Определение по дело №39/2020 на Окръжен съд - Перник

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Перник, 22.01.2021 г.

 

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на 22 януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                Председател: Милена Даскалова 

 

като разгледа докладваното от съдията, т. дело № 39 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр. Coфия моли да се признае за установено по отношение на В.Г.К., че същата има задължение, произтичащо от договор за банков кредит, продукт „Бизнес кредит" № ****. и договор за поръчителство от 24.07.2013г., присъдено със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 08.11.2019г. по ч. гр.д. 64390/2019г. по описа на СРС в общ размер на 246 511,35 лв., от които главница: 215 241,71 лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 08.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението; 12 174,47 лв. - договорна лихва за периода 22.10.2018г.-19.06.2019г., 17 681,26лв. -мораторна лихва за периода 21.11.2018г.- 05.11.2019г., 665,11 лв.- такси по кредит за периода 21.10.2018г.-05.11.2019г.; 748,80 лв.-нотариални такси за периода 28.06.2019г. - 05.11.2019г., както и направените по ч.гр.д. № 64390/2019г. по описа на СРС  разноски, от които 4 930,23 лв. — платена държавна такса, както и 4 794, 14 лв. - адвокатско възнаграждение

Ищецът твърди, че на 24.07.2013г. е сключен договор за банков кредит № BL43815 между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр. София и „Микроинтелект" ООД, гр. София като кредитополучател. Съдлъжник по договора е Т. Д. К.. По силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя кредит от 375 000 лв., като крайният срок за погасяване на кредита е 88месеца. Твърди се, че е постигната уговорка, че кредитът се погасява на равни месечни анюитетни вноски. Сумата е преведена по сметката на кредитополучателя на 06.08.2013г.

Към договора за кредит са сключени договор за поръчителство от 24.07.2013г., анекс №1/20.01.2015г., анекс №2/27.04.2017г. и анекс № 3/28.03.2018г.

На 24.07.2013г. е сключен договор за поръчителство, по силата на който ответницата се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя „Микроинтелект" ООД и Т. Д. К..

По силата на т. 3.3 от анекс № 1,т.3.3. от анекс 2 и чл.1 от анекс 3, кредитополучателят е дал своето съгласие, като е оправомощил и упълномощил банката служебно да преоформи съществуващите, но неплатени към момента на сключване на анексите просрочия, чрез натрупването им към редовната главница по кредита.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва за предоставения кредит, включващ действащия референтен лихвен процент прайм БМБ за кредити малък бизнес в лева, обявен от банката, но не по-ниска от 6%. В чл. 5 е постигната уговорка, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост, дължимата лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка за просрочие на главница в размер на 10  пункта.

Съгласно чл. 6, ал. 4 от договора, кредитополучателят заплаща такса за управление на кредита в размер на 0,04 % върху остатъка от неиздължената главница.

Поради допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно вноска с падеж 22.10.2018г., банката е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора.

Кредитополучателят е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по банковата сделка с нотариална покана, връчена на 13.06.2019г., а ответницата е уведомена с нотариална покана от 17.06.2019г., връчена лично на 31.07.2019г.

На 08.11.2019г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като в  срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, В.Г.К. е възразила срещу заповедта за изпълнение.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен.

Фактът на сключване на договор за поръчителство не е спорен.

Твърди се, че между ответницата , кредитополучателя и банката е подписан анекс № 1 от 21.01.2015г. по силата на който страните се договарят за въвеждане на облекчен режим за погасяване на съществуващите вземания за срок до месец юли 2015г.

На 27.04.2017г, между ищеца, кредитополучателя и съдлъжника С. Д. Ц., която не е страна по първоначалния договор, е сключен Анекс №2, с който е извършено предоговаряне на дължимите месечни вноски по кредита и начина на тяхното издължаване, като по силата на чл. 13 банката е дала съгласието си поръчителят да не подписва анекса, а да уведоми същия преди влизането в сила на промените в договора за кредит. Твърди се, че с анекса от 27.04.2017г. е извършена промяна на страните по първоначалния договор, чрез встъпване на нов съдлъжник по кредита, което води до промяна в първоначалното правоотношение. Ответницата сочи, че това е подновяване на задължението, с което се формира нов договор между банката, кредитополучателя и съдлъжника, с нови страни по договора, по който не е налице сключен нов договор за поръчителство. Промяната на длъжника влече прекратяване на договора за поръчителство, тъй като същия е сключен между банката и поръчителя за обезпечавена на договор за кредит сключен между ищеца и „Микроинтелект” ООД и управителя Тодор Кючуков като съдлъжник. Наведени са доводи, че поръчителят се съгласява да отговаря за конкретно задължение на конкретно лице, като в случай на промяна, то отговорността му отпада.

