталния изход. По размера, ответникът релевира и възражение, основано
на чл. 53 от ЗЗД и чл. 494 т.1 от КЗ като счита, че следва да се съобрази
обстоятелството за независимо съизвършителство с доводи, че ищецът е
превишил максимално допустимата за участъка на ПТП скорост,
допринасяйки за леталния изход на майка му. Затова настоява, че трябва да
отговаря съобразно приноса на увреждането на застрахования при него
деликвент, а не за пълния размер на вредите. В допълнение твърди, че
заявената в исковата молба претенция за лихва е неоснователна, като
аргументира извод за несъобразяване с постановките на чл. 497 от КЗ.
Правна квалификация на исковете: чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45
ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 вр. чл. 84 ал.3 от ЗЗД.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
аргументи си. От своя страна, ответникът, също чрез упълномощен
процесуален представител, поддържа твърденията си, изложени в отговора на
исковата молба. Становището си по същество на спора ответникът излага
подробно в писмена форма в предоставения от съда срок. И двете страни
претендират присъждането на деловодни разноски.
Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1. По безспорните факти
Съобразно разпределената доказателствена тежест и предвид
приключилото наказателно производство срещу виновния водач, съдът на
основание чл. 300 ГПК зачита влязлата в сила на 20.09.2023 г. Присъда №
50/13.09.2022 г. по НОХД № 746/2022 г. по описа на ОС Варна, потвърдена с
решение № 4/11.01.2023 г. по ВНОХД № 318/2022 г. по описа на ВАпС,
частично изменено с решение № 316/20.09.2023 г. по КНОХД № 203/2023 г.
на ВКС I-во НО, която е задължителна за гражданския съд относно
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца,
поради което и тези въпроси не могат да се пререшават.
Фактологията и влязлата в сила присъда налагат да се приеме, че на
30.10.2020 г., на 7-8 км. по път П-29 Варна-Добрич, при управление на лек
автомобил марка „Мерцедес", модел „ЦЛК 200 Компресор" с рег. № ******,
М.С.Д. нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 47, ал. 3 ППЗДвП и по
2
непредпазливост причинил смъртта на К. Тодорова С.а.
Страните не спорят, че между ЗД „БУЛ ИНС” АД и собственика на л.а.
„Мерцедес“ с рег. № ****** е било налице валидно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” към
датата на ПТП - 30.10.2020 г., обезпечаващ гражданската отговорност на
делинквента М.С.Д..
Ищецът и ответното дружество не заемат противоположни позиции и
по обстоятелството, че на 12.05.2022 г. ответникът е получил отправената му
от ищеца извънсъдебна покана за заплащането на обезщетение за
претърпените процесни неимуществени и имуществени вреди.
Въпросите, които гражданският съд следва да разреши, касаят
наличието на твърдените неимуществени вреди и техния интензитет,
справедливия размер на обезщетението за понасянето им, наличието или
отсъствието на съпричиняване, респ. неговата степен, както и дължимостта на
лихва върху главниците и релевантния за начисляването й момент.
2. По наличието на вреди от процесното ПТП, техния интензитет и
справедливия размер на обезщетението:
От представеното удостоверение за родствени връзки се установява, че
ищецът е син на починалата К. Тодорова С.а.
За доказване на претърпените болки и страдания и техния интензитет,
ищецът ангажира гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите С.К. –
негова сестра и Д.Я., с която живее при условията на фактическо
съжителство. Показанията на свидетелката Я. съдът кредитира като пълни,
последователни и вътрешно непротиворечиви, като ги цени при условията на
чл. 172 ГПК. Като такива се приемат и тези, дадени от сестрата на ищеца, с
изключение на частта им, касаеща обстоятелството, че починалата е била с
поставен предпазен колан, поради възможната нейна заинтересованост от
изхода на спора, обстоятелството, че тя е ищец по служебно известното на
съда т. д. № 228/2023 г. по описа на ВОС и поради липсата на други
доказателства, в подкрепа на твърдението й.
От показанията се установява, че ищецът е израснал в задружно
семейство, важна част от което е била неговата майка. С нея той е имал силна
емоционална връзка, продължила и след отделянето му в самостоятелно
домакинство. Ищецът е изградил отделен дом, в който освен родителите на
свидетелката Я., е живеела и майка му, след като е дошла в гр. Варна през
2011 г. Макар той и Я. да са съжителствали в отделно жилище, много често са
прекарвали вечерите именно при майка му. Освен това, предвид доброто й
здраве, тя му е помагала при обработването на градината в родния им дом в с.
