Р Е
Ш Е Н
И Е
№259 11.11.2022
г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Стефка Христова
и с участието на прокурора Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело № 216 по описа за 2022
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Ж.С.Ж.
*** и от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, против Решение № 274 от 14.06.2022г., постановено по АНД
№ 20225530200810/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Касаторът Ж.С.Ж. оспорва
първоинстанционното решение в частта, в която е изменено НП № 22-1228-000302 от
01.03.2022г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Стара
Загора, относно наложените на Ж.Ж. административни наказания, на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец /т.2 от НП/, като е намален размера на глобата
на 50лв. Изложени са доводи, че
съдебното решение в обжалваната част е постановено при неправилно приложение на
материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр.
с чл. 63в от ЗАНН. Според жалбоподателя след като въззивният съд
е отменил наложената на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП санкция, то не е
налице доказано деяние за виновно причинено ПТП. В този смисъл логически и
правно несъстоятелно било да се налага санкция за неизпълнение на задължение на
участник в ПТП по см. на 175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Въз основа на изложените
доводи е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част.
Касаторът - Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР- Стара Загора, излага доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е
отменено НП № 22-1228-000302 от
01.03.2022г за наложената на Ж., на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП глоба в размер на 20лв. /т.1 от НП/. Поддържа, че от събраните по делото
доказателства е установено по безспорен начин вмененото на Ж. Х. Ж. административно
нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност на основание чл.183, ал.2, т.11 от
същия закон. От съда се иска да постанови решение, с което да се отмени
решението на въззивния съд в обжалваната му част. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на касатора Ж. и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора дава заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага
съдебното решение да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационните жалби са подадени в
законоустановения срок, от надлежни страни, за които съдебният акт, в
съответната обжалвана част, е неблагоприятен и са процесуално допустими.
Разгледани по същество и двете касационни жалби
се явяват неоснователни.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора
е Наказателно постановление № 22-1228-000302 от 01.03.2022 година, издадено от
Началник група в сектор „Пътна полиция“ към OД на MBP - Стара Загора, с което,
въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
Серия GA № 526022/07.02.2022г., на Ж.Ж. са наложени административни
наказания, както следва: глоба в размер на 20 лева, на основание чл. 183, ал.2,
т.11 от ЗДвП, за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 07.02.2022г. в 11.40 часа в гр. Стара Загора по ул. Васил Левски, Ж.Ж.
управлява товарен автомобил Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ, с рег. № ***,
собственост на ЗАРА-МММ ООД, като при извършено движение назад, водачът не се
убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен и със задната си дясна
част блъска задната лява част на паркирания л.а Нисан с рег.№***. Реализира ПТП
с материални щети и по двете МПС. Като участник в ПТП водачът не спира за да
установи какви са последиците от произшествието.
С обжалваното съдебно решение посоченото НП е отменено, в частта му по отношение на
извършеното от Ж.Ж. нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП и е изменено, в частта му
по отношение на размера на наложеното административно наказание „глоба“ за
нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е намален нейният размер от 100лв.
на 50лв. За да постанови съдебния си акт въззивният съд, въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства по
отношение на нарушението по т. 1 от НП, е направил извод, че е налице неправилна
правна квалификация на нарушението. Според
въззивния съд словесното фактическо обвинение, обективирано в обстоятелствената
част на НП, за причиняване на ПТП поради нарушаване на задължението по чл.40,
ал.1 от ЗДвП не може да се подведе правно под състава на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, тъй като същият не включвал настъпването на ПТП като последица от
неспазване на правилата за движение назад. В случая е следвало да се приложи
друг административно наказателен състав – този по чл.197, ал.2 вр. с ал.1, т.5
от ЗДвП. Въз основа на така констатираното несъответствие между фактическо и
юридическо формулиране на обвинението е направен извод за незаконосъобразност
на наказателното постановление в тази му част.
Относно нарушението, посочено в т.2 на
наказателното постановление, съдът е приел, че административно-наказателното
обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин, но наложеното наказание
глоба е над минимално предвидения размер, като от наказващия орган не били
изложени конкретни мотиви за това. Счита, че наложената глоба е несъразмерна, с
оглед обществената опасност на деянието и на нарушителя, и е изменил размера й
до законоустановения минимум.
Решението на Старозагорския районен съд е правилно.
Законосъобразен
е извода на въззивния съд за наличие на противоречие между обективираните в НП
обстоятелства по извършване на описаното в т. 1 нарушение и правната му
квалификация. Обвинението за причиняване на ПТП поради нарушаване на
задължението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП не може да се подведе
правно под състава на чл.
183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, поради което незаконосъобразно е наложено
административно наказание на това основание. В този смисъл вече е формирана
трайна съдебна практика на касационните състави на Административен съд – Стара
Загора. /Решение № 164 от 24.06.2022г.
по КАНД № 115/2022г., Решение № 402 от 28.10.2021г. по КАНД № 346/ 2021г.,
Решение № 236 от 09.06.2021г. по КАНД № 220/ 2021г. и др/. Ето защо
касационната жалба подадена от началника на група в сектор ПП към ОД на МВР –
Стара Загора, се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение, в частта,
в която е отменено НП № 22-1228-000302 от 01.03.2022 за наложената на Ж.,
на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП глоба в размер на 20лв. /т.1 от НП/,
следва да бъде оставено в сила.
Неоснователна се явява и подадената от Ж.С.Ж. касационна
жалба.
По отношение
на т. 2 от процесното НП правилно районният съд е приел, че не са допуснати
процесуални нарушения при ангажиране отговорността на Ж.Ж.. Въз основа на
установената фактическа обстановка от събраните писмени и гласни
доказателствени средства, е направен извод, че административнонаказателното
обвинение е доказано. Касационният състав на съда не може да установява нови
фактически положения по силата на чл. 220
от АПК и по този начин да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд
като инстанция по установяване на фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване. Правомощията на касационната инстанция при извършваната
от нея проверка се разпростират върху спазването на правилата, свързани със
събирането, проверката и оценката на доказателствата, които са предвидени, за
да изключат произволното формиране на това убеждение. В случая при формиране на
вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не се установяват порочни
действия на въззивния съд. По делото има достатъчни и не опровергани
доказателства, които удостоверяват виновното поведение на дееца, поради което
наведените в касационната жалба твърдения за обратното, се явяват
несъстоятелни. Обосновано, от гл.т на доказателствата и
правилно от гл.т на закона Старозагорският районен съд е приел, че Ж.Ж., на
посочените в НП дата и място, е извършил нарушение на чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от
касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на
чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.
С оглед изложеното съдът намира че не са налице
твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в
съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 274 от 14.06.2022г., постановено по АНД № 20225530200810/2022г.
по описа на Районен съд – Стара Загора
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.