На 28.03,2018 г. между кредитополучателя, съдлъжника С. Д. Ц. и съдлъжника Т. Д. К. е сключен анекс № 3, с който страните предоговарят съществуващите задължения, като се извършва преоформяне чрез натрупване на просрочена главница в размер на 16 864.98 лв. към редовна главница по кредита, а просрочените лихви да се погасяват на равни месечни вноски, като в чл. 3 от същия е уговорено поръчителят да бъде уведомен за сключения анекс № 3. С подписването на този анекс е налице съществено изменение на първоначалния договор, тъй като е налице такъв вид преоформяне на задължението, чрез прибавяне на суми към главницата по кредита, което води до увеличаване размера на първоначалния дълг по основния договор, съответно по договора за поръчителство. Според ответницата при така формиран нов увеличен размер на кредитното задължение е налице новиране на договора по реда на чл. 107 от ЗЗД и отговорността на поръчителя не би могла да се ангажира без сключването на нов договор за поръчителство. При липсата на такъв изричен писмен договор от 28.03.2018г. поръчителството е прекратено по силата на извършеното ново договаряне на размера по първоначалния кредит. За да бъде ангажирана отговорността на поръчителя следва да е налице подписването на нов договор за поръчителство или подписването на изричен анекс към договор за поръчителство, след извършеното предоговаряне за формиране на ново увеличено задължение.

Неподписването на анекси 2 и 3  от страна на поръчителя не го обвързва, тъй като е налице формиране на ново по характер задължение с нови страни по договор за кредит от 24.07.2013 г.

Поддържа се ,че искът е предявен извън срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Сочи се, че банката изрично е определила 22.10.2018 г. като датата на предсрочно изискуемост по кредита. Твърди се че от датата на обявяване на предсрочната изискуемост по кредита, договора за кредит прекратява своето действие и банката има право да събере кредитното вземане в целия му размер. При обявяване на датата на предсрочна изискуемост по кредитно задължение банката променя падежната датата на кредита. В тази хипотеза кредиторът сам е определил нова крайна падежна датата, от която банката не по-късно от шест месеца следва да инициира производство по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК или по общия исков ред , за да спази срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. В случая производство по чл. 417, т. 2 от ГПК е инициирано на 19.11.2019 г. или 13 месеца след 22.10.2018 г.

В случай, че не бъде възприето, че е налице нова крайна падежна дата, различна от уговорената, то кредиторът отново е следвало да започне производство по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК или по общия исков ред , в 6- месечния срок по реда на чл. 147 , ал. 1 от ГПК , считано от 22.10.2018г. Поръчителството обезпечава задължение, което се погасява на отделни погасителни вноски, като всяка от тях следва да бъде издължена на уговорен падеж, от датата на уговорения падеж настъпва изискуемост на дадената вноска, като кредиторът успешно може да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на същата вноска. От датата на падежа на всяка от вноските започва да тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.

Сочи се  че задължението на кредитополучателя, произтичащо от анекси № 2 и №  да уведоми поръчителя за сключването на анекс № 3 и формирането на ново задължение, не обвързва ответника, нито води до запазване на действието на договора за поръчителство, още повече, че същия е бил прекратен още при сключването на анекс № 2.

Наведени са доводи за  злоупотреба с право от страна на банката по смисъла на чл. 289 от ТЗ; нарушаване правата на потребителите и сключване на договор при общи условия (Директива 93/19/ЕИО), както и договор в нарушение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 текст от значение за ЕИП.

В срок е постъпила допълнителна искова молба , в която се твърди, че е неоснователно твърдението на ответната страна, че включването на съдлъжник по кредита води до промяна на първоначалното правоотношение. Ищецът сочи, че ако ответника цитира нормата на чл. 124, ал. 1 от ЗЗД, то същата предвижда, че подновяването на задължението на един солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. Според ищеца в случая не е налице обективна новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД. Изложени са доводи, че предоговарянето на дълга по съществуващ банков кредит, включително разсрочването му, не води до новиране на задължението, ако страните не са заявили изрично воля за подновяване. Няма новация по чл. 107 от ЗЗД и когато страните са изменили само размера на отделните вноски и/или размера на договорната лихва и сроковете за плащане.

Наведени са доводи, че анекс № 2  обвързва ответницата, като същата е уведомена за сключването му. Твърди се, че ответницата е уведомена и за анекс № 3 и в уведомителното писмо е посочено, че този анекс не представлява новация на задължението по договора, като банката си запазва правата спрямо длъжниците, съобразно сключения договор.

Сочи се, че пред съда по заповедното производство са представени документи, от които е видно, че до насрещните страни по договора е достигнало волеизявлението на банката да направи кредитната сделка изискуема преди крайния срок на договора. Наведени са доводи, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД тече от датата на връчване на изявлението на кредитора, адресирано до кредитополучателя1 че обявява кредита за предсрочно изискуем.