Полковник Дяково и вилния имот, стопанисван от него. След катастрофата,
ищецът е бил настанен в болница, поради което не е могъл да присъства на
погребението на майка си. След смъртта й е спрял да се храни, отказвал е да
обработва градините, да довърши започнатия ремонт на родната им къща,
станал е по-мълчалив, спрял е активно да се вижда с приятелите си. След
кончината на родственицата си, е поставил в дома си нейна снимка, пред
която продължава да пали свещи и с посещение до която често започва и
завършва деня си. Става ясно и че при събиранията на семейството той често
се връща към спомените си за нея. Наред с това, се установява, че продължава
да изпитва вина за произшествието, както и че въпреки оказваната му
подкрепа и започналото му връщане към живота от преди катастрофата, той
3
все още не работи и не живее с предишното си желание.
Изложеното от свидетелите се подкрепя и намира своето научно
изражение в заключението по допуснатата по делото СПЕ, което съдът
кредитира изцяло като обективно, пълно и компетентно дадено. От него и от
обясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, се
потвърждава, че вследствие на внезапната загуба на майката, с която е имал
дълбока емоционална връзка, ищецът е преживял психотравма, като
изпитваните тъга и скръб са били съпроводени с чувство за вина, породено от
възприятието му, че е отговорен за смъртта й и от невъзможността да
присъства на погребението й. Именно по тези причини синът не е успял да
преработи интрапсихично смъртта й и се е стигнало до усложнена траурна
реакция, състояща се в невъзможност за приемане в съзнанието му, че тя е
починала. Реакцията е била придружена с депресивна симптоматика и
намалена активност. Въпреки изминалия период между ПТП и прегледа,
вещото лице отбелязва, че при освидетелстването ищецът е бил с повишена
генерализирана тревожност, депресивни симптоми и фиксация към
починалата. Това се изразява в изграждането на своеобразен нейн олтар и
извършването на повтарящи се ритуални действия, свързани с нейната
личност. Въпреки че тревожността, намалената активност и симптомите на
депресия не са довели до пораждането на психическа болест, според експерта
процес на подобрение и евентуално отшумяване на тези симптоми би
започнал, когато синът преодолее изпитваното чувство за вина. Вещото лице
заявява в допълнение в съдебно заседание, че е насочил ищеца към преглед
при психиатър, тъй като пострадалият няма вътрешния ресурс да се справи с
травмата на психиката.
При горното по размера на обезщетението, съдът намира следното:
при претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага
принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно
чл. 52 ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни
обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания/смърт и
последиците от тях за пострадалото лице/наследниците. Наред с това като
ориентир за размерите на обезщетенията следва да се вземат предвид и
икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно
покритие към относимия за определяне на обезщетенията момент.
В настоящия случай, противно на възражението на ответника, от
горепоментираните гласни доказателства и заключение по СПЕ се установява
недвусмислено, че се касае за смърт на родител при доказана дълбока
близост, основана на обич и привързаност. Безспорно загубата на майката е
силно стресово събитие за преживелия син, а в конкретния случай е
съпътствана и от все още непревъзмогнато чувство за вина за причиняване на
смъртта. Състоянието на преживелия родственик се характеризира с
депресивни симптоми, понижена социална активност и емоционална
обвързаност с миналото и спомените по родителя. Обстоятелството, че
смъртта не е довела до трайно болестно състояние не може да бъде основание
за отхвърляне на исковете. Цялостната картина на адаптация на ищеца към
загубата, въпреки изминалия период от време след катастрофата, води до
извод за капсулирано стресово разстройство, което може да бъде надмогнато
в бъдеще след преодоляване на самообвиняването за загубата. Неоснователно
е възражението на застрахователя, базирано на заявеното от ищеца, че би
приел смъртта ако тя е била естествена, тъй като при липса на клинични
данни, че същата е щяла да настъпи скоро след ПТП, то единствената
4
причина за нейното осъществяване се явява именно виновно причиненото
ПТП. Дори да бъде допуснато, че такава е предстояла, то болката от
виновното отнемане на възможността за прекарване дори само на още един
ден с майката, не може да бъде пренебрегната и необезщетена. Всичко
посочено дотук води до извод, че при ищеца претърпените болки и страдания
са с обичайния интензитет за този вид последици вследствие смъртта на
родител. Като се имат предвид и завишените размери на застрахователни
лимити в обезщетенията и икономическите процеси и техните показатели,
настоящата инстанция приема за справедлив размер на обезщетението този от
150 000 лева, до който предявеният иск се явява доказан по основание.
3. По въпроса за съпричиняването:
Ответникът, в чиято тежест бе разпределено доказването на
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца и починалата
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ангажира доказателства чрез провеждането на КСМАТЕ.
