№ 178
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20213100900561 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ вр. чл.45 и чл.86 от
ЗЗД от ИЛК. Т. ИЛ., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си Т. СТ. ИЛ., ЕГН
**********, двамата от гр. ***, срещу Гаранционен фонд със седалище гр. София за
заплащане на сумата от 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 09.09.2020г., причинено от водача
на ППС л.а. "Хонда", модел "Акорд", per. № ******, собственост на Н.Н.А., управлявано от
правоспособния водач М.Н. А., ведно със законна лихва върху главницата от 50000 лева
считано от 02.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 09.09.2020г. в гр. Варна, водачът на ППС л.а. "Хонда", модел
"Акорд", per. № ****** нарушил правилата за движение по пътищата и причинил ПТП.
Виновният водач не съобразил поведението си с уязвимите участници в движението -
пешеходците, поради което настъпил удар с ищеца. Във връзка с произшествието е
образувано ДП 341/2020 г. по описа на РУ Варна, пр.пр. 12943/2020 г. по описа на РП Варна.
В резултат на ПТП ищецът претърпял дифузна травма на главния мозък и фрактура на свода
на черепа, натъртено рамо и охлузни рани. След произшествието И.И. е объркан,
психомоторно възбуден, няколкократно повръща, няма спомен за случилото се. Приет е по
спешност в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, от където е изписан на 11.09.2020 г.
Нанесената травма на главата и мозъка води до изключително тежки последици за ищеца,
като предизвиква сериозно психическо разстройство. Ищецът променя коренно своето
поведение. След произшествието ищецът става нервен и агресивен, посяга на близките си,
1
има тикове на двете ръце, затваря се в себе си и не контактува с никого, говори си сам и
страда от загуба на памет.
Излага, че към момента на ПТП л.а. "Хонда", модел "Акорд", per. № ****** не е
притежавал валидна застраховка „гражданска отговорност“. Поради това предявил
претенцията си пред Гаранционен фонд , но плащане не е последвало. Предвид
гореизложеното, моли ГФ да бъде осъден да му заплати претендираното обезщетение.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва изцяло предявения иск по основание и по
размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, оспорва травматичните увреждания да са
настъпили в резултат на ПТП. Излага, че вина за ПТП има единствено ищеца, който не е
предприел необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност. Твърди, че
ПТП е случайно събитие за водача, т.к. детето е навлязло внезапно на пътното платно и ПТП
е било непредотвратимо. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, т.к. е навлязъл внезапно на пътното платно. Оспорва претърпените
от пострадалия вреди. Размерът на претенцията за неимуществени вреди е изключително
завишен. Оспорва и претенцията за лихва, като излага, че лихва не се дължи поради
недобросъвестното поведение на ищеца.
ТЛ-помагач на страната на ответника Гаранционен Фонд - МЛ. Н. АДЖ., ЕГН
**********, изразява становище за неонователност на иска. Излага, че действията и
поведението на ищеца са довели до настъпване на ПТП.
В съдебно заседание искът се поддържа. В представените писмени бележки вх.
№9893/26.04.2022г. по същество се излагат доводи за основателност на иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на Гаранционен фонд поддържа
доводите за неоснователност на иска. Моли за присъждане на направените по делото
разноски. В представената писмена защита вх. №9841/26.04.2022г. по същество се излагат
доводи за неоснователност на иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на ТЛ-помагач поддържа доводите
за неоснователност на иска.
Контролиращата страна Дирекция "Социално подпомагане" – Варна не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица е видно, че на
09.09.2020 г. в гр. Варна е настъпило ПТП между л.а. "Хонда", модел "Акорд", per. №