Наведени са доводи, че разпоредбите на ЗЗП са неприложими спрямо ответницата.

В срок е постъпил допълнителен отговор на исковата молба с който е оспорено твърдението на ищеца,  че предоговарянето на дълга, водещо до изменение размера на вноските и договорната лихва и сроковете за плащане, не е съществен елемент на облигационното отношение и не води до новация. Твърди се, че извършеното предоговаряне на кредита чрез натрупване на просрочена главница в размер на 16 864.98 лв. към редовна главница по кредита, което формира  завишен размер на главницата, както и има за последица удвояване на събраната лихва. Удвоения размер на лихвата води до анатоцизъм, която уговорка е недопустима по смисъла на чл. 10 от ЗЗД.

Ответницата поддържа, че по отношение на нея са приложими разпоредбите на ЗЗП, защото в сключения договор липсва изявление от страна на поръчителя,че той се отказва от потребителската си защита. При липсата на изричен отказ от такава следа да намерят приложение разпоредбите на ЗЗП, респективно поръчителя да може да се ползва и позовава на закрилата на ЗЗП. Нито в договора нито след неговото сключване и налице изричен отказ на поръчителя от потребителска защита.

Твърди се, че промяната на договора за кредит чрез сключването на анекси № 2 и №3 не може да породи действие спрямо поръчителя, като поставя същия в невъзможност да оспори вече подписаните анекси.

При така въведените от страните твърдения, то безспорно е, че между страните по делото е сключен договор за поръчителство, с който ответницата се е задължила да отговаря спрямо ищеца за задължението на „Микроинтелект” ООД по договор за кредит № BL43815.

Спорно по делото е какъв е обемът на задължението, обезпечено с поръчителство и дали поръчителят е обвързан от уговорките в анекси № 2 и 3, вкл. дали и  сключването на анекс № 2 има за последица прекратяване на договора за поръчителство. Наред с това е спорно и дали кредиторът е упражнил правата си спрямо поръчителя в срока по чл. 147, ал.1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно сключени договор за кредит и договор за поръчителство, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, начина на формиране на задължението, както и да докаже размера на исковата си претенция

В тежест на ответника по делото е да установи, че е изправна страна по договора.

Ответницата оспорва иска и с твърдения за злоупотреба с право от страна на банката, както и с твърдения, че са нарушени правата й на потребител. Доколкото тези твърдения са бланкетни, то на същата следва да се дадат указания да конкретизира и поясни същите.

Ищецът е представил писмени доказателства, които следва да бъдат приети.

Следва да се приложи и копие от ч.гр.д.  64390/2019г. на  СРС.

Направеното искане за допускане на съдебно икономическа експертиза следва да се уважи. Наред с това вещото лице следва да даде отговор на поставените с исковата молба въпроси, като изчисли размера на задължението само въз основа на уговорките в първоначално сключения договор за кредит и анекс №1 към същия, без да взема предвид последващите анекси.

Вещото лице следва да даде и заключение за размера на задължението, като се вземат предвид само вноските с настъпил падеж към датата на съдебното заседание. При изготвяне на заключението по тази задача, вещото лице да изготви варианти за размера на задължението на база договора и анекс № 1 към нето, както и вариант за размера на дълга, като се вземат предвид договорът и всички анекси към него.

Искането на ответницата за задължаване на ищеца да представя посочените в отговора на исковата молба документи, следва да се остави без уважение, тъй като за установяване обстоятелството какви плащания са извършвани по кредита, по делото е допусната съдебно- икономическа експертиза.

Предвид горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ПРИКАНВА страните към спогодба.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад, така, както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на ответницата, че следва в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна, да конкретизира и поясни твърденията си за злоупотреба с право от страна на банката, както и твърденията си, че са нарушени правата й на потребител.

ПРИЕМА и прилага представените с исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА копие от  ч.гр.д. 64390/2019г. по описа на  СРС.

Оставя без уважение искането на ответницата за задължаване на ищеца да представи посочените в отговора на исковата молба документи.

ДОПУСКА изслушването на съдебно – икономическа експертиза със задача, формулирана в исковата молба и допълнена в мотивите на настоящето определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице  А. М. Б. – А., при първоначален депозит от 400 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕПИС ОТ допълнителния отговор на исковата молба да се връчи на ищеца.

ДАВА възможност на страните в едноседмичен срок от съобщението да изразят становище по проекта за доклад.

НАСРОЧВА делото за 26.02.2021г.- 10 ч., за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.

ПРЕПИС от настоящето определение  да се връчи на страните.

 

 

 

Съдия :