Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,13.07.2011год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в
в открито заседание на двадесет и осми юни 2011год.,в
състав:
СЪДИЯ : Валентин Бойкинов
при
секретаря Сн.Б., като разгледа докладваното от съдията търг.дело
№ 352 по
описа за 2009год,за
да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание Чл.92,ал.1 и
Чл.86,ал.1 от ЗЗД от Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол срещу ЕТ”А.П.”.
В исковата молба са изложени твърдения,че
на 13.04.2000год. между министъра на регионалното развитие и благоустройството
,в качеството му на орган по Чл.3,ал.1 от ЗППДОбП/отм./ като продавач и
ответникът като купувач е бил сключен договор за приватизационна продажба на „Т.
К.-бл.** С.”, представляващ обособена
част от „Б.*”ЕООД,гр.П.,като съответно на 05.03.2001год. страните са били
сключили Анекс №1 към него. Поддържа се в исковата молба,че съгласно условията
на Чл.11.2 от приватизационния договор,изменен с Анекса от 05.03.2001год.
купувачът се е задължил да поддържа 45 броя средносписъчен състав на персонала
на обекта, считано от 2003год. за период от пет години,като при неизпълнението
на това задължение на основание Чл.16 от договора купувачът дължи неустойка в
размер на 15% върху средната брутна заплата за страната за страната за
съответния период за всяко договорено,но неосигурено работно място.Ищецът
твърди,че при извършена от него проверка на 27.06.2008год. е констатирал пълно
неизпълнение на това задължение на ответника,поради което и поддържа,че са
налице основанията за ангажиране отговорността на ответника за неизпълнението
на това негово договорно задължение чрез заплащане на предвидената в договора
компенсаторна неустойка.Предвид изложеното ищецът моли ответникът да бъде
осъден на осн. Чл.92,ал.1 от ЗЗД да заплати сумата 349 245 лева,представляваща
предвидена съгл. Чл.11.2 и Чл.16 от приватизационния договор неустойка и на
осн. Чл.86,ал.1 от ЗЗД да заплати сумата 30 030,61 лева,представляваща
мораторна лихва за забавено плащане на начислената съгласно договора неустойка
за периода от 22.08.2008год. до предявяването на исковата
молба-17.03.2009год.Претендира се и законната лихва върху главницата от
предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,както и
присъждане на правените по делото съдебно-деловодни разноски.
В представения
по делото на осн. Чл.367 от ГПК писмен отговор ответникът оспорва така
предявените искове,като твърди,че е изпълнил задълженията си по Чл.11.2 от
приватизационния договор.Поддържа се,че при него съществува зает персонал с
посочената в договора бройка ,както и че се изпълняват всички произтичащи от
това задължения като работадател-за заплащане на заплати,за начисляване на
данъци и социални осигуровки и т.н.При условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на начислената от ищеца неустойка,тъй като според
него тя не представлява търговска сделка по смисъла на ТЗ.
Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства
,приема за установено следното от фактическа и правна
страна :
Съгласно Чл.1 от представения по делото
и приет като доказателство Договор от 13.04.2000год. за приватизационна
продажба на обособена част, сключен между министъра на регионалното развитие и
благоустройството, в качеството му на оправомощен орган по Чл.3,ал.1,т.1 от
ЗППДОбП/отм./ като продавач и ответникът ЕТ”А.П.” като купувач,
последният е придобил правото на собственост върху търговски обект ,бл.14-С.,обособена част от „Б.-*”ЕООД-гр.П., представляващ недвижим имот, състоящ
се от пет едноетажни магазина, със застроена площ от 509,34 кв.м, гр.С.,между бл.* и бл.15,бул.”Ц. ш.”,район „И.”, кв.*, планосним.№ 99,ведно с правото на строеж, съгласно актове за държавна
собственост,№ 00934,00935,00936,00937,00938 от 23.06.1998год.