******, собственост на Н.Н. А., управлявано от МЛ. Н. АДЖ., и пешеходеца ИЛК. Т. ИЛ..
Според заключението на вещото лице Й.М. по САТЕ, частично кредитирано от съда,
основната причина за настъпилото ПТП е движение на автомобила със скорост близка до
максимално позволената, но несъобразена с конкретните особености на пътния участък и на
2
второ място пресичане на пътното платно от пешеходеца на несигнализирано за целта
място. Скоростта на пресичане на пешеходеца била по-висока от бавен ход, следствие на
което след удара тялото било отхвърлено напред и вдясно от автомобила. Скоростта на
движение на лекия автомобил към момента на ПТП била около 45 км/ч, изследвана на база
доказателства описани по повърхността на автомобила. Максимално позволената скорост за
движение в процесния участък била 50 км/ч. Ударът между пешеходеца и лекия автомобил е
настъпил в лентата за движение на автомобила. Точката на ПТП е била на около 1.5 м преди
десния бордюр, крайна точка на пресичане на пешеходеца и на около 11 м след Ор. Лекият
автомобил се е движил в дясна част на пътното платно на ул.„Т.Влайков“ в посока центъра
на града. Пешеходецът е пресичал пътното платно от ляво на дясно за посоката на движение
на автомобила. ПТП-то е настъпило в светлата част от денонощието при сухо пътно платно,
спрямо изпълняван от процесния автомобил десен завой с повишаващ се наклон в посоката
му на движение. Лентите за движение били две насрещни без разделителна маркировка.
Обща ширина на двете пътни ленти е била 9 метра. В ляво и дясно имало тротоар. В
посоката на движение на лекия автомобил няма знаци оказващи скорост на движение или
други разпоредби. В района на ПТП няма положена пешеходна пътека. Според вещото лице,
пешеходецът е имал възможност да предотврати ПТП посредством спиране на движението
си само при скорост на движение бърз ход при пресичане на част от пътното платно или
цялото пътно платно. В случай, че пешеходецът е спрял в средната част на пътното платно
за да пропусне автомобила ПТП-то е било предотвратимо независимо от скоростта му на
движение. Това заключение бе оспорено от Гаранционен фонд, поради което съдът назначи
повторна САТЕ. От заключението на вещото лице Е.И. по повторната САТЕ, кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че произшествието е
настъпило поради навлизане на пешеходец на пътното платно в рамките на опасната зона за
спиране на движещ се автомобил. По дължина на пътя, мястото на удара се намира на 2,00
метра преди мраморните стъпала на масивна жилищна сграда вдясно от пътя. По широчина
на пътя, мястото на удара се намира на 1,50 метра вляво от десния бордюр. Мястото на
удара се намира на пътното платно. Към момента на сблъсъка пешеходецът се е движил в
посока отляво- надясно, спрямо направлението на движение на автомобила. Лекият
автомобил Хонда се е движил по ул.Пробуда, в посока от кръговото движение на
бул.В.Левски и крайезерния път, към бившата фабрика Хр.Ботев. В района на
произшествието не е намерена пътна маркировка. Произшествието би могло да бъде
предотвратено при вариант на движение на пешеходеца със скорост по-ниска от 7,47 км/час,
както и при вариант на движение със скорост по-висока от 15,08 км/час.
От заключението на вещото лице С.К. по назначената и приета по делото комплексна
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП И.И. е
получил охлузване на дясното рамо, фрактура на черепа в лява париетална област и мозъчна
контузия лека степен. Мозъчната контузия се преценява като лека степен поради лекото
клинично протичане изразяващо се в липса на первоначална загуба на съзнание, и бързото
отзвучаване на общомозъчната симптоматика в рамките на два дни, както и липсата на
неврологичен дефицит при приемането и при изписването на ищеца. Охлузването на
3
дясното рамо също може да се прецени като лека травма. Описаните травматични
увреждания могат да се получат при удар от или върху твърд предмет и могат да се свържат
с процесното ПТП. Ищецът И.И. е търпял болки и страдания след произшествието от
09.09.2020 г. главно поради черепно-мозъчната травма, която е преживял, изразяваща се в
силно главоболие, бил е объркан, психомоторно възбуден, повърнал неколкократно. Налице
е и ретроградна и конградна амнезия. Интензитетът на болките и страданията в началото на
травмата е бил силен, който постепенно е отслабнал в резултат на приложеното лечение.
Ищецът не е страдал и не страда от тикове. Описаните от майката движения на ръцете са по-
скоро невротични, които е имал и преди травмата. Според вещото лице ищецът няма спомен
за обстоятелствата около инцидента, което е в резултат на преживяната ЧМТ. Според
вещото лице тази травма не може да влияе на паметта в следващите периоди от време.
Възстановителният и лечебен период при мозъчни контузии лека степен трае около един
месец след травмата, след който пострадалите постепено се възстановяват напълно.
Настоящото състояние на И.И. е много добро. Има нормален соматичен и неврологичен
статус. Няма да има остатъчни последици или усложнения от получените увреждания.
Ищецът не приема в момента и не е приемал след изписването му от лечебното заведение
никакви медикаменти. С оглед на неговото настоящо състояние и прогнозите за състоянието
му в бъдеще няма нужда от медикаментозно лечение. Възстановителният и лечебен период
при мозъчни контузии лека степен трае около един месец след травмата, след който
пострадалите постепено се възстановяват напълно. При някои от тях може да се прояви
посттравмен церебрастенен синдром, който се изразява в периодично главоболие,
световъртеж, лесна уморяемост, затруднена концентрация, безсъние и др., които с течение
на времето избледняват. Охлузването на кожата на дясното рамо заздравява в рамките на
две седмици. И. е възстановен напълно по отношение на черепно- мозъчната травма, общото
му здравословно състояние към днешна дата, що се отнася до преживяната черепно-
мозъчната травма е много добро. Няма субективни оплаквания, няма неврологичен дефицит.
По тялото му няма следи от травми. Това заключение бе оспорено от Гаранционен фонд,
поради което съдът назначи повторна СМЕ. От заключението на вещото лице Д.Д.,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че в резултат на
процесното ПТП И.И. е получил ожулване в областта на дясното рамо, счупване на костите
на черепа, контузия на мозъка. Не се установява ищецът да страда и да е страдал от тикове.
Не са налице данни за възникнали усложнения във връзка с черепно-мозъчната травма, като
към настоящия момент ищецът е възстановен от нея.
От заключението на вещите лица по назначената и приета по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че ищецът е с диагноза
лека умствена изостаналост и педагогическа занемареност. Към настоящия момент детето е
със страхови преживявания и фиксации, тревожност в хода на протрахираното протичане на
Разстройство в адаптацията. В резултат на преживяното ПТП, Илко е бил с Остра стресова
реакция, а в последствие е с Разстройство в адаптацията, с преобладаващо нарушение на
други емоции, протрахирано протичане. Диагнозата Разстройство в адаптацията, с
4
преобладаващо нарушение на други емоции, протрахирано протичане, е разстройство от
невротичния спектър и е пряк резултат от преживяното ПТП. В резултат на преживяното
ПТП, Илко е бил със соматични симптоми и с Остра стресова реакция, а в последствие е с
Разстройство в адаптацията, с преобладаващо нарушение на други емоции, протрахирано
протичане. До момента за период от 1г. и 6 мес. семейството на ищеца не е потърсило
преглед при специалисти с оглед оценка на актуалното му състояние и предприемане на
лечение. Възстановяването е възможно до нивото на преморбидното функциониране. Няма
анамнестични данни и клинични признаци ищецът да е бил с депресивно разстройство. Не е
провеждано лечение по повод психично страдание. Болките и страданията у И.И.
продължават до момента, година и половина след датата на процесното ПТП и обуславят
диагноза Разстройство в адаптацията, протрахирано протичане. Симптомите на
Разстройство в адаптацията, с преобладаващо нарушение на други емоции, протрахирано
протичане, са леко изразени към момента. Ищецът би могъл да изпълнява трудови
задължения; отказът да посещава училище и/или да полага труд не са последица от ПТП-то.
И.И. не е търсил специализирана консултативна помощ и лечение за състоянието си, няма
проведени прегледи и лечение при специалист психиатър или психолог.
За установяване болките и страданията на ищеца по делото са ангажирани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Т.И. и И.Т. чиито показания съдът възприема в
частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления
и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички
писмени и гласни доказателства, при съобразяване разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Ищецът претендира заплащане на обезщетение от Гаранционен фонд, като се
позовава на липсата на застрахователно правоотношение за осигурения риск “гражданска
отговорност”. Отговорността на Гаранционен фонд се реализира чрез заплащане
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
деликвентът е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ законът признава в полза на
пострадалото лице право на иск срещу Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, причинени на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета
държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на водача
5
на МПС, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера
на претърпените вреди.
Безспорно по делото от събраните доказателства се установява и факта на
претърпяване от страна на ищеца на увреждания в резултат на така настъпилото ПТП.
Основният спорен въпрос по делото е дали е налице вина на водача на автомобила за
настъпването на ПТП. С разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД е предвидена презумпция за вина,
чието оборване е в тежест на ответната страна. Действително съгласно разпоредбите на чл.5,
ал.2, т.1 и чл.116 ЗДвП водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, а при избиране скоростта на
движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и е длъжен да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението /чл.20, ал.2 ЗДвП/.
От събраните по делото доказателства, в частност изслушаните САТЕ и повторна САТЕ, се
установява, че водачът на автомобила се е движел със скорост не по-висока от 50км/ч, т.е. с
разрешената за града скорост. Установява се още при приетата скорост за движение на
автомобила от около 45 км/ч, която е в рамките на разрешената за този участък. Установява
се също, че пешеходецът не е пресичал на обозначено за целта място, поради което е налице
нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съдът намира, че в случая не се установява
поведението на водача на лекия автомобил да е противоправно и виновно, тъй като се е
движил със скорост под допустимата за този участък, и доколкото пресичането на
пешеходеца е предприето от място, където не е предвидена възможност да се движат
пешеходци, съответно не е налице предвидено място за пресичане на пътното платно от
пешеходци, то водачът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди при съобразяване
скоростта си на движение на автомобила евентуалната възможност за пресичане на пътното
платно от пешеходци от тази страна на пътя. При установените с повторната експертизата
данни не може да се приеме, че невъзможността на водача своевременно да спре МПС с
оглед избягването на ПТП е по причина, несъобразена с пътните условия скорост или
несъобразяване с пътните условия, маркировка и пътни знаци. Установява се, че причина за
сблъсъка е единствено внезапното навлизане на пътното платно от страна на пешеходеца и
при несъобразяване с изискването на чл.113, ал.1 от ЗДвП. При така събраните
доказателства не се установява водачът да е допуснал други нарушения на правилата за
движение, а напротив - бил е поставен в състояние на внезапна, пряка и непосредствена
опасност за движението му, която ситуация той не е могъл да предвиди и не е могъл да
предотврати по начините, посочени в чл.20 ЗДвП - чрез намаляване на скоростта или
спиране поради възникване на опасността за движението му в опасната за спиране зона.
С оглед на така изложеното настоящият състав намира, че презумпцията на чл.45,
ал.2 ЗЗД е оборена, поради което и не се установяват да са налице предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на водача на лекия автомобил. Предвид това
6
заявените с исковата молба претенции се явяват неоснователни поради липса на
предпоставки за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд – не е налице
противоправно и виновно поведение на водач на лек автомобил, в причинна връзка с което
да е настъпило разглежданото произшествие.
При този изход на спора и съобразно релевираното от страна на ответника искане за
присъждане на разноски, съдът намира, че такива по правилото на чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК
следва да бъдат присъдени. На страната се следват разноски в общ размер от 2190.50 лева,
включващи сумата от 2090.50 лева - депозити за експертизи и 100 лева -
ю.к.възнаграждение.
На основание чл.78, ал.10 от ГПК в полза на ТЛ-помагач не се присъждат разноски.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски за
производството, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, то той не дължи заплащането им и същите
остават за сметка на бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИЛК. Т. ИЛ., ЕГН **********, действащ със съгласието
на майка си Т. СТ. ИЛ., ЕГН **********, двамата от гр. ***, срещу Гаранционен фонд със
седалище гр. София иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ вр. чл.45 и чл.86 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 50000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 09.09.2020г.,
причинено от водача на л.а. "Хонда", модел "Акорд", per. № ******, ведно със законна лихва
върху главницата от 50000 лева считано от 02.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ИЛК. Т. ИЛ., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си Т.
СТ. ИЛ., ЕГН **********, двамата от гр. ***, да заплати на Гаранционен фонд със седалище
гр. София, сумата от 2190.50 лева (две хиляди сто и деветдесет лева и 50 стотинки),
представляващи разноски в производството, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на МЛ. Н. АДЖ., ЕГН **********, от
***** като трето лице – помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7