От заключението по нея, което съдът също кредитира като обективно и
компетентно дадено, и от обясненията на вещите лица, изложени в откритото
съдебно заседание се установява, че предвид получените при ПТП
травматични увреждания, починалата Кица С.а е била без поставен предпазен
колан, въпреки че задното ляво място, на което е пътувала тя, е било снабдено
с такъв. Според експертите, чрез използването му е могло да бъде избегнат
фаталния изход от катастрофата. Както заявява експертът по част СМЕ,
характерът на травматичните увреждания, тяхното разположение и наличието
на множествени счупвания на ребра двустранно, ангажира гръдния кош
отпред. Наличието на разгъвно счупване на гръбначен стълб на нивото на 8-
ми гръден прешлен е в резултат на силно внезапно разгъване на тялото, а не
сгъване. Ако починалата е била с предпазен колан, този удар не може да бъде
осъществен включително счупването на гръбначния стълб, защото се
получава такава травма когато цялата предна повърхност на гръдния кош се
удря в широка повърхност и то със значителна сила. По тази причина, така
направеното възражение се явява основателно. Съдът по-горе посочи защо не
кредитира свидетелските показания на сестрата на ищеца в релевантната част.
Освен това, дори и да се приеме, че при качване в колата е бил поставен
обезопасителен колан на починалата, то това не означава, че същата е била с
такъв към момента на удара.
Като неоснователно се приема възражението, свързано с допринасянето
за престъпния резултат от страна на ищеца, чрез управлението на автомобила
му с превишена скорост. Изчислено е, че при движение с разрешените за
района на ПТП 60 км/ч., опасната зона е била около 44 м. Според експертите,
времето на опасната зона започва да тече от момента, в който водачът
възприеме конкретния обект като непосредствена опасност. В заключението
са разгледани два варианта на въпроса дали катастрофата би настъпила при
движение на управлявания от ищеца автомобил с разрешените 60 км/ч. В
единия от тях, описан като максимално благоприятен е посочено, че ако л. а.
„Мерцедес“ вече е бил застанал в лентата на управлявания от ищеца
автомобил и той е бил видим от 45-50 м., то ищецът теоретично би имал
време да спре, тъй като опасната зона е била около 44 м. Изрично обаче е
отбелязано, че трябва да съобрази обстоятелството, че видимостта е била
затруднена от кривината на завоя, на който видно от изчисленията и снимките
в заключението, е настъпило ПТП. Според втория вариант, ако л. а.
5
„Мерцедес“ е бил застанал в лентата на автомобила на ищеца, когато
последният е бил по-близо от 44 м. до мястото на ПТП, то той не би могъл да
спре навреме и да избегне удара.
С оглед установеното от вещите лица място на настъпване на ПТП – в
кривината на завоя, затруднената видимост в този участък от пътя и
показанията на свидетелката Кръстева, че докато са се движили по пътя пред
тях изведнъж се е озовал л. а. „Мерцедес“, в съвкупност налагат извода, че
ищецът не е имал достатъчна видимост, съответно възможност да възприеме
другият автомобил на достатъчно разстояние, позволяващо му да спре
безопасно и да избегне настъпването на ПТП. Така дори да е шофирал с
разрешените 60 км/ч., при липса на достатъчно видимост, то той отново не би
могъл да избегне съприкосновението, доколкото опасната му зона при при 60
км/ч. е 44 м.
При определяне на степента на съпричиняване е необходимо да се
извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като
съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите
обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП,
определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
Преценката е комплексна, като се определя степента на обективна
вредоносност, както и дали действието или бездействието е противоправно и
ако е виновно, каква е вината на пострадалия. Намаляването се определя
според размера на причиняването в общата вреда, като се определя с оглед
всички факти и обстоятелства, конкретно се взима предвид нарушението от
страна на пострадалия, за да настъпи противоправният резултат.
Съгласно т. 7 от ППВС 17/63 г. следва да се установи причинната
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
В случая постановената от наказания съд присъда утвърждава, че
първопричина за настъпване на произшествието е противоправното
шофиране от страна на водача на л. а. „Мерцедес“ с превишена скорост,
довела до невъзможност за контролирането на автомобила и навлизането му в
лентата на насрещнодвижещите се МПС. Действително за пътуващата на
задната лява седалка Кица С.а е съществувало правно задължение – чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП да бъде с поставен предпазен колан, който би предотвратил
леталния изход от катастрофата. Комплексната преценка на обстоятелствата,
свързани с ПТП, обаче води до извод, че приносът на водача на л. а.
„Мерцедес“ е много по-голям в сравнение с този на починалата.
Съпоставяйки действията на водача на л. а. „Мерцедес“ и бездействието на
починалата, с което е допринесла за настъпване смъртта си, съдът приема, че
нейният принос е в размер на 30 %.
В този смисъл искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 105 000 лв., съответно отхвърлен за горницата до претендираните
150 000 лв.
4. По отношение иска за имуществени вреди
По отношение на иска за претърпените вследствие на произшествието
имуществени вреди, изразяващи се в половината от разходите, сторени за
погребението на Кица С.а, съдът намира същия за доказан по основание и
размер. Трябва да се подчертае, че по отношение на тази претенция няма и
възражения от ответника. От представените по делото счетоводни документи
/л. 5-6/, а именно фактура и фискален бон от погребална агенция „Сълзи от
рая 457“ ЕООД и фискални бонове от „Обреди“ ЕООД се установява, че
6
действително такива разходи са били извършени в претендирания размер.
Трябва да се има предвид, че датата на настъпилата смърт е 30.10.2020 г. При
съпоставяне с датите на счетоводните документи – 07.11.2020 г. и 08.11.2020
г. както и показанията на двете свидетелки, които заявяват, че тялото на
починалата е било съхранявано в камера /така свид. Я. на въпроси на адв. Б.,
л. 13 от протокола заявява: „… до 8-ми се чака…“/, налага се извод, че
разходите са именно по погребението на починалата майка.
5. По отношение на лихвата за забава
Съгласно чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ, застрахователното обезщетение покрива и
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за
лихви пред увредения без покана, съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според
следващата алинея на разпоредбата, лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ, която от
датите е най-ранна. Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на
деянието, а застрахователят от горепосочените дати, в случая най-рано от
уведомяването му по чл. 380 от КЗ. Застрахователят е бил сезиран с
извънсъдебна претенция за репариране на вредите, получена от него на
12.05.2022 г. Именно от тази дата, а не от датата на деликта той следва да
покрие лихвите за забава, дължими от деликвента на основание чл. 429, ал. 2,
т. 2 вр. ал. 3 КЗ. Това налага отхвърлянето на претенцията за периода
30.10.2020 г. – 11.05.2022 г.
6. По разноските
С оглед изхода на спора разноски се следват и на двете страни.
Съобразно уважената част от исковете – 105622 лева, адвокатското
възнаграждение, дължимо на ищеца възлиза на сумата от 6766,96 лв. Други
разходи от ищеца не са извършени.
На ответното дружество се следват разноски на база материален интерес в
отхвърлената част – 45000 лева. Видно от представените доказателства /л. 75
и 76 по делото/ договореното и изплатено възнаграждение на адвоката е в
размер на 12840 лева с ДДС за процесуална защита по претенцията за
неимуществени вреди, следователно в тежест на ищеца се възлага
заплащането на сума в размер на 3852 лв. с ДДС. От заплатения за КСМАТЕ
депозит присъдени следва да бъдат 195 лв. В тежест на застрахователя се
възлага заплащането на държавна такса върху уважената част от исковете -
4250 лева и депозита за СПЕ от 351 лв. Сумите следва да бъдат платени в
полза на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и
7
чл. 86 вр. чл. 84 ал. 3 ЗЗД на Н. Й. С., ЕГН **********, гр. Варна , сумата от
105 000 (сто и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от загубата на
неговата майка К.Т. С.а, настъпила в резултат на ПТП от 30.10.2020 г. по вина
на М.Д., признат за виновен с влязла в сила присъда № 50/12.09.2022 г. по
НОХД № 746/2022 г. на ОС – Варна, при доказано валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а.
„Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“ с рег. № ****** между собственика на
автомобила и ЗД „БУЛ ИНС“ АД към датата на ПТП и сумата от 622.00
(шестстотин двадесет и два) лева – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в сторени за погребението на К.Т. С.а разходи, ведно със
законната лихва върху всяка от присъдените суми, считано от 12.05.2022 г. до
окончателното заплащане на съответното задължение, като ОТХВЪРЛЯ иска
за претърпените неимуществени вреди за горницата над присъдените 105 000
лева до претендираните 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, както и
претенцията за законна лихва върху претендираните суми за периода от
30.10.2020 г. до 11.05.2022 г., като неоснователни.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN:
BG57FINV91501115530528 с титуляр адвокат Б. Б., съгласно представеното
по делото пълномощно.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати на Н. Й. С., ЕГН **********, гр. Варна , сумата от
6766,96 (шест хиляди седемстотин шестдесет и шест и 0.96) лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС
– държавни такси, сумата от 4601.00 (четири хиляди шестстотин и един) лева
за държавна такса съразмерно с уважената част от исковете и експертизи, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Й. С., ЕГН **********, гр. Варна да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище гр. София сумата 4047.00
(четири хиляди и четиридесет и седем) лева, включваща разходите за
адвокатско възнаграждение и експертизи, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8