ОПРЕДЕЛЕНИЕ №82
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, троен състав, в закрито
заседание на 18.02.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 86
по описа на АдмС – Монтана за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 281 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с чл. 229 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на К.Т.П., л.св., понастоящем в ЗОЗТ
„Бойчиновци” към Затвор гр. Враца чрез Затвора - Враца до Административен съд –
Монтана против Разпореждане № 53/08 02 2021 г. по адм.д. № 50/2021 г. на втори
съдебен състав при Административен съд Монтана.
В жалбата си твърди, че не е взето под внимание нареждане
одобрено от Министъра на Правосъдието и ГДИН към ЗОЗТ „Бойчиновци” към ОЗ Враца,
което касае дневния режим на лишените от свобода, считано от 01 10 2020 г. до
30 04 2021 г. Твърди, че това нареждане не се зачита от съда, прокурора и
служителите на Затвора – Началник на ЗОЗТ Бойчиновци, ИСДВР, Началник Румен
Вачев, Началник охрана Калин Стойчев и подчинените им офицери и старшини. Моли
да се спре корупцията и олигархията в ЗОЗТ гр. Бойчиновци.
Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо право да обжалва
постановения съдебен акт, поради което производството е допустимо и жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното Разпореждане съдът е отхвърлил искането на л/св К.Т.П.,
за преустановяване действието на затворническата администрация, която да бъде
задължена да не му прекъсва своеволно престоя на открито. Със същото
Разпореждане л/св К.Т.П. е осъден да заплати на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София сумата 100.00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови този съдебен резултат, втори състав на
Административен съд Монтана приема, че от приложения утвърден дневен режим на
лишените от свобода, изтърпяващи наложено наказание при закрит тип за времето
от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., по отношение на лицата в зона „А“, в която
зона попада и жалбоподателят е разписано, че за времето от 13,00 ч. до 15.00 ч.
е предвиден престой на открито и ползване на лавка зона. От представените по
делото докладни съдът установява, че на дата 14.01.2021 г., на лишените от
свобода от зона „А“, е проведен престой на открито за времето от 13,00 часа до
14,35 часа. На 19.01.2021 г. този престой е проведен за времето от 13.00 до 14,08 ч.; на
20.01.2021 г. за времето от 12.48 ч. до 14,21 ч.; на 22.01.2021 г. за времето
от 12.48 ч. до 14,20 ч.; на 24.01.2021 г. за времето от 13.00 ч. до 14,45 ч. и
на 25.01.2021 г. за времето от 13.16 ч. до 14,49 ч. Уточнено е също така, че
само за дата 19.01.2021 г. престоят на открито за жалбоподателя е приключил
по-рано по негово желания, което се потвърждава и от неговите обяснения в
проведеното о.с.з. Съставът на съда приема още, че от приложената медицинска
справка на специалист в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора гр. Враца, здравословното
състояние на жалбоподателя е много добро, редовно посещава медицинския център
за получаване на лекарства по предписана му терапия и няма, нито поискана от
жалбоподателя, нито разписана от медицинския специалист терапия свързана с
удължаване престоят му на открито. При така установената фактическа обстановка,
съдът прави извод за недоказано твърдението на К.Т.П., че на датите 14.01.2021 г.,
19.01.2021 г., 20.01.2021 г., 22.01.2021 г. 24.01.2021 г., 25.01.2021 г. и
понастоящем същият е лишен от полагащия му се закон престой на открито. В тази
връзка този състав се позовава на разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС
и чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС, с които норми, на лишените от свобода е
гарантирано правото на престой на открито не по малко от един час дневно, като
допълнителен престой на открито се предоставя по предложение на медицинско лице
или от Инспектора социални дейности и възпитателна работа. Ето защо,
допълнителният престой на открито в часови диапазон, по желание на лице, лишено
от свобода не представлява право на лишения от свобода, което администрацията е
задължена да му осигури, както това се отнася до задължителния един час, съгласно
чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, а е по скоро правна възможност, обусловена по
предложение на лицата по чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС. Следователно разпоредбата
на чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС не задължава затворническата администрация да
осигури допълнителен престой на открито по молба на лишен от свобода, а от
доказателствата по делото, се установява, че по отношение на л/св К.Т.П. са
взети мерки за осигуряване на престой на открито респ. за пазаруване и
посещение на фитнес – залата в затвора в часовете и графика на затвора за група
„А“, в която е лицето. Осигурен е дори престой на открито повече от минимално
разписания в ЗИНЗС, което не се опровергава и от обясненията на лишения от
свобода разпитан в съдебното заседание. Ограниченията и неудобствата, които в
случая лишения от свобода търпи са пряко следствие от наказанието, наложено му
с влязла в сила присъда, а не са в следствие на незачитане на закона от страна
на затворническата администрация, поради което не установява нарушение на чл. 3
от ЗИНЗС и конкретно във връзка с правото му на престой на открито. При този
изход на делото и направеното своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лева, който размер е съобразен с разпоредбата на чл. 78 ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.144 от АПК.