Съгласно Чл.11,ал.1,т.2 от договора за приватизационна
продажба на обособена част купувачът е поел задължението да осигури 45 броя
работни места, считано от 2001год. и да ги запази за период от пет години,като
с допълнително споразумение №1/5.03.2011год. срокът за поддържане на
средносписъчния брой на персонала започва да се брои от 2003год.Съгласно Чл.16
от договора при неизпълнение на това си задължение купувачът дължи неустойка на
продавача в размер на 150% върху средната брутна работна заплата за страната за
съответния период за всяко договорено, но неосигурено работно място.
Съдът намира,че така предявеният от ищеца иск за
неустойка по Чл.16 от договора за приватизационна продажба е неоснователен,тъй
като видно от представените от ответника и приети като доказателства
четиридесет и шест броя допълнителни споразумения се установява,че при
ответника е налице зает по трудово правоотношение персонал съобразно
предвидената в Чл.11,ал.1,т.2 от приватизацинния договор бройка. Истинността на
представените допълнителни споразумения беше оспорена на осн. Чл.193,ал.1 от ГПК от страна на ищеца по отношение на тяхната автентичност и съдът е открил
производство по проверка на истинността им,но същевременно от приетата и
неоспорена от страните съдебно-графологична експертиза се установи по безспорен
начин,че подписите върху всички представени допълнителни споразумения са
положени от лицата,които са посочени като техни автори,т.е установи се,че
документите са автентични.Предвид изложеното съдът намира,че по делото се
установява,че е налице реално изпълнение на задължението на ответника по
Чл.11,ал.1,т.1 от приватизационния договор да поддържа средносписъчен брой на
лицата,които работят по трудово правоотношение в предприятието, предмет на
приватизационната сделка. Предявеният иск с правно основание Чл.92,ал.1 от ЗЗД
за претендираната съгласно Чл.16 от приватизационния договор компенсаторна
неустойка се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед
на безспорно акцесорния му характер като неоснователен следва да бъде отхвърлен
и предявеният иск с правно основание Чл.86,ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в
размер на 30 030,61
лева.
На
основание Чл.78,ал.3 от ГПК и с оглед на направеното искане ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по производството
в размер на 1 100 лева.
Воден от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, гр.С., бул.”Г.М.Д.”* срещу ЕТ”А.П.”, със седалище и
адрес на управление гр.С., район И., ул.”Е.”№**,С. „Е.” искове с правно основание
Чл.92,ал.1 от ЗЗД за сумата 349 245
лева,представляваща предвидена съгл. Чл.11.2 и Чл.16 от приватизационния
договор неустойка и
с пр. осн. Чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата 30 030,61 лева, представляваща
мораторна лихва за забавено плащане на начислената съгласно договора неустойка
за периода от 22.08.2008год. до предявяването на исковата молба-17.03.2009год.,като неоснователни.
ОСЪЖДА Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол, гр.С.,бул.”Г.М.Д.”** да заплати на ЕТ”А.П.”,със
седалище и адрес на управление гр.С., район И., ул.”Е.”№*, С. „Е.” на основание Чл.78,ал.3 от ГПК
сумата 1 100 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 14 дневен
срок от получаване на съобщението до страните.
СЪДИЯ :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, гр.София,
бул.”Г.М.Димитров”52а срещу ЕТ”А.П.”, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, ул.”Елемаг”№30,Супермаркет „Елемаг” искове с правно
основание Чл.92,ал.1 от ЗЗД за сумата 349 245 лева,представляваща предвидена съгл. Чл.11.2 и Чл.16 от
приватизационния договор неустойка и с пр.
осн. Чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 30 030,61 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на
начислената съгласно договора неустойка за периода от 22.08.2008год. до
предявяването на исковата молба-17.03.2009год.,като неоснователни.ОСЪЖДА Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол,
гр.София,бул.”Г.М.Димитров”52а да заплати на ЕТ”А.П.”,със седалище и адрес на
управление гр.София, район Изгрев, ул.”Елемаг”№30, Супермаркет „Елемаг” на
основание Чл.78,ал.3 от ГПК сумата 1 100 лева, представляваща разноски по
делото.