Настоящият касационен състав при Административен съд Монтана,
след като извърши проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт, както и на неговото съответствие с материалния закон, във връзка с
твърденията в касационната жалба, приема от фактическа и правна страна
следното:
Обжалваното Разпореждане е валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон, като този касационен състав споделя изцяло изложените в него
съображения, така както са отразени по-горе в обстоятелствената част на
настоящия съдебен акт. Изводите на съдебния състав са обосновани и съответни на
закона, и са в отговор на подадената жалба, поради което този съд препраща към
мотивите на обжалваното Разпореждане.
Извън изложените в обжалваното Разпореждане съображения и по
направените в касационната жалба възражения, касационният състав приема
следното.
За да се приеме, че е допуснато нарушение на забраната по чл. 3
от ЗИНЗС, съдът следва да установи такива незаконосъобразни действия и/или
бездействия на органа по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице,
респ. обстоятелства, които да създават неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието на лицата лишени от свобода и с това да уронват човешкото
достойнство, да пораждат чувство на незащитеност и/или малоценност.
Неблагоприятното в случая обстоятелство, което се твърди от л/св
К.Т.П., е това, че своеволно се съкращава престоят му на открито, който е
определен на два часа на ден, съгласно дневния режим на лишените от свобода -
закрит тип.
Безспорно от представените доказателства, които са обсъдени и в
оспореното разпореждане, се установява, че на сочените от жалбоподателя дати и
периоди /14.01.2021г.; 19.01.2021г.; 20.01.2021г.-22.01.2021г.; 24.01.2021г., 25.01.2021г.
и понастоящем/, престоят му на открито е по-малко от два часа, така както е
предвидено в утвърдения дневен режим. Това обстоятелство, обаче, само по себе
си не обуславя нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, тъй като също така безспорно се
установява, че този престой не е бил по-малко от един час на ден, каквото
минимално време е предвидено в нормата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. По друг
начин би стоял въпросът, ако престоят на открито е провеждан по-малко от един
час, което би довело до нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, респ. на чл.
3 от с.з., тъй като това обстоятелство е неблагоприятно условие за изтърпяване
на наказанието и само по себе си предполага уронване на човешкото достойнство,
пораждане на чувство на незащитеност и малоценност, но такова обстоятелство, за
престой на открито по-малко от един час на ден, не се твърди и не се установява.
Неспазването на утвърдения режим е вътрешен акт, който по
отношение на правото на престой на открито, дава повече права на л/св, в
сравнение със закона, но само нарушаването на закона е основание за приложение
на чл. 3. Нарушаването на други права, които допълнително са предвидени във
вътрешните актове на Затвора са основание единствено за сигнализиране на
Началника на Затвора, който е в правомощията си да предприеме съответни
действия. Съдът няма правомощия да се произнася по други неблагоприятни за л/св
обстоятелства, които въпреки неблагоприятния за тези лица характер, те не надхвърлят
законово допустимите ограничения, респ. не нарушават техни законни права, т.е.
същите не създават неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието и не уронват
човешкото достойнство, респ. не биха могли да породят чувство на незащитеност
и/или малоценност. В този смисъл твърденията в жалбата за незачитане, от
изброените институции и лица, на утвърдения график е въпрос, който следва да
бъде поставен за разрешаване от Началника на Затвора, респ. от лицето утвърдило
графика, но не и от съда. Това е така, тъй като съдът е контролна инстанция по
законосъобразност, не и по целесъобразност, т.е. съдът е в правомощията си да
извършва проверка на вътрешните актове на органите на ГДИН, но само до колкото
същите не нарушават закона. По отношение на по-благоприятните условия, които
тези актове предвиждат, то същите попадат в приложното поле на
целесъобразността, която е извън контрола на съда, а единствено е от
компетентността на административните органи.
С оглед на горното касационният състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Разпореждане
№ 53/08 02 2021 г. по адм.д. № 50/2021 г. на втори съдебен състав на
Административен съд